Преобразуване в обем при базови условия или в маса

Максимално допустимите грешки при преобразуване в обем при базови условия или в маса могат да бъдат проверени на базата на един от двата модулни подхода, както е посочено в 6.3.3.1 или 6.3.3.2, или въз основа на глобалния подход, посочен в 6,3.3.3. Тези три подхода се считат за еквивалентни и преобразувателите, оценени в съответствие с 6.3.3.1 или 6.3.3.2, се считат за отговарящи на световните изисквания за преобразуватели в 6.3.3.3.

В трите случая, когато някои от характеристиките на газа не се измерват чрез свързани измерителни уреди (в частност налягане или коефициент на свиваемост), това трябва да се вземе под внимание с цел да се определи дали изискването за преобразуване в Таблица 2 е изпълнено.

Когато е необходимо, действителния коефициент на свиваемост се изчислява в съответствие с ISO 12213 [9,10,11].

В първия модулен подход, свързаните измерителни уреди и изчисленията сe проверяват отделно. Всеки свързан измервателен уред сe проверяват глобално (Таблица 3-1), като се използват показанията на преобразувателите. Проверката на изчисляването се състои в проверка на изчисления, свързани с всяка една характерна величина на газа (6.3.3.1.1) и изчисленията за преобразуване (6.5).

Свързаните измериелни уреди могат да бъдат одобрени за работа с един или няколко вида преобразуватели, за да се осигури съвместимост при свързване.

Измерителните преобразуватели, които отговарят на разпоредбите в 6.3.3.1.1, 6.3.3.1.2 и 6.5 се счита, че отговарят на съответните изисквания, посочени в Таблица 2 (като се има предвид общото твърдение във въведението на 6.3.3, само ако се измерва температурата).

При втория модулен подход, свързаните измерителни уреди и изчисленията също се проверяват отделно, но всеки свързан измерителен уред се проверява глобално (Таблица 3-1), като се използват като се използват показанията на самите свързани измерителни уреди. Това показание трябва да съответства на онова, което е директно обработено за преобразувания обем. След това, проверката на изчисленията се състои само в проверка на изчисленията за преобразуването (6.5).

В този случай, свързаните измерителни уреди дават цифров сигнал. Те могат да бъдат разглеждани като взаимозаменяеми, при условие, че сертификата за типово изпитване осигурява всички необходими условия за съвместимост с калкулатора на преобразувателя.

Измерителните преобразуватели, които използват свързани измерителни уреди предоставящи цифров сигнал, директно обработен за преобразуването, и който отговаря на разпоредбите на 6.3.3.1.2 и 6.5 се счита, че отговарят на съответните изисквания, посочени в Таблица 2 (като се има предвид общото твърдение във въведението на 6.3.3., само ако се измерва температурата).

Тези стойности се прилагат на одобрение на типа и начална проверка.
6.3.3.3 Глобален подход

При този подход измерителният преобразувател (т.е. калкулатора, свързан със свързаните измерителни уреди) се тества като едно цяло.

Измерителните преобразуватели, които отговарят на разпоредбите на Таблица 3-2 се счита, че отговарят на съответните изисквания, посочени в таблица 2 (като се има предвид общото твърдение във въведението на 6.3.3, само ако се измерва температурата).

Таблица 3-2

МДГ при обем при базови условия или маса за преобразуватели изпитвани като едно цяло

Условия на изпитване и видове преобразуване:	Клас на точност A	Клас на точност B	Клас на точност C
Изпитвания при предписани условия за всички видове преобразуване:	0.3 %	0.5 %	0.7 %
Изпитвания при работни условия за преобразуватели, работещи като функция само на температурата	-(не важи)	0.7 %	1.0 %
Изпитвания при работни условия за други измерителни преобразуватели	0.5 %	1.0 %	1.5 %

6.3.4 Преобразуване в енергия и определяне на калоричност

С цел да се определят грешките на калоричност (К), действителната калоричност се изчислява в съответствие с ISO 6976 [12].

МДГ при умножение са тези, дадени в 6.5. Тъй като тези МДГ са малки в сравнение с МДГ, приложими при определяне на калоричността, не е необходимо те да бъдат взети под внимание при окончателното изчисляване на грешката за енергия.

В резултат на това и по дефиниция, грешката при преобразуване в енергия води до следните възможни компоненти:

• 
  грешката на калориметъра (КМ);
  
• 
  (засилена) несигурност, произтичаща от факта, че калоричността не е напълно стабилна и не се измерва постоянно, U_C;
  
• 
  (засилена) несигурност, произтичаща от факта, че калоричността не е свързана с измерваната величина без отместване във времето, U_T;;
  
• 
  (засилена) несигурност, произтичаща от факта, че калоричността не се определя на място, U_L;
  
• 
  други възможни елементи на несигурност, U_O.
  

6.3.4.3 За класовеA и B, МДГ при определяне на представителната стойност на калоричността са малко по-големи от максималната МДГ за КМ. Това е необходимо най-малко поради елемента на несигурност U_C. Практическите последици от стойностите в Таблица 2 по принцип водят до следното:

• 
  измерителна система клас А включва едно (или повече за по-добра точност) собствени КМ клас А;
  
• 
  измерителна система клас B включва един или повече КМ от клас А, обикновено свързани със съответните документирани разпоредби или едно или повече собствени КМ клас Б;
  
• 
  измерителна система клас C включва един или повече КМ от клас А или клас B, свързани със съответните документирани разпоредби.
  

Изискванията от 6.4.1 чрез 6.4.6 и 6.4.9 важат за всички КМ. Освен това, условията на 6.4.7 и 6.4.8 дават допълнителни изисквания за отделни видове КМ.

Един окомплектован КМ (не само електрониката) трябва да отговаря на общите изисквания, посочени в 9.1.

Системната грешка (както е определена в T.2.13) на КМ трябва да е по-малкa или равна на една пета от големината на МДГ, която би била приложима за средната стойност на резултатите от измерването.

Отместването в края на интервала за корекцията трябва да е по-малко или равно на половината от големината на МДГ. Интервалът за корекцията и процедурата за коригиране се определя от производителя.

За КМ оборудвани с автоматични вътрешния средства за корекция, тези средствата не трябва да могат да бъдат отмествани и корекцията трябва да се извършва автоматично в края на интервала на корекция или автоматично се генерира предупредителен сигнал за корекция в края на интервала за корекция.
6.4.4 Влияние на състава на газа

Производителят уточнява характеристиките (граници на химическия състав) на газа, който ще бъде измерван.

За газове с една и съща калоричност, влиянието на състава трябва да е по-малко или равно на две пети (2/5) от големината на МДГ.

Забележка: Приема се, че несигурността на калоричността на калибрационните газове е в съответствие с изискването.
6.4.5 Време за реакция

Следните разпоредби се прилагат към самия КМ, а не към КМ, допълнен с линия за вземане на проби.

За всякакви мигновени промени в калоричността най-малко равни на 5 MJ в рамките на обхвата на измерване, промяна в показанието, след 1 час трябва да бъде най-малко 99% от дейстителната вариация. Като следствие от това, обхватът на измерване трябва да бъде най-малко 5 MJ.

Производителят предоставя предписани условия и номинални работни условия за:

• 
  налягането на захранващия газ(ове),
  
• 
  дебита на на захранващия газ(ове),
  

КМ трябва да бъде проектиран и произведен така, че да продължава да работи, както е проектиран, така, че грешките му да не превишават максимално допустимите грешки, когато е подложен на промени в атмосферното налягане.

Съответният номиналните работни условия се определят от производителя..
6.4.7.2 Ефект от инсталирането

Производителят трябва да предоставя всякаква необходима информация за възможността калориметъра да бъдат изложен на движението на атмосферния въздух (течения). Сертификатът за одобрение на типа съдържа необходимата информация.

• 
  азот;
  
• 
  въглероден двуокис;
  
• 
  метан;
  
• 
  етан;
  
• 
  пропан;
  

• 
  n-бутан;
  
• 
  n-пентан;
  
• 
  изо-пентан;
  
• 
  нео-пентан;
  
• 
  хексани и по-висши;
  

Всяко значимо влияние (като се има предвид съвременното развитие на технологията) ще бъде посочено в сертификата за одобрение на типа, придружен от съответната информация.

Като цяло влиянието на относителната влажност на природния газ не е от значение за технологиите, различни от стехиометричния принцип.

Като взема под внимание горепосочената информация, по време на типовото одобрение, първоначална проверка или последващи проверка, Контролният орган може:

• 
  откаже предложения КМ, ако не отговаря на действителното положение на измерителна система, или
  
• 
  изисква да бъдат взети под внимание значителни влияния при изчисляване на несигурността, или
  
• 
  да тества други възможни влияния, ако счита, че съвременното развитие на технологията не е било взето под внимание (само по време на одобрението на типа).
  

Максимално допустимите грешки, положителни или отрицателни, при изчисляване на величините на газа, приложими към електронни калкулатори са равни на 0,05%, от изчислената истинската стойност.

За всяко количество, по-голямо или равно на обема или масата, съответстващо на пет минути при Q_max, системната грешка на измерителния модул трябва да е по-малка или равна на една пета (1/5) от стойността, посочена в първи ред на Таблица 2 (виж условията на изпитване в 10.2.7.3).

За даден газ, ако е приложимо в рамките на неговия определен обхват на измерване, измерителните модули представят големината на вариацията на предвидените систематични грешки след изпитването за дълговечност, по-малко от една четвърт (1/4) от МДГ за обема при условия на измерване посочени в първия ред на Таблица 2 (виж условията на изпитване в 10.2.6.2.4).

МДГ за функциониращи измерителни системи и елементи на измерителни системи или при последващи проверки, не трябва да надвишават 1 до 2 пъти (съотношението трябва да бъде определено от националния орган) стойността, разрешена при първоначалната проверка.

Националното законодателство трябва да посочва, че възползването от МДГ или други отклонения в тази Рекомендация е забранено и съответно да има готовност за предприемане на подходящи действия, по-специално свързани с:

• 
  политиката по отношение на избора и използването на калибриращи средства;
  
• 
  регулиране на измерителни модули чрез регулиращи и коригиращи устройства за коригиране съответно на СПГ или грешки до стойности, различни от тези, които са близки до нула, дори и когато грешките са в рамките на максимално допустимите грешки;
  
• 
  регулиране и използване на КМ.
  

7.1.1.1 Когато спомагателните устройства са направени задължителни от тази Рекомендация или от национално или международно законодателство, те се считат за неразделна част на измерителната система и поради това подлежат на метрологичен контрол и трябва да съответстват на разпоредбите на настоящата Рекомендация.

7.1.1.2 Когато спомагателни устройства не са обект на метрологичен контрол, ще бъде разглеждана измерителната система, за да се гарантира, че тези допълнителни устройства не влияят на метрологичните резултати на измервателна система. В частност, че системата ще продължи да функционира правилно и нейните метрологични функции няма да бъдат засегнати, когато са свързани (или изключени) какъвто и да е вид периферни усторйства, и по-специално спомагателни устройства.

В допълнение, тези устройства трябва да имат упътване, в което да е ясно видимо, че потребителят трябва да посочи, че те не са контролирани, когато показват резултат от измервания, който е видим за потребителя.

7.1.2.1 Измервателните обхвати (дебити, температура, налягане и т.н.) на измерителната система трябва да бъдат включени в рамките на измервателните обхвати на всеки един от нейните компоненти.

7.1.2.2 Когато няколко измерителни уреди се използват паралелно в измерителен модул, ограничаването на дебитите (2max, 2min) на различните измерителни уреди трябва да бъде взето под внимание.

7.1.2.3 Измервателният обхват трябва да отговаря на условията за ползване на измерителния модул, като последният трябва да бъде проектиран така, че дебитът да е между минималните и максимални дебити, освен по време на покой.

Съотношението Q_max/Q_min за измерителния модул трябва да бъде посочено от производителя.
7.1.3 Номинални работни условия

7.1.3.1 Условията, прилагани към измерителни системи са разделени в три групи:

• 
  климатични условия;
  
• 
  механични условия;
  
• 
  електрическите и електромагнитни условия.
  

Климатчиният обхват на измерителната система трябва да бъде включен в екологичния обхват на всеки един от нейните компоненти.

7.1.3.2 Номиналните работни условия са посочени в приложение А за всеки влияещ фактор.

7.1.4.1 В зависимост от вида на измерителната система, крайните резултати са изразяват като отношение на:

• 
  обем (при базови условия) или маса;
  
• 
  енергия, което е резултат от умножението на количеството газ по представителната калоричност на газа.
  

7.1.4.2 Измерителната система трябва да бъде снабдена с устройства, способни да показват резултатите от измерването (отчитащи, записващи или запаметяващи устройства) и общото количество (обем, маса или енергия) и най-малко, за всяка верига измерителни уреди, където е необходимо, следната информация:

• 
  обема при базови условия, масата или енергията;
  
• 
  количеството газ в условия на измерване;
  
• 
  коригираното количество, ако е приложимо;
  
• 
  стойностите на корекцията, ако е приложимо;
  
• 
  калоричността, ако е приложимо;
  
• 
  величините, измерени от други свързани измерителни уреди (например: налягане, температура и състав);
  
• 
  показания за алармени сигнали;
  
• 
  коефициент на преобразуване, ако е приложимо;
  
• 
  съотношението на коефициентите на свиваемост Z/Z_b;
  
• 
  всякакви входни данни, засягащи метрологичните резултати.
  

Енергията, или, когато не е налице, обемът при базови условия или масата, се показват за предпочитане. Тази съответна величина се показва постоянно или трябва да може да бъде показана по специална команда.

4. 
   Измерителната система може да има няколко уреда, показващи същата величина. Всеки от тях трябва да отговаря на изискванията на този Рекомендация, ако те са задължителни или необходими. Скалните деления на различните показания могат да бъдат различни.
   
5. 
   За всяко измерено количество, отнасящо се към едно и също измерване и измервана величина, обозначенията, предвидени от различни устройства, не трябва да се отклоняват едно от друго с повече от едно скално деление или по-голямото от двете скални деления, ако се различават.
   
6. 
   Основните показания за обем, маса и енергия (когато е приложимо) трябва да бъдат на разположение до уреждане на сделката. Националните власти могат да определят срок за предоставянето на тези показания.
   

1. 
   Измерителните уреди на измерителния модул трябва да са в съответствие с приложимите международни рекомендации, когато такива съществуват, освен ако в настоящата Рекомендация не е посочено друго. Максималните допустими грешки, определени в настоящата Рекомендация са приложими към измерителния модул, а не самостоятелно към измерителен уред.
   
2. 
   Изграждането на измерителния модул трябва да позволява монтирането на индивидуални измерителни уреди, които отговарят на изискванията за монтаж.
   

• 
  разпоредбите, определени в сертификата за одобрение на типа на измерителния модул, ако то е било осигурено;
  
• 
  разпоредбите на приложимите ISO стандарти;
  
• 
  инструкциите на производителя и принципните такива;
  

• 
  изискванията на този Рекомендация.
  

3. 
   Ако има вероятност газът да тече и в двете посоки, измерителният модул трябва да бъде проектиран и контролиран, за да извършва точни измервания и в двете посоки и да записва съответните величини поотделно. Ако измерителният модул не е проектиран и контролиран, за да извършване на точни измервания и в двете посоки, посоката на потока трябва да бъде ясно маркирана и измерителния модул да бъде оборудван с устройство без обратен ход, ако е необходимо.
   
4. 
   Ако има вероятност измерителният уред да бъде претоварен, при дадените условия на доставка, трябва да бъде предоставено устройството за ограничаване на потока. Това устройство трябва да се инсталира по посока на потока след измерителния уред. То трябва да може да бъде запечатано (вж. 7.6). Устройството за ограничаване на потока може да бъде механично или електронно.
   
5. 
   Вентили, които могат да повлияят върху точността на измерванията, трябва да бъдат оборудвани с мерки за запечатване.
   
6. 
   Всяко допълнително устройство, свързано към измерителния модул трябва да бъде проектирано така, че да не пречи на точността на процеса на измерване. Измерителният уред трябва да изолира пулсациите на газа, например чрез регулатор на потока или газов компресор (вж. Б.2 в частност).
   
7. 
   Ако системата е оборудвана с отоплителни устройства срещу посоката на потока след съответните измервателни вериги, устройството тря дабва поддържа температура в рамките на приемливия работен температурен диапазон, в зависимост от използвания измерителен преобразувател.