Опит за обзор на досега известните доносници в българската наука



страница2/2
Дата12.10.2017
Размер349.24 Kb.
#32233
1   2

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Основен количествен резултат от направеното проучване са имената на около 110 доносници на ДС в научните среди. За почти всички от тях съществуват абсолютно сигурни доказателства за агентурното им минало. Посочена е в най-основни линии академичната реализация на тези хора (длъжности, научни степени и звания).

2. С увереност може да се твърди, че досега са разкрити нищожно малко от доносниците в българската наука. Техният брой, оповестяван от съответните компетентни органи и изследователи, неминуемо ще нараства. Когато “картината” за тях стане значително по-пълна, ще е интересно да се изчисли приблизително какъв процент от българските титуловани учени са били доносници (през различни периоди).

3. След време, когато броят на тези лица излезе наяве до действителните или до приблизително действителните мащаби и, от друга страна, се анализират количествено явленията семейственост и тясна партийна обвързаност в българската наука, ще може да се изградят основите на една обективна социология на родната академична общност от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век. Тогава вече, за тази социология, ще могат да се добавят и някои изводи на наши честни и талантливи изследователи като Ив. Хаджийски, Вл. Свинтила и др.

4. Много бих желал хората да си дадат сметка защо е наложително и дори жизненоважно за родната наука разкриването на доносниците в нейните редове, разобличаването им и, по възможност, тяхната лустрация. Някои са на мнение, че трябва да забравим за досиетата на доносниците на тайните служби; като че ли нищо не е било. Други си мислят, че това няма пряка връзка с научната им работа. Такива позиции обаче са наивни и непрозорливи. На първо място, трябва дебело да се подчертае, че доносниците в науката са нарушавали човешките права на други хора. Те са изграждали своето благополучие и просперитет върху ограбването и причиняването на вреди и нещастие на други хора. Никой няма право да изгражда своето щастие за сметка на чуждото нещастие! Доносниците в по-голямата част от своето време са се фокусирали върху личното пространство и личния живот, политическите и идейни възгледи, хобитата, недостатъците и слабостите на своите колеги, с която информация после са злоупотребявали. Доносниците са «специализирали» в чужбина за сметка на клевети срещу свои колеги, които впоследствие не са пускани да излизат от България. Доносниците са получавали обществена реализация за сметка на други, често по-талантливи от тях хора, на които им е попречвано да се реализират. Второ, доносниците действат развращаващо върху научните гилдии, като създават специфичен манталитет в тях, гравитиращ около симулирането на научна работа и поставянето й в услуга на нечисти користни цели, разминаващи се с обществените, общочовешките и търсенето на истината, който манталитет е съпътстван от всякакви най-упадъчни морални постъпки. На това те главно „учат” новопостъпилите кадри. Трето, доносниците държат основни властови, икономически и медийни (на специализираната периодика) лостове, чрез които контролират немалка част от научните кариери и, оттам, и – голям човешки ресурс, както и научни възгледи и постижения; чрез това се оказва влияние върху перспективата на науката в България.

В последно време обичат да говорят за реформи в българската наука. Провеждат се какви ли не дискусии или псевдодискусии, свързани с нейното настояще и бъдеще (26; 21; 22; и др.). Оставам с впечатлението обаче, че в тях се заобикалят някои ключови въпроси, само защото са неудобни. Такъв е въпросът за научното доносничество. Без честния му анализ, без предприемане впоследствие на енергични мерки за отстраняване на доносниците от ВУЗ-овете и институтите, се създават сериозни пречки за творческия процес, за съсредоточаването върху самите научни идеи и изобретения, за по-добрата кадрова политика, и пр.

5. За изключително голям недостатък може да се смята фактът, че в най-новия Законопроект за развитие на академичния състав на Република България, внесен на 19 март 2010 г. в Деловодството на Народното събрание за приемане на второ четене в Пленарна зала, не фигурира лустрационен текст, забраняващ доносниците на ДС да бъдат включвани в комисии и съвети по присъждането на научни титли.

6. Както се вижда, доносниците на ДС в науката са твърде различни по специалности. Общото между тях обаче се явява не само репресивната институция, към която те принадлежат, но и някои личностни техни характеристики. Заслужава да се мисли върху съставянето на общ психологически и естетически портрет на българския научен доносник. Това ще е от полза: за принудените да общуват с вече известните лица с агентурно минало; за по-лесното разпознаване на още неизобличените такива. Тук ще нахвърляме само първите ескизи към такъв един портрет. Първо, българският научен доносник е с високо самочувствие и с подчертано самоуверено поведение. Той е нахакан. “Бъдете нахакани!” – беше препоръчал един от новопоявилите се “съмнителни” посттоталитарни крупни бизнесмени и собственик на фалиралата Първа частна банка – Валентин Моллов (17, с.8) – и този апел изглежда единодушно е приет от общността на академичните доносници. Второ, тези люде имат склонност да приемат себе си за принципно привилегировани в сравнение с другите хора, за своеобразни “галеници” на съдбата. Това означава, че те смятат за крайно неприемливо да им се опълчиш или да им създадеш проблеми по пътя. Затова и реакциите им при срещната опозиция или съпротива са безкомпромисни. Трето, някакси се „набива на очи”, че българският научен доносник е със запазен и добре поддържан външен вид. Той е водил относително безгрижен живот. Мизерията му е непозната. Винаги е имал работа. И то – не каква да е. Битовите му потребности са задоволени. Изпращан е в чужбина на държавна издръжка. Винаги е разполагал с повече пари. И пр. Затова той може спокойно да се фокусира върху външността си, плод на един обезпечен живот, на която започва особено да държи.



*

Драги читателю, сега в момента, докато ти се занимаваш с духовни дела или споделяш открито свои мнения и оценки, или си сред семейството и приятелите си, или просто отморяваш както намериш за добре – може би някой поглед зорко те следи и описва всяка твоя стъпка, за да те притиснат по-късно, когато са преценили че е дошло времето и да те направят “безгласна буква” или “марионетка” за в бъдеще, или да те съсипят! Не желаеш да се случва това, нали? Тогава прояви малко доблест, малко гражданска смелост и направи нещо от себе си за разкриването на един или няколко доносника в науката, формирай обществена нетърпимост, публичен натиск, за да се стигне до лустрационни последствия за такива агенти! След отстраняването им от системата и ти ще можеш да работиш по-спокойно, и родната наука ще се развива по-добре.



Накрая ще отбележа, че в скромна статия като тази може би има някои недостатъци и пропуски по проблема. Ще бъда благодарен, ако получа от читателите й критичните им бележки, допълнения и предложения на opulchenska22@abv.bg - моя E-mail.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


  1. Ангелов, В. Поверително. Комедията с досиетата (1989-2008 г.). С., 2008.

  2. Аш, Тимоти. Има ли миналото давност. – Превод Димитър Кирков, сп. “Факел”, 2-3/2002 (http://www.geocities.com/decommunization/Articles/Ash.htm)

  3. Банчева, С. Анархистът Георги Константинов – Живот в Париж и 50 тома досие в ДС. / e-vestnik.bg (http://e-vestnik.bg/5050)

  4. Бояджиев, В. Досиетата проговориха. София, „Милениум”, 2009.

  5. Българска академия на науките. Членове и ръководство. (Справочник) София, 2005.

  6. Вера Мутафчиева. – Уикипедия, свободната енциклопедия. (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%84%D1%87%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0)

  7. В-к „Уикенд”, 1-7.VІІІ.2009, бр. 31.

  8. Георгиева, К. Винаги ще има „Алберт” / Нов закон за досиетата? (http://www.omda.bg/BULG/news/Bulgaria/Dosieta_1.htm)

  9. Диана Иванова представя публикация на чешкия вестник “Лидове новини”. Кой как отвори досиетата в Източна Европа. – Литературен вестник, брой 23, 12.06.2002 (http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=115)

  10. Доносници на Държавна сигурност, установени от комисията „Андреев”. - Исторически портал. Родово наследство. (http://istoria.bgrod.org/index.php?option=com_content&task=view&id=288&Itemid=45)

  11. Дончева поиска досието на Божидар Димитров. – ДНЕС Dir.bg (http://dnes.dir.bg/2008/11/30/news3673212.html)

  12. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. – ДВ, бр. 63 от 6 август 1997 г.

  13. Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия. - ДВ, бр. 104 от 24 декември 1992 г.

  14. Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. – ДВ, бр. 102 от 19.12.2006 г.

  15. Закон за отмяна на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия. – ДВ, бр. 29 от 30 март 1995 г.

  16. Изявление на Георги Първанов на среща с журналисти за представяне на екипа на новата президентска администрация. (http://president.bol.bg/news.php?id=2829&st=880)

  17. Искате ли да бъдете асове като Валентин Моллов – бъдете нахакани и амбициозни ... Разговаря: Мария Агликина. – В-к “Ас” (Азбука на съвършенството), година ІІ, брой 8, 15-28 април 1992 г.

  18. Йорданова, Л. Комисията по досиетата да надникне в БАН. (http://society.actualno.com/news_149424.html)

  19. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България ... Списък на членовете на клуба. (http://www.omda.bg/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak.htm)

  20. Константин Тилев: Париж имаше кмет като Софиянски. (Интервю на Петьо Цеков). – В-к „Сега”, интернет издание от 08.11.2005. (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=850§ionid=7&id=00002)

  21. Меморандум на СУБ за развитие на българската икономика и общество на основата на знанието. – Обсъждане по секциите на СУБ през 2007 г.

  22. Национален форум „Науката в България”. 13-14 май 2005 г. Проведен в БАН и СУ „Св. Климент Охридски”.

  23. Неделчев, М. Отваряне на досиетата. – Литературен вестник, брой 30, 26.09.2007. (http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=1344)

  24. От Йолинда Кочи за Southeast European Times от Тирана. Албанският закон за лустрацията е подложен на критики. (http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2009/02/…)

  25. Писмо-петиция до Жозеф Дол по повод посещението му в България. (http://bgpetition.com/pismo-Daul/index.html)

  26. „Проекти за закон за научните степени и научните звания – принципи за промяна.” – Трета сбирка на Обществения дискусионен клуб по проблемите на науката и висшето образование. 16 декември 2008 г., Големия салон на БАН.

  27. 139 ченгета в парламента / Архиви – Във: в-к „24 часа” от 5 септември 2007 г.

  28. Проф. Иван Маразов ... (http://ivan_marazov.big.bg/)

  29. Проф. Илия Конев: „Никога законите на българското образование не са били „препис” от европейските!”. – Сп. „Родна реч”, брой 5-6, 01.05.2002. (http://www.slovo.bg/rrech/index.php?ar=459)

  30. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 14 /04.09.2007 г. (www.comdos.bg)

  31. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 25 /12.02.2008 г.

  32. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 40 /17.06.2008 г.

  33. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 54 /26.11.2008 г.

  34. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 56 /18.12.2008 г.

  35. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 69 /29.06.2008 г.

  36. Република България. Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решение № 110 /09.02.2010 г.

  37. Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Философски факултет. По катедри. (http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/akademichen_s_stav/po_katedri)

  38. Стволови клетки взеха главата на заместник-министър. – В-к „Монитор”. (http://politics.bg/politika_novini.php?new_ld=9066)

  39. Христов, Хр. Разкрити са 44 агенти на Държавна сигурност на ръководни постове в БАН. – “Дневник”. (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/09/855188_razkriti_sa_44_agenti_na_durjavna_sigurnost_na/)

  40. Янков, Я. Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ (Политическа документалистика) Книга Първа. С., “Янус” ЕООД, 2006.

  41. BulFoto. Интернет фотографска агенция. Личности / Алексей Петров. (http://bulphoto.com/persons/2143/)

  42. Snitz Forums 2000. (http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=5&whichpage=8)

* Такива злоупотреби, според комисията, са правили и някои титуловани наши учени: Чудомир Начев, Александър Фол и др.


Каталог: public
public -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
public -> Азбучен списък на преподавателите
public -> Отвънка зелено, отвътре червено, Що е то?
public -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
public -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден
public -> Марин Цветков
public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница