Според начина на формиране По-голяма част от източниците се определят по установена форма.Това са волеизявления на компетентен държавен орган, на който К-ята им е предоставила това правомощие. Част от източниците се формират стихийно/ правния обичай/.
Вътрешни и външни източници .Вътрешни са българските нормативни актоне , а външни – международните договори чл.5 ал.4 КРБ.
Според качеството на субекта,който ги приема се делят на държавни и недържавни източници.Държавните са посочени в закона , а недържавните са актове на недържавни организации.
Към преките източници спадат правните норми, правният обичай и решенията на Конституционния Съд, които провъзгласяват за противоконституционна дадена правна норма. Към косвените източници се включват тълкувателните решения на Конституц.С ъд и тълкувателните решения на Общо Събрание на Гражданската Колегия на Върховния Касационен Съд и Върховния Административен Съд. Основни и субсидиарни източници.Основни са нормативните актове, а субсидиарни-правния обичай.Разграничението е с оглед източника на правната им сила.
Не са източници: устави, вътрешни правила, тъй като механизма ва действие се състои от съгласие на субектите.Колективните трудови договори не са източник на ГП.
Основни и преки източници са нормативните актове. НА според чл.1а от ЗНА е вид източник на право, който съдържа общи правила за поведение, насочени към неопроделен кръг правни субекти, имат нееднократно действие и се приемат или издават от компетентни държавни органи.Легалната дефиниция за НА е в чл.1а ЗНА.
Нормативните актове се намират в йерархична подчиненост в зависимост от юридическата си сила. По-долустоящият не трябва да противоречи на по-висшестоящ нормативен акт. Йерархията на НА се предопределя от мястото ,което заема държавния орган издал акта, в системата на държавните орган. НА се делят на :
-закони
-подзаконови нормативни актове.Законите имат по-голяма юридическа сила.
Законите са три вида: 1/основни 2/ обикновени 3/ кодекси.
