Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия



страница1/8
Дата22.07.2016
Размер1.42 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
Част пета: НАЧАЛОТО НА КРАЯ – след 10 ноември
Глава 1. Митингите
Николай Колев – Босия разказва за обедния митинг на 17.11.1989 пред Партийния дом и за създаването вечерта на Независимото студентско дружество;

Румяна Узунова: Николай Колев? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Как мина днес митинга? До колкото разбрах, имало и продължение?

Николай Колев: На самия митинг не присъствах. Аз минавах случайно около 5 и 20 по „Руски” и от там видях една тълпа хора с лозунги. Може би няколко хиляди души. Не мога да уточня…, може би 2, може би 3 хиляди, може би повече,… не мога да се ангажирам с някаква цифра, … които бяха тръгнали спонтанно по „Руски” към Партийния дом и Държавния и Министерски съвети. По пътя се опитаха с няколко коли да ги спрат, които спряха и задръстиха улицата, но хората успяха да минат, да прекрачат тоя кордон, стигнаха до Партийния дом с лозунги и със скандирания: "Искаме Владко и неговия татко!”, “Искаме многопартийна система!”, “Искаме демокрация!”, “Убийци!”. Пред Двореца, т.е. сегашния Етнографски музей и Художествена галерия, всички коленичиха и след няколко секунди станаха и продължиха до Партийния дом, където продължиха със скандиранията: "Искаме многопартийна система!”, „Убийци!”, „Искаме Владко и неговия татко!". Същите неща ги повториха и пред Държавния съвет и Министерския съвет. От прозорците на Партийния и Държавния съвет надничаха любопитни чиновници, но никой от тях не излезе, за да каже няколко думи. При тази спонтанна проява пред Партийния дом, всъщност точно под петолъчката, се издигнаха импровизирани оратори, които четоха стихотворения. Една работничка от Кремиковци прочете също стихотворение за това как работят и живеят в Кремиковци. И други хора…, но аз тогава напуснах, защото ми стана много студено. Времето е много хладно в София. Аз съм леко облечен.

Р. Узунова: И бос…

Н. Колев: След което, може би около 7 без 10, същата тази група от хора, група граждани, разбира се, тя беше силно оредяла, но бяха останали само младежи, деца с велосипеди, със скандирания се върнаха пред Народното събрание пак по „Руски” и там скандираха името на Младенов и на Горбачов. След това…, това бе всъщност момента, когато аз отивах в Университета, … където в 272 аудитория независимото Студентско дружество направи първото си събрание. В най-голямата аудитория - 272, която беше препълнена от студенти. Всички неформални сдружения поздравиха новото независимо дружество на студентите. Получиха подкрепата от цялата аудитория. Беше много добре организирано, много точни въпроси се…  зададени и се получаваха много кратки, но изчерпателни и задълбочени отговори. В същото това време те имат подкрепата на ВИТИЗ, на ВМИ-Пловдив, на ВМИ-Стара Загора и на Библиотекарския институт. С искания да се запознаят с документите, за да станат и те членове. Това е, с общи думи, информацията. Мога да кажа, че настроението е страшно приповдигнато. Народът се политизира много по-бързо, отколкото и аз самият очаквах, отколкото дори и неформалните сдружения могат да очакват. Аз смятам, че този митинг, всъщност продължението на този митинг, това е началото на утрешния митинг и предполагам, че утре ще се получи една грандиозна манифестация на желанието на българите за действителни реформи… и уверението на всички, които участваха на тази демонстрация беше, че утре ще дойдат отново на демонстрация, … утре в 11 часа.

Румяна Узунова: Благодаря ви, Николай Колев.
Разказ на Румен Воденичаров за вечерния митинг на 17.11. пред Мавзолея на Г. Димитров, организиран от ОФ и реформаторите в БКП

Румяна Узунова: Вече включих, говори…:

Румен Воденичаров: На телефона е Румен Воденичаров от НДЗПЧ в България. Днес беше свикан официалния митинг пред Народното събрание, чийто организатори бяха Градския комитет на БКП и Градския комитет на ОФ. Но завърши само за половин час. Беше открито от Станко Тодоров, после са се изказали Добри Джуров, Славчо Трънски, който е заявил, че днешния ден за него е като 9 септември, певицата Гена Димитрова е пяла химна "Мила Родино". А Павел Матев е бил освиркан. Радио „София” премълча това. Аз пристигнах в 16 и 30 часа и бях свидетел на едно дългоочаквано възбуждение, което продължи до здрач. Хората не искаха да се разотиват. Издигаха лозунги, които се различаваха от обикновените "Гласност, Преустройство, Демокрация!" и т. н. Някои от тези лозунги бяха следните: "Съд за убийците на Горуня!”, „Съд за виновниците!”, „Внимание! Живковистите се приспособяват!”, „Панев, Йотов и Кубадински - подайте си оставките!" и много други, които показват, че вотът на доверие към сегашното ръководство не е много голям. Младеж се покачи на платформата на телевизията и демонстративно скъса пред одобрителните възгласи на тълпата портрета на Тодор Живков. Тълпата посрещна това с овации. Оратори се издигаха на различни места на площада и отправяха остри обвинения. Митингът излизаше изпод контрол. По уредбата се чу глас "Граждани, както вече чухте, митингът приключи!". Тълпата го освирка. Апаратчиците противодействаха по изпитания начин - от радиоколата се носеха неспирни народни хора, симулиращи всеобщо веселие. Но всъщност това беше най-обикновено заглушаване на ораторите. Попитах: „Кой е наредил това?” Отговорът беше: „Градският комитет на БКП е платил, не можем да прекъснем озвучаването.” "Кажете ми кой персонално?"- помолих аз. Посочиха ми. Партийният функционер от Градския комитет не пожела да ми каже името си. Според техниците се казвал Илия Илиев или Божков. Но колежката му ми заяви, че се казва Иван Стоянов и били от село Ветрен, за да видят какво става в София. По-нататък заглушаването спря и митингът се разпадна на по-малки. Един пред Студентския дом, един пред Народното събрание и един в градинката пред Университета. Имаше тълпа и на задната врата пред Народното събрание. Част от тълпата тръгна с лозунгите по бул. „Руски” към Партийния дом. Беше ясно едно: хората бяха чакали толкова дълго този ден, че не можеха да изкажат радостта си само за половин час. Това не разбраха въобще организаторите на митинга. Явно, че утре, събота, 18 ноември, много от тях ще дойдат отново на площада пред „Ал. Невски”, за да чуят не само обещания, а по-силни критики, а може би и покаяния. Във всеки случай утрешния митинг ще бъде по-дълъг, по-интересен и по-обективно ще отрази настроенията на политизиралото се само за няколко дни българско общество… Свърших…

Р.Узунова:Дочуване.
(ролка № 35)
  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница