ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА.

Крайречни заливни гори доминирани основно от бяла върба (Salix alba). Най-широко разпространени по нашето дунавско поречие са върбите. Формираните от тях ценози са основни за заливните земи. Бялата върба (Salix alba) е най-широко разпространеният дървесен вид от рода Salix и образува обширни по площ дендроценози, като се явява основният дървесен вид, който дава облика на естествената растителност в тях. Тя е едификатор (доминиращ вид) в ценозите и формира първия етаж. Не е много взискателна, но предпочита добре овлажнените места и плодородните песъчливо-глинести и глинесто-алувиални почви. Среща се по бреговете и островите в най-ниските заливни части на река Дунав. Бързо растящ дървесен вид, който се среща масово покрай реката и ниските влажни места.В границите на своя ареал, особено в неговата южна част, формира огромни по площ и дълги по няколко километра горски формации, разположени успоредно на реката, заемащи цели острови или големи части от тях. Достига възраст 80-100 години. Заема 3,2 % от залесената площ на стопанството. Над 60 % от насажденията от бяла върба са чисти, но на места в състава й влизат издънкови тополи, бряст и/или ясен и по-рядко клонови тополи. Производителността им е ІІІ бонитет.

На територията на ДГС Свищов в тази екосистема единично се срещат естествени насаждения от бяла или черна топола, които са престарели и в лошо санитарно състояние. Характерни за този район са естествените семенни насаждения от вардимски дъб. На остров Голям Вардим се намират семенните бази от този дървесен вид.

Храстовата и полухрастовата растителност, асоциирана във върбовите фитоценози, е представена преимуществено от къпината (Rubus caesius) и аморфата (Amorpha fruticosa), които са се настанили под склопа на насажденията, като на места захрастеността достига до 100 % , белия глог (Crataegus monogyna), кучешкия дрян (Cornus sanguinea), калината (Viburnum opulus), лигуструма (Ligustrum vulgare), европейския чашкодрян (Evonymus europaeus), Tamarix pallasii и съвсем слабо от зърнастеца (Rhamnus frangula), които са разпръснати из насажденията. Тази растителност образува втория етаж (синузий) в ценозите и обикновено количественото съотношение на видовете е най-различно.

Тревната растителност е доста разнообразна и е типична за заливните земи. Представена е предимно от видове, устойчиви на продължително заливане, контрастно овлажняване, тежки почви и преовлажнени или сухи пясъци. Типичните горски тревни видове липсват. Тревните видове обикновено образуват нисък, средно гъст, често разреден приземен етаж или по-висок и още по-разреден втори етаж с височина до 1,0-1,5 м. Най-характерни за формациите Saliceta са видовете Scirpus lacuster, Nasturtium amphibium, Scirpus michelianus, Panicum crus-galli var. echinatum, Polygonum sp., Typha sp., Rumex hydrolapathum, Bidens tripartitus, Solanum dulcamara, Raphanus raphanistrum, Carex acutiformis, Lysimachia vulgaris, Calamagrostis epigeios, Mentha aquatica, Agrostis alba, Lycopus europaeus, Euphorbia palustris, Euphorbia lucida, Phragmites communis, Chenopodium polyspermum, Glycyrrhiza echinata, Althaea officinalis, Urtica dioica, Cyperus glomeratus и други.

Формираните заливни гори от бяла върба имат голямо стопанско значение за нашата страна. Те са не само производители на дървесина, но изпълняват и много специфични социални, ландшафтни и брегозащитни функции, тъй като заемайки крайбреговия пояс, предпазват брега от размиване и рушене. Долната граница на разпространение на бялата върба се намира около средното ниво на водата, което означава, че това е най-долната граница на разпространение на горскодървесната растителност въобще у нас.

На територията на ДГС Свищов местообитанието е установено в следните отдели и подотдели: 9 а ; 10 н ; 34 д ; 35 а, б, з, 1 ; 36 д ; 37 ж, л ; 38 в, н, ф ; 39 а ; 40 а, б ; 41 а, в, г, д ; 42 б, г ; 43 д, и ; 44 и, к, 2 ; 45 а, б, г, д, е, о, 1 ; 46 а, б ; 48 в, и.

G1.223 South-east European [Fraxinus] - [Quercus] - [Alnus] forests

Смесени крайречни, заливни гори с участие на летен дъб (Quercus robur), полски ясен (Fraxinus oxycarpa) и полски бряст (Ulmus minor) и наличие на лиани. Смесените низинни и крайречни гори и лонгози са част от интразоналната растителност, разпространена в долините на редица реки в България. Характерни особености са периодичните заливания, а в някои случаи и високата въздушна влажност. В зависимост от водния режим, доминиращите дървесни видове са различни, но най-често принадлежат към родовете Fraxinus, Ulmus или Quercus. Тревният етаж е добре развит, с разнообразен видов състав, формирал се под влияние на зоналната растителност. Смесените низинни и котловинни крайречни гори и лонгози се отнасят към клас Populetea albae разреди Fraxinetalia и Populetalia.

На територията на ДГС Свищов се среща уникалната за страната фитоценоза Вардимска заливна дъбрава (Inundo-querceto-longipes). Тази фитоценоза е описана по примера на естествените насаждения от влажно-низинната форма на летния дъб (Quercus longipes) на остров Вардим, известна под името вардимски дъб. Според С т о я н о в (1948) „фитогеографски тази асоциация напомня черноморските лонгози, но се отличава от тях с по-бедна растителност”. На остров Вардим този дъб заема площ 110,6 ха предимно във вътрешните по-високо издигнати и по-добре дренирани части на острова, характеризиращи се с по-краткотрайни водни заливания (до 1/2 – 1 месец). Нивото на подпочвените води е на дълбочина до 3 – 5 м. Почвите са алувиални, богати с тежък механичен състав, песъчливо-глинести.

Според Д е н е в (1967), който проучва растежа на вардимския дъб, на остров Вардим се наблюдават следните закономерности: върху най-високите месторастения, заливащи се при ниво на реката над 700 см, вардимския дъб не образува насаждения. Там се срещат само единични дървета и малки групи. Върху сравнително високите месторастения, които се заливат при ниво на водата над 660 см, вардимският дъб участва в състава на смесени насаждения от Ulmus effusa, Ulmus foliacea (Querceto-ulmetum) с примес от Pirus comunis, P. nigra и добре изразен подлесен етаж от Crataegus monogina, Cornus sanguinea, Viburnum opulus, Amorpha fruticosa.

Обликът на храстовия етаж, макар и неравномерно разположен, е добре изразен, със склопеност 0,6 – 0,8 и височина от 3 – 7 м се дава от глог (Crataegus monogina), кучешки дрян (Cornus sanguinea), калина (Viburnum opulus), аморфа (Amorpha fruticosa), европейски чашкодрян (Evonymus europaeus). От лианите с високо обилие се срещат обикновен повет (Clematis vitalba), бръшлян (Hedera helix) и дива лоза (Vitis silvestris).

Тревната покривка на приземния етаж е неравномерно развита, рядка, зависеща от склопеността на дървостоя и храстовия етаж. Най-често участват Rubus caesius, Brachypodium sylvaticum, Poa nemoralis, Aegopodium podagraria, Convallaria majalis, Agrostis alba и др. Променения характер се изразява и в наличието на редица рудерали като Galium aparine, Parietaria officinalis, Stellaria media, Urtica dioica и др.

Докато другите видове и по-специално черната топола в тия насаждения образуват групи, в които се срещат индивиди с добре оформени стъбла, вардимският дъб е представен от единични разпръснати дървета със значителни размери, но не с много добри качества. В сравнително ниските месторастения, заливани при ниво на водата над 620 см. и обхващащи широките разливища в централната и южната част на острова, са се оформили чисти дъбови насаждения. Сега тези насаждения имат пълнота 0,4 – 0,5 и поради това, че в миналото са били обект на най-интензивно ползване са със сравнително лош дървостой. От друга страна вардимският дъб е една от най-бързо растящите форми на летния дъб.

Във връзка с това, че условията на месторастене на фитоценозата вардимска заливна дъбрава са оптимални за отглеждането на високопродуктивни дъбови насаждения, лесовъдната дейност тук трябва да се насочи единствено към разширяване в дървостоите на участието на вардимския дъб, както и към създаване на нови култури от този ценен бързо растящ дървесен вид.

На територията на ДГС Свищов местообитанието е установено в следните отдели и подотдели: 35 д ; 36 з ; 37 б, г ; 38 а, д, ж, и, к, л, п, у, х ; 39 з, к ; 42 д, ж ; 43 а, б, г, н, п, т ; 44 в, е, и, м, н, о ; 45 а, б, г, д, к, м ; 46 г, д, е.

G1.737 Eastern sub-Mediterranean white oak woods

Гори от космат дъб (Quercus pubescens) – чисти или смесени с други термофилни видове. Това местообитание се свързва с разредените, ксеротермни дъбови гори, доминирани от космат дъб (Quercus pubescens) и е разпространено по варовиковите възвишения на местата с континентален климат. Тези гори са част от смесените дъбови гори, като обикновено заемат най-сухите и топли места по склонове предимно с южно или западно изложение. Почвите са от добре развити, най-често различни подтипове лесивирани (Luvisols) до плитки – от подтиповете литосоли (Lithic Leptosols), рендзини (Rendzic Leptosols) и по-рядко ранкери (Umbric Leptosols). За тях е характерно, че са сухи, сравнително бедни и с различна степен на ерозия. Заради континенталните условия, бедните почви и антропогенното влияние горите са предимно фрагментарни и имат на места храсталачен облик. Видовият състав на съобществата на косматия дъб е много динамичен и разнообразен. Косматия дъб формира гори, които са с богато биологично разнообразие. В България поради многократните сечи тези гори най-често са с издънков произход. В тях има много открити терени – поляни, каменливи площи, и те често формират комплекси с ксеротермните пасища и храсталаци, като от тези места в горите от космат дъб проникват много ксеротермни тревни видове, типични за флората на дадения географски регион и височинен пояс.

Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 4–8 м. Дърветата са разклонени и често кривостъблени. Освен Quercus pubescens,в този етаж обикновено се срещат Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. virgiliana. Често, особено на места с плитка варовикова основа, масово расте и Carpinus orientalis, който може да образува и втори дървесен подетаж. В храстовия етаж има множество видове като Cornus mas, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Paliurus spina-christi, Prunus spinosa, Rhamnus cathartic us, Rosa gallica, Syringa vulgaris, Ulmus minor. В тревния етаж се срещат предимно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори. Такива са: Asparagus officinalis, A. tenuifolius, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Helleborus odorus, Lactuca quercina, Lathyrus niger, Orchis simia, Potentilla micrantha, Pulmonaria mollis, Scorzonera hispanica, Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre. Поради отворения характер и доброто осветление, във флористичния състав на горите от космат дъб участват много видове, които се срещат по поляните и ливадите, както и в редините на горите (например характерни за класовете Trifolio-Geranietea и Festuco-Brometea). Такива са: Acanthus balcanicus, Althaea cannabina, Bothriochloa ischaemum (Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, D ictamnus albus, Echinops sphaerocephalus,Euphorbia polychroma, Festuca rupicola, Filipendula vulgaris, Geranium sanguineum, Orchis purpurea, Primula veris. Красив пролетен аспект през април–май формира при цъфтежа си обикновеният божур (Paeonia peregrina).

Горите от космат дъб се срещат в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори – на цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto), както и с ценозите на келявия габър (Carpinus orientalis). В сравнение с първите два вида, косматият дъб е по-непретенциозен и заема по-неподходящите за тях места, дори понякога се проявява като техен деградационен стадий на развитие. Сравнението с келявия габър е коренно различно – съобществата на този вид на места могат да заменят ценозите на косматия дъб, особено при напредване на ерозията и деградацията вследствие на антропогенната дейност – паша, сечи, пожари и други.

На територията на ДГС Свищов част от местообитанието попада и в ЗЗ„Свищовска гора” и е установено в следните отдели и подотдели: 2 к, л, н, в1 ; 3 х, ц, д1, е1, ж1, з1, к1, л1 ; 16 р, т, щ, и1 ; 68 м ; 69 о, р, с ; 70 д, е, ж, з, л, м, н, о, п, р, с, т ; 72 в, р, с, у, ш ; 73 а, в, е, с, у, ф, х, ш, щ ; 74 г, и, к, л.

Гори с ясно изразено доминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa), възникнали предимно вторично на мястото на дъбови гори. Освен основният вид, в дървесния етаж участват Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur, Quercus frainetto, Q. petraea agg., Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis и Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. В някои съобщества сравнително често се среща Staphylea pinnata, Други храстови видове, които участват в състава на липовите гори, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana,Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревната покривка е с ниско покритие, като по-често се срещат Arum maculatum, Buglossoides purpurocoerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum, Asperula taurina, Carex pilosa, Cephalanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantha, Stellaria holostea и др. Характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди (Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ranunculus ficaria, Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum

На територията на ДГС Свищов местообитанието е установено в следните отдели и подотдели: 2 г ; 3 б, в, д, ж, з, и, к, л, м, н, о, ш, щ, к1 ; 4 с, т, ф ; 8 р ; 13 а1 ; 14 б, ж, т, х ; 15 л ; 17 я, а1, г1 ; 18 п, р, ю, я, а1, г1, д1 ; 19 г, и, п, т, я, б1, д1, и1 ; 20 и1 ; 21 г ; 29 в, г, ж, з, р, у, х, ц, ш, ю, а1 ; 30 я, в1, г1, д1, о1, п1, р1 ; 31 е, и, л, ш, щ, а1 ; 50 ж ; 68 и.

2. Дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони;

3. Дървета с масивни живи клони (често с диаметър по-голям от 25 см);

4. Дървета с хралупи;

5. Големи мъртви дървета, които са все още на корен;

6. Паднали големи мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане;

7. Неравномерна пространствена структура.
Горите във фаза на старост (ГФС), със своята специфична структура и функционалност, са местообитание на комплекс от видове от различни екологични и таксономични групи. Поради ограничените знания за тях все още не може да се определи колко от проучените видове са свързани единствено с тези гори, но определено може да се каже, че много видове намират в тях оптимални условия за съществуване. Нещо повече, при сравняване на ГФС и по-млади гори са отчетени съществени разлики във видовия състав и обилието, което е показател за уникалноста на тези екосистеми.

На територията на ДГС Свищов местообитанието е определено за следните отдели и подотдели: 36 з ; 37 г ; 38 д, и, х ; 39 з ; 42 ж ; 43 г, н, о, п, т ; 44 в, е, н.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 3

За крайречните гори е характерна бърза промяна на месторастенията и състава на фитоценозата, в зависимост от много малки изменения на релефа (микроповишения и микропонижения) спрямо нивото на водното течение и размера на алувиалните полета около реките. Типичните дървесни видове са изявени хигрофити и тяхното съществуване е свързано както с нивото на подпочвените води в периода на засушаване (лято-есен), така и с нивото на периодично заливане на територията (пролет). Най-разпространени дървесни видове в местообитанието, които определят физиономията му, са различните видове върби . сива, бяла,

трошлива. В повечето случаи са с вегетативен произход. Част от тях са с дървовиден, а други . с храстовиден хабитус. Доминацията на върбите, които са пионерни видове, се поддържа от антропогенна намеса (най-често земеделско ползване) в съседните територии, при което части

от хабитата се нарушават. Най-дълговечният вид за местообитанието е лонгозният летен дъб, който обикновено заема микроповишения и краткозаливаеми терени. Лонгозният дъб е бил предмет на дългогодишна свръхексплоатация и понастоящем е изваден почти изцяло от състава на фитоценозите. Полският ясен като по-подвижен пионерен вид заема външните спрямо основното водно течение площи, където евентуалното заливане е краткотрайно през пролетта. В естествените гори, той достига до най-висока възраст – над 200 години. Брястовете са най-честия спътник на основните дървесни видове в естествените насаждения. Обикновено формират подгон от по-млади индивиди, защото в повечето случаи те умират от холандска болест до 50-60 годишна възраст. Бялата топола заема временно открити места с по-големи размери – диаметър над 2 пъти височината на дървостоите. Често формира хармани от коренови издънки. Оттук следва най-често групово-мозаечно разпределение на дървесните видове. Естествената динамика на горите от този хабитат е свързана с формиране на малки едновъзрастни групи от един или друг вид, резултат на малки по площ естествени нарушения в отделни участъци покрай течението на реките.

. Да се толерират автохтонните дълговечни дървесни видове върби, бяла топола, брястовете. Да се възстановява разнообразието на местната дървесна и друга флора, където то е нарушено чрез създадени култури от евроамерикански тополи и други външни видове. Възстановяването да става с прилагане на смесен начин на възобновяване на местните видове

. Да се толерира и да се възстановява структурното разнообразие на насажденията. При възникване на едроплощни природни нарушения е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

. Грижите за запазване на зрелите насаждения (майчиния хабитат), където те съществуват, чрез оставяне на отделни стари, дори загиващи дървета, са задължителни. Отсичането на стари дървета да става само за осигуряване на безопасност за близко намиращи се инженерни съоръжения (пътища, далекопроводи и др.). Изключително важно е опазването на евентуално оцелели дървета от летен дъб и вписването им в регистър като част от съхраняването на ценния генетичен фонд на местни видове и произходи.

. Намаляване степента на промени в насажденията. Промените не трябва да бъдат драстични с цел осигуряване на време за адаптация на останалите организми. Драстичните промени в насажденията се отразяват върху стабилността на речните тераси и наноси, които могат да бъдат отмити при високи води и липса на растителност. Това означава забрана на регулярни лесовъдските въздействия. При провеждане на санитарни мероприятия за опазване на инфраструктурата се спазва правилото за поддържане на около 8 % мъртва дървесина.

. Да не се допускат дейности (в това число и лесовъдски), които да увеличават антропогенната фрагментираност на територията.

2. Лесовъдски системи

Не се провеждат регулярни лесовъдски системи. Човешката дейност трябва да бъде насочена към опазване и възстановяване на хидрологичния режим на водните течения. Допускат се възстановителни лесовъдски дейности . залесяване на възстановени тераси с подходящи видове на местната дървесна флора.

Не се провеждат възобновителни сечи. Провеждането на санитарни и превантивни мероприятия (кастрене) е важно да стане в сезон, когато почвите са стабилни и сухи (лято) или замръзнали (зима). Зимният сезон е за предпочитане поради по-малкото нарушения върху останалата растителност и по-добрата видимост в дървостоите. Възобновителни сечи се провеждат в култури от евроамерикански тополи върху типични за хабитата месторастения.

Сечите са голи, на малки площи, без изкореняване. Следва залесяване с подходящи местни видове.

4. Оставяне на стари дървета и мъртва дървесина

Оставянето на големи стари дървета и увеличаване на количеството на мъртвата дървесина е път към реализиране на природосъобразно стопанисване на дървесните формации в хабитата Salix alba and Populus alba. Количеството на мъртвата дървесина да е поне около 8-10 % от общият запас.

Приоритет има естественото семенно или издънково възобновяване. Залесяване се допуска само с местни видове, предимно бяла и черна топола, за подпомагане на възстановяването на гъстота на млади насаждения, след по-сериозни площни нарушения (голи сечи на насаждения

от външни видове) или за намаляване на фрагментацията на хабитата. Не се допуска пълна почвоподготовка. Препоръчва се частична почвоподготовка.

6. Осветления

Провеждат се задължително около естествен или изкуствен подраст от местни видове. Имат за цел осигуряване на присъствието на автохтонните дървесни видове или предшестващите ги пионери. Отстраняват се външни за типа видове. При равни условия се дава предимство на летния дъб, бялата топола, брястовете и върбите. Повредените семенни фиданки могат да се подрязват «на пънче». Борбата с някои бързозаемащи територията храстови видове се извършва ръчно, като се съсредоточава около индивидите или групите от желаните дървесни видове, характерни за типа.

Извършват се по необходимост за продължаване на регулирането на състава, произхода и осигуряване на групова устойчивост. Обикновено се отстраняват болни, пречупени екземпляри или такива от по-бързорастящите видове (върби) за сметка на по-бавнорастящи. При прочистките не се извършва навсякъде традиционният селекционен подбор, с оглед запазване на генофонда. Както при осветленията, не се разрешава използване на химически средства. Допуска се залесяване с частична почвоподготовка за увеличаване на гъстотата на насаждението.

Не се провеждат като самостоятелни сечи, а се включват в рамките на евентуални санитарни сечи.

Наличието на външни за типа видове е възможно по две линии . чрез създадени култури или чрез естествено разпространение. Създадените култури, най-често от тополи, се стопанисват с оглед на реализиране на трансформация и връщане на коренните видове. Това означава провеждане на голи сечи на малки площи в зрелите насаждения и залесяване с местни видове. Друг вариант е провеждане на двуфазна краткосрочно-постепенна сеч в зрелите култури от чужди видове (тополи) с оглед реализиране на естествено възобновяване от съседни зрели насаждения от полски ясени и брястове. След окончателната фаза се подпомагат и се опазват появилите се представители на коренната дървесна флора, за сметка на екзотите, а при нужда се извършва залесяване за увеличаване на гъстотата на коренните видове. Не се допуска повторно доминиране в състава на външните видове в следващата генерация на насаждението Не се допуска присъствие и толериране на инвазивни видове . акация, негундо, аморфа и айлант.

Под това наименование се разбира както паша на домашни, така и на диви животни. Тя се допуска в размери, които не застрашават структурата и възобновителните процеси, и зависят конкретно от типа местообитание. За тип местообитание Salix alba and Populus alba не се допуска паша на домашни животни. При надвишаване на повредите от дивеч върху дървесната растителност (особено прехапване на подраста от сърни, елени и зайци) да се прибягва до временно ограждане с подръчни материали на засегнатите участъци и регулиране на числеността на дивеча.

Това са горски екосистеми със сложна структура, богато биологично разнообразие и висока продуктивност. Те зависят в голяма степен от хидрологичния режим на територията и особено от достъпа до подпочвените води (ППВ). Не трябва да се допускат мероприятия, водещи до спадане на нивото на ППВ, като дрениране, корекции на водните течения и др. В случаите на използване на подпочвените води за напояване и битови нужди е необходимо да се прави периодичен мониторинг за нивото на ППВ, като не се допуска понижаването му до критични стойности.

Основна цел на управление на тези уникални горски екосистеми е тяхното запазване и възстановяване. Предполага се, че в миналото площта им на територията на ДГС е била по-

голяма. Днес на много места все още съществуват условия и потенциал за възстановяването им. На част от територията заемана в миналото от тези гори в момента има тополови и акациеви плантации. Препоръчителна е постепенната трансформация на тези култури в насаждения от коренни дървесни видове.

Необходимо е прилагането по-скоро на поддържащи и възстановителни мероприятия, като в случая добивът на дървесина е следствие от постигането на основната цел. Стопанисването им трябва да е в съответствие с естествената динамика на насажденията. Препоръчва се използването на сечи с дълъг възобновителен период, които да осигурят устойчива, неравномерна мозаечна структура на насажденията (постепенно-котловинна, неравномерно-постепенна).

Не се планират и прилагат голи и краткосрочно-постепенни възобновителни сечи.

В тези гори се наблюдава тенденция на изместване на летния дъб и бряста от полския ясен. За да се запази смесения състав на насажденията, е необходимо при провеждане на лесовъдски мероприятия да се толерират в дъбовите екземпляри, което означава осигуряване на достатъчно растежно пространство и/или възобновителни участъци. Възобновителни сечи да се извеждат с предимство в семеносни години за дъба. По възможност се извършва подпомагане на възобновяването чрез засяване на дъбов жълъд. При извеждане на сечи се запазват в максимална степен лианите и дърветата с лиани.

Не се допуска паша на домашни животни в насажденията.

Задължително се запазват старите дъбови дървета, независимо от здравословното им състояние. Препоръчително е да се направи регистър на летните дъбове в тези насаждения.

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Не се допуска трансформация на тези гори в интензивни култури.

При възстановителни мероприятия, включващи залесяване, трябва да се използват местни репродуктивни материали.

Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

Необходимо е да се предприемат мерки за подобряване охраната на горите.

Храсталачният облик на този хабитат, добре развитата тревна покривка, силното антропогенно влияние, изразено главно в паша на добитъка, и сухите условия на месторастене затрудняват семенното възобновяване. Дървостоите имат главно издънков произход, което в случая се явява и най-устойчивата форма на съществуване. Тревният етаж се формира от ксерофитни видове, характерни за ксеротермните дъбови гори.Тези гори имат висока екологична стойност. Към тях се отнасят главно защитни гори, разположени върху сухи месторастения и съответно с висока степен на пожароопасност. Фрагментарният им характер, ниската им продуктивност и лошата сортиментна структура ги прави непривлекателни от стопанска гледна точка като несъществени за добив на дървесина и други продукти от горите. Ето защо и целта на лесовъдската дейност в тези гори трябва да бъде насочена към запазване и подобряване на високата им консервационна стойност и биологичното им разнообразие. Стопанската дейност да бъде ограничена до минимум.Да не се допускат голи сечи в тези гори. При поява на съхнене или пожари,засегнатите площи да се залесяват предимно с космат дъб и благун и техните спътници. При възникване на едроплощни природни нарушения (ветровали, каламитети и пожари) е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията. Да не се допускат дейности (в това число и лесовъдски), които да увеличават антропогенната фрагментираност на територията. При планиране на пътищата и инфраструктурата трябва максимално да се запази целостта на ландшафта.

Лесовъдските системи да са насочени към запазване на основните физиономични характеристики на насажденията в съответния тип местообитание, на основа на знания и опит за естествената им динамика.Лесовъдските намеси в силно деградирали и с почти изчерпан възобновителен потенциал горски съобщества се изразяват в опазване на съществуващите почва и растителност. Сечите като основен лесовъдски инструмент трябва да се ограничат до минимум. Не бива да се допуска допълнително обедняване на екосистемите чрез изнасяне на биомаса,като това включва сечи, паша, клоносечно стопанисване, опожаряване.

Възобновителните сечи се водят там, където условията на месторастене позволяват възобновителните процеси да протекат по естествен път. Естественото възобновяване се реализира по пътя на постепенно-котловината сеч, чрез пунктуални намеси в частите от насажденията с възможности за възстановяване . микропонижения, заравнени участъци. Не е задължително сечта да се извежда върху цялата площ на насаждението. При необходимост естественото възобновяване се подпомага чрез залесяване.Отхвърлят се голите сечи. Допуска се ново нискостъблено възобновяване с цел подмладяване и подържане на устойчивото състояние на екосистемата. Най-добрите стъбла до 10 бр. на декар се оставят равномерно по площта за семеносене и предпазване на почвата от прегаряне.В насажденията с формиран плътен подлесен етаж от келяв габър не се 81 препоръчва водене на възобновителни сечи. Голата сеч за издънково възобновяване увеличава участието на келявия габър. В такива насаждения се препоръчва изчакване на кулминацията в растежа на келявия габър,започване на процеса на разпад в короната и постепенно просветляване на склопа. Същевременно плътният етаж на габъра създава надеждна защита срещу външни въздействия и горска обстановка, благоприятна за настаняване на дъбове.

Задължителен приоритет при стопанисване на горите в хабитата има естественото семенно възобновяване. Това означава опазване и създаване на условия за неговото реализиране (микропонижения или микроповишения, разкъсване на дебела горска постилка и др.). Естественото възобновяване трябва да протича в котли или прозорци, които имитират естествени нарушения. Допуска се толериране на възобновяването на местни пионерни видове, които в последващите фази на насаждението ще спомогнат възстановяването на късносукцесионните видове, характерни за типа.Основен фактор, създаващ пречки за естественото възобновяване, е пашата. Започването на възобновителните процеси е свързано с контролирането на пашата. При наличие на естествено семенно възобновяване в насаждения с малка пълнота . 0.3-0.4, се препоръчва изграждане на предпазни съоръжения . огради с цел опазване на младите екземпляри.

В насажденията се оставят изсъхнали дървета и суха паднала маса до 15 % от запаса на насаждението. Същото се препоръчва с цел обогатяване и създаване на условия за развитие на почвена микрофлора и микрофауна, характерна за горски съобщества. Естественият отпад от дървесните видове подпомага възобновяването и е един от основните елементи,осигуряващи разнообразието и устойчивостта на екосистемата.

Извършват се по необходимост за продължаване на регулирането на състава и осигуряване на групова устойчивост. Както при осветленията, не се допуска използване на химически средства. Допуска се залесяване с частична почвоподготовка за увеличаване на гъстотата на насаждението.

Прорежданията и пробирките се извеждат по комбиниран метод с низов уклон. Целта на отгледните сечи е отглеждане на дървета с добре оформени и жизнени корони. Производството на строителна дървесина не е приоритет при стопанисване на насажденията.При водене на отгледни сечи се допуска отваряне на възобновителни котли в местата с налично естествено възобновяване.

Наличието на външни за типа видове е възможно по две линии . чрез създадени култури или чрез естествено разпространение.Създадените култури се стопанисват по начин, при който да бъде възможна плавна и продължителна трансформация и връщане на коренните видове. Това означава провеждане на регулярни лесовъдски въздействия, при които се подпомагат и опазват появилите се представители на коренната дървесна флора, както при отгледните сечи, така и при възобновителните сечи. Не трябва да се допуска повторно доминиране в състава на външните видове в следващата генерация на насаждението.Присъствието на отделни екземпляри (единично в състава) от външни видове не представлява проблем за съответния тип местообитание,освен ако не са инвазивни видове или междинни гостоприемници на някои болести и вредители, опасни за коренните видове. Ако присъствието по естествен път на външни видове е по-голямо, те се намаляват чрез отгледните и възобновителните сечи до единично срещащи се.

Един от факторите, оказващи най-силно въздействие върху хабитата, е пашата. Разположението на площите в долната лесорастителна зона, в близост до населените места, е една от причините да се използват за интензивна паша. Препоръчва се с цел запазване и

Поддържането на естествените открити пространства е наложително с оглед запазване на физиономичните характеристики на хабитата и специфичните екотони. За целта се допускат интервенции в откритите пространства, които са характерни и типични за тяхната история . косене, пашуване. Не се допуска залесяване (освен с противоерозионна цел), ползване на химически средства (освен торене с естествени торове в ливади), огнево почистване. В случай на естествено възобновява не на откритите пространства те се почистват или се заместват от други (отворени по естествен път или чрез сечи).

Липите не са късносукцесионни видове за този хабитат. Те са изместили дъбовете в резултат на човешката дейност.

. Да се толерират автохтонните дървесни и други видове за съответния тип местообитание, в т.ч. естествени пионерни формации. Наличното естествено биоразнообразие следва да бъде съхранено.

. Да се толерира и да се възстановява структурното разнообразие на насажденията. Поне 10 % от територията на местообитанието трябва да бъдат отделени за осигуряване на гори, които са във фаза на старост (Old-growth forests).

. При възникване на едроплощни природни нарушения (ветровали, каламитети и пожари) е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

. Грижите за запазване на зрелите насаждения (майчиния хабитат), където те съществуват, чрез удължаване на турнусите, оставяне на отделни стари, дори загиващи дървета, са задължителни. Съхраняването на ценния генетичен фонд на местни видове и произходи е постоянно изискване при провеждане на лесовъдските мероприятия.

. Намаляване степента на промени в насажденията. Промените не трябва да бъдат драстични с цел осигуряване на време за адаптация на останалите организми. Това означава ниски интензивности на сечите (до 20-25 %), съсредоточени върху малки площи или групи. Лесовъдските въздействия се трансформират от едроплощни на дребноплощни. При провеждане на лесовъдски дейности да се поддържат определено количество мъртва дървесина в насаждението, дървета с хралупи, единични и групи стари дървета.

. Изисква се спазване на екологични принципи и практики при планиране и извеждане на лесовъдските мероприятия. Да се прилагат щадящи природата технологии при сечта и извоза, при минимална агресивност вкл. извършване само на най-необходимите за поддържане на насаждението дейности (а не на всяка цена). Следва да се въведат стимули за опазване и санкции за повреждане на оставащите дървета и подраста.

2. Лесовъдски системи

Преминаване към лесовъдски системи, осигуряващи удължаване на възобновителния период и усложняване на структурата на дървостоите при семенните, и толериращи гъвкавост и диференцираност на решенията при издънковите гори.

Да се толерират дълговечните видове дъбове и семенните представители на липите пред издънковите.

Успешно семенно възобновяване става в котли с размери по диаметър най-малко 1,5 до 2,5 пъти височината на дървостоите. За възобновяване на дъбовете първоначално се прави прореждане около наличните семеносещи дървета за сметка на липите, а след поява на подраст се формира котел. Всички жизнени дървета от дъбове трябва да бъдат съхранявани максимално дълго на корен по време на възобновителните сечи.

В насажденията в добро състояние да се удължи турнуса на сечта и да се провеждат подходящи отгледни мероприятия, които ще подобрят устойчивостта на насажденията и качествените им характеристики. При лесовъдските мероприятия да се поддържа смесения състав на насажденията. Строг контрол при събирането на цветовете за стопански цели и недопускане сеч на клони и цели дървета за тази цел.


9. Гори във фаза на старост (Old growth forests)

Гора във фаза на старост (Old growth forests) е територия, в която гората е достигнала значителна възраст, не е била обект на големи природни и антропогенни нарушения и са представени следните характеристики:

2. Дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони;

3. Дървета с масивни живи клони (често с диаметър по-голям от 25 см);

4. Дървета с хралупи;

5. Големи мъртви дървета, които са все още на корен;

6. Паднали големи мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане;

7. Неравномерна пространствена структура.

Горите във фаза на старост (ГФС), със своята специфична структура и функционалност, са местообитание на комплекс от видове от различни екологични и таксономични групи. Поради ограничените знания за тях все още не може да се определи колко от проучените видове са свързани единствено с тези гори, но определено може да се каже, че много видове намират в тях оптимални условия за съществуване. Нещо повече, при сравняване на ГФС и по-млади гори са отчетени съществени разлики във видовия състав и обилието, което е показател за уникалноста на тези екосистеми.

Необходимо е на най-малко 2% от територията на горскостопанската единица да бъдат отделени насаждения за осигуряване на гори във фаза на старост. Особено подходящи за тази цел са естествени насаждения с възраст над 100 години, които не са били обект на стопанска дейност. Препоръчително е горите във фаза на старост да бъдат относително равномерно разпределени на територията, като площта на един комплекс от стари гори да бъде не по-малко от 40 ха. По възможност трябва да се осигури и свързаността на тези комплекси с коридори, които също са съставени от ГФС.

За да може да достигнат характеристиките на горите във фаза на старост, определените насаждения трябва да се остави на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 50% от съответната ГФС/.

Приблизително 160 до 230 години са нужни за да се формира гора със характеристики на гора във фаза на старост. Трансформацията от зрели гори към гори във фаза на старост е постепенна и продължителността й зависи много от дървесния състав (видовете достигат за различно време пределна физиологична възраст), условията на месторастене (периодът е по-кратък на добри месторастения, отколкото на бедни) и първоначалната структура на насажденията (при хомогенна структура е по-бавно в сравнение с хетерогенната).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 3

Мониторингът на тези ГВКС включва изършване на периодични наблюдения и анализ на състоянието на вида гора, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на отделна програма за всеки вид гора.

1. 
   Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя се провежда поне веднъж годишно. Ако е необходимо сезонно отчитане мониторинга може да се прилага по-често, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
   
2. 
   При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
   
3. 
   Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
   
4. 
   За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
   
5. 
   При извършване на мониторинга може да се окаже, че плановете за управление не отразяват реалното състояние на горите, заплахите и тенденциите. В такъв случай трябва да се потърси съвет от специалисти, които да определят дали има пропуски в плановете и дали досегашния модел на стопанисване е критичен за опазването на вида екосистема. При установяване необходимост от промяна към по-строг режим на стопанисване, териториите с наличие на ВКС 3 могат да бъдат включени в План за действие за опазване на биоразнообразието в рамките на по-голям ландшафтен обект или могат да бъдат включени в защитени територии.