а) добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство
б) онзи, който не е действал умишлено, но въпреки всичко не е изпълнил определено задължение
Добросъвестността се използва в 21, ал. 2, 82, 25 ЗЗД.xv Добросъвестността като критерий може да се използва в няколко насоки – 12, 63 ЗЗД и пр.xvi Т. е. под добросъвестност се разбират онези усилия и напрежение от страна на длъжника, което кредитора очаква. Добросъвестността е и мярка за поведението на кредитора, изразяващо се в института на правото за задържане – 307 ЗЗД (отменен).
4в.Обективно гражданско право.Източници на гражданското право – понятие, видове. Първични и вторични нормативни източници.Нармативни актове, правни и търговски обичаи.Решения на Конституционния съд и административни съдилища, отменящи подзаконови нормативни актове.
Обективно ГП – съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията между равнопоставени лица, уреждат статута на гр.правните субести и отношенията, в които тези субекти влизат.
Източници на ГП представляват утвърдените в една правна система процедури и актове,служещи като критерий за валидност на правните норми, съдържащи се в тях.
Това са онези актове, с които се извежда точния смисъл на правната норма.ЮФ, който се определя като волеизявление на държ.орган,който има нормотворчески функции /правомощия/
Под източник на гражданското право се разбира юридически факт, който е визиран в закона и има за последица създаването на нови гражданско – правни норми и/или изменението, отменянето, суспендирането и тълкуването на вече влезли в сила гражданско – правни норми. Характерно за тези юридически факти е, че за разлика от другите юридически факти, тяхното действие е свързано с пораждането, изменението, прекратяването и тълкуването на правните норми, а не на правоотношението.
ВИДОВЕ ИЗТОЧНИЦИ
|