Олемите заблуди петър Велев София, 2009 г
Изтегляне 5.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Из Голямата хроника на Матей Парижки
| Големите заблуди, Велев w 87 внедрени свещеници и пастири, които са вършили същата гнусна предателска работа. Етиен дьо Бурбон (1195-1261) е бил виден доминиканец, който впоследствие е станал инквизитори е проповядвал кръстоносен поход против еретиците. Той ги наричал валденси и албигойци, патарени или бул- гари, кацари или катаристи. Според него ереста е дошла от персиеца Манес и главното им убежище е било в България. Той твърди, че правоверният католик може да стане еретик, но никога еретикът не може да стане правоверен, както виното може да стане на оцетно оцетът не ставана вино. 14 П о-долу препечатвам извадки от исторически хроники от Х век за мнението на църковни служители за албигойците и катарите. Из Голямата хроника на Матей Парижки „Год. 1236. За еретическата заблуда на патараните или булгарите. През онези дни се засили еретическата заблуда на онези, които народът нарича патарани или булгари в трансалпийските области. Чрез старателната служба на францисканците, на богословите и особено на брата Бо- берт, който по прякор се нарича Бугър, понеже се отказа от ереста, стана монах-проповедник и се наричаше чук за еретиците, беше разкрита тяхната заблуда и суеверие и бяха разобличени техните грехове. В продължение на два-три месеца той изгори и погреба живи около 50 еретика. Год. 1238. За проповедника, който се нарича Роберт Бугър. Докато минаваха тези дни, един от ордена на проповедниците, на име Роберт и с прякор Бугър, мъж наистина много начетен, опитен и начетен в проповедническата си дейност, откри във френското кралство мнозина опетнени от еретическата заблуда и предимно във Фландрия, където по обичай жителите се славеха повече от останалите народи с лихварския порок. Всички тях, след като старателно ги разследва по отношение на вярата, но те оставаха да се колебаят и се отклоняваха от нея, същият Роберт подпомогнат от светската власти с подкрепата на господаря френския крал, ги изпрати на кладата. Същият Роберт, преди да стане монах е бил бугър, поради което познаваше всичките им участници и стана техен обвинител, чуки смъртен враг. Най-сетне, злоупотребявайки сдадената му власти прекрачвайки границите на скромността и законността, горд, силени страшен, той смесваше добрите със злите и наказваше невинните и простите хора. Той беше посъветван решително от папската власт да действа точно и не извън своите права, да не беснее и убива. Впоследствие, щом се изясниха по-добре неговите провинения, които смятам по-скоро да премълча, отколкото да разкрия, той беше осъден на вечен затвор.“ 14 Етиен Бурбонски, Исторически анекдоти“ velev_zabludi.indd 87 19.12.2009 г. 17:21:02 |