МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Сега имате възможност да се включите в дискусията. Има ли желание за изказвания?

Заповядайте.

ВИКТОРИЯ ЧОБАНОВА, Национално сдружение на общопрактикуващите лекари: Много ми е приятно, че присъствам на тази дискусия, защото крайно време беше в България да се заговори за оценка на здравните технологии. У нас се правят много неща, които за съжаление имам чувството, че не са свързани с такава оценка.

И в този аспект бих искала да кажа моето мнение – че е много важно да разширим оценката не само по отношение на лекарствата, но и по отношение на медицинската помощ и организацията на здравеопазването въобще.

В България в момента здравеопазването не е на това ниво, което всички ние искаме да видим. Затова има множество и комплексни причини, но една от първите според мен е фактът, че нещата са поставени като че ли с главата надолу. Пациентът е извън системата, той не е там, където трябва да бъде – в центъра на системата. Нещата се правят и контролът се извършва така, че да се контролира документацията, в резултат на което вниманието на лекарите се фиксира върху документите, а не върху лечението и не върху ефективните резултати от нашата дейност.

Така че за мен каквото и да правим в бъдеще в здравеопазването ние трябва да се фокусираме като основа пациентът да бъде в центъра на тази система и да се създаде оценка за ефективността на нашата работа, тоест да има някакъв обективен и субективен критерий за оценка на промяната в здравното състояние на хората. Това ще бъде възможно, само когато се махнат изкуствените ограничения на всички нива на лекарите.

Например минимален болничен престой в България е задължително условие да се изплати една клинична пътека. В същото време богати страни като Щатите, Израел, Великобритания не си позволяват да заплащат болничен престой за лечение на нещо, което може да бъде лекувано в амбулаторни условия. Тоест ние сме една бедна държава с относително малък разход за здравеопазване, а в същото време харчим парите си неправилно.

Същото се отнася за задължителни изследвания, задължителни консултации, които се правят без клинична необходимост. В това отношение аз мисля, че ние като тясно съсловни организации бихме могли да бъдем партньори на законодателната и изпълнителната власт с цел това нещо да се превъплъти в практиката и да се създаде такава възможност за оценка на нашата работа на всяко едно ниво.

Благодаря.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Чобанова.

Има ли други желания за коментари?

Заповядайте.

ДИМИТЪР ПЕТРОВ, Български лекарски съюз: Аз също искам да наблегна на това, което доктор Чобанова каза, но мисля, че е крайно време да се предприеме една серия от последователни действия, за да навлезе оценката на здравните технологии тотално тук, защото в България винаги се говори, че няма пари, че парите са малко, което е много вярно. Но особено политиците трябва да знаят, че технологиите навлизат в медицината и разходите постоянно се увеличават. И без тази методика, без да се оцени кое наистина е ефективно, те винаги ще създават огромни проблеми. Защото в България се говорят много неистини и има много не добре разбрани неща.

Аз даже няма да дам пример с лекарствата, тъй като тук основно се говори за тях, но там проблемът е същият. Значи дали едно лекарство е иновативно, дали е псевдоиновативно, тоест закачена е някаква молекула с цел да се избяга от референцията, зависи не само от преките фармакоикономически анализи, които се правят в момента наистина, но и от всички съпътстващи ефекти по-нататък, най-вече медицински разходи, а в тези медицински разходи, както в целия свят основното перо са разходите за труд на персонала. Това никой не го взима предвид общо взето.

От друга страна пък са трети тип разходи, които изобщо не са в здравната система. Това са разходи за данъчни, за инвалидност и така нататък, дали се спестяват с това ново лекарство и изобщо не влизат в здравния бюджет.

Това нещо трябва да се направи, защото не случайно в много страни разходите за здраве се имат като инвестиция. В България в интерес на истината това нещо никой не го има, всеки казва: “ние даваме там едни пари за здраве”. Значи трябва да се промени това мислене и то може да се промени като се изчисли целият ефект от влагането на нещо. Ще дам пример и с други неща. Същото е с медицинските изделия, с някои иновативни методики в лечението, например, ще Ви кажа, под същия обстрел е инвазивната кардиология – големи разходи и така нататък. Само че там вече започват да се виждат ефектите – намаляване на смъртност, намаляват операциите, намалява рехабилитацията, намаляват болничните и така нататък. Това никой не го има предвид.

Така че според мен ефектът от тази среща може да бъде една препоръка да се започне изграждането на такава институция или поне да се регламентира по някакъв начин това нещо, защото за да се започне, най-важното е да има хора, които да го правят. Сега, в интерес на истината, в България няма и подготвени хора за това нещо. Има в някаква степен, аз затова Ви казвам, защото потенциалът на оценката на лекарския труд е при нас. Ние имаме тази подготовка, а то е много основен фактор в цената на каквото и да било.

Така че аз лично предлагам това да излезе в препоръките, да се започне институционална, организационна работа, обучение и така нататък за реално въвеждане в страната.

Благодаря.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, доктор Петров.

Заповядайте.

Аз искам първо да благодаря на организаторите на тази среща във Ваше лице и на проф. Генка Петрова, че все пак са поканени и част от специалистите, които осъществяват наистина високите технологии в България. Тук, в тази зала те не са много. Надявам се при една следваща форма на дискусия те да бъдат повече.

Мисля, че ние не трябва да се ограничаваме в нашата дискусия - не върху проблемите изобщо на здравеопазването, тъй като това не е обект на нашата среща, а по-скоро върху проблемите за оценка на здравните технологии и аз съм много благодарен на господин Денев и на колегата от Лондонския икономически колеж, които настойчиво обърнаха внимание, че здравните технологии не включват само лекарствената терапия, а и много други и това беше подчертано от нашите колеги, които се изказаха тук – от Българския лекарски съюз и от общопрактикуващите лекари, много други интервенции, които са високотехнологични.

Безспорно ние имаме нужда от една стройна система, първо, на регулация, след това на оценка на тези технологии и тяхното, така да се каже, стандартизиране, поставяне в рамките на достъпната медицинска практика в България.

За да се случи това обаче аз бих погледнал от малко по-друга страна на проблема. В България в областта на здравеопазването в момента са инвестирани наистина доста сериозни средства. Ако направим един преглед на средствата, които се отделят за здравеопазването през последните десет години, няма защо да си затваряме очите, че тези средства са много сериозно увеличени.

Проблемът в оценката за разходването на тези средства наистина е проблем за оценка на технологиите и това, което трябва да се случи в следващите месеци и може би година, нещо, което е инициирано от Министерството на здравеопазването, е да бъдат въведени и утвърдени стандартите за лечение във всяка една отделна дисциплина на клиничната медицина.

Тези стандарти ще послужат на предстоящата, създаваща се евентуално агенция. Аз тук съм малко учуден от изказването на госпожа Пенка Георгиева, която тотално изключи професионалистите, прилагащи високите технологии, от тази схема за оценка и тяхното имплементиране в нашата практика. Това е абсолютно непрофесионално, не бива да се случва. То не се и случва в България, слава Богу, тъй като тези професионалисти дават на практика реалната субективна много професионална оценка на всяка технология на приемливи цени, както каза господин Денев, и може да бъде въведена на територията на Република България. Добре че тук е много сериозно понятието какво значи приемлива цена и е много локално, тъй като професор Петрова много точно определи, че понякога прагът на влизане на една лекарствена терапия като технология при някои заболявания може да се окаже много висок за финансовите възможности на страната.

И ако тези стандарти бъдат приети, ако бъде създадена агенция на базата на тези стандарти и на принципите за добрата медицинска практика, за които говориха и представители на Лекарския съюз твърде сериозно преди време, то тогава наистина в рамките на една-две години, както се каза много точно тук от един от докладчиците, а не експлозивно в рамките на няколко месеца, би могло наистина тази агенция да заработи и да опита нови технологии на приемливи цени да могат да навлязат на територията на страната. Има много какво да се желае.

От друга страна, не бива, и с това като професионалист мога да завърша моето изказване, да се прокламират медицински технологии, които действително са доказали своята ефективност, но които на територията на страната в момента се развиват безконтролно. На колегата Асенов ще му спомена, че средният брой на пациенти, които се подлагат на инвазивна методика в кардиологията в страните от Европейския съюз са 25 процента от тези, които се диагностицират. А у нас той надхвърля 60 процента. Това говори, че технологията се прилага безконтролно, без необходимите стандарти и това действително трябва да бъде обект на много сериозен анализ на този етап. Явно е, че по критериите за прилагането на тази технология, това се обяви официално от специалисти в областта на кардиологията, аз не съм кардиолог, но това беше обявено официално, наистина има много неща, които тази идея, тази среща би могла да развие и затова ние като професионалисти много сериозно приветстваме идеята на Комисията по здравеопазването за начало на една такава обществена, професионална и политическа дискусия в страната.

Благодаря Ви.

Заповядайте, имате думата.

Това, което казаха досега всички, е точно така и то като цяло е и искането на пациентските организации, колегите мисля, че ще се съгласят, защото за нас е много важно специалистите, които ни наблюдават, които ни лекуват, да знаят с какво работят, наистина качеството е много важно. Ние изпитваме на гърба си като пациенти всички добри и лоши неща, свързани с наблюдение, с медикаменти, с последващи лечения и така нататък. Така че за нас всички е много важно наистина да има една много голяма добра прозрачност в това, което се случва, и наистина българският пациент да заеме мястото там, където е необходимо, а не да бъде просто проформа, защото за съжаление има места, където българският пациент все още не е заел правилното място.

Ние контактуваме непрекъснато със специалистите, както и с Вас, за което Ви благодарим. Ако всички седнем заедно и говорим подобни неща, и правим подобни кръгли маси, мисля, че можем да стигнем до правилната формулировка, така че българският пациент да бъде и европейски пациент. Защото за съжаление българският пациент в момента не е европейски пациент.

Благодаря отново на всички Вас и ние като пациентски организации винаги ще откликваме с каквото можем само и само наистина в един момент българският лекар да работи спокойно, за да можем да бъдем и ние спокойни с нашето лечение.

Благодаря Ви.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.

Имате думата, господин Таушанов.

Това, което обаче искам да предложа, са няколко неща.

Първото, не може ли да се предложи някаква формула, както, да кажем, тук бяха показани такива световни практики, било в САЩ, било другаде, където участват всички заинтересовани страни, дори, ако щете, като преходен етап преди да се приеме такава агенция. Това може да стане много бързо.

В момента върви една процедура от няколко месеца за ревизия, така да я наречем, на медицинските стандарти. Обаче извършвайки тази дейност и наблюдавайки я много отблизо, искам да Ви кажа, че ние като пациентска организация сме притеснени от два факта.

Например идва националният консултант професор Хикс, който е на солидна възраст, и казва: тези нови технологии в областта на еди-какво си не са добри за България, много са скъпи, затова ние да си караме с едни методи на облъчване примерно от двадесет години.

Идва гинекологът и казва: “Вижте сега, дайте да приемем такива параметри детето да се роди не 600 грама, а 800 грама, я да разрешим сега секциото да е по-свободно”, и така нататък, и така нататък.

Това е много опасна тенденция, ако това се реши.

Второ, ние имаме намерение да съберем парите за лечение от стандарта, което е също много опасно, да се хвърли на научните дружества неизвестно кога да се случи.

Нас като пациентска организация не ни интересува толкова стандартът като технология, а напротив, интересува ни обектът за лечение, заложен някак си в клиничната пътека. Само че като стигнем с клиничната пътека в съда, за да търсим отговорност, те казват: “Ама това не е стандарт, съжалявам.”

И това са въпроси, които трябва да се решават в много кратък срок, не някога, защото сега, ако се изпуснат стандартите и тяхното финализиране в този вид, значи следващите пет години те не могат да се пипат.

Ето този въпрос трябва да бъде решен.

Има и други неща. Кога ще вземе да се преразгледа съотношението от гледна точка на здравните технологии, на финансирането в Националната здравноосигурителна каса? Толкоз процента за болниците, толкоз за болнична помощ. Преди три години чухме, че ще се увеличат парите за доболничната помощ. Да, обаче те не се увеличиха. Хвърлят се едни пари в неизвестни крайни резултати и там отиват стотици левове, а след това казваме: “Да, бе, да, но тук сега нямаме 10 милиона или 20 милиона за това.”

Така че много важно е и спешно, дето се казва, в най-скоро време да има някаква организация, комисия или каквото искате, която да започне да мисли върху тези оценки, за да бъдат спокойни както професионалистите – лекарите и всички други, които са заети в този процес, така и пациентите, че това, което се случва или ще се случва през следващата дори една година, е при този ограничен финансов ресурс да се постигне едно прилично качество и удовлетвореност от целия този процес.

И ако се хвърлят 3 милиарда обществени средства, 7 милиарда и други, които пациентите плащат - още 3 милиарда, но резултатът все още не е такъв, какъвто би трябвало да бъде.

Благодаря.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз също Ви благодаря.

Има ли други желаещи да се изкажат по темата за възможностите за въвеждане на оценка на здравните технологии в България, а не изобщо по проблемите на системата на здравеопазването?

Давам думата на професор Давид Данко.

ДАВИД ДАНКО: Благодаря Ви много за думата, благодаря Ви за поканата. Аз съм от Унгария и съм гост в България. Идвам от малка страна. Мисля, че по размер сме почти еднакви страни и, слушайки дискусиите днес, ми мина през ума, че има два критични аспекта във въвеждането на ОЗТ.

На първо място е методологията, а другото е процесът, който ще изберете.

От гледна точка на методологията има някои критични въпроси.

Първият, ОЗТ понякога е нещо като черна кутия. Решенията се взимат на високо ниво – на министерско европейско ниво. Така че ОЗТ може да не бъде черна кутия. И когато Вие проектирате една система, тя трябва да бъде разбираема за взимащите решение и за заинтересованите страни, тоест включително и на пациента. Това е № 1.

И другото ключово нещо е, че понякога ние в Централна Европа се хвърляме към по-големи неща, отколкото можем да си позволим. Тоест трябва да имате система, която да бъде управляема с разумни разходи. Понякога в Централна Европа се създават агенции с 50-60 човека. За мен е твърде много. Кога ще достигнат такова ниво на капацитет, на познания 50-60 човека!

Ние в Унгария имаме много лош опит в този смисъл. Имаме хората, които взимат решения, висшия ешалон, и хора, които подават ОЗТ данни. Имаме маса 1, маса 2 и маса 3, което са вече заинтересованите страни и в повечето случаи някак си този кръг се превръща в порочен кръг.

Има ли други изказвания?

Сега наистина вече смятам, че няма. Предлагам в заключение на тази дискусия да се обединим около схващането, че въпреки постигнатото в България има необходимост от своевременно въвеждане на оценка на здравните технологии във всички аспекти при вземането на решения за заплащането на здравни технологии с публични средства.

Една от основните цели на отговорните институции, експертите, медицинските специалисти и пациентските организации е да обединят усилията си и чрез съвместни действия да допринесат за постигането на реални резултати за регламентиране и въвеждане на оценка на здравните технологии при предоставянето на здравни услуги в България.

Какви препоръки бихме формулирали към отговорните институции?

Първо, приемането на средносрочен план за действие за въвеждане на оценка на здравните технологии при формирането на политики и вземането на решения за финансиране с публични средства на определена здравна технология.

Второ, изготвяне и прилагане на единна държавна политика за своевременно въвеждане на оценка на здравните технологии в България с оглед постигане на максимален ефект за пациента при оптимален разход на средства.

Трето, извършване на цялостен анализ на нормативната уредба и изготвяне на пакет от законодателни промени за регламентиране оценка на здравните технологии в системата на здравеопазването.

Четвърто, определяне на стандарти и изграждане на регистри за лекарствена терапия.

Пето, изграждане на информационна система за събиране на достоверна здравна статистика по заболявания.

Шесто, развитие на административен капацитет за осъществяване на оценка на здравните технологии.

Седмо, регламентиране участието на всички заинтересовани страни в процеса на извършване на оценка на здравните технологии с цел постигане на прозрачност, безпристрастност и систематичност.

Осмо, гарантиране осъществяването на ефективна комуникация и координирани съвместни действия на институциите, медицинските специалисти и неправителствения сектор в процеса на извършване на оценка на здравните технологии, с цел осигуряване на обективна и надеждна информация за ефикасността и ефективността на здравните технологии.

Благодаря за участието в днешната дискусия и каня всички присъстващи на чаша вино в Клуба на народния представител.

Благодаря на всички и приятна вечер! (Ръкопляскания.)

(Закрито в 16,30 ч.)

Даниела Дариткова

Божидарка Бойчева