Омир “ илида” първа песен чумата гневът
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прикованият Прометей
- Сюжет
- Старогръцка драма
О |
|
|
Омир (на гръцки: Όμηρος)е легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и аед, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиадаи Одисея.. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове. За подно място на Омир се борят 7 града:
Хиос, Колофон, Итака, Пилос, Смирна, Аргос и Атина.
Илиада е епическа поема от Омир. Това е едно от най-древните произведения в европейската литература. Наименованието ѝ идва от Илион — старото име наТроя, град в Мала Азия. Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават траките - описанието на тракийския цар Рез. Александрийският учен Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис датира от 5 в. пр.н. е.
Прикованият Прометей
„Прикованият Прометей“ е трагедия от Есхил. Част от трилогията за титана Прометей. От останалите две произведения са “Прометей Огненосецът” и “Освободеният Прометей”. От тях са запазени само оскъдни откъси, недаващи достатъчни сведения за цялостните текстове.
По съдържание “Прикованият Прометей” може да се отнесе към късните творби на Есхил. Прави впечатление и близостта на тази трагедия с “Евменидите”- и в двете враждуват представители на старите и млади богове, които могат да бъдат разглеждани като “съревнование” между “старата” и “нова” власт. Освен това нападките в ”Прикованият Прометей” на Есхил срещу новите господари на Олимп и тяхната тирания, може би визират събитията от 462 г. пр.Хр., когато радикално- демократическата партия надделява над умерената демокрация.
Сюжет
Зевс решил да унищожи човешкия род, за да създаде нови, по-съвършени същества. Единствен Прометей се смилил над смъртните. Той откраднал и им предал божествения огън. Надарени с него, хората подобрили живота си, създали науката и изкуството. Но Прометей скъпо заплатил за човеколюбието си. По заповед на Зевс той бил прикован на скала далеч на север(в Кавказ) и подложен на страшни мъчения. След 13 човешки поколения бил освободен от Херкулес.
Старогръцка драма
Исторически предпоставки
Историческите предпоставки за възникването на драмата са Гръко-персийските войни (V в. пр. н. е.). появява се нужда да се представят победите на гръцката армия.
На старогръцки драма означава действие. Драмата е синкретичен жанр, предназначен за изпълнение пред публика, който представя едновременно и вътрешния, и външния свят.
Видове драма
Има три вида драма: трагедия, комедия и сатирична драма. Трагедия - винаги се изпълнява в три части .Комедия - предсавя се винаги самостоятелно. Сатировска драма - стои на финала на трилогия и има за цел да пародира драмата
Представители
Известни са имената на около стотина автори на трагедии и на около петдесетина на комедии, но са запазени цели само тези на: Есхил - 7 трагедии, Софокъл – 18 трагедии, Еврипид - 18 трагедии, Аристофан - 11 комедии
Трагедия
-
Наименование - буквално означава песен на козлите(козли, защото последователите на бог Дионис са били сатири и вакханки. Вакханките са били красиви жени, а сатирите - полу хора полу-козли.
-
Структура - развитието на действието в отделните части става в строга последователност.
-
Пролог - не се изпълняват песни. В тази част се открива трагедията. Странично лице или някой от актьорите представя действащите лица и конфликтът, който ще се разглежда.
-
Парод - хорът заема мястото си на орхестрата с маршова стъпка, изпълнявайки песен. Тази част играе роля на повествователно встъплене. -
Епизод - В старогръцките трагедии епизодите са най-малко три. В тях се
наблюдава развитие на драматично действие-диалогични,монологични части.
-
Стазим - това са части, изпълнявани от хора, състоящи се от две части - строфа и анти строфа. -
Екзод - хорът напуско орхестрата с песен и маршова стъпки.
Антигона (гръцки Αντιγόνη) е героиня от древногръцката митология. Дъщеря от кръвосмесителната връзка на Едип със собствената му майка, Йокаста. Тя е сестра на Етеокъл, Полиник и Исмена.
Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика, а след смъртта му се връща в Тива. Невеста е на Хемон, сина на Креон
Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на Седемте срещу Тива, въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива
За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива. и тя се обесва Това довежда до отчаение жениха й Хемон, сина на Креон и той се самоубива.Софокъл печели 25 пъти лавров венец - майстор е на характери. Той въвежда трети актьор в трагедията, увеличава броя на хористите от 12 на 15,има подчертан вкус към темата за страданието. Смята, че трагедията най-добре предава история и дава пример за подражание. Астероидът 2921 Софокъл е кръстен на него.
Есхил
Прикованият Прометей
ЛИЦА
ВЛАСТ
СИЛА
ХЕФЕСТ
ПРОМЕТЕЙ
ХОР ОТ ОКЕАНИДИ
ИÒ
ХЕРМЕС
ПРОЛОГ
ВЛАСТ
Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя,
в пустинната и непристъпна Скития*.
[* Според представите на древните
гърци Скития се простирала на север и
североизток от Черно море, та до водите
на бог Океан. Според Есхил Прометей
не е бил прикован в Кавказ,
а далече
някъде на север, в Скития. За Кавказ
Прометей говори като за област,
която е далече от мястото
на приковаването
му.]
Ти, Хефесте, велението бащино
ще трябва да изпълниш — към скалистите
била, ей там, ще приковеш бунтовника
пристегнат със веригите стоманени.
Че той открадна твойто цвете — пламъка
всемощен — и го подари на смъртните.
Пред боговете ще плати греха си той,
за да научи как се тачи царска власт
и да забрави любовта към людете…
ХОР
Втора строфа
Кой бог е толкова жесток,
че да злорадства над теб?
И кой не би се възмутил
пред твоето тегло?
Единствен Зевс. А с бесен гняв
и с непреклонна мисъл
стария род на Уран*
[* Думите _стария род на Уран_
означават Кронос и подкрепящите
го титани.]
той изкоренява.
Няма да спре, доде не се насити
или додето не бъде отнета
с тежък бой властта му!...
ОКЕАН
Да, виждам, Прометее, и макар че си
разумен, ще ти дам един добър съвет.
Виж кой си, промени си и характера —
да стане нов, защото нов е властникът.
Ако отправяш груби и ругателни
слова, от висотата на престола си
ще чуе Зевс, и знай — тогава днешната
беда ще ти се стори само някаква
игра. Злочести, чуй ме, остави гнева
и подири избава от бедите си!
Ще кажеш, че говоря стари приказки.
Все пак, ти знаеш, Прометее — тази е
наградата за дръзките ругателства.
Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,
та ще прибавиш ново към сегашното.
Ако послушаш моите напътствия,
ти няма на ръжен да риташ, виждайки,
че властвува жесток, безотговорен цар.
Сега, отивам, ще опитам — може би
с успех ще те избавя от бедата ти.
А ти кротувай тук и дръж езика си.
Какво, нима не знаеш ти, премъдрият,
че скъпо струва всяка празна приказка?...
ВТОРИ ЕПИЗОД
ПРОМЕТЕЙ
О, не от гордост и високомерие
мълча. Разкъсват мислите сърцето ми,
когато виждам свойто унижение.
Нима не аз, а друг дари на младите
сегашни богове и власт, и почести?
Но аз ще премълча това — че знаете
какво бих рекъл. Чуйте за неволите
на смъртните — че тях, които нямаха
разсъдък, аз дарувах с ум и знания.
Ще кажа не за да обиждам хората,
а само да посоча добрините си.
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха
в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите
и здрави къщи, нито дърводелството,
и — сякаш мравки пъплещи — живееха
из пещерните кътища безслънчеви.
Не знаеха с какво започва зимата,
обкитената с цвете пролет, лятото
със плодните си дни — и всичко
вършеха
без ум, додето им показах изгрева
и заника на светилата. Пак за тях,
за хората, измислих най-великата
наука за числата, още буквите —
всепамет и всемайка на изкуствата.
Аз пръв запрегнах във ярем добитъка
и го зажеглих, за да бъде в тежките
усилия помощник пръв на смъртните,
и после впрегнах във кола покорните
коне — украса дръзка за охолници.
Едничък аз измислих платнокрилите
блуждаещи в морето бързи кораби.
Да, толкова неща открих за смъртните,
нещастен аз, а ето сам не зная как
да се спася от днешните страдания!
ХОР
Позорни са бедите ти. Помътен е
умът ти. Падаш духом, както лошият
и повален от болест лекар. Сам сега
не знаеш как да излекуваш себе си.
ПРОМЕТЕЙ
Но ти ще се учудиш още повече,
щом чуеш за изкуствата, създадени
от мен. Когато болен някой лягаше,
не знаеха ни цяр, ни здраво ядене,
ни питие, ни мазила. Топяха се
от липса на лекарства. И научих ги
да смесват изцелителните цярове,
с които да отблъскват всички болести.
Аз дадох много ясновидски способи,
открих им пръв кои съновидения
се сбъдват, изясних им също тъмните
гадания и смисъла на срещите,
показах им кои сред кривоноктите
грабливи птици предвещават щастие,
кои сред тях — неволя, как пернатите
живеят, как създават помежду си те
вражда, любов, другарство
и приятелство,
каква да бъде жертвената вътрешност,
с какъв се цвят харесва тя на бозите,
с какви петна са черният дроб
и злъчката.
Покрити с мас меса и тлъсти бутове
запалих аз и тъй напътих смъртните
към трудните умения*, разкривайки
[* Прометей има пред вид гадателското
изкуство.]
незнайните знамения на огъня.
Това, това направих аз! А скритите
сред земните недра блага за хората —
желязо, мед, сребро и злато? Може ли
да се похвали друг с това откритие?
Не, тъй би сторил само празнословецът!
Та ето всичко, с кратка реч изказано:
от Прометей са всичките умения!....
ПРОМЕТЕЙ
Ще отговоря ясно на въпроса ти,
без всякакви загатвания, с проста реч,
тъй както подобава на приятели —
пред теб е Прометей, огнедарителят.
ИÒ
Велики благодетелю на смъртните!
Злочести Прометее! За какво е туй?
ХЕРМЕС
Глупецо, размисли, ела на себе си
най-после пред сегашните страдания!
ПРОМЕТЕЙ
Не ми додавай, глух като вълна съм аз!
Недей помисля нивга, че треперейки
от страх пред Зевс, ще стана
аз жена по дух
и че ще моля него, най-омразния,
като жена, с ръце напред протегнати,
да ми свали оковите! Не, никога!..
Ето ве не думи, а страшни дела!
Разлюля се твърдта
и боботи дълбоко гръмовният ек,
из простора блестят лъкатушни стрели
на светкавици огнени! Вихър изви
тъмни облаци прах! А един срещу друг
ветровете се спущат със яростен дъх —
обявена е страшната битка сред тях!
Ето, смесва се етерът с морската шир!
Тази буря е пратена, виждам, от Зевс,
за да вдъхне в сърцето ми трепет
и страх.
Моя свято почитана майко Земя!
Ти, ефире, дарителю на светлина!
Вижте как незаслужено страдам!
(Потъва заедно със скалата.)
РХHhhhh
СОФОКЪЛ
ТРАГЕДИЯТА “АНТИГОНА’’
ИСМЕНА
ХОР ОТ ТИВАНСКИ СТАРЦИ
КРЕОН
СТРАЖ
ХЕМОН
ТИРЕЗИЙ
ВЕСТИТЕЛ
ЕВРИДИКА
СТРАЖЪТ
Добре, ще кажа. Преди малко някой е
погребал тайно мъртвия. По тялото
посипал суха пръст, извършил обреда.
КРЕОН
Какво говориш? Кой е този дързък мъж?
СТРАЖЪТ
Не знам. Ни удари от брадва имаше,
ни изкопана пръст. Видяхме — твърда бе
земята, непокътната и без следи
от колела — незнаен бе виновникът.
И щом ни каза първият от дневните
пазачи, ние смаяни останахме.
Трупът не беше в гроб, ала покрит бе той
със малко пръст, като за очищение.
И нито звяр, ни куче бе оставило
следа — не бе и влачен, то се виждаше.
посипал суха пръст, извършил обреда.
КРЕОН
Какво говориш? Кой е този дързък мъж?
…………………………………………………………………
АНТИГОНА
Признавам, не отричам нищо — сторих го.
КРЕОН
(Към Стража)
Където искаш, можеш да вървиш сега,
освободен от тежко обвинение.
(Към Антигона)
А ти кажи ми с кратък, ясен отговор,
известна ли ти е била забраната?
АНТИГОНА
Да, как не! Тя бе разгласена публично.
КРЕОН
И дръзна да престъпваш тая заповед?
АНТИГОНА
Ни Зевс ми повели това, ни Правдата,
съжителката на подземни демони —
а те закони дадоха на хората.
Не смятах за така могъщи твоите
повели, че да нарушава смъртният
неписаните вечни божи правила.
Не са от вчера, ни от днес, а винаги
са живи. Кой би казал откога са те?
Не исках затова, от страх пред заповед
на смъртен, да получа наказание
от боговете. Знаех — смърт. Защо пък не?
Дори без твойта заповед. Облага е
за мене да издъхна предивременно.
Та да живееш като мене, в толкова
беди, смъртта не ще ли бъде щастие?
Така, от туй, че ме улучи зла съдба,
не ме боли. Но истински бих страдала,
ако трупа на брат си бях оставила
без гроб. От всичко туй сега не ме боли.
Ако това за глупост смяташ, ето що:
един глупец ме назовава глупава.
ХОР
Личи си, с твърд характер е девойката,
от твърд баща. Не трепва пред нещастие.
……………………………………………
АНТИГОНА
О, гроб, чертог мой брачен, мое жилище
подземно, вечен мой пазач! Отивам аз
при скъпите си, от които толкова
сред мъртвите прибрала е Ферсефаса!
Последна слизам — най-злочеста клетница,
преди да са изтекли още дните ми.
Но храня твърда вяра, че отивам там
любима на баща, на тебе, майчице,
така любима и на тебе, братко мой!
Когато вие паднахте, с ръцете си
измих ви, украсих ви, възлияния
направих аз. И днес понеже твоя труп
погребах, Полиник, пострадах толкова.
Достойно те почетох според умните.
И майка ако бях, и ако моят мъж
изгниваше на пътя, срещу волята
на гражданите тъй не бих постъпила.
Какъв закон би оправдал словата ми?
Та без съпруг — за друг се бих омъжила,
и без дете — от други бих го имала.
Но мъртви днес са моите родители
и брат не ще да имам вече никога.
Затуй на тебе аз въздадох почести.
Ала Креон реши, че съм престъпница,
че дръзвам на ужасно дело, братко мой!
И той сега ме води силом, грабната —
без брак, без брачни песни, без съпружеска
любов, без нежна рожба на гърдите ми.
Напусната от близки, аз, нещастната,
отивам жива в бездната на мъртвите.
Какъв закон божествен съм престъпила?
Защо да гледам още, аз злочестата,
небето и кого да моля, щом като
чрез благочестен труд добих безчестие?
За боговете туй ако е правилно,
в смъртта си ще призная — съгрешила съм.
Грешат ли те
(посочва Креон и хората му)
не искам по-голямо зло
за тях от туй, което те ми сториха.
…………………………………………………
КРЕОН
Отведете оттук безчестния мъж,
който тебе, дете, и тебе, жена,
неволно уби! Горко ми! Кого
да погледна, къде глава да склоня?
В ръцете ми всичко погива! О, как
връхлетя върху мен сурова съдба!
СТАРОГРЪЦКА ЛИРИКА
ПОЕЗИЯТА НА АЛКЕЙ И САФО
Литературата в древна Гърция, като отражение на човешкия мисловен и духовен свят, има свои етапи на художествено развитие, които са в пряка връзка с формирането на т. нар. литературни родове. След епоса, достигнал своята класическа изява в поемите на Омир („Илиада”, „Одисея”), се появява нов вид литературно творчество в древна Гърция - лириката.
Това е вторият литературен род в триадата: епос, лирика и драма.
От средата на VII в. (648 г.) до началото на IV в. пр. Хр. старогръцките поети изразяват лични настроения и чувства, но защитават и колективната позиция на определени обществени групи към актуални проблеми, свързани със законността и управлението на старогръцките градове-държави. Така техните произведения се оказват обществено ангажирани, но и с интимно изповедно съдържание. Изпълнението на стихотворните творби е предимно песенно, при съпровод на музикален инструмент. Най-често това е лира. Оттук идва и историческият произход (етимологията) на наименованието: лирика, т. е. произведения, в които текст, музика и не на последно място - танц, са в художествено единство. Красивото звучене на стиха в съчетание с подходяща мелодия и ритмична танцова стъпка е оказвало силно въздействие върху слушателите. Неслучайно старогръцката лирика е предназначена за по-тесен кръг ценители на изящното слово. Изпълнявана е по повод на различни семейни и приятелски тържества. Не са били редки случаите старогръцки поети да рецитират свои творби на народни празници. Това е причината за появата на т. нар. декламативна лирика. При нея музикален съпровод липсва. Но там, където музиката е неразделна част от звучащия Като песен стих, лириката е определяна като песенна. Тя се изпълнява от хор или самостоятелно, т. е. соло, от един певец. Затова и песенната лирика се дели на хорова и солова.
Песенната дарба на поетите в древна Гърция се приема за божествена. Сякаш чрез техните лирични текстове „пеят” самите богове. Затова и всеки творец, изявил се като майстор на лирическата песен, е съотнасян към определен олимпийски бог.
Особено място в старогръцката лирика заема песенното творчество на Алкей и Сафо. Те създават солова песенна лирика. Твърде малка част от техните произведения достига до наши дни. Но и това, което наследяват поколенията, е красноречиво доказателство за висок художествен принос в развитието на поетичното изкуство.
Алкей и Сафо са съвременници. Родени са на остров Лесбос и творят през първата половина на VI в. пр. Хр. Принадлежат към аристократичното съсловие. Голям интерес предизвиква лириката на Сафо - първата жена поетеса в древна Гърция. За нея самият Алкей пише стихове, в които възпява духовното очарование от женско творческо присъствие в свят, който по традиция принадлежи на мъжа. Поетът е очарован от „теменугокосата, чистата, медено усмихната Сафо”. Макар и само щрихиран, духовният портрет на древната поетеса е ясно очертан. За Алкей любовта е красиво чувство, което идва направо от душата. Там прозвучават първите звуци на песента. Тя е бликнал ручей от хармонични тонове, които определят мелодичността на стиха. Поетичният ритъм е винаги б синхрон с музикалното настроение на чувството, което е лирично преживяно и
озвучено. А това всъщност е и песенното звучене на лириката, постигнато в творбите на Алкей. Дори когато обект на поетичен възторг е природата, въздействието на стиха е изцяло лирично. Алкей не описва видяното, а изживява в поетични образи срещата на душата си с красивото в природата. Такова е стихотворението „На река Хебър”:
О, Еброс, Еброс,
най-красивата река си ти... ...тебе честват
и многобройните момичета:
и с нежните ръце
те като в благовонно миро
измиват в твоите води
бедрата си красиви.
Човешка и природна красота пантеистично се сливат. Митологичните корени на поетичните образи се открояват в лиричното настроение на преживяното. Човекът е част от природата и се стреми към нея, но обвързването е духовно. Водите на река Хебър са като „благовонно миро”. Те напомнят за божественото в човешката природа, което е художествена проекция на красотата в поезията на Алкей.
Духовна красота излъчват и лиричните песни на Сафо. Поетесата внимателно наблюдава природата. Във всяко нейно „дихание” тя открива отзвук от своите чувства. Те получават външен израз, а преживяното от душата става зримо:
...Дъждът прохладен
шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
полека сън дълбок се стича...
Естествена е връзката между духовните нагласи на поетичното чувство и скрития „живот” на природата. Дъждът „шушне”, сякаш „разговаря” с „клоните на ябълката”, доверява тайните си. Лиричното настроение създава интимен уют за докосналите се духовни светове на човек и природа. Отново, както и при Алкей, срещата им е пантеистична. Дъждът е одухотворен образ на човешко преживяване. Духовно пречистена е вътрешната земна сила на водната стихия. Изразява съкровения трепет на породило се чувство, усетено от човек и природа. То е така красиво, че листата нежно тръпнат. Полъх от невидим духовен свят излъчва лиричният унес на душата.
Тя „потъва” В „сън дълбок”. Сънува своето любовно щастие. В неговото ефирно пространство е отразен красивият свят на преживяното чувство:
Звездите край блестящата луна
отново крият своя светъл образ,
когато тя изгрява пълнолика
и лее сребърен светлик върху земята.
С картината на космогонното сътворение на земята, позната от древните митове, поетесата създава лиричен образ на любовта. Тя е вечна като божествените сили на природата, създали и самия човек. Не пряко, а индиректно разкрива вълненията на човешката душа:
...подобно буря
разтърсва любовта душата ми:
тъй вятърът планински
събаря дъбове...
Силата на интимната емоция предизвиква буря в душата. Усетен е разрушителният порив на любовта. Той е като „вятър планински”, който бушува и събаря прегради по пътя си. Любовта е духовна проява на природните, земни сили у човека. Всеки трепет на човешката душа има своя първообраз в естествения живот на природата. Когато лю-бовното чувство е споделено, всичко в заобикалящия свят „ликува"в съзвучие с поетичното настроение:
Тогава чистата роса блести
и розите разтворени ухаят,
и кичестите цветове в полето.
Росата „блести”, розите „ухаят”. Любовното чувство „говори” за себе си с блясъка и аромата на природата. Отново дух и материя се сливат. Пантеизмът в песенната лирика на Сафо е художествено средство за разкриване красивата вселена на човешката душа, докоснала се до вечната и неизповедима тайна на любовното чувство.
Поезията на Алкей и Сафо лирично озвучава индивидуални творчески светове, еднакво изкушени от духовната красота на човека.
СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
из ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КИРИЛ
Живот на нашия блажен учител Константин Философ, първия наставник на славянския народ
Детство]. В град Солун живееше някой благороден и богат човек по име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военачалника. Той беше правоверен и изпълняваше точно всички божии заповеди, както някога Йов. Като живя със съпругата си, родиха му се седем деца. От тях най-малко беше седмото, философът Константин, нашият наставник и учител (род. в 826 или 827 г.Пророчески сън]. Когато беше на седем години, детето сънува сън. Когато пристигна в Цариград предадоха го на учители, за да се учи. И след като изучи граматиката за три месеца, отдаде се на други науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и Фотия - диалектиката и всички философски науки; освен тях още реторика и аритметика, астрономия и словесност и всички елински изкуства. И то тъй ги изучи всички, както друг би изучил само един от тези предмети .
Моравски пратеници в Цариград и славянската азбука, 862-863 г.]. Когато Философът се радваше в бога, пак пристигна нова вести (му се откри) работа не по-малка от първата. Подучен от бога, Ростислав, моравският княз , се посъветва със своите князе и с моравците и изпрати (пратеници) до цар Михаила, говорейки: "За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител: защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон."
Като свика съвет, царят повика Константина-философ и го накара да изслуша тази молба. И (му) рече: "Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там; освен тебе друг никой не може да свърши тази работа." А Философът отговори: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви в своя език."Кирил и Методий в Моравия, 863-867 г.]. Когато пристигна (във Велеград), в Моравия , Ростислав го прие с голяма чест. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи. В кратко време, като преведе целия църковен чин, запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията. И според предсказанието на пророка ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езикът на гъгнивите стана ясен. На това бог се зарадва. [Във Венеция: прение с триезичниците]. Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:
-
Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг:инито апостолите, нито римският папа, нито Григорий -
Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.
Философът им отговори:
-
Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй п слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди… -
[Тържествен прием в Рим]. Като узна за Философа, римският папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самият папа Адриан с всички граждани, носейки свещи, излезе да го посрещне, понеже носеше и мощите на св. Климента, мъченик и папа римски. И тутакси бог извърши преславни чудеса тук: излекува разслабен човек и много други се излекуваха от различни недъзи; така също и пленниците, които се обърнаха към Христа и св. Климента, се избавиха от онези, които ги бяха пленили.Като прие славянските книги, папата ги освети (?) и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски (?) език служба в църквата на светия ап. Петър И цялата нощ служиха, славословейки на славянски (?) -
[Тържествен прием в Рим]. Като узна за Философа, римският папа изпрати за него. А когато той дойде в Рим, самият папа Адриан с всички граждани, носейки свещи, излезе да го посрещне, понеже носеше и мощите на св. Климента, мъченик и папа римски. И тутакси бог извърши преславни чудеса тук: излекува разслабен човек и много други се излекуваха от различни недъзи; така също и пленниците, които се обърнаха към Христа и св. Климента, се избавиха от онези, които ги бяха пленили.Като прие славянските книги, папата ги освети (?) и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски (?) език -
А Философът с учениците си не спираше да въздава богу достойна хвала за това.А римляните постоянно прииждаха при него и го разпитваха за всичко и два, и три пъти получаваха разяснение от него. (Христос), и изчисли колко години има оттогава досега. -
[Смърт и погребение на Кирила в Рим, 869 г.]. Много трудове сполетяха Философа, та заболя. И когато понасяше болестта много дни, еднъж, след като видя божие явление, той почна да пее така: "Духът ми се възвиси и сърцето ми се възрадва за тези, които ми казаха: да влезем в господния дом."
wysiwyg -> Световни религии и морал
Ucebna%20deinost -> Литература за 10 клас Мигел де Сервантес Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча
wysiwyg -> Грешки при аргументирането на тезата
Ucebna%20deinost -> Входящи намера на учениците от Професионална гимназия "Проф д-р Асен Златаров", гр. Видин
Ucebna%20deinost -> Проф д-р Асен Златаров
Ucebna%20deinost -> Резултати от проведения на 01. 04. 2013г пробен дзи по География и икономика
Сподели с приятели: