Свършиха вече игрите, войските се пръснаха скоро,
всички към кораби бързи, че искаха да се наситят
там със вечеря и сладостен сън. Но Ахил безутешен плачеше,
спомняйки своя приятел, и миг го не хвана
всеусмирителен сън. Във постелята той се въртеше,
пълен със мъка за силата и храбростта на Патрокла.
Колко страдания тежки със него той дружно споделя,
бой с враговете понесе и бурни вълни на морето!
В спомен за тия дела все проливаше сълзи обилни,
лягаше ту на една, ту на друга страна и отново
възнак и ничком. Най-после се вдигаше пак, за да броди тъжен край морския бряг. И го сварваше буден зората,
вред озарила с лъчи и брега, и морето солено.
Той в колесница запрягаше свойте коне вихрогонни,
вързал за нея отзад бездиханното тяло на Хектор.
Трижди така обикаляше гроба на своя Патрокъл,
влизаше в шатрата сетне, оставил убития проснат,
ничком похлупен в прахта. Аполон отстраняваше всяка
грозна повреда от тялото, жалещ премного героя
даже и мъртъв: безспир го покриваше с златна егида,
кожата да не пострада, догдето врагът му го влачи.
Гневно Ахил позореше така богоравния Хектор.
Жалост обзе боговете блажени, щом всичко видяха;
те насърчаваха зоркия Хермес трупа да открадне.
Всички това одобриха, но само не бяха съгласни
бог Посейдон, совооката дева Атина и Хера.
Все още мразеха, както по-рано, свещената Троя,
царя Приам и народа — виновен бе Парис, загдето
двете богини обиди, дошли във обора при него,
третата] той предпочете, дарила го с гибелни страсти.
Ала по-късно, когато настъпи дванайсето утро,
Феб Аполон заговори открито на всички безсмъртни:
„Вий, богове безпощадни, жестоки! За вас мигар Хектор бутове сам не гореше от здрави кози и волове?
Даже и мъртъв сега не желаете да го спасите,
за да го види съпруга, и майка, и рожба невръстна,
татко Приам и народът, които веднага във огън
биха трупа изгорили и биха погребали с почит.
Вий, богове, подпомагате само Ахил безсърдечен:
няма той мисъл за правда и няма сърце преклонимо
в свойте космати гърди. Както лъв кръвожаден и стръвен,
който, уверен във свойта голяма и дързостна сила,
нагло за плячка напада стадата на смъртните хора,
също тъй милост Ахил е загубил и срам е забравил,
а пък срамът за мъжа е и много полезен, и вреден.
Случва се нявга човек да изгуби най-свиден свой близък:
брата си едноутробен или пък сина си обичан.
След като той го оплаче, скръбта му несетно утихва:
дух търпелив отредила съдбата на земните люде!
.. А пък Ахил, щом лиши от живот богоравния Хектор,
върза го за колесницата своя и с яд го повлече
в кръг покрай гроба Патроклов — ни слава, ни полза получи.
Страх ме е, че ще възбуди гнева ни, макар да е храбър:
в своята ярост Ахил осквернява земя бездиханна.”
А белоръката властница Хера му ядно отвърна:
„Можеше вярна да бъде речта ти сега, Сребролъки,
ако Ахила и Хектора тачехте вие еднакво.
Хектор обаче е смъртен, от женска гърда е засукал,
а пък Ахил е роден от богиня, която отхраних,
нежно възпитах и дадох сама за жена на Пелея,
станал сърдечно любим на мнозина безсмъртни отколе.
Всички на сватбата бяхте и сам ти със лира звънлива
радваше пира, сподвижник на злите, вовеки коварен!“
Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга:
„Херо! Недей да се сърдиш дотолкова на боговете!
Двамата почит еднаква не могат да имат. Но Хектор
бе на безсмъртните най-мил от смъртните хора във Троя,
също на мене, че скъпите дарове той не забрави:
никога моя олтар не остави без пир изобилен,
без възлияние, нито без дим — наша висша награда.
Нека не мислим за кражба на дръзкия Хектор от стана.
Ние не можем това да укрием от вожда Ахила.
Майка му бди неотлъчно и денем и нощем над него.
Но ако някой безсмъртен повика при мене Тетида,
аз ще й кажа разумни слова, та Ахил да получи
дар от Приама и мъртвия Хектор да върне във Троя.“
Тъй рече. Вихрено бърза Ирида вестител отиде.
Между скалистия Самос и стръмния Имброс се хвърли
право във бурните черни води; и застена морето.
В бездната мигом потъна подобно на топче оловно,
вързано с връв за тръбичка от рог на ливадно говедо,
топчето тегне надолу за гибел на хищните риби.
Там, в пещерата дълбока, намери Тетида; край нея
морски богини седяха събрани; тя бе по средата,
плачейки с жал за съдбата на своя Ахил безупречен,
който ще падне далеч от родина при плодната Троя.
Близо до нея се спря бързонога Ирида и рече:
„Ставай, Тетидо, че Зевс, неотменно решаващ, те вика!“
Сребърнонога богиня Тетида така й отвърна:
„Богът велик за какво ли ме вика? Но аз се срамувам
сред боговете да ида: безмерни страдания имам.
Все пак отивам, та слово напразно Кронид да не казва.“
Дивната между богините възтъмна наметка грабна,
дреха по-черна от тая не знаеше никъде никой.
Тръгна, а вихрено бърза Ирида вървеше пред нея.
Морските буйни вълни се разтваряха път да им сторят.
Скоро излязоха те на брега, към небето поеха,
Зевса Кронид ширногръмец завариха седнал високо,
около него в съвет — боговете блажени, всевечни.
Седна Тетида до Зевса — Атина й място отстъпи,
Хера подаде в ръката й златна и хубава чаша
с думи за поздрав сърдечен. Тетида отпи и я върна.
Пръв заговори бащата на хората и боговете:
„Мила богиньо Тетидо, дойде на Олимп натъжена!
Скръб безутешна в душата си имаш: и сам това зная. Все пак ще кажа защо те повиках в двореца небесен. Мъртвият Хектор и вождът Ахил, градове разрушаващ,
девет дни свада голяма подклаждат сред всички безсмъртни;
зоркия Хермес зоват боговете трупа да открадне.
Искам обаче аз слава велика да дам на Ахила,
та да запазя за в бъдеще твоята почит и дружба.
Бързай към стана, предай на сина си поръка от мене!
Ти му кажи: боговете се много гневят срещу него,
аз пък най-много от всички безсмъртни се сърдя, че с
луда
ярост задържа той Хектор във стана, трупа му не връща.
Страх ако има от мене, той Хектора нека да върне.
Аз пък Ирида ще пратя при царя Приам благороден;
в стана Приам да отиде и сам да откупи сина си,
дарове да занесе на Ахила, духа му да радват.“
Сребърнонога богиня Тетида не бе непослушна. Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски,
влезе при своето чедо в шатъра. Там го намери
тежко и жално да стене, а верни другари край него
шетаха твърде усърдно и готвеха обед обилен:
в шатрата бяха заклали овен гъсторунен, огромен.
Щом до Ахила наблизо приседна почтената майка,
тя със ръка го помилва, по име го викна и каза:
„Сине мой! Ти докога със ридания горки и жалби
свойто сърце ще терзаеш? Храна и легло си забравил!
Щеше да бъде добре във любов със жена да полегнеш. Дълго не ще ми живееш на тая земя, че до тебе
много наблизо са вече смъртта и съдбата всесилна!
Ти ме изслушай, защото съм пратеник верен на Зевса.
Зевс повели: боговете се много гневят срещу тебе,
той пък най-много от всички безсмъртни се сърди, че
с луда
ярост задържаш ти Хектор във стана, трупа му не връщаш. Хайде предай го веднага, вземи за убития откуп!“
А пък Ахил бързоног във ответ на Тетида промълви:
„Тъй да е! Който ми откуп достави, трупа ще получи,
щом като сам Олимпиецът с дух благосклонен нарежда.“
Докато майка и син покрай витите кораби в стана
думи крилати взаимно така си разменяха дълго,
Зевс гръмовержец изпрати Ирида в свещената Троя:
„Тръгвай, ти бърза Иридо! Олимп напусни незабавно,
в град Илион съобщи на самия Приам милосърден
в стана ахейски да иде, сина си оттам да откупи,
дарове да занесе на Ахила, духа му да радват.
Сам да отиде и никой троянец да няма със него;
оже да го придружава вестител по-стар, за да кара
двата катъра в колата му здравоколесна и после
в Троя да върне мъртвеца, убит от Ахила божествен.
Нека от смърт се не плаши и страх във гръдта си да няма: ний ще му пратим известен водач, бързоходния Хермес:
той ще го води, догдето пристигнат при внука Еаков.
Царят щом влезе във дивната шатра на вожда Ахила, няма Ахил да убие Приама, а сам ще го брани:
ни безразсъден е той, ни престъпен, ни дързък без мяра, ревностно все ще закриля дошлия молител при него.“
Тъй рече. Вихрено бърза Ирида вестител отиде.
Влезе в двореца Приамов: там плач и ридание свари. Вътре във двора, край своя баща, синовете седяха.
Дрехите те си обливаха в сълзи. Приам бе в средата,
ниско приведен, покрил се със плаща. Сивееше още
прах по главата и цялата шия на клетия старец:
с две ръце бе се посипал, когато се валяше скръбен. Плачеха горко в двореца снахите и щерките царски
в спомен за тези безбройни прочути троянци, които
бяха загубили свойте души от ръце на аргийци.
Спря до Приама богиня Ирида, вестител на Зевса,
тихи слова изговори и стареца трепет обхвана:
„Имай ти смелост, не бой се, Дарданови сине Приаме!
Днес се явявам във твоя дворец не беди да предричам,
а благосклонна вестителка идвам направо от Зевса,
който далече от тебе, за тебе более и жали.
Той нареди да откупиш сега богоравния Хектор,
дарове да занесеш на Ахила, духа му да радват.
Сам да отидеш и никой троянец да няма с тебе,
може да те придружава вестител по-стар, за да кара
двата катъра в колата ти здравоколесна и после
в Троя да върне мъртвеца, убит от Ахила божествен.
Нека от смърт се не плашиш и страх във сърцето си нямай: теб ще последва известен водач, бързоходният Хермес.
Той ще те води, догдето пристигнеш при внука Еаков.
След като влезеш във дивната шатра на вожда Ахила.
няма той теб да убие, от другите сам ще те брани:
ни безразсъден е той, ни престъпен, ни дързък без мяра, ревностно все ще закриля дошлия молител при него.“
Тъй каза вихрено бърза Ирида и в миг си отиде.
Прати Приам синовете колата му дивноколесна
с яки катъри да впрегнат и кош да привържат към нея. Сам пък се спусна във складната стая уханна, висока,
цяла от кедър и пълна със много съкровища скъпи.
Свойта съпруга Хекуба повика и тъй й продума:
„Мила съпруго! Днес Зевс олимпийски ми прати вестител:
в стана ахейски да ида и нашия син да откупя,
дарове да занеса на Ахила, духа му да радват.
Хайде кажи ми, какво за това във сърцето си мислиш?
Моята смелост в гърдите и мойта душа ме подтикват
сам да отида при кораби в стана обширен ахейски.“
Рече Приам, а Хекуба заплака и тъй му отвърна:
„Тежко ми! Вече къде е умът ти, със който бе славен
както сред чуждите люде, така и във твоето царство?
Как ти желаеш да идеш самичък във стана ахейски,
там пред очите на оня мъж, който мнозина юначни
твои чеда е погубил? Сърцето у теб е желязно!
Щом ти попаднеш при него и той те с очите си зърне —
този човек вероломен и хищен не ще те пожали,
почит не ще ти окаже. Да плачем далече от Хектор,
тука в двореца. Съдбата всесилна изпреде за него
нишка прокобна отдавна, във дните, когато го раждах: кучета той да насити, далеч от родители мили,
проснат от страшния мъж, на когото, да можех,
дълбоко в черния дроб бих се впила и бих го изяла! Тогава
бих отмъстила за Хектора, който не падна безславно,
а за троянци и всички жени пълногръди троянки
смело се биеше, без да помисли за бягство позорно.“ Богоподобният старец Приам на Хекуба отвърна:
„Щом аз желая, недей да ме спираш, недей да ми бъдеш птица злокобна сега във двореца! Не ще ме предумаш!
Даже това да нарежда от земнородените някой
жрец прорицател, пророк или жертвогадател-прокобник,
щях да допусна, че лъже и бих се отказал от него.
Тъй като сам аз богинята чух и отблизо я зърнах,
тръгвам и няма да бъдат напразни словата на Зевса.
Щом е решила съдбата да падна в ахейския лагер,
аз го приемам! И нека Ахил ме убие веднага, след
като аз съм прегърнал и горко оплакал сина си.“
Каза. Отвори капаците пъстри на много сандъци,
после извади дванадесет пеплоса дивно красиви,
също дванадесет плътни наметки и цветни килими,
толкова мантии прелестни, толкова тънки хитони.
Десет таланта от злато премери и вънка изнесе,
също два светли триножника, четири нови котела,
чаша прекрасна — голямо богатство, която тракийци
дар му дариха, когато при тях бе изпратен. И нея
старецът не пощади във двореца, че искаше много
своя мил син да откупи. А всички събрани троянци
гонеше ядно от двора и хулеше с думи обидни:
„Вън, оскърбители долни! Нима у дома ви не стигат
вашите вопли, та идвате тук да ме мъчите още?
Мигар е малко за вас, че страдания Зевс ми изпрати?
Син превъзходен ми взе, но и вий ще узнаете скоро:
много по-лесно тепърва ахейците ще ви избиват, след
като свидният Хектор погина в двубой със Ахила.
Нека да сляза в двореца на Хадес, преди да съм зърнал
моя град вече напълно разсипан и в пепел превърнат!“
Рече и с жезъла почна да гони мъжете, които
мигом побягнаха вкупом пред гневния старец. Тогава
с укор Приам призова синовете си Хелен и Парис,
Памон, Полит гръмогласен и с тях Агатон богоравен,
вожд Деифоб, Антифон, Хипотой и почтения Диос.
Той деветимата викна и гръмко така заповяда:
„Лоши деца, недостойни! Побързайте! Всички да бяхте паднали мъртви при кораби бързи, а жив да бе Хектор!
Аз, пренещастен баща! Синове превъзходни отимах
в Троя обширна, но мисля, че никой ми жив не остана:
няма го Нестор божествен, Троил конеборец прославен,
няма го вече и Хектор, подобен на бог сред мъжете —
той не изглеждаше син на човек, а на бог олимпиец.
Арес тях всички погуби, страхливците само остават,
върли лъжци и танцьори, способни хорото да водят,
агнета тлъсти народни и ярета само да грабят.
Няма ли вие колата ми скоро да стегнете вече,
всичко да сложите в нея, та ние да можем да тръгнем?“
Тъй каза. Те се смутиха от силния вик на баща си.
Дружно изтеглиха здравоколесна кола за катъри,
нова, красива, а после завързаха коша на нея.
Снеха от гвоздей ярем за катъри — излъскан, чемширов,
с кол извисен по средата, снабден със халки за юздите.
Заедно с него донесоха те ремъка деветолактен.
Сръчно и плътно скрепиха ярема към гладкия процеп
в края на ока отпред, а халката провряха през клина,
с ремъка три пъти кръстом яремния кол омотаха,
процепа вързаха ловко и края на ремъка свиха;
откупа скъп за главата на Хектора взеха от склада
и натовариха всичко в колата, излъскана дивно.
Впрегнаха крепкокопитни катъри, способни да теглят —
бяха ги дали мизийци подарък блестящ на Приама.
А за Приама запрегнаха яки коне във ярема —
старецът сам ги отгледа на ясли, полирани вещо.
Зорко следяха за впряга отпред до високата къща
редом Приам и коларят, изпълнени с размисли мъдри.
Близо Хекуба при тях се яви със печал във душата.
С чаша от злато в десница донесе тя медено вино,
за да направят за Зевс възлияние и да потеглят.
Тя пред конете застана и тъй на Приам заговори:
„Ето възлей ти на татко ни Зевса! Моли се на него
жив да се върнеш дома от мъжете враждебни, духът ти
щом те подтиква да идеш, при все че това аз не искам.
Ти помоли се на Зевс, чернооблачен бог олимпиец,
който от Ида висока над цялата Троя се вглежда.
Искай за вихрен вестител да прати той птица, която
първа по мощ е сред всички пернати, най-мила за него.
Щом като хвръкне отдясно и ти я с очите си зърнеш,
с вяра отивай във лагера на бързоконни данайци.
Ако ли Зевс далногръмец вестителя свой ти не прати,
аз те съветвам и много те моля недей да отиваш
там при аргийските кораби в стана, макар да желаеш!“
Богоподобният старец Приам във ответ й продума:
„Жено! Понеже това ти нареждаш, ще слушам. Все има
полза да вдигна ръце към Кронида, дано ни пожали.“
Старецът каза и заповед даде на свойта слугиня
да му полее със чиста вода на ръцете. До него
тя приближи незабавно с леген и със стомна в ръцете.
Щом се изми, от жена си получи той златната чаша,
спря се в средата на двора, погледна смирен към небето, вино възливайки щедро, такива слова изговори:
„Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!
Дай от Ахила да бъда приет и зачетен със милост.
Ти ми прати бързолетна вестителка птица, която
първа по мощ е сред всички пернати, най-мила за тебе. Нека отдясно прехвръкне и щом я с очите си зърна,
с вяра ще ида във лагера на бързоконни данайци.“
Гласно така се помоли и чу го Кронид промислител.
Тутакси прати орел, най-добра за предсказване птица,
хищник със тъмни пера — всички „черен ловец“ го наричат. Колкото в къща висока на твърде заможен стопанин
бива широка вратата, залостена плътно с ключалка,
толкова беше широко и всяко крило на орела.
Устремно той се понесе и вдясно над Троя прехвръкна. Щом го видяха, сърцето им трепна от радост в гърдите.
Бързо се качи старикът Приам в колесницата гладка,
па я изкара през двора с отекващи стройни колони.
Теглеха яки катъри пред него колата двуосна,
сръчно Идей ги подкара; отдире им бяха конете. Старецът сам ги насочи и с бич ги подгони да минат
скоро през Троя, а верни другари край него вървяха, плачейки горестно, сякаш към своята смърт той отива.
Щом колесницата вън от града из полето препусна,
царските зетьове и синове се завърнаха в Троя.
Двамата пътници скрити не бяха за Зевс далнозорък;
щом ги съгледа в полето, за стареца жал го обхвана.
Той изведнъж се обърна към Хермес, сина си възлюбен: „Хермесе, много обичаш със смъртен човек да общуваш,
и да помагаш умееш на него, щом само поискаш. Тръгвай на път и Приам при ахейските кораби кухи
ти отведи, ала никой данаец това да не види,
ни да усети, преди при Ахил да е старецът стигнал.“
Каза. Чевръстият пратеник Хермес не бе непослушен.
Той на нозете си върза веднага сандали изящни,
златни, нетленни, които със скорост на вятър го носят както над морската бездна, така и над ширната суша.
Взе си и жезъла, с който приспива очите на смъртни,
щом пожелае, а някои, вече заспали, събужда.
С него в ръцете си литна убиецът мощен на Аргос.
Мигом пристигна до Троя край струите на Хелеспонта.
Той по земята закрачи, подобен на юноша знатен
с първия мъх по лицето и в прелестна възраст младежка.
Двамата щом като минаха вече край гроба на Ила,
свойте животни запряха да пият вода от реката.
Сумрак вечерен се спускаше бавно, обгръщащ земята.
А пък коларят погледна и Хермеса близко съгледа,
па към Приам се обърна и думи такива издума:
„Сине Дарданов, внимавай! Сега предпазливост е нужна.
Виждам човек и допускам, че той ще ни двама убие. Хайде да бягаме ний с колесницата или пък него
за колене да прегърнем и молим, дано ни пожали.“
Каза. Смути се сърцето на стареца, той се уплаши,
в миг му настръхнаха белите косми по цялото тяло
сбръчкано; спря вцепенен, а пък Хермес до него застана, хвана ръката на стареца, с думи такива попита:
„Татко, къде си подкарал коне и катъри във тази
нощ амброзийна, когато почиват в сън другите смъртни? Нямаш ли никакъв страх от ахейците, дишащи сила?
Те врагове са на тебе и тук се намират наблизо.
Някой от тях да те зърне през тая нощ бърза и черна
как ти превозваш такива богатства, какво ще изпатиш? Юноша вече не си, придружава те старец с колата.
Как ще се браните вие, когато ви някой нападне?
Няма аз зло да ти сторя, от другите сам ще те пазя, тъй като ти ми приличаш на моя баща многолетен.“ Богоподобният старец Приам му отвърна тогава:
„Вярно е всичко, което говориш, любимо ми чедо!
Но и над мене простира ръката си някой безсмъртен,
който ми даде да срещна аз теб, придружител по пътя,
тъкмо навреме изпратен, прекрасен по ръст и по външност, с разум и мъдрост дарен, на блажени родители чедо.“ Бързият пратеник Хермес продума така на Приама:
„Всичко, което ми рече, прилично и редно е, старче!
Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено, толкова много безценни богатства къде ти откарваш?
В чужди ръце ли ги пращаш да бъдат за теб съхранени,
или във ужас напускате всички свещената Троя,
тъй като твоята рожба, най-храбрият воин, погина?
В битките никак не беше по-малък герой от ахейци!“ Богоподобният старец Приам отговори на Хермес:
„Кой си ти, мили младежо, и тебе кои са родили?
Колко сърдечно приказваш за моето чедо злочесто!“
Бързият пратеник Хермес отвърна така на Приама:
„Ти ме изпитваш, мой старче, и питаш за Хектор божествен.
Често го виждах с очите си в боя, мъжете прославящ,
зърнах го също, когато проникна до кораби в стана,
много аргийци громеше, сечеше ги с мед острорезна.
Ний удивени стояхме: тогава Ахил ни не даде
да се сразим със троянци, че беше сърдит на Атрида.
Аз съм другар на Ахила, един ни тук кораб докара,
род мирмидонски е моят, баща ми се казва Поликтор.
Много богат е, но вече е старец, приличащ на тебе.
Още шест сина той има във къщи, а аз съм му седми.
Хвърлихме жребий, на мене се падна да тръгна с Ахила.
Идвам от нашите кораби тук да огледам полето,
още в зори ще се впуснат във бой светлооки ахейци.
Губят търпение, щом са бездейни; и никак не могат
техния устрем за битка да спират царете ахейски.“
Богоподобният старец Приам отговори на Хермес:
„Ако действително ти си другар на Ахила Пелеев,
моля те, цялата истина хайде кажи ми открито:
моето чедо лежи ли все още всред вражия лагер,
или Ахил го насече и хвърли за плячка на псета?“
Бързият пратеник Хермес продума така на Приама:
„Старче, ни псета, ни птици грабливи са яли сина ти!
Там е пред шатрата проснат до кораба чер на Ахила.
Вече дванадесет дена минават, откак е той мъртъв,
тялото все пак не гние и червеи него не лазят,
алчно изгризващи други герои, убити от Арес.
Щом се покаже зората сияйна, Ахил най-свирепо
почва да влачи трупа му край гроба на своя приятел,
без да го зле наранява. Щом идеш, ще видиш с почуда
колко е росен и свеж, и кръвта е напълно измита;
той не е никак изцапан, затворени вече са всички
рани безбройни, а в него мнозина медта си забиха.
Тъй боговете блажени се грижат сега за сина ти
даже когато е мъртъв, че те от сърце го обичат.“
Рече. А старецът трепна възрадван и тъй отговори:
„Чедо! Добре е дължими подаръци на боговете
всеки да дава. А Хектор — защо не живее той още! —
винаги помнеше тия, които Олимп обитават.
Ето и те си припомнят за него в смъртта му съдбовна.
Хайде сега приеми тази хубава чаша от мене.
Ти ме пази и води под закрилата на боговете,
докато стигна в широкия шатър на внука Еаков.“
Бързият пратеник Хермес отвърна така на Приама:
„Старче! Ти моята младост изпитваш! Не ще ме предумаш;
ти настояваш да взема аз дар зад гърба на Ахила.
Но се боя и срамувам героя така да ограбвам.
да не би после беда ненадейно над мен да се струпа.
Спътник на тебе бих станал дори до прочутия Аргос,
ревностно с теб бих вървял и пешком, и със бързия кораб.
Никой не би те нападнал, щом имаш такъв придружител.“
Каза защитникът Хермес и в миг в колесницата скочи.
Пъргаво грабна в ръцете си мощни юздите и бича,
вдъхна чрез тях на коне и катъри нечувана сила.
Стигнаха те до стената на стана и рова, когато
стражите тъкмо се канеха свойта вечеря да вземат.
Бързият пратеник Хермес ги ръсна със сън благодатен,
махна залостника, лесно отвори самичък вратите,
вкара Приам и колата, с безценните дарове пълна.
Стигнаха те до високата шатра на внука Еаков.
Бяха я вдигнали там мирмидонци за царя Ахила,
борови стволи насекли, отгоре я вещо покрили
с мека тръстика, която изрязали бяха в лъките.
Дворът обширен на царя бе гъсто с колове опасан.
Борово мандало крепко подпираше плътно вратата.
Трима ахейци със мъка залостваха тежките порти,
трима ги мъчно отлостваха с тази огромна ключалка,
а пък Пелеев Ахил ги затваряше често самичък.
Хермес помощник разтвори пред стареца портите, внесе
там даровете блестящи за бързия син на Пелея,
от колесницата слезе със скок на земята и рече:
„Старче! Аз бог съм безсмъртен, бог Хермес! При тебе се спуснах,
тъй като Зевс олимпийски за твой придружвач ме изпрати.
Аз ще се върна обратно, не бива сега пред Ахила
да се покажа; за укор достойно ще бъде пред всички:
богът безсмъртен тъй явно да става помощник на смъртен.
Вътре ти влез, прегърни коленете на внука Еаков,
па го заклевай в баща му и в майка му хубавокоса,
също в сина му, дано му затрогнеш сърцето в гърдите!“
Тъй каза Хермес и тръгна назад към Олимп недостъпен.
От колесницата слезе Приам Дарданид на земята.
Верния спътник Идея остави навън, за да пази
двата катъра, конете. Самият пък в шатрата влезе,
гдето Ахил боголюбен седеше; край него завари
верни другари, насядали малко встрани от героя.
Автомедонт благороден и Алким, потомък на Арес,
Там му усърдно прислужваха: тъкмо тогава
престана той да яде и да пие; трапезата още стоеше.
Скришом пристъпи великият старец Приам към Ахила,
па коленете му хвана, целуна му кротко ръцете,
зли, мъжегубни, които безброй синове му убиха.
Както човекът, погубил човек в заслепление тежко,
родното място напуснал и стигнал във град чуждоземен,
влиза във къща богатска и слисани всички го гледат,
тъй се почуди Ахил, щом съгледа Приама божествен.
Също се смаяха всички и в миг се спогледнаха мълком.
Молейки плахо Ахила, така му Приам заговори:
„Богоподобни Ахиле, за своя баща припомни си!
Той ми е връст по години, на прага на тъжната старост.
Може би властни съседи и него сега притесняват:
няма от клетия кой да отблъсне беди и неволи.
Но като чува поне, че ти жив си и читав все още,
радост му пълни душата и той се надява вседневно
своето чедо да види, щом то се завърне от Троя.
Аз, пренещастен баща! Синове превъзходни отимах
в Троя обширна, но мисля, че никой ми жив не остана.
Бяха на брой петдесет, тук когато нахлуха ахейци.
Измежду тях деветнадесет все от една са утроба,
слугите бяха родени от разни жени във двореца.
Бурният Арес във бой коленете срази на мнозина.
Бе ми единствен останал да брани града и народа,
падна под твойта ръка, защищавайки свойта родина.
Хектор бе той, за когото днес идвам в ахейския лагер,
да го измоля от тебе, и откуп несметен ти нося.
Страх от безсмъртните имай, смили се над мене, Ахиле!
Своя баща припомни си! За жалост съм аз по-достоен!
Върша, каквото от смъртните никой до днес не е сторил:
сам аз целувам ръцете, които сина ми убиха!“
Каза така и навея в Ахила печал по баща му.
Хванал ръката на стареца, тихо Ахил го отблъсна.
В спомени те се вглъбиха: Приам за юначния Хектор
горко заплака, прострян пред нозете на вожда Ахила,
а пък Ахил се разплака за своя баща и Патрокла.
Техните стонове скръбни във шатрата дълго ехтяха.
Щом се насити най-сетне на сълзи Ахил богоравен,
щом от сърцето му тая охота за плач се разнесе,
мигом от трона се вдигна и стареца взе за ръката,
трогнат от белите власи, пожалил брадата му бяла.
Той се обърна към него и думи крилати изрече:
„Клетнико! Колко страдания ти си понесъл в сърцето!
Как се реши сам-самичък да дойдеш във стана ахейски,
тук, пред очите на същия, който мнозина юначни
твои чеда е погубил? Сърцето у теб е желязно.
Ти приседни на креслото до мене, макар и печални,
нека ний двама дълбоко стаим във сърцата скръбта си!
Никаква полза за никого няма от плач съкрушаващ.
Тъй боговете безсмъртни орисаха клетия смъртен —
все във печал да живее: единствени те са безгрижни.
Има пред прага на Зевса всесилен две делви големи:
пълна едната с добри дарове, а пък другата — с лоши.
Зевс гръмовержец даде ли на някого смес и от двете,
тоя човек ту добре, ту пък зле си прекарва живота.
Някому само от злото даде ли, нещастен го прави:
глад непосилен го гони навред по земята свещена,
скита се той незачитан от хората и боговете.
Тъй на Пелей безсмъртните дадоха дарове светли
още от ранни години. И той надминаваше всички
с щастие, чест и богатство; царуваше над мирмидонци. Смъртен макар, той получи богиня за своя съпруга.
Но и голямо нещастие бог отреди за Пелея:
род от наследници царски да няма в двореца си пищен.
Има той чедо единствено и при това кратколетно.
Аз го не гледам на старост, а ето, далеч от родина, горести в Троя създавам на тебе и твоите рожби.
Слушахме, старче, преди, че и ти си живеел честито. Нявга, нашир и надлъж, чак от Лесбос на древния Макар,
горе до Фригия плодна и до Хелеспонта безкраен, вредом те слави мълвата с добри синове и богатства.
Но боговете небесни ти пратиха тежка неволя:
винаги тук, покрай Троя, да има убийства и битки.
Ти претърпи и недей изтезава духа си неспирно.
Нищо не можеш да сториш със скръб за сина си погубен:
мъртвия няма да вдигнеш, а ново зло би си навлякъл.“ Богоподобният старец Приам му отвърна тогава:
„Ти не кани ме да седна, любимецо Зевсов, догдето
Хектор лежи непогребан при твоята шатра сред стана.
Но разреши незабавно с очите си аз да го видя,
сам приеми ти несметния откуп, донесен от мене,
па му се радвай, когато се върнеш във свойта родина,
тъй като жив ме остави да гледам пресветлото слънце.“ Гневно го смери под вежди Ахил бързоног и продума:
„Старче! Недей да ме сърдиш сега! Предрешил съм аз вече
Хектора сам да ти върна, че Зевс ми изпрати вестител — моята майка Тетида, родена от морския старец.
Зная аз също, Приаме, не можеш от мен да прикриеш: някакъв бог те доведе при нашите кораби бързи.
Смъртен, дори да е млад на години той няма да смее
в стана да дойде: не ще се укрие от зорките стражи, тежкото мандало мъчно би смъкнал от нашите порти.
Мойто сърце не раздразвай, преляно със болки несносни,
за да не би във яда си, макар че ти идваш молител,
зле да постъпя със теб и завета на Зевс да потъпча.“
Тъй рече. Старецът трепна от страх, покори се безмълвно.
А пък Ахил като лъв се завтурна навън от вратата.
Заедно с него поеха и двама помощници верни:
Автомедонт благороден и Алким, които най-много
тачеше той между всички след мъртвия вече Патрокъл.
Те от ярема разпрегнаха сръчно коне и катъри.
а глашатая, придружник Приамов, въведоха вътре,
стол му поднесоха там, от колата му хубавошинна
снеха несметния откуп, приет за главата на Хектор.
Само два плаща и дивно извезан хитон отделиха,
за да покрият мъртвеца и тъй да го в къщи отпратят.
Викна робини Ахил, заповяда трупа да изкъпят,
да го намажат, но скритом встрани, та Приам да не види.
Той се боеше, че клетият старец, щом зърне сина си,
в гняв ще избухне; тогава той сам би изпаднал във ярост,
би го убил и така би престъпил завета на Зевса.
Сръчно измиха робините Хектор, с елей го натриха,
с хубав хитон го обвиха и с плащ го завиха отгоре.
Сам го повдигна Ахил и постави на смъртното ложе,
другите двама веднага го сложиха мълком в колата.
Своя приятел по име Ахил призова и проплака:
„Мили Патрокле, недей да се сърдиш, щом в Хадес научиш,
че съм предал боговидния Хектор сега на баща му,
който ми щедро донесе за мъртвия откуп достоен.
Ще отделя и за тебе от него, каквото е редно.“
Каза Ахил богоравен и в свойта палатка се върна,
седна на трона с изящна украса, от който бе станал,
там край стената насрещна и тъй на Приама продума:
„Старче почтени, синът ти е върнат тъй, както желаеш.
Той на носило е легнал и щом се покаже зората,
ти ще го видиш и вземеш. Сега за вечеря да мислим!
Даже сама дивнокоса Ниоба за хляб се досеща,
въпреки че й измряха дванадесет рожби в двореца:
гиздави шест дъщери и шест сина, на възраст цветуща.
Сребърнолъкият бог Аполон, разгневен на Ниоба,
мъжките рожби уби й, а щерките — зла Артемида,
че се Ниоба сравнила със хубаволиката Лета.
Рекла, че Лета родила две рожби, а тя пък дванайсет.
Ала макар и две само, те всички деца й затриха.
Девет дни мъртвите в кърви лежаха и никой не дръзна
в гроб да ги сложи, понеже Кронид вкаменил бе народа.
Чак на десетия ден боговете погребаха всички.
Тая Ниоба, сломена от сълзи, за хляб си припомняй
Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари;
гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини,
гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен,
там се терзае от скърби Ниоба, макар че е камък.
Старче божествен, и ние сега за храна да помислим!
После оплаквай сина си обичен, когато го върнеш
в Троя свещена: че той многосълзен ще бъде за тебе.“
Рече Ахил и започна да коли овца белорунна.
Верни другари я ловко одраха, добре притъкмиха.
После я дребно изрязаха, внизаха в шишове остри,
твърде усърдно изпекоха, всичко навреме свалиха.
Автомедонт на трапезата тури красиви панерки
с хляба. Самият Ахил пък раздаде месото по равно.
Всички простряха ръце към готовите сложени гозби.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
почна Приам Дарданид да се чуди с възторг на Ахила:
колко е снажен, красив и подобен в лице на безсмъртен.
Също Ахил се дивеше на царя Приама Дарданов,
вгледан във благия образ и в мъдрото слово заслушан.
След като те се наситиха да се любуват взаимно,
пръв боговидният старец Приам на Ахила продума:
„Питомче Зевсов Ахиле, прати ме сега да си легна!
Нека се ний насладим във постеля на сън благодатен.
Даже за миг не притворих аз моите морни клепачи,
след като свидният Хектор от твойте ръце ми погина;
само въздишам печално и мъки безмерни понасям,
валям се грохнал из двора сред купища смет и сред пепел.
Днеска едва до храна се докоснах и с вино искрящо
своето гърло разквасих: по-рано не вкусвах аз нищо.“
Каза. Ахил заповяда на свойте слуги и робини
в трема легла да поставят, а после да турят постелки —
хубави, яркочервени; килими над тях да разстелят,
топли завивки отгоре, с които да бъдат покрити.
С факли в ръцете робините скоро излязоха вънка,
мълком чевръсто застлаха леглата за двамата гости.
А пък Ахил бързоног на шега към Приам се обърна:
„Старче любезни! Навън да си легнеш, че някой ахеец, знатен съветник, могъл би да дойде случайно при мене: винаги идват на общи съвети — така си е редно.
Някой от тях да те види през тая нощ бърза и черна,
мигом ще каже на цар Агамемнон, водач на войските;
може би трудно ще стане да вземеш трупа на сина си.
Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено:
колко дни ти ще погребваш убития Хектор божествен,
толкова дни да почакам, войската от бой да възпирам.“
Богоподобният старец Приам на Ахила отвърна:
„Искаш ли Хектор божествен да бъде погребан от мене,
много ти би ме зарадвал, Ахиле, това ако сториш:
знаеш, че ний сме в града обсадени; далече от Ида
трябва да возим дърва, а пък страх е обхванал троянци,
девет дни бихме желали да плачем над Хектор в двореца,
а на десетия в гроб да го сложим и пир да направим.
на единайстия ден да издигнем надгробна могила:
чак на дванайстия ден да воюваме, щом се налага.“
А пък Ахил, бързоног и божествен, отново му каза:
„Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти сам настояваш!
Битката спирам за толкова време, за колкото искаш.“
Рече така и прихвана за дясната китка Приама,
повече да се не плаши в душата си клетият старец.
Тръгнаха право към трема и легнаха там да почиват
дружно Приам и коларят, изпълнени с помисли мъдри.
Спеше Ахил пък навътре в палатката, здраво сглобена.
Хубавобуза мома Бризеида до него полегна.
И богове, и войници, прочути във бой с колесници,
спяха през цялата нощ, от живителен сън укротени.
Сън не обори единствен помощника Хермес загрижен,
който кроеше в сърцето си как да измъкне Приама.
тайно от стана край будните стражи на тежките порти.
Той над главата на царя застана и тъй му продума:
„Старче! Не сещаш бедата, а тука заспал си безгрижно
между мъжете враждебни, понеже Ахил те запази.
Днес за висока цена ти получи сина си обичен.
Трябва за тебе, за живия, трижди по-скъпо да плащат
твойте останали рожби, щом цар Агамемнон узнае,
също щом с него научат и всички ахейски водачи.“
Тъй каза. Старецът трепна и своя вестител събуди.
Хермес им сръчно запрегна конете и двата катъра,
сам ги през лагера вихром преведе, без никой да види.
Щом приближиха до брод на реката, красиво струяща,
Ксант със дълбоки въртопи, потомък на Зевса безсмъртен,
Хермес пое незабавно назад към Олимп недостъпен.
С плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята.
Двамата караха с плач и с въздишки конете към Троя,
возеха двата катъра бездушното тяло на Хектор.
Никой — ни мъж, ни жена дивнопоясна — тях не съгледа;
първа съзря ги Касандра, подобна на златна Киприда.
Качи се тя на Пергам, отдалеч забеляза баща си,
прав в колесница, а с него Идей, глашатай гръмогласен.
Хектора зърна, положен на одър в колата катърска.
Писък нададе и цялата Троя прониза със вопли:
„Вие, троянци, троянки! Елате да видите Хектор!
Някога с радост го срещахте жив да се връща от боя:
беше голяма утеха за нашия град и народа.“
Тъй рече. Никакъв мъж и жена във града не остана —
всички троянци потресе дълбоко печал безпределна.
Близо до градските порти посрещнаха царя с мъртвеца.
Първи съпругата мила и нежната майка дойдоха,
скубейки свойте коси край колата му хубавошинна,
с длани докоснали лоба на Хектор. Народът заплака.
Щяха така непрестанно през целия ден и до залез
Хектора те да оплакват пред портите, леейки сълзи,
ако не бе в колесницата викнал Приам на народа:
„Вий отстъпете да минем със нашите мулета! После
ще се наплачете горко, щом тялото в къщи откарам!“
Каза, отстъпиха всички и сториха път на колата.
Щом приближиха двореца прочут на Приама, свалиха
мъртвия в ложе, с резба украсено, певци оплаквачи
в кръг се събраха край него, които със вопли прискръбни пееха песен плачевна: нареждаха с тях и жените.
Първа на глас зарида Андромаха, жена белоръка,
взела във длани главата на Хектора мъжеубиец:
„Мили съпруже! Ти в младост погина и мене вдовица рано оставяш в двореца. Невръстен е още синът ни,
дето злочестите ние родихме злочесто. Аз мисля:
юноша той не ще стане. Че скоро градът ни ще бъде
сринат! Понеже погина ти, който му беше защитник,
бранейки тука почтени съпруги и рожби невръстни.
В гладките кораби чужди със плач ще отплуват жените,
също и аз ще замина. И ти, ненагледно ми чедо,
заедно с мене ще тръгнеш и работа робска ще вършиш,
мъки търпейки от цар безсърдечен. Или от ахейци
някой с ръка ще те сграбчи и после от кулата хвърли — гибел ужасна! — разсърден, че Хектор убил е баща му, брат му или пък сина му, понеже мнозина ахейци
Хектор срази и накара да ръфат земята със зъби:
страшен, безмилостен беше баща ти в суровите битки.
Ето защо и народът във Троя така го оплаква.
Стон неизказан и горест на свойте родители струпа, Хекторе! Ала на мене остави най-лютите жалби.
Нито ръце ми протегна за сбогом от смъртния одър,
нито заветни слова ми отправи за сетна утеха —
тях да си спомням, проливайки сълзи и денем, и нощем.“
Тъй тя нареждаше с вопли и стенеха с нея жените.
После сред тях и Хекуба започна ридание горко:
„Хекторе! Чедо най-скъпо за мене от моите рожби!
Приживе още ти беше любимец на всички безсмъртни.
Пак те болеят за тебе, дори след смъртта ти съдбовна.
Други от мойте момчета Ахил бързоног щом пленеше,
живи продаваше в робство, далеч през морето безплодно
в острови Самос, и Имброс, и Лемнос, обгърнат със пушек.
Ала щом твойта душа той изтръгна с оръжие медно,
влачи те дълго край гроба на своя приятел, когото
ти бе убил, но Ахил със това го не върна в живота.
Все пак лежиш ми в двореца сега, сякаш къпан с росата,
свеж и подобен на онзи, когото сразил е внезапно
сребърнолъкият бог Аполон със стрелите си леки.“
Тъй тя нареждаше с вопли; и плач непрестанен възбуди.
Трета започна Елена сред тях да ридае горчиво:
„Хекторе! Ти си ми девер най-скъп на сърцето от всички,
тъй като мой е съпруг богоравният цар Александър,
който ме в Троя доведе. Защо не погинах по-рано!
Двадесет вече години минават за мене,
откакто тука пристигнах и мойта далечна родина напуснах:
нивга от тебе не чух оскърбително слово и хула!
Даже когато ме някой кореше в двореца Приамов —
девер било или зълва, или гиздопола етърва,
или свекървата — свекърът благ като татко ми беше, —
ти ги съветваше винаги, ти ги възпираше мъдро
с твойта любезност сърдечна и с твоите ласкави речи.
Аз затова те оплаквам, а с тебе и себе си клета,
тъй като в ширната Троя аз никого вече си нямам
кротък и верен защитник, а всички безкрайно ме мразят.“
Тъй тя нареждаше с вопли и стенеше с нея народът.
А пък Приам заговори с такива слова към войската:
„Днеска, троянци, возете дърва във града ни! И никак
нямайте страх от аргийска засада! Ахил ми се врече,
щом ме изпрати обратно от вражия лагер, че няма
зло да ни прави, преди да изминат дванадесет дена.“
Почнаха те да запрягат волове и яки катъри
в свойте коли и веднага се сбраха пред градската крепост.
Девет дни трупаха много дърва от горите на Ида.
Вече когато се сипна десета зора светоносна,
смелия Хектор изнесоха, в сълзи горещи облени,
па го на кладата сложиха горе, подпалиха огън.
Щом се показа родената рано Зора розопръста,
тръгна народът край буйната клада на славния Хектор.
След като те се събраха и вкупом край нея стълпиха, кладата първом със вино искрящо сами изгасиха,
там, гдето огнена сила все още бушуваше. Сетне
белите кости на Хектор прибраха другари и братя,
всички печални, обливайки бузи със сълзи горещи.
После във урна от злато положиха сбраните кости, след като грижно ги в пурпурни, меки одежди увиха. Тутакси златната урна те спуснаха в яма дълбока,
а пък отгоре нагъсто наслагаха камъни едри,
бързо могила насипаха; стражи край нея стояха,
да не нападнат без време ахейците медноколенни.
Вдигнаха тая могила, към Троя поеха обратно,
сетне се сбраха отново на пир изобилен за помен
в царския дом на Приама, владетел, отхранен от Зевса.
Тъй достолепно погребаха те конебореца Хектор.
Сподели с приятели: |
