Оптимизиране на първи стълб от социалноосигурителната система
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10 6 месеца 11
- 13 Обезщетения при бременност и раждане 14
- 17 Месечни добавки за деца 18
Условия за достъпСъгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване право на краткосрочни обезщетения за временна нетрудоспособност се получава след 6 месеца осигурителен стаж. Периодите на неплатен отпуск обаче, които се признават за трудов стаж, както и отпускът за отглеждане на малко дете, се вземат предвид и се прибавят към осигурителния стаж.3 За периоди, които се признават за осигурителен стаж, но не са покрити с вноски върху определено възнаграждение, се прилага средното дневно минимално възнаграждение за съответния период.4 Изискването за половин година осигурителен стаж не е валидно за случите на временна нетрудоспособност поради трудова злополука и професионално заболяване или поради бременност и раждане.5 Следователно, придобиването на право на краткосрочно обезщетение става по-лесно, когато заболяването може да бъде проследено до конкретно място или обстоятелство. В тези случай няма изисквания за определен трудов или осигурителен стаж. Същото се отнася и за осигурени лица, временно отстранени от работа поради карантина или по лекарско предписание. При прекратяването на трудовия договор лицето не губи автоматично правото си на краткосрочни обезщетения за временна нетрудоспособност. Ако временната нетрудоспособност настъпи до два месеца след прекратяването на трудовия договор, лицето запазва правото си да получава обезщетение, но в този случай то се изплаща само в продължение на 75 дни.6 С други думи, дадено лице може да получава краткосрочни обезщетения до 4 ½ месеца след приключване на трудовите му взаимоотношения. Изчаквателен наплатен период: В много от схемите за краткосрочно осигуряване по света се борави с кратък изчаквателен период, чиято цел е отсъствието от работа да стане колкото се може по-непривлекателно и следователно представлява механизъм, който довежда до нежелание да се ползува обезщетението, за което иде реч. По силата на Кодекса за задължително обществено осигуряване в България обаче, лицата започват да получават краткосрочни обезщетения от първия ден, в който престанат да получават заплатата си.7 Изчаквателен период (през който работодателя изплаща обезщетението): С новия Кодекс за задължително обществено осигуряване при отпуска по болест в резултат на временна нетрудоспособност се въвежда изчаквателен период от три дни, през който работодателя изплаща паричните обезщетения.8 В някои схеми за осигуряване при заболяване се въвежда подобен изчаквателен период, за да се сведе до минимум отсъствието по болест. Твърди се, че в резултат на задължаването на работодателите да изплащат част от обезщетението при отсъствие по болест, те биха били по-заинтересовани да подобрят условията на труд за работниците и служителите си и да следят за възможни злоупотреби. В сравнение със световната практика, въведеният в България тридневен изчаквателен срок е кратък. Компенсации: Нивото на компенсация в случаите на временна нетрудоспособност поради общо заболяване е 80%, а това за случаите на трудова злополука и професионално заболяване е 90%. В случай на трудоустрояване поради здравословни причини, възможното намаляване на размера на дохода (средния доход) би следвало да се компенсира.9 Отнемане на правото за получаване на обезщетение: Правото на краткосрочно парично обезщетение за временна нетрудоспособност може да бъде отнето за определен период от време, ако осигуреното лице преднамерено е увредило здравето си, за да получи обезщетение или не спазва режима, предписан му от здравните органи. Така изплащането на обезщетение може да бъде прекратено за период от 15 дни годишно, ако осигуреното лице е увредило здравето си поради консумация на алкохол или в резултат на хулиганско поведение и други действия, нарушаващи обществения ред. Продължителността на изплащане на обезщетението може да бъде намален с 3 дни, ако лицето е загубило трудоспособността си в резултат на неспазване на определения му от медицинските органи режим. Продължителност: В следващата таблица е предложено резюме на правилата, по които се определя продължителността на изплащане на краткосрочни обезщетения поради болест или майчинство. Резюме 1: Правила за изплащането на краткосрочни обезщетения
Организация: По закон краткосрочните парични обезщетения при временна нетрудоспособност се изплаща чрез работодателите в качеството им на осигурители и, както вече беше споменато, първите три дни са за сметка на работодателя. На практика това означава, че работодателите имат право да изтеглят парични суми от банковата сметка на социалното осигуряване за изплащането на краткосрочните обезщетения. Контролът върху тези процедури се осъществява на базата на последващи проверки, при които инспектори от НОИ проверяват документацията, свързана с отделните случаи. С развитието на компютъризираната информационна система на НОИ ще се въведат и нови методи за текущ контрол, позволяващи проследяването и описването на дейността на лицата и предприятията. График на изплащане: Обезщетенията за болест се изплащат на работна седмица (5 работни дни), т.е. компенсират се реални (потенциални) работни дни. В България компенсациите за временна неработоспособност поради заболяване се изплащат от два социалноосигурителни фонда:
Разликите между тези два фонда са в три основни насоки: (1) продължителността на осигурителния стаж за добиване право на обезщетение; (2) коефициента на заместване; (3) разпределението на осигурителната вноска между работодателя и осигурените лица. Резюме 2: Съпоставка на Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” и Фонд “Общо заболяване и майчинство”
Следват 6 отделни принципа за възможни промени на нормативната основа, регулираща краткосрочните обезщетения за болест:
Въпреки че е трудно да се формулира точно определен курс на действие, отговарящ на първия посочен принцип, явно е, че обществените програми за поддържане на дохода би следвало да са съобразени с икономическата ситуация в страната. Ниво на компенсация от 80-90% в система, в която има много малко механизми за контрол, ако изобщо такива съществуват, изглежда твърде щедро за една икономика в преход, каквато е българската. Трудно е да се разбере защо нивото на компенсация на трудовото възнаграждение е по-високо при случаи на идентична нетрудоспособност, която обаче настъпила при определени обстоятелства или на определено място. Трудно е също така да се разбере защо работодателят е задължен да изплаща пълния размер на вноската в рамките на тази схема на осигуряване за болест, докато при общо заболяване и майчинство се предвижда разделяне на вноската между работодателя и осигурените лица. Съществуването на два отделни фонда с различни правила, но покриващи един и същ осигурителен риск не може да бъде лесно обосновано и разбрано. В повечето, ако не и всички схеми за осигуряване за болест, съществуват регулации, защитаващи етиката на работа, които правят обезщетения за болест по-малко привлекателно от възнаграждението за труд. Могат да бъдат приложени няколко различни инструмента. Най-широко разпространеният от тях е коефициента на заместване , който често се прилага в комбинация с други механизми като изчаквателен неплатен период и период, през който обезщетението е за сметка на работодателя. Отсъствието по болест не е само функция от характеристиките на дадена програма. Особено важни са и условията на труд. Някои браншове и производства са по-вредни и при тях нивото на заболеваемост е по-високо. Ето защо е от изключителна важност да се формулира програмата по такъв начин, че работодателите да бъдат заинтересовани да подобряват условията на труд и да се намери начин да се разпредели товара на изплащане на обезщетенията за болест между отделните браншове и типове професии. Логиката на социалното осигуряване е споделяне на риска. Вярно е обаче, че социалното осигуряване предполага съответствие между размера на вноските и обезщетенията. Резюме 3: Промени в програмите за обезщетения за отпуск по болест
Може да се твърди, че в България тази зависимост е прекалено слаба. Съществува период за получаване на достъп до системата от 6 месеца, който може да се приеме като прекалено дълъг. Но все пак трябва да се има предвид, че в него се включват и периоди, през които лицето в действителност не работи. При съществуващите условия това изглежда прекалено щедро. Последният въпрос се отнася до оптималната продължителност на отпуска по болест. Той се простира до пълното оздравяване или докато лицето не бъде инвалидизирано. Това е лесно разбираемо и все пак, определяне на таван за продължителността може да се окаже стимул за активно лечение и прилагане на рехабилитация. Не бива да се позволява програмите за осигуряване за болест да допускат или оправдават бездействие. Тези принципи и заключения са включени в Резюме 3. Препоръките за промяна в законовите разпоредби са описани в дясната колона. Като последно наблюдение е, че разпоредбите за болнични за придружаване на болен член от семейството свидетелстват за хуманния характер на социалноосигурителното законодателство. Подобно удължаване на отпуска по болест обаче е новост дори и за европейските страни, които са пионери в областта на социалното осигуряване. Обезщетения за майчинство и отглеждане на деца В България съществуват изключително подробни нормативни разпоредби по отношение на раждането и отглеждането на деца. Те са описани в два отделни закона
Включени са следните шест обезщетения, първите четири от които са обхванати от Кодекса за задължително обществено осигуряване:
Тези програми са разгледани в Резюме 4 по следните параметри:
Оценката на една схема за обезщетения при майчинство, включваща програми като обезщетения за майчинство и парични помощи при раждане, за отглеждане на малки деца и детски добавки, компенсиращи допълнителните разходи по отглеждането на деца, може да се опира на няколко критерии. Включената тук оценка е на базата на три основни параметра: (i) избягване на сложността и припокриването; (ii) осигурителния характер на обезщетенията и (iii) стимулиране на раждаемостта. Преди всичко програмите би трябвало да са неусложнени и лесно разбираеми, обхватът им не бива припокрива. Второ, трябва много ясно да се разграничат социалноосигурителните програми от други такива, които се финансират от републиканския бюджет и имат други цели. Този критерий се отнася до правото на обезщетение, което се придобива след определен период на реален трудов стаж, както и до причините за загуба на дохода. Трето, демографският контекст и прогнози са от изключителна важност при оценката на обезщетенията, свързани с отглеждане на деца. При сегашните обстоятелства е трудно да се препоръчат някакви ограничения в тази сфера. Ако раждането и отглеждането на деца стане още по-трудно, това може да доведе до много негативни последствия дори и за бъдещето на социалноосигурителната система в страната.
В резюме 5 по-долу са описани предложенията за промяна и опростяване на схемата.
Анализ на пенсиите по първи стълб от Кодекса за задължително обществено осигуряване Общ преглед Пенсионната схема по първи стълб от Кодекса за задължително обществено осигуряване е описана в Глава 6. В закона се прави разлика между пенсиите, свързани с трудовия стаж (Раздел I - III) и пенсии, необвързани с трудов стаж (Раздел IV). Обвързаните с трудовия стаж пенсии са по-значими от гледна точка на броя бенефициенти и разходите. Тези пенсии са:
Пенсиите, които не са обвързани с трудов стаж включват:
Пенсия за възраст и осигурителен стаж Описание Понастоящем право на пенсия за възраст и осигурителен стаж се придобива за мъжете при навършване на възраст 60,5 години и осигурителен стаж 37,5 години. За жените правото се получава на възраст 55,5 години и 32,5 години участие в осигурителната система. Има възможности обаче да се получи право на пенсия дори преди навършване на така определената изключително ранна пенсионна възраст от съответно 60,5 и 55,5 години. Правото на пенсия е обвързано както с определена (пенсионна) възраст, така и с трудов стаж с определена продължителност. Към тези две изисквания се прибавя и определен брой точки за получаване право на достъп, които се изчисляват както следва: Брой точки = възраст + осигурителен стаж Изискването към мъжете е да са събрали 98 точки (60,5 + 37,5, както е описано по-горе), а за жените – 88 точки (55,5 +32,5), за да получат пенсия за възраст. От особено определящо значение тук е осигурителният стаж. Той се изчислява по различен начин за отделните категории труд, т.е. една година реален трудов стаж може да бъде отчетена като по-дълъг период на участие в социалноосигурителната система. По смисъла на чл. 104 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се прави разделение в три категории труд в зависимост от условията на труд Каталог: OLDSITE -> pension1 pension1 -> Населението в българия по пол и статус през 2000 година OLDSITE -> „Първа помощ за висшето образование OLDSITE -> Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за pension1 -> Изчистване, oпростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система1 OLDSITE -> Неграмотността в XXI век е OLDSITE -> П. Хилендарски „Неграмотността в XXI век е… pension1 -> Становище относно вложението на пенсионните фондове в Български депозитарни разписки от гледна точка на законовите ограничения за инвестиране в чужбина Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|