Одобрил: /инж. Д. Чоранова-Коева
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
- ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕИнвентаризиране и картиране на находищата на вида в границите на горското стопанство. Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на блатно кокиче, да се провеждат през месец април – май – по време на цъфтежа му. Дърветата в съседство с находищата се запазват и не подлежат на сеч. При провеждане на лесовъдските мероприятия да не се нанасят механични повреди на индивидите. При извоза на дървесина не се преминава през местата с концентрация на вида. Не се допуска събирането му за букети. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГПроверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители). Други растителни видове с природозащитна стойност, установени на територията на ДГС – Свищов 1. Българска гърлица (Limonium bulgaricum Ancev) 
Многогодишно тревисто растение с 35-50 см високи цветоносни стъбла. Листата са приосновни, 5-16 см дълги, лопатовидни, целокрайни, в основата стеснени в дълга крилата дръжка. Цветовете са по 1(2), групирани в класове, събрани в метличесто съцветие; чашката е 5-делна, ципеста; венчето е виолетово. Плодът представлява едносеменна кутийка. Цветоноси през периода VІ – VІІ, а плодоноси през периода VІІ – VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена. Среща се по влажни тревисти места в зоната на ксеротермните дъбови гори върху излужени черноземи. Образува разкъсани популации с ниска численост. Видът фигурира в Червената книга на Република България в категорията – „критично застрашен” и е защитен съгласно Приложение № 3 от Закона за биологичното разнообразие като български ендемит. На територията на ДГС Свищов се среща по долината на река Студена и нейните притоци в района между град Свищов, град Павликени и град Бяла, в землището на село Горна Студена – община Свищов, между 200 и 250 м н. в., а също така част от находищата попадат в защитени територии (ЗМ „Кайкуша” и ЗМ „Русалка” в района на град Свищов) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГПроверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители). 2. Български сърпец (Serratula bulgarica Acht. et Stoj.) Многогодишно тревисто растение с добре развит, разклонен корен. Стъблото е високо 40-100 см, изправено, влакнесто. Приосновните листа са яйцевидноланцетни и назъбени, а стъблените листа са ланцетни, неравно назъбени до целокрайни. Кошничката е единична, с розови до пурпурно виолетови цветове. Външните обвивни листчета са с овални, неравни, ципести придатъци, а вътрешните са с целокраен ципест ръб. Плодосемките са с хвърчилка от назъбени власинки. Цветоноси през периода V – VІІ, а плодоноси през периода VІ – VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Среща се в състава на тревни съобщества с различна степен на овлажняване – от влажни ливади (Търговищко) до степи с доминиране на Stipa tirsa (Свищовско). Популациите му са малочислени и силно фрагментирани. Балкански субендемит. Видът фигурира в Червената книга на Република България в категорията – „критично застрашен” и е защитен съгласно Приложение № 3 от Закона за биологичното разнообразие. На територията на ДГС Свищов се среща в местността ”Смрадликата” – землище на село Хаджидимитрово, община Свищов, от около 400 до 500 м н. в. в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕРазработване на План за действие за опазване на вида. Инвентаризиране и картиране на находищата на вида в границите на горското стопанство. Обявяване на защитени територии за най-критично застрашените находища. Въпреки че вида не попада в залесените горски територии на стопанството, а в съседство с тях, то при извоза на дървесина да не се преминава през местата с концентрация на вида. Не се допуска събирането на растения за сухи букети, които поради декоративните си качества са основна причина за намаляване на числеността на вида в отделни находища. Застрашаващ фактор са и пожарите, причинени от човека при паленето на стърнищата. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГПроверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители). 3. Теснолистен божур (Paeonia tenuifolia L.) Многогодишно тревисто растение. Височината на стъблото е 15-60 см. Подземното коренище е късо, вдървеняло. Грудковидно задебелените корени са много на брой и с различна дължина. Листата са тесни, длановидно двойно триделни, неколкократно разделени на линейни дялове със светлосиво-зелен цвят, така че образуват нежна и рехава ажурна листна маса. Туфата от стъбла е с височина най-често 20-40 см. Отделните дялове са неравномерно назъбени. Характерен белег за листата са трите зъбчета, които се образуват по върховете на дяловете – най-добре изявени са на връхния дял на всеки лист. Цветовете са с 5-6 чашелистчета и 8-10 едри венчелистчета, в средата с множество жълти тичинки, по едно на всяко стъбло – обагрени в тъмночервено и ароматни. Цъфти през месеците април-май, а плодоноси през август-септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена. Поради липсата на приспособления за разнасяне на семената възобновяването е много слабо и затова е в рамките на находищата. Среща се по сухи тревисти места, почти винаги на каменист варовит терен. Отделните популации са с площ до 0,5, рядко до 10 ха. Интерглациален реликт. Видът е включен в Червената книга на Република България в категорията – „застрашен”, в Бернската конвенция, както и в Приложение № 3 на ЗБР. На територията на ДГС Свищов се среща по долината на река Студена, в землището на село Горна Студена – община Свищов, в ЗМ ”Божурлука”.
Каталог: files -> etc files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения etc -> Доклад за резултатите от проведения мониторинг при тп дгс елена за 2017г etc -> Програма за развитие на селските райони, реализиран от дгс габрово. По него бяха залесени със зимен дъб, цер, явор и сребролистна липа 300 дка в лесопарк „Градище край Габрово etc -> Доклад съдържание 1 въведение 2 etc -> Оценка на социалното въздействие от дейността на тп държавно горско стопанство „стара загора” тп „Държавно горско стопанство Стара Загора” etc -> Заповед буйновци, №90/14. 10. 2016 г Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|
