Оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „изграждане на съоръжения за производство

8. Картен материал

Изготвени са и следните сателитни снимки и карти и с разполагане на ветрогенераторите:

9. Заключение за вида и степента на въздействието върху pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCIBG0000273 „Бургаско езеро”

Реализирането на инвестиционното предложение не е в протоворечие с предвидените забрани ограничения вписани в заповедите за обявяване на pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”. Очакваното въздействие върху видовете предмет на опазване ще бъде незначително, без да се подтиска мигрирането и размножението им.

Кумулативните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни, без да се променя съществуващото положение в района предвиден за реализиране на инвестиционното предложение и без отнемане от площта на типове местообитания, смъртност на индивиди от видове предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCI BG0000273 „Бургаско езеро” изместване от местообитанията им и намаляване на площта на местообитанията им, които се опазват в границите на трите защитени зони.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до фрагментация на популации на видове, предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”, поради отдалечеността на местообитанията им от площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенератори и преминават кабелните трасета.

С реализацията на ИП „ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ ПОСРЕДСТВОМ СИЛАТА НА ВЯТЪРА И КАБЕЛНИ ТРАСЕТА КЪМ ТЯХ В ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 121031, 000358, 085004, 085039, 000361, 000374, 000623, 000083, 000066, 000062, 000141, ЗЕМЛИЩЕ НА гр. БЪЛГАРОВО, ОБЩИНА БУРГАС”

НЯМА ДА БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ ЗНАЧИТЕЛНО защитените зони pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”.

НЯМА ДА БЪДАТ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕНИ типове природни местообитания, видове предмет на опазване и техни местообитания в разглежданите защитени зони. Няма да бъдат фрагментирани местообитания и популациите на редки, защитени и ендемични видове, характерни за зоните, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на техните популации.

Реализирането на проектирания ВЕП ЩЕ СПОМОГНЕ за подобряване на инвестиционния климат в Бургаска област, ще стимулира местния бизнес и ще подпомогне финансово местната общност.

Разглежданото ИП ЩЕ ПОДПОМОГНЕ усилията на държавата за постигане на 16% от дела на ВЕИ в потреблението на електричество до 2020 г.

Спестяването на няколко милиона тона въглеродни емисии ЩЕ БЪДЕ значим принос в преодоляването на глобалното затопляне на планетата.

При спазване на предложените смекчаващи мерки инвестиционното предложение „ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ ПОСРЕДСТВОМ СИЛАТА НА ВЯТЪРА И КАБЕЛНИ ТРАСЕТА КЪМ ТЯХ В ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 121031, 000358, 085004, 085039, 000361, 000374, 000623, 000083, 000066, 000062, 000141, ЗЕМЛИЩЕ НА гр. БЪЛГАРОВО, ОБЩИНА БУРГАС” ЩЕ БЪДЕ СЪВМЕСТИМО с предмета и целите на опазване на защитените зони защитените зони pSCIBG0000151 „Айтоска планина“, SPABG0000270 „Атанасовско езеро” и pSCI BG0000273 „Бургаско езеро”.

10. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието и източници на информация

Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в България.

Използувана е също „Методика за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимостта. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда”.

Оценката се основава на изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Проучването върху миграцията на птиците се разделя на две направления:

Миграция на реещите се птици;

Миграция на нерещите се в светлата част от денонощието.

Мигриращи птици: МОСВ. 2010. Методически указания за провеждане на орнитологичен мониторинг на площадки за ветроенергийни паркове по време на миграцията на птиците (одобрени от Националния съвет за биологично разнообразие при МОСВ с протокол от 8 юни 2010 г.) (http://www.moew.government.bg/recent_doc/biodiversity/Metodika VEP.pdf).

Отчетите на реещите мигриращи птици са извършени според стандартната методика от наблюдателeн пунка (стационарнa точкa) в подходяща част на територията. Събирането и нанасянето на данните е по методиката за наблюдение на дневните мигранти разработена от Tsovel (1991) и Bildstein, Zalles (1995), както и методиката на Мичев и Профиров (Методически указания за провеждане на орнитологичен мониторинг, 2010 г.)

Стационарнaта точка е разположена в подходяща, висока част на наблюдаваната територия югоизточно от гр. Българово с координати 42˚36'50.37"N 27˚19'57.30"E.

За проследяване на пролетната миграция на птиците е обхванат периода от 15 март до 31 май 2010 г.

Мониторингът през есента е проведен от периода от 15 август до 30.11.2010 г.

Проучването на зимуващата орнитофауна обхваща периода от 01 декември 2009 г. до 28.02 2010 г. и от 01.11 до 10.12.2010 г.

Изследванията през размножителния период на птиците обхващат периода от 01.04 до 15.08 през 2010 г.

При наблюденията основно внимание е отделено при отчитането на следните типове данни:

Видов състав на мигриращите птици;

Количествен състав на мигриращите птици;

Отстояние (хоризонтално и вертикално) на траекториите на прелитащите ята или единични птици спрямо точката за наблюдение;

Физични фактори на околната среда;

Други наблюдения.

Нерещи се птици: Обследването е извършено чрез прилагането на трансектния метод (Line transects methods Bibby et al., 1992) като са отчитатени нереещи птици и такива, ползващи като миграционни коридори обработваемите площи, прилежащите дерета, горските площи, крайпътни участъци и населени места.

Методи за проучване на гнездовата орнитофауна на територията в която ще бъде реализирано инвестиционното предложение

Гнездещи птици: Bibby, I., N. Burgess, D. Hill 1992. Bird census techniques. London, Academic Press. 257p

Провеждани са полеви наблюдения върху гнездовите съобщества от птици в основни хабитати – горски площи и обработваеми площи.

Използван е също маршрутния или трансектен метод (Line transects methods Bibby et al., 1992). Обследването е извършено с постоянни трансекти, обхващащи еднородни части от биотопа в района в който ще бъдат монтирани ветрогенераторите. Маршрутите са обхождани сутрин между 6.00 и 10.00 ч., а понякога и привечер между 16.00 и 18.00 ч. Отчитани са всички пеещи мъжки птици в ивица от 100 м. от двете страни на трансекта. Отчетено е и разстоянието в метри от птицата до оста на движение.

При определянето на възможността на достоверност за гнездене е използвана 16 степенната скала използвана при съставянето на Европейския орнитологичен атлас (Hagemeuer, Blair, 1997), и Атласа на гнездещите птици в България (Янков, 2007, ред., 2007).

A: Възможно гнездене

1. Вид наблюдаван през размножителния период (РП) в подходящ за гнезденето му биотоп

2. Пеещ/и мъжки, наблюдаван/и поне веднъж през РП

В: Твърде възможно гнездене

3. Двойка, наблюдавана през РП в подходящ за гнездене биотоп

4. Демонстрация от вида на заета гнездова територия през интервал от няколко дни

5. Брачни игри или копулация

6. Посещаване на вероятно гнездово място, полети за смяна на партньорите при мътене

7. Прояви на тревога, подсказващи наличие на малки или гнезда

8. Наличие на мътилно петно по птица, държана в ръка

9. Строеж на гнездо или изкопаване на гнездова камера

10. Демонстриране на силна тревога или демонстриране на ранена птица

11. Празно гнездо или на черупки от яйца

12. Нелетящи малки

13. Възрастни птици, често посещаващи недостъпни места,(скрити гнезда)

14. Пренасяне на храна на малките или на фекални торбички

15. Гнездо с яйца

16. Гнездо с малки

Преброяванията на птиците са извършвани рано сутрин по време на излитането от местата за нощуване. Допълнителни данни са събрани за локализиране на местата за хранене в селскостопанските площи.

Направени са подробни записи на траекториите на полетите при преминаването на птиците през или в близост до площадките в които ще бъдат монтирани ветрогенератори.

Проучванията са извършвани с помощта на бинокъл с увеличение 10 х 50, зрителна тръба с варио-увеличение от 25- 100 х, 1 дигитална видеокамера с увеличение над 20 х, 1 фотобинокъл 10х30 със снимки до 3 мегапиксела и видеоклипове и 1 дигитален фотоапарат със зум над 6х и 1 диктофон

Методиката за проучване на видовия състав и активността на прилепите са съобразени с препоръките на EUROBATS и Шведската Национална Енергийна Администрация (Ahlen, 2003; Rodrigues et al. 2008; Петров, 2008) за оценка на влиянието на вятърните паркове върху прилепните популации -регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци.

Извършени са теренни проучвания, проведени през размножителния период (19 – 20 юни 2011 г.), летния период на разселване на колониите (11 - 12 август 2010 г.), периода на активни есенни миграции (11 - 12 октомври 2010 г.), както и на полеви проучвания през периода на пролетна миграция (09 - 10 април 2010 г.).

За определяне на видовия състав, хранителна активност и числеността на прелитащите прилепи е ползван метода на регистрацията на прилепите чрез издаваните от тях ултразвуци и компютърния им анализ.

Използвани са данни от пет стационарни пунктове за прослушване с ултразвукова апаратура и автомобилен трансект с дължина 4,34 km. Ландшафтните особености на терена (открити обработваеми селскостопански площи), както и пълното отсъствие на подземни убежища определят избора на този метод. Изборът на пунктовете и маршрута на пешеходния трансект отговарят на изискването на Резолюция 4.7 на 4-тата сесия на срещата на страните–членки на EUROBATS, впоследствие доразработени в указания (Rodrigues et al. 2008) и обхващат основните типове хабитати, представени в инвестиционната площ. Трансектът обхвана и част от град Българово, тъй като изоставени постройки, тавани, мазета, стари дървета и др. са вероятно единствените възможни убежища на прилепи в близост до територията на ВЕП

За целите на настоящия анализ са използвани и лични бази данни на извършващия обследването специалист съществуващи за съседни територии с идентични или много близки хабитатни условия.

Полевите изследвания върху прилепите, са извършени с цел да бъде даден отговор на следните съществени въпроси:

• 
  Какъв е видовият състав на прилепите;
  
• 
  Съществуват ли места с повишена активност на прилепите;
  
• 
  Съществуват ли ясно обособени миграционни коридори;
  
• 
  Ще възникне ли бариерен ефект за мигриращите видове прилепи;
  
• 
  Оценка на риска от пряк сблъсък и смъртност на индивиди;
  
• 
  Степен на фрагментация на хабитатите, използвани от прилепите;
  
• 
  Оценка на потенциалното въздействие върху видове прилепи, предмет на опазване в националната мрежа от защитени зони на Натура 2000;
  
• 
  Оценка на кумулативния ефект.
  

Използвани са следните методи:

Регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци.

Използван е ултразвуков детектор Pettersson D 240Х заедно със записващо устройство модел „Transcend MP 860”, настроен на автоматичен режим на запис 0,1 секунда по време на автомобилните трансекти, а на стационарните пунктове – 1,7 секунди. Продължителността на записите на всеки пункт през целия период на мониторинга е 20 минути при всяко посещение. Едновременно със записа на звуците е осъществен и запис през 5 секунди на GPS координатите на трансекта.

За целите на видовото определяне на прилепите са измервани следните звукови параметри:

• 
  честота с максимална енергия на звука;
  
• 
  максимална и минимална честота на звука;
  
• 
  продължителност на звука;
  
• 
  интервал между издаваните последователно звуци.
  

Изборът на методика за полева работа и анализ на резултатите в проучването на прилепите е съобразен с препоръките на Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS) и Шведската Национална Енергийна Администрация (Ahlen, 2003; Rodrigues et al. 2008; Петров, 2008) за оценка на влиянието на вятърните паркове върху прилепните популации.

Проучванията върху другите фаунистични групи и растителни видове са извършени въз основа на щателно проучване на терена на ветропарка и околностите му и прилагането на трансектния метод, определяне и заснемане на установените видове или следи от жизнената им дейност. Ползвани са и данни на РДГ Бургас.

• 
  Типовете природни местообитания предмет на опазване в pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ BG0000151, ЗЗ „Атанасовско езеро” BG 0000270 и ЗЗ „Бургаско езеро” BG0000273, местообитанията и популациите на видовете - предмет на опазване в на pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ BG0000151, ЗЗ „Атанасовско езеро” BG 0000270 и ЗЗ „Бургаско езеро” BG0000273
  
• 
  Природозащитните цели и целостта на на pSCIBG0000151 „Айтоска планина“ BG0000151, ЗЗ „Атанасовско езеро” BG 0000270 и ЗЗ „Бургаско езеро” BG0000273
  

Степента на въздействие върху местообитанията е оценена на базата на стандартните критерии за оценка на въздействията залегнали в Европейските директиви – дългосрочност, обратимост, периодичност, кумулативност, тип на въздействие (основно, вторично), възможност да бъдат приложени смекчаващи/компенсиращи мерки. За улеснение е въведена 10 степенна скала, която да визуализира степента на въздействието. Скалата е разработена за целите на извършване на ОВОС, прилагани в Европейския съюз и България. При определянето на обхвата на въздействията, приоритетите при определянето на видовете, които могат да бъдат засегнати както и въздействията, които следват оценявани сме се съобразявали с препоръките не Европейската комисия в изготвеното ръководство Насоки за развитието на вятърната енергия в съответствие с характера на законодателството на ЕС (ориг. EU Guidance on wind energy development in accordance with the EU nature legislation Final draft document European Commission, March 2010).

Най-често прогнозирането на смъртноста на птиците при строителството на нови ветроенергиийни паркове се основава на резултатите от проведено претърсване на територията на съществуващ ВЕП за определен период от време, чрез отчитане на броя и вида на намерените трупове на птици (Orloff & Flannery, 1992; Morrison & Sinclair, 1998). Този метод е най-общия, най-грубия и най-често използвания. По надеждни са прогнозите в които се включват различни показатели на уязвимост.

Начинът на изготвяне на прогноза и оценка на въздействията от ВЕП предложен от Desholm се основава на включването на показателите относително изобилие на вида (RA- Relative abundance) и Демографска уязвимост .

В случая относително изобилие на вида RA = α/β х 100%, където α е броя на обитаващите територията индивиди, а β референтната за страната популация. Птици, чиято численост в района на ИП е сравнително ниска, няколко десетки индивида могат да бъдат сред уязвимите видове, ако рефернтната за страната численост на популцията им е също ниска. (При референтна за България численост на популацията на царския орел (Aquila heliaca) 25-30 дв. при наличие на 3 гнезда в района RA ще бъде 10% и реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с риск за вида).

Демографската уязвимост се базира на „пластичността” на вида. Тя е функция на плодовитостта на женските през различните години и оцеляемостта на поколението през различните години от живота им. (Някои видове снасят по 5 яйца и дават по 2 поколения годишно. Въпреки, че до 60% от поколението загива след първата година числеността на популациите им е стабилна благодарение на голямата „пластичност” на вида и ниската демографска уязвимост) В случая, ако смъртността от сблъсъци с ветроенергийните съоръжения е знчително по-малка от плодовитостта на женските в различните години от живота им и естествената смъртност през първите години на поколенията въздействията от реализирането на инвестиционното предложение няма да се отразят на числеността на популацията на вида. За вид, като скалния орел (Aquila chrysaetos), който е с ниска репродуктивна възможност (Whitfield, 2004), увеличението на смъртността ще бъде с много по-голямо въздействие върху популацията му, отколкото при врабчоподобните видове.

Поведение на избягване и коефициент на избягване. Повечето от прогнозите за определяне на риска от строителството на ветроенергийни паркове и определяне на птичата смъртност се изготвят на база отчитане на броя на прелетелите през рисковите пространства на ветрогенераторите, които ще бъдат монтирани на територия определена за ВЕП. Този метод има предимства когато се касае за определени в резултат на многогодишни наблюдения птичи трасета, но не отчита вероятността, че птиците могат да изместят трасето на полета през следващия миграционен сезон поради промяна в метереологичните условия, страничен вятър и пр, да заобиколят или да прелетят над ветроенергийните кули.

Изготвянето на прогноза за очакваната смъртност след съобразяването с поведението на избягване и включване на коефициента на избягване (Desholm, Kahlert 2005) се базира на направено обследване в действащ ветрогенераторен парк Nysted- южна Дания, чрез проследяване на преминаващите през парка птици, чрез радар и монтиране на ветрогенераторите на сензори за засичане посредством инфрачервени лъчи (Desholm). Обследването е показало, че само малка част от прелитащите птици навлизат в рисковото пространство на 25 m от въртящите се пропелери.

Коефициентът на избягване е съотношението между прелетелите встрани или над вятърните турбини птици и прелетелите в рисковото пространство (25 m от турбините).

Новото поколение оборудване се основава на принципа на заснемането на създадените в пространството образи в инфрачервената част от спектъра на светлината (FLIR). Използват се термични устройства за образна диагностика (пасивни датчици), които създават снимки, на базата на топлината енергия (инфрачервените лъчи с дължини на вълните между 2 и 15µm) изпускани от обекти, преминаващи в обхвата на действие на устройството. Чрез монтиране на термични устройства за образна диагностика на всяка една от турбините може да бъде заснет всеки един обект с температура по висока от околната, в това число и прелетелите в обхвата на сензора птици.

В Южна Швеция по този начин е проследен прелета на врабчоподобни на разстояние до 3 km (Zehnder & Karlsson 2001, Zehnder et al. 2001). На базата на тези изследвания е определен коефициента на избягване, който е различен за различните видове птици, но средната му стойност е 94,6%, като е малко по висок - 99.5% за тундровия лебед (Cygnus columbianus bewickii) (Percival, 2004) и скалния орел (Aquila chrysaetos) (Madders, 2004).

Направените прогнози базиращи се на броя на преминалите птици през рисковото пространство на проектния ветрогенератор, чрез отчитане на коефициента на избягване дават по-точна представа за очакваната смъртност, която се доближава до отчетената в действащи ВЕП. Въз основа на направените наблюдения и отчетената смъртност в различни ветроенергийни паркове е разработен стандарт в който са включени коефициентите на избягване, като за липса на риск се приема, когато коефициента на избягване е по голям от 98% (SNH 2010).

При добре разположени и по-ново поколение паркове като Vansycle и Stateline, САЩ в които има изградени 437 турбини по време на изследването смъртността от 48 турбини е била 0,63 птици на турбина годишно, без наличие на загинали грабливи птици. В прохода Altamont САЩ за където е съобщавана по-висока смъртност, броят на инсталираните турбини е 7000. В случая по-високата смъртност е резултат на натрупания кумулативен ефект и по-старото поколение турбини.

За оценката на въздействието върху видовете и местообитанията предмет на опазване в защитените зони от Европейската мрежа Натура 2000 Европейската комисия е изготвила Насоки за развитие на енергията от вятъра съгласно законодателството на европейския съюз за околната среда комисия „Развитието на вятърната енергия и Натура 2000”. Списъкът с видовете птици за които съществува риск, очакваните въздействия и предложените буферни зони са в Анекс II на ръководството (EU, 2010).

За България регистрираната смъртност (Шурулинков, 2009) е за ВЕП Калиакра с 35 турбини – 1 сив жерав (Grus grus), 1 ливаден дърдавец (Crex crex) 1 бухал (Bubo bubo) и 1 жълтокрака чайка (Larus cachinans). Наблюдаваната смъртност е значително по-малка от естествената за тези видове и общата смъртност по други причини в България –загинали птици по шосета, сблъсъци с електропреносната мрежа, отстреляни птици и пр. На настоящия етап от развитие на обществото не можем да се откажем от строителство на пътища и производство на електроенергия, но следва реализирането на всяко инвестиционно предложение да бъде свързано с мерки за намаляване на негативните въздействия и компенсиране на последствията от изграждането им.