Одобрил: /инж. Д. Чоранова-Коева
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ
Изтегляне 0.88 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕРазработване на План за действие за опазване на вида. Инвентаризиране и картиране на находищата на вида в границите на горското стопанство. Спазване на режимите на защитените територии. Определяне на нови защитени територии за находищата, отговарящи на изискванията за зони от Европейската Въпреки че вида не попада в залесените горски територии на стопанството, а в съседство с тях, то при извоза на дървесина да не се преминава през местата с концентрация на вида. Не се допуска събирането на растения за букети, които поради декоративните си качества са основна причина за намаляване на числеността на вида в отделни находища. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГПроверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители). Животински видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ДГС „Свищов”
Обитава предимно реки, богати на риба, с незамръзващи бистри и незастояли води, с обрасли с растителност брегове. Също езера, блата, изкуствени водоеми. Леговището обикновено се намира в стръмен бряг и има вход под водата. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2. На територията на ДГС Свищов се среща рядко по крайбрежието на река Дунав и в района на останалите водни басейни, намиращи се в и протичащи през стопанството. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ: Опазване на крайречната дървесна растителност по реките в ДГС, вкл. недопускане на мероприятия по т. нареченото “прочистване“ на речните корита. Опазване на рибните ресурси. При наличие на обитаеми леговища да се осигури спокойствие в съответния речен участък. Мерки за превенция на бракониерството. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Да се установят броя на наличните размножаващи се семейни групи от вида и да се мониторира числеността им.Могат да се ползват и следите, видровите пътечки и екскременти, като указание за присъствие на вида. 2. Черен щъркел (Ciconia nigra L.) Обитава обширни широколистни, смесени и иглолистни гори или скални комплекси, предимно в ниските части на планините и в равнините. Гнезди на дървета с височина 6-30 m, но по-често в скални ниши, козирки, и цепнатини. Храни се с дребна риба, земноводни, змии и др, главно покрай чисти и богати на риба реки, както и около рибарници, язовири и др. Застрашен вид, включен в Червена книга на България, том 2. На територията на ДГС Свищов е установен в най-глухите, сумрачни и затънтени места на остров Вардим. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и да се следи за евентуални концентрации на вида по течението на р.Камчия и в други райони по време на миграционния период.
Обитава сладководни езера и блата, заливни и дъбови гори, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, главно в ниските части на страната. Гнезди в самостоятелни или в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в тръстикови масиви, по дървета (бяла върба, бяла и хибридна топола, дъб, ясен, липа, бук) и рядко на скали. Храни се с риба, мишки, жаби и други, главно покрай чисти и богати на риба реки, както и около рибарници, язовири и др. Уязвим вид, включен в Червена книга на България. На територията на ДГС Свищов е установена на остров Вардим. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 300 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 150 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и изготвяне на програма за опазването на вида и нейното прилагане.
Обитава сладководни езера и блата, заливни и дъбови гори, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, главно в ниските части на страната. Гнезди винаги в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в тръстика или по върби и тополи. Храни се с риба, мишки, жаби и други, главно покрай чисти и богати на риба реки, както и около рибарници, язовири и др. Уязвим вид, включен в Червена книга на България. На територията на ДГС Свищов е установена на остров Вардим. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 300 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 150 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и изготвяне на Национален план за опазването на вида и неговото прилагане. 5. Нощна чапла (Nycticorax nycticorax L.) 
Гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид. Обитава сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, заливни и равнинни дъбови гори до влажни зони от различен характер, главно в ниските части на страната. Гнезди предимно в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в труднодостъпни тръстикови масиви или по върби и тополи. Храни се с дребна риба, мишки, жаби и други, главно покрай чисти и богати на риба реки, както и около рибарници, язовири и др. Уязвим вид, включен в Червена книга на България. На територията на ДГС Свищов е установена на остров Вардим. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 300 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 150 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период. Уточняване на размера на гнездовата популация и проследяване на нейната динамика. Изготвяне на програма за опазването й. 6. Малък воден бик (Ixobrychus minutus L.) Гнездящо-прелетен вид. Среща се почти в цялата страна, главно под 600 м н. в. и в някои планини. Сега гнездовото му разпространение обхваща главно Дунавското и Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешността на страната. Най-висока концентрация на гнездови находища има в Дунавската равнина, Тракийската, Тунджанската и Бургаската низина и в Софийското поле. Обитава предимно обрасли сладководни водоеми в ниските части на страната. Предпочита обширни тръстикови масиви и храсти в сладководни блата и разливи и в долните течения на големите реки. В извънгнездовия сезон се среща и в нетипични местообитания като пустеещи терени и окрайнини на гори в ниските части на планините. Снася 2-9 яйца, които мъти 16-21 дни. Има от 1-3 поколения годишно. Храни се с насекоми, паяци, мекотели, ракообразни, рибки и дребни земноводни. Застрашен вид, включен в Червена книга на България. На територията на ДГС Свищов е установен на остров Вардим и в ЗЗ ”Рибарници Хаджи Димитрово”. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 300 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 150 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период. Уточняване на размера на гнездовата популация и проследяване на нейната динамика. Включване в защитени природни територии на незащитени находища. 7. Лопатарка (Platalea leucorodia L.) Вид на Стария Свят. Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид. Обитава плитки и обширни езера и блата, речни разливи в равнини и низини, устия на реки; след размножителния период – разнообразни влажни зони, включително свръхсолени водоеми. Гнезди в смесени колонии, разположени в тръстикови масиви или на бели тополи и бели върби. Храни се с водни бръмбари и техните ларви, водни кончета, ручейници, скакалци, двукрили и други насекоми, дребни мекотели, ракообразни, червеи, включително пиявици, жаби, дребни риби, водорасли, зелени части от висши водни растения.
На територията на ДГС Свищов е установена на остров Вардим (от 2 до няколко десетки гнездящи двойки). 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Включване на незащитените находища в защитени природни територии. Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. Повишаване на природозащитната култура. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 300 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период изготвяне на програма за опазването на вида и нейното прилагане. Строг контрол за гарантиране на защитния статут на вида. 8. Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus Pallas, 1773) 
Гнездещо-прелетен и зимуващ вид с изолирани гнездови находища по Дунавското и Черноморското крайбрежие. В миналото е гнездил предимно по Дунавското крайбрежие и Черноморието. Сега гнезди на дунавските острови Малък близнак, Цибър, Калновац, Мишка и Безименен. Обитава заливни островни гори в поречието на реките Дунав и Марица, големи тръстикови масиви в крайдунавски и крайморски езера. Гнезди в смесени колонии заедно с големи корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки на бели тополи, върби или сред тръстика. Снася 2-5 яйца, като малките напускат гнездата през юли. Храни се основно с риба. Застрашен вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и Червената книга на България. На територията на ДГС Свищов се среща на остров Вардим и в ЗЗ „Рибарници Хаджи Димитрово” в смесени колонии заедно с големи корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки. Потенциално гнездящ вид за остров Вардим, като се има на предвид, че до 1985 година е гнездил на острова. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 300 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 150 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и изготвяне на програма за опазването на вида и нейното прилагане. В плановете за управление на териториите по НАТУРА 2000 да бъдат предвидени мерки срещу избиване и безпокойство на зимуващите птици. 9. Синявица (Coracias garrulus L.) Гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Обитава равнинни и хълмисти терени с единични стари дървета, оврази, суходолия, земни и льосови стени. В миналото е често срещана в равнини и по-рядко в хълмисти райони и предпланини до около 800-1000 м н. в. Сега гнезди по поречието на река Дунав и притоците й, Лудогорието, Добруджа, Югоизточна България, на много малко места в Западна България, предимно по долината на река Струма. Най-многобройна е по поречието на река Дунав. Гнездата са в хралупи на дървета (орех, дъб, върба) на височина 3-7 м или под земята в песъчливи или льосови брегове. В тях изкопава тунел с дължина до 2 м, който завършва с гнездова камера. Строежът на гнездото започва в началото на май. Снася 3-7 бели яйца. Мътенето продължава 17-20 дни. Малките напускат гнездото след около 25-30 дни.
На територията на ДГС Свищов е установена около брега на река Дунав и в ЗЗ ”Рибарници Хаджи Димитрово”. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 100 м за ивици дървета около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 50 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Проследяване на промените в гнездовата численост в страната. Проучване на факторите, които влияят отрицателно на числеността на гнездовите популации, и на промените в числеността и площта им. 10. Морски орел (Haliaeetus albicila L.) 
Едра дневна граблива птица. Палеарктичен вид с разпокъсан гнездови ареал в Европа и в Азия, срещащ се и в България. Обитава крайбрежия на морета, реки и езера, богати на риба и водоплаващи птици, с високи и удобни за гнездене дървета. През зимата обитава и места около изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други. Двойката орли има няколко гнезда, построени главно на бяла топола, които сменя през отделните години. През март женската снася 1-3 яйца. Мътенето продължава 35-42 дни. Малките остават в гнездото 70-90 дни. Отглежда едно люпило годишно. Полова зрялост настъпва на петата година и на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица. Младите птици са по-тъмно оцветени и с тъмни опашки. Отначало младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място като териториални птици. Ловува на сушата и във водата, като може да залови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг. Храни се предимно с едри риби, водоплаващи птици, дребни бозайници и други. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици. Уязвим вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и Червената книга на България. На територията на ДГС Свищов през последните няколко години е трайно установен на остров Вардим с една гнездяща двойка с едно действащо гнездо. Гнездото е открито на 29.12.2009 година от екип на БДЗП-Свищов при проучване на остров Вардим с цел локализиране на гнездо на морски орел и е детайлно описано и заснето. Гнездото се намира в източната част на острова и попада в отдел 45, подотдел „С” както и в 39 подотдел ;а’на ДГФ и има следните географски координати – N 43° 37.996 и E 25° 29.566. Разположено е в короната на висок, стар бряст. Друго орнитологично важно място за вида на територията на стопанството представлява ЗЗ „Рибарници Хаджи Димитрово”, която се явява като постоянна ловна територия за морския орел. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 1000 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 500 м. Да не се сече крайречната естествена растителност. Промяна в горскостопанската практика по островите и по крайбрежието на река Дунав, тъй като изсичането на големите дървета от бяла топола представлява съществен фактор за опазването на вида.
Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период. Уточняване на размера на гнездовата популация и проследяване на нейната динамика. Изготвяне на Програма за опазването му. Други животински видове с природозащитно значение, установени на територията на ДГС Свищов 1. Малък креслив орел (Aquila pomarina Brehm , 1831) 
Гнездящо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото е бил често срещан, но в периода 1950-1980 година става все по рядък. Понастоящем само около 15 % от целия му запас в страната се намира в Дунавската равнина и по крайбрежието на река Дунав и островите. Обитава запазени горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи, в близост до просторни тревни съобщества и край селскостопански земи, които птиците използват за ловуване. Гнезди главно на широколистни дървета, на височина 6-25 м. Женската снася в началото на май най-често 2 яйца, които мъти в продължение на 35-41 дни. Малките напускат гнездата на около 55-дневна възраст. Храни се с обикновена полевка, лалугер, гущер, крехар, водна жаба. Уязвим вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. На територията на ДГС Свищов е рядък вид, установен западно от село Царевец, като е наблюдаван и на остров Вардим. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Включване на незащитените находища в защитени природни територии. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. Повишаване на екологичната и природозащитна култура на населението. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 500-700 м около гнездото през гнездовия период от 01.03 - 31.07. Да не се сече крайречната естествена растителност. Осигуряване на индивидуална охрана на застрашените гнезда. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и изготвяне на Национален план за опазването на вида и неговото прилагане. Строг контрол за гарантиране на защитния статут на вида. 2. Осояд (Pernis apivorus L.) 
Обитава разнообразни стари гори, най-често дъбови и иглолистни, а също букови в съседство с поляни и ливади от морското равнище до около 1800 m н.в. Гнездото е добре скрито в основата на страничен клон на височина 10-20 м. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, .Храни се главно с ципокрили насекоми –оси, пчели и др. На територията на ДГС Свищов се среща рядко и по време на миграция, като са наблюдавани отделни птици на остров Вардим. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ В отделите, където са е установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи и възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда, да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м около гнездото през гнездовия период от 1.04 до 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус не по-малък от 250 м. Опазване на старите клонести дървета, които предоставят гнездова база на вида. Да не се допуска унищожаване на пасища и ливади. Да се прекратят палене на стърнища и да се провеждат мероприятия за превенция на горските пожари. Да се оставят повече гори в фаза на старост и в дъбовата зона на ДГС. Да не се използват инсектициди в горското стопанство в отделите в които попадат гнездовите и ловните територии на вида.
Да се картират гнездата на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние, гнездови успех и евентуални заплахи. У нас е прелетен – идва в края на април и отлита до края на септември. Наблюденията в периода от края на май до края на юли се отнасят за местните гнездещи птици. 3. Голям ястреб (Accipiter gentilis L.) Рядък вид,включен в Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори,както в планините така и в равнини, вкл. в стари горски култури. Предпочита дъбови и крайречни гори. Храни се основно с птици – сойки, гълъби, врани, кокошеви, дроздове, а понякога и патици. На територията на ДГС Свищов е чест гнездящ, мигриращ и зимуващ вид, наблюдаван най-често в местността „Белите баири” до село Горна Студена. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ В посочената местност да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи и възобновителни сечи на големи площи. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждение. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Постоянен вид.
На територията на ДГС Свищов 1 – 2 двойки се срещат в поддържания резерват «Персински блата». Установен е и в ЗЗ «Рибарници Хаджи Димитрово». ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Изготвяне на Програма за опазването му. Актуализиране на Националния план за опазване на влажните зони в страната. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. 5. Сокол орко (Falco subbuteo L.) 
Рядък вид, включен в Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори, вкл. полезащитни пояси и култури от акация и тополи, както и на отделни дървета сред полето. Среща се главно в равнините, а в планинските райони е рядък. Гнезди в стари гнезда на вранови птици най-често. На територията на ДГС Свищов е чест гнездящ и прелетен вид, наблюдаван през гнездовия период до село Царевец и село Алеково. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Да не се извеждат интензивни сечи – голи сечи и възобновителни сечи на големи площи. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждение. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Видът е прелетен и може да се наблюдава у нас от април до октомври. Намирането на гнездата му е твърде лесно тъй като възрастните и младите около гнездото са много шумни. 6. Вечерна ветрушка (Falco vespertinus L.) 
Гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити пространства край селскостопански площи, полезащитни пояси и други горски насаждения. Гнезди колониално от средата на май в полезащитни пояси от акация, ясен и др. Зависим е от птиците от семейство Вранови, тъй като не строи свои собствени гнезда, а използва стари такива на свраки и на посевни врани. Снася от 3-4 яйца. Малките излитат след 26-28 дни. Мигрира от края на април и началото на май. Есенният прелет е през втората половина на септември до началото на октомври. Храни се основно с попови прасета, водни кончета, скакалци, бръмбари, гущери, дребни бозайници. Критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в ЗБР. На територията на ДГС Свищов се среща по време на пролетния и по-рядко на есенния прелет, като са наблюдавани единични птици или малки ята до село Хаджи Димитрово, село Драгомирово и село Вардим. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Проучване на факторите за срива на гнездовата популация в страната. Спешно изготвяне на Национален план за опазването му. Осигуряване охрана на гнездата. Поставяне на гнездилки. Повишаване на екологичната култура на населението. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. От 2006 година е започнало изпълнението на проект за детайлното му проучване. 7. Бухал (Вubo bubo L.) 
Обитава скалисти терени, проломи, рядко в стари широколистни гори и обрасли с гъста растителност места. Среща се предимно в равнините и ниските планини. Брачният период започва през януари-февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и рядко в хралупи на дървета или стари гнезда на дневни грабливи птици на дървета. Не строи гнезда, снася в някоя ниша или ямка на скален корниз или малка пещеричка. В края на март снася 2-4 яйца. Малките започват да летят през юли. Застрашен вид, включен в „Червената книга на България, том 2, стр. 122” и в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС. Храни се с разнообразни животни – зайци, дребни лисици и порове, таралежи, гризачи, птици и други. На територията на ДГС Свищов е постоянен вид, разпространен в района, като гнезди в местата, където има подходящи скални и предимно земни откоси. ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ В зоните с установено гнездене на вида да се осигури зона на спокойствие без сечи според указанията в Ръководството (от 01.01 до 30.06 - зона 500 м около гнездото) и (от 01.07 до 31.12 - зона 250-350 м). Около земни откоси с установено гнездене на вида да не се извеждат сечи в радиус от 500 м от тях. Да не се провеждат санитарни сечи в подотелите, в които е установен вида, освен в случаите на големи природни нарушения. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и затова в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели! Да не се допуска застрояване, изграждане на спортни съоръжения и фрагментиране на горските местообитания в тези отдели и в близост до тях.
Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Видът е постоянен. Пее активно от януари до май и през есента- септември- октомври и в тези периоди е най-лесно да бъде регистриран. 8. Черен кълвач (Dryocopus martius L.) Обитава стари букови, иглолистни и смесени планински гори до горната им граница; по-рядко нископланински и равнинни гори, вкл крайречни гори по р.Дунав и по-големите равнинни реки. Гнездовата хралупа се намира в стари дървета. Най-рано брачни прояви са установени в началото на март, а напуснали гнездото малки – в началото на май. Люпилото е от 4-5 яйца, мътенето продължава 12-14 дни, а престоят на малките в гнездото – 24-28 дни; при загуба на първото люпило прави второ люпило. В стари гори гнездовият участък обхваща 100-300 ха, а в горите с малко отмиращи дървета – 1000-1600 ха. Рядък вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 126”. На територията на ДГС Свищов е установен на остров Вардим. 
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Да се поддържа разновъзрастна структура на горите в ДГС. В посоченият остров, на местата където е установен да не се допускат голи и/или интензивни сечи. При провеждане на лесовъдски мероприятия да се осигури запазването дървета с хралупи, острови на старостта, мъртва дървесина и умиращи дървета. Да се отделят повече гори в фаза на старост.
Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. 9. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) 
Гръбният панцер (карпаксът) е жълтеникав с черни петна, коремният (пластронът) – жълтеникав до светломаслиненозелен. Главата, шията и крайниците са мътнозеленикави и жълтокафяви. На задната страна на бедрата има по една конична рогова брадавица. На дължина достига до 30 см. Обитава най-често сухи припечни карстови терени. Зимата прекарва в сън, като се заравя в дупки. Размножава се през март-април. През юни-юли женската изравя с крайниците си трапчинки и снася 2-8 яйца. В един сезон женската снася яйца три пъти, така че една женска снася средно по 16 яйца. Инкубацията им продължава около 2-3 месеца. Храни се с треви, листа, плодове, понякога със земни червеи, охлюви и др. Среща се само в най-ниските северни части на ДГС, в района около град Свищов, село Царевец, село Ореш и село Драгомирово. Каталог: files -> etc files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения etc -> Доклад за резултатите от проведения мониторинг при тп дгс елена за 2017г etc -> Програма за развитие на селските райони, реализиран от дгс габрово. По него бяха залесени със зимен дъб, цер, явор и сребролистна липа 300 дка в лесопарк „Градище край Габрово etc -> Доклад съдържание 1 въведение 2 etc -> Оценка на социалното въздействие от дейността на тп държавно горско стопанство „стара загора” тп „Държавно горско стопанство Стара Загора” etc -> Заповед буйновци, №90/14. 10. 2016 г Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|
