Одобрил: кмет: Инж. Иван Иванов план за действие на община перник

През 2014 г. в Дирекция «Социално подпомагане» гр. Перник по различните нормативни основания са подпомагани следният брой лица и семейства от община Перник:

• 
  ППЗСП: чл.9 – 466 лица и семейства, чл.16- 248 лица и семейства; чл.14 – 4 лица и семейства; чл.20 – 404 лица и семейства;
  
• 
  ЗСПД чл.5а – 125; чл.6 -767 лица за 774 деца; чл.7 – 7701 лица чл.10 - 554; чл.8 – 294 лица за 313 деца; чл.8д – 358; целева помощ за първокласници – 538 лица за 548 деца;
  
• 
  ЗИХУ чл.25 - 11419 лица; чл.26 – 2371 лица; чл.28 – 164 лица; чл.29 – 8947 лица; чл.30 – 2052 лица.
  

На пазара на труда, процента на хората с ниско образование и съответно с ниска квалификация е голям. В тази група попада ромското население, което се отличава с горните показатели. Ниското образование и квалификация ги нарежда и в един друг показател на трайно безработните. Липсата на образование и квалификация води до трудности при включване в първичния пазар на труда, защото работодателите все по-често търсят квалифицирани хора. Така ромското население образува рискова група на трудовия пазар – без образование, без квалификация, без трудови навици и професионални умения. Това само по себе си определя лош икономически и социален статус. Преодоляването на тези явления може да се постигне чрез образователни и професионални знания и умения за равен достъп до пазара на труда.

Усилията за преодоляване безработицата трябва да бъдат насочени към следните дейности:

• 
  Превантивни – обучение и квалификация на безработни лица
  
• 
  Насърчителни - пакет от мерки за работодателите за насърчаването им в наемане на хора в неравностойно положение на пазара на труда.
  
• 
  Търсенето на различни мерки и програми за заетост и включване на хора в тях с различни параметри:
  

• 
  Продължително безработни лица
  
• 
  Лица над 50 годишна възраст
  
• 
  Семейства където и двамата родители са безработни
  
• 
  Социално слаби лица
  
• 
  Младежи до 29 год.
  
• 
  Сираци
  
• 
  Лица с трайно намалена работоспособност
  
• 
  Лица освободени от местата за лишаване от свобода
  

В тези рискови групи попадат и хора от ромското население. Чрез включването им в програми и мерки на заетост ще бъдат намалени социалните последици в живота им.

Една от най-използваните национални програми за включване в трудова заетост на ромското население е „От социални помощи към осигуряване на заетост”. В продължение на десет години от 2003 година/ когато е стартирала програмата/ през нея са преминали голям брой безработни лица, които са регистрирани като безработни над 1 година и се подпомагат от Дирекция „Социално подпомагане” – Перник. Лицата, включени в програмата не са постоянна константа. Броят на обхванатите в програмата всяка година намалява.

В община Перник се реализират европейски, национални и регионални програми по заетост. По оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” финансирана с европейски средства работят схеми, които предоставят възможност на безработните не само да започнат работа, но и да придобият квалификация.

По схемата „Подкрепа за заетост” са назначени 94 лица. От включените лица в схемата, преобладават тези с основно или с по-ниско образование, Периода на действие на програмата е 1 година и е финансирана с европейски средства. Необходимо е да бъда заложени мерки за квалификация на ромите в областта на строителството, тъй като това е приоритетната сферата за включване в трудова заетост с оглед преодоляване последиците от земетресението през м.май 2012г. В тази посока и ще бъде ангажираността и на ромското население.

Община Перник ще продължи да работи по пълноценното използване на инструментите на структурните фондове за повишаване на пригодността им за заетост.

По схемата „Аз мога и аз мога повече” са включени в обучение близо 1 700 лица.

По схемата „Развитие” с проект ”Нов избор за реализация” са обучени 1 324 безработни лица, които са придобили различна квалификация и са включени в заетост на пълен работен ден и трудови договори за една година реализация 836 лица. Професиите по които придобиват квалификация безработните лица са предимно от бранша строителството, електротехници, работници във „В и К”, градинари и др.

НП ”Заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания са наети 8 лица от които на 4 Община Перник е работодател.

НП ”Старт в кариерата” са включени 2 лица до 29 годишна възраст ,със завършено висше образование без трудов стаж.

В програмата за управление и развитие на Община Перник е заложена стратегическа цел: подобряване околната среда и инфраструктурата, икономическите и социални показатели на населението. При решаването на текущи и оперативни програми се търси актуализация на социално-икономическите процеси и среда.

В общия фон на безработицата в страната, която е 10.69%, в община Перник като процентно съотношение тя е по-малка и е в размер на 8 %.

Независимо от тези показатели безработните в общината се увеличават. Откроява се групата на хората с ниско образование и без квалификация.

Проблеми:

• 
  Тежък проблем – скритата безработица
  
• 
  Безработните жени с голям дял в общия процент.
  
• 
  Безработното население от ромски произход в община Перник е 60%/по неофициални данни/
  
• 
  Всички програми по заетост независимо от тяхното ниво/европейско, национално, регионално/ са с крайно недостатъчни работни места.
  

• 
  Трудовите медиатори - с определяща и съществена роля в достъпа на трудовия пазар,професионална квалификация и трудови умения.
  
• 
  Намаляване фактора рискови групи на пазара на труда,чрез нови специализирани мерки и програми.
  
• 
  Повишаване квалификацията чрез усвояване на нова професия и придобиване на ключови умения.
  
• 
  Изготвяне на индивидуални планове за действие
  
• 
  Мотивационни обучения за професионална квалификация.
  
• 
  Търсене на алтернативни форми на услуги.
  
• 
  Реализиране на програми за обучение и професионална ориентация на ромското население.
  
• 
  Обучение на ромското население в традиционни за тях занаяти,придобиване на умения и трудови навици и ориентацията им към предприемачество в тази посока
  
• 
  Активна политика на пазара на труда ,чрез изготвяне и реализиране на повече местни и регионални програми ,в партньорство на институции,НПО и бизнес.
  

7. 
   КУЛТУРА И СПОРТ
   

Перник е град с добра културна инфраструктура и значими културни събития.

Сред културните институти водещо място заема Общинският комплекс Дворец на културата. В него дарованието на музиканти, художници, поети, писатели, певци, танцьори и артисти се разгръща в професионални и самодейни форми. В структурата на комплекса са професионалните оркестри – Камерен оркестър „Орфей”, Духовият оркестър и Народен оркестър, както и Обединената школа по изкуствата.

Общинският драматичен театър „Боян Дановски” разгръща активна професионална дейност за деца и възрастни.

Богата дейност в своето направление реализират Регионалният исторически музей, Художествената галерия и Регионалната библиотека „Светослав Минков”.

Свое място в културния живот през последните години зае Общинското предприятие „Културно-информационен център”.

Предимно с младите хора работят Общинският младежки дом и Районният младежки дом в кв. „Мошино”. Профилиран за работа с деца е Обединеният детски комплекс.

31 читалищата в населените места в Община Перник извършват широка и разнообразна културна дейност.

В културния календар на град Перник са включени значими културни прояви като:

• 
  Празничен календар – включващ отбелязването на официалните и традиционни празници и годишнини
  
• 
  Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва”
  
• 
  Великденска програма
  
• 
  Майски културни празници
  
• 
  Летен културен отдих
  
• 
  Програма „Ден на града”
  
• 
  Ноемврийски музикални дни
  
• 
  Коледна и Новогодишна програма
  

• 
  Концерти – фолклорни, забавни и на класическа музика; професионални и любителски
  
• 
  Театрални постановки – за деца и възрастни; професионални и любителски; класически и уличен театър
  
• 
  Изложби
  
• 
  Литературни срещи и беседи
  
• 
  Презентират се автори с новите си заглавия;
  
• 
  Срещи-разговори с видни културни личности;
  
• 
  Дискусионни форуми;
  
• 
  Възстановка на ритуали;
  
• 
  Литературни – витрини;
  
• 
  Открити уроци с участието на ученици от пернишки училища;
  
• 
  Концерт-лектории;
  

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. Два дни в центъра и по улиците на града се надпреварват да демонстрират колорита на своите игри и неповторими маски и костюми. Атрактивни изложби, базари и спектакли съпътстват дефилето.

Ежегодният конкурс за млади изпълнители на класически музикални инструменти е място за обмен на знания, умения и идеи, дава сцена за изява и стимулира детския талант.

В кв. Църква ежегодно се провежда фестивал на хората с увреждания.

Друга важна проява е Детският празник „Чичо Стоян”, който се провежда в с. Дивотино и фестивалът за детски игри „Дай, бабо, огънче” в с. Мещица, както и фестивалът “Витошки напеви” в с. Кладница, Община Перник.

Средновековната пернишка крепост „Кракра” е място за изява и културни дейности и прояви:

• 
  Граовски фолклорен събор;
  
• 
  Рок фестивал;
  
• 
  Технопартита;
  
• 
  Ежегодни средношколски археологически експедиции;
  
• 
  Театрални постановки;
  
• 
  Изложби на открито;
  
• 
  Звуково-светлинно шоу;
  
• 
  Ученически часове по родолюбие на открито;
  
• 
  Граждански ритуали.
  

• 
  Презентация на историята на пернишката мина;
  
• 
  Развитие на елементи на индустриален туризъм;
  
• 
  Демонстрации на различни елементи от миньорския труд и бит;
  
• 
  Предоставяне на „сертификат” – парченце от въглища на два милиона години.
  

“Любен Гайдаров”, в сградата Дворец на културата – Перник, пл. Кракра;

изложбена зала “Арт салон” в сградата Дворец на културата, пл. Кракра;

изложбена зала “Галерия КИЦ” – Перник, пл. Кракра

изложбена зала “Кракра” – Перник, пл. Кракра

Провеждат се професионално-творческите пленери, които съпътстват всички по-големи събития в общината.

Продължава традицията под открито небе да се провеждат литературни вечери и концерти в Мемориала на миньорския труд. Нова културна проява е лятното кино, където главно се прожектират български филми, което е още една предпоставка за културното развитие на града.

От 2012 г. Община Перник е организатор на иновативно културно събитие /рок фестивал/ “Китариада”, по проект, финансиран по ОП Регионално развитие.

Създават се условия за провеждане на регулярни фестивали на уникалното граовско танцово и певческо изкуство. Привличат се фестивални туристи и се увеличават гостите в Община Перник. Подкрепят се художествените състави от общината.

Традиционно силни са колективните и самостоятелни изяви на художници, музейни и архивни работници, музиканти, актьори, писатели, танцьори, хористи, музиканти, самодейци.

В този контекст се обхваща и ромското население, естествено интегрирано в различните културни формации и дейности.
Изводи:

• 
  Ромските деца и ученици участват активно в културния живот на общината и се изявяват в концерти, изложби и извъкласни форми, организирани от училищата, детските градини и общинската администрация.
  

• 
  Да се съдейства от страна на общината за провеждане на културно-просветни програми и чествания на празниците на ромското население;
  
• 
  Да се съдейства за публикуване в медиите на материали, показващи живота на малцинствените групи, техния бит и култура;
  
• 
  Да се съдейства за разработването и реализирането на проекти за културната интеграция на малцинствата;
  
• 
  Включване на децата и учениците при сформиране на групи за:
  

• 
  развитие на музикалните способности за създаване естетически вкус към различните музикални стилове.
  
• 
  танцови групи за подобряване комуникацията между децата, формиране на привързаност и желание за продължаване на контактите извън тази група – в детската градина, училище;
  
• 
  клубни дейности за получаване на теоретични знания за особеностите на отделните танци, тяхната специфика, музиката.
  

Чрез развие на музикалната способност, повишаване на музикалната култура на учениците, усъвършенстване на певчески и танцови качества, постигане на синхрон при пеене и танцуване в група, децата и учениците ще опознаят по – добре корените си, ще придобие повече знания за местния фолклор и съвременния танц, ще повиши самочувствието и за родова принадлежност и историческа ценност, ще се почувстват значими в многообразието на гражданската общност.

Стимулирането на спортните прояви и мероприятията по физическо развитие на младите хора е приоритетна задача за ръководство на Община Перник. Под патронажа на общината се организират и провеждат ежегодни ученически спортни игри, състезания и прояви.

8. 
   ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И НЕДИСКРИМИНАЦИЯ
   

През 2003г. в България е приет Законът за защита от дискриминация, който е влязъл в сила от 2004 г. Той е всъответствие с директивите на съвета на Европейския съюз, но прилагането на закона и възможностите на защитените групи да се възползват от него остават слаби. Достъпът на ромската общност до комисията за защита от дискриминация остава ограничен, поради това, че хората не са запознати както с правата си по закона, така и с процедурите пред съдебната власт и пред комисията .

Един от основните проблеми на ромската общност в Община Перник е ниската правна култура, което рефлектира върху непознаване на правните възможности за защита от дискриминация.

9. 
   ПРИСЪСТВИЕ НА РОМИТЕ В МЕСТНИ И НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ.
   

Представителите на ромската общност макар и трудно, в последните години имат достъп до медиите, както до електронните, така и в печата. Анализирайки появата на ромската общност пред медиите, много пъти сме свидетели на пренебрежителен тон от страна на медиите, което поражда враждебност към тази общност. Неравностойната позиция спрямо мнозинството в държавата оставя ромската общност в развитието на негативна обществена нагласа без алтернатива. Гражданското общество трябва да бъде съпричастно към проблемите и въпросите които ромската общност поставя на дневен ред за разрешаване.

• 
  Малък достъп на ромската общност до електронни и печатни медии
  
• 
  Липса на постоянни рубрики, предавания и други форми на изява в национални и местни медии.
  
• 
  Епизодично отразяване на живота и проблемите на ромския етнос.
  

• 
  Достъп до всички медии на ромската общност.
  
• 
  Организиране на предавания, рубрики в електронните и печатните медии.
  
• 
  Участие на журналисти – роми в предавания и рубрики
  
• 
  Средствата за масова комуникация като образователни институции сред ромите.
  

10. 
    ИЗВОДИ:
    

В ромските общности са налице различни фактори, пораждащи бедността- ранно отпадане от училище, ниско образование и/или липсваща професионална квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост, лоши битови условия, липса на достъп до здравни, социални, образователни услуги.

Положението на ромското малцинство в община Перник все още изисква основни подобрения, особено що се отнася до обучението и заетостта, образованието, здравеопазването и жилищните условия. Особени усилия трябва да бъдат положени в областта на социалното включване.

11. 
    ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ОБЩИНА ПЕРНИК ЗА ПОДКРЕПА НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ПОЛИТИКИ (2013- 2014)