Оптимизиране на първи стълб от социалноосигурителната система
Изтегляне 0.78 Mb.
|
РаботодателБанка, обслужваща работодателя   
  
Пощи
При новата система (в.ж по-долу) средствата ще постъпват от работодателя прeз местната обслужваща го банка до пощите, като за тези работодатели, които нямат открита банкова сметка, се предвижда средствата да отиват от работодателя директно в пощенските клонове. Излишъците ще се изпращат от съответните пощенски клонове към сметката на НОИ в БНБ, за да се сформира фонд-преливник, от който да се пренасочват средства за регионите, в които има недостиг. По груба преценка, благодарение на новата система, ще бъдат спестени около 2% от месечните разходи за пенсии, които понастоящем възлизат на 182 млн. лв. Средно годишно спестените суми ще възлизат на около 40-45 млн. лв. Фигура 2: Опростена, гъвкава и евтина система за движение на паричния поток Работодател  
Пощенска банка/ пощенски клон НОИ
Лица, получаващи обезщетение
Новата система ще подобри процеса на събиране на вноски. Пощите ще имат възможност да контролират по-добре системата. Към днешна дата контролните органи на НОИ работят на регионално ниво, докато служителите в пощенските клонове ще познават поименно лицата, които трябва да плащат осигуровки. По този начин НОИ ще присъства във всяко населено място и ще бъде по-близо до хората. Хората ще имат възможност с очите си да проследяват процесите на плащане на вноски и получаване на обезщетения. Депозирането на средства ще стане по-евтино. Понастоящем съществуват региони, където няма банкови клонове, в които самонаетите и по-дребните работодатели да плащат вноските си. Пощенските клонове няма да взимат комисионна върху депозираните суми, докато частните банки работят с определени такси. Полза от сега действащата система имат само големите банки. Чрез използване на пощенските клонове ще се подобри обслужването на клиентите, те ще имат възможност да отидат във всеки пощенски клон и да изтеглят цялата полагаща им се сума или част от нея във всеки един ден от месеца като по този начин спестяват. За да бъде приложена тази програма обаче, ще се наложи компютъризация на пощите и обучение на персонала. Първата фаза на проекта може да влезе в сила от 1 юли 2001г. и след това да се разработи и схемата за изплащане на обезщетенията. Други планирани стъпки са:
Контрол върху краткосрочните обезщетения за болест Основният проблем по отношение на изплащане на краткосрочните обезщетения чрез работодателя се състои в това, че фирмите имат достъп до средствата за социално осигуряване, който НОИ може да контролира много трудно. Работодателите дават с едната ръка и взимат с другата и така този процес става доста завоалиран. НОИ извършва проверки в предприятията, придържайки се към строго определен и известен на всички график. Инспекторите, осъществяващи проверките, също са добре познати на предприятията. 572-мата инспектори от НОИ не са достатъчни, за да извършват ефикасен контрол върху 550 000-те работодатели (За сравнение, през 1989г. техния брой е бил 28 000). Системата на контрол не е защитена срещу измами, съществува възможност за купуване и продаване на болнични листове, да бъдат предотвратени инспекциите на определени документи срещу заплащане или друга услуга за ниско платените проверяващи от НОИ. Нарушенията не са проучени систематично, но четиримата служители на отдел “Краткосрочно осигуряване” на НОИ, които са работили като финансови инспектори и имат богата практика в тази област твърдят, че нередностите са широко разпространени. Те твърдят обаче, че в много от случаите “измама” е твърде силно определение и нарушенията се извършват, поради липса на информация, сложното постоянно променящо се законодателство и икономическите затруднения. В рамките на сега действащата система за контрол финансовите инспектори изготвят отчети за извършените инспекции в предприятията. Тези документи се предоставят на регионалните управления на НОИ, в които съответните служители работят. На базата на тези отчети се подготвят ревизионни актове, в случай че са установени нарушения. Попълват се и формуляри за статистически цели и обработване на информацията. Вярно е че тази система на контрол върху краткосрочните обезщетения все повече ще се компютъризира на базата на съществуващата информационна система. Така променената система ще може много по-лесно и по-мащабно да наблюдава дейността на лицата и предприятията в сравнение със сега действащата. Могат да бъдат посочени четири възможности за решаване на проблема с изплащането и контрола на краткосрочните обезщетения:
Прехвърляне на контрола в рамките на националната здравна каса. Аргументите в подкрепа на прехвърлянето на контрола върху краткосрочните обезщетения от НОИ в здравната каса са както следва:
Прехвърлянето на краткосрочните обезщетения към здравната каса биха променили системата на изплащане на обезщетения по болест както следва (ако приемем, че продължителността на отпуска по болест е 10 дни): Системата понастоящем: Болният се свързва с лекуващия си лекар, за да му бъде издаден болничен лист. Той представя този болничен на работодателя си, който му изплаща обезщетение за първите три дни. След това работодателят изтегля определена сума от банковата сметка на НОИ и изплаща обезщетението за остатъка от десетте дни отпуск по болест. НОИ контролира този процес, а болничният лист се съхранява в предприятието. Новата система: Болният си взима болничен лист, а работодателят изплаща първите три дни. Болният представя болничният лист в най-близкото поделение на здравната каса, което проверява издаденият от лекуващия лекар документ и дали са изплатени дължимите здравни осигуровки, след което изплаща обезщетението за оставащите 7 дни. Националната здравна каса има подразделения в София и още 28 от големите градове в страната. Общият брой на служителите й е 1700/ 1800 души, който е съгласуван със Световната банка. С така определения таван за брой на служителите би било трудно да се създаде мрежа в рамките на общините, но е възможно този персонал да се разпръсне по-широко из територията на страната. Възможно е също така да се постигне ново споразумение за максималния брой служители на касата. Поемане на контрола от работодателя Друга алтернатива би била да се прехвърлят краткосрочните обезщетения от системата на социално осигуряване в областта на производствените отношения. По този начин НОИ ще остане институция, занимаваща се единствено с пенсиите. Краткосрочните обезщетения ще се уреждат в трудовия договор и ще имат задължителен характер по закон. Тази промяна би наложила изменения в Кодекса на труда. Това ще прехвърли товара на контрола върху плещите на работодателите. Трябва обаче да се въведат механизми, гарантиращи спазването на законовите изисквания, които механизми могат да залегнат в системата на НОИ или Националната здравна каса. Вероятен проблем при тази алтернатива би бил фактът, че ще има слабо преразпределяне на ресурси между предприятията с малък брой боледуващи работници и служители и малък относителен дял на жените към тези с голям брой боледуващи и жени (в детеродна възраст). Една от възможностите тук би била да се създаде малък фонд-преливник, който се поддържа от работодателите или заетите лица или пък и от двете страни. Този фонд би следвало да се управлява от НОИ. В основни линии идеята за изчаквателен период, през който работодателят плаща обезщетението, вече е реалност в България, която обаче не се възприема особено добре. Срещу нея са се обединили и синдикати и организации на работодателите. Постигнатият компромис е 3-процентната вноска за фонд “Общо заболяване и майчинство” да се намали, ако въведената схема доведе до спестяване на средства. На фона на тези факти биха се появили политически препятствия за удължаването на гореспоменатия изчаквателен период, но това само по себе си не е достатъчно основание за пренебрегване на идеята. Има основания да се вярва, че трансформирането на краткосрочните обезщетения, изплащани от системата на социално осигуряване, в елемент от заплащането би увеличило интереса на работодателите да подобрят условията на труд и да осъществяват строг контрол върху отсъствията по болест, в резултат на което последните вероятно ще намалеят. Не бива да се подценява също така и неформалния контрол от страна на колегите. Може драстично да бъде намален размерът на вноските за фонд “Общо заболяване и майчинство”, но в резултат на това разходите за работодателя да не се намалят значително. Възможен риск, съпътстващ това решение, е ефектът работодателите да започнат внимателно проучват здравословното състояние на кандидатстващите за работа при тях и да наемат единствено хора с отлично здраве. Изместване на контрола в рамките на НОИ Третият вариант за промени е като че ли най-малко крайният и не би довел до драстична промяна на съществуващата система. Възможността работодателите да удържат или изтеглят средства за плащането на краткосрочни обезщетения от сметките на НОИ се премахва. Понастоящем изплащането на обезщетенията поради заболяване става чрез работодателя. НОИ контролира отпусканите обезщетения за период от 1 – 1 1/2г. след настъпване на заболяването. В идеалният случай, контрол би трябвало да се осъществява в момента на изплащане на обезщетението. В рамките на новата система болният сам ще подава заявление в НОИ да му бъде изплатена съответната компенсация, след като правото му на обезщетение е доказано от съответните органи, проверена е сумата, на която има право и степента на влошаване на здравословното му състояние. Отсъствието по болест, което продължи след изчаквателния период ще се изплаща от НОИ при получаване на болничния лист. Болният кандидатства за компенсация на загубения доход от заплатата. Лекари, наети от НОИ извършват прегледи на пациентите, за да се уверят във истинността на подадената медицинска диагноза. Те също имат правото да проверяват всички лица, получаващи обезщетение, след изтичане на първите 30 дни от заболяването. Поемането на задълженията за осъществяване на контрол от НОИ може да изглежда многообещаващо, тъй като по този начин до известна степен институтът ще е в състояние да контролира ресурсите и програмите си. Тази възможност обаче, също крие определени рискове. Болният би трябвало лично да се яви в териториалното подразделение на НОИ. За някои пътуването ще бъде трудно, поради големите разстояния, а за други – поради тежкото им здравословно състояние. Ето защо централизираната структура на НОИ няма да разреши този проблем. Едно от възможните решения е децентрализиране на системата или намиране на алтернатива на необходимостта от транспортиране на хората. Вторият основен проблем пред тази възможност за промяна в системата на контрол е, фактът че НОИ ще трябва да наеме лекари, които да извършват контролните прегледи и да контролират медицинската документация. Не трябва също да се забравя, че при приемането на този вариант, НОИ ще трябва да извършва и експертиза на трудоспособността в рамките на схемата за инвалидност. Комбиниран подход по отношение на контрола Този подход ще комбинира по един уникален начин вече споменатите елементи като прибави и още един към тях, а именно – изчаквателен период, през който обезщетение не се изплаща. Изчаквателният период е всеизвестен механизъм за редуциране на кратките отсъствия, поради болест, при който болният сам покрива първите няколко дни от болничният си отпуск. Въвеждането на изчаквателен период означава, че продължаването на заплатата или заместването на дохода започва да тече един или повече дни след началото на заболяването. Въвеждането на изчаквателен период от 3 дни е първият компонент от един комбиниран подход. Това би направило отсъствието от работа по-малко привлекателно и по този начин значително биха се намалили случаите на безпричинното такова. Вторият компонент от този подход е въвеждането на период от 7 дни, през който обезщетението е за сметка на работодателя, т.е. това би означавало удължаване на сегашния изчаквателен период с 4 дни. Тъй като във времето периодът, покрит от работодателя, се разполага след изчаквателния период, през който обезщетение не се изплаща и поради фактът че повечето отсъствия по болест са кратки, това удължаване не би довело до нарастване на разходите от страна на работодателя. Тъй като заплатата и обезщетението поради болест се дават за брой работни дни, първият и вторият компонент ще покрият 14 дни (т.е. 10 работни дни). Това ще позволи намаляване размера на вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство”, което на свой ред ще направи това предложение по-приемливо за работодателя. В резултат на тук предложените промени товарът за осъществяването на контрол ще се разпредели между самите служители (самоконтрол), работодателя и НОИ. Разходите за отсъствието по болест ще се разпределят между гореспоменатите страни и това ще доведе до значително редуциране на случаите на измама. Болните обаче ще се отнесат с резерви към варианта, при който в случай че заболяването им продължи повече от 10 работни дни, те трябва да пътуват до най-близкото управление на НОИ, което би ги затруднило. Трябва също така да бъдат разработени механизми на проверка дали работодателят изплаща обезщетението за определения период, през който то е за негова сметка. Това може да бъде направено, ако в болничния лист се попълва датата на начало на заболяването и на тази база се определя дали заплатата да бъде изплатена и по-късно дали да бъде отпуснато обезщетение от страна на НОИ. В този случай НОИ отново ще трябва да наеме лекари, които да осъществяват контрол. Оценка Ако контролът върху краткосрочните обезщетения премине под юрисдикцията на Националната здравноосигурителна каса, едно от предимствата ще бъде фактът, че програмата ще се доближи до местожителството на осигурените лица, чрез по-децентрализираната структура. Все още обаче няма окончателно решение за нивото на децентрализация на дейността на здравната каса. Координирането на паричните обезщетения и предоставянето на здравни услуги също би било предимство, въпреки това в повечето случаи краткосрочните обезщетения са включени в социалноосигурителни схеми. Друг аргумент против тази промяна би могъл да бъде началната фаза на развитие, в която се намира Националната здравна каса. Идеята за прехвърляне на цялата отговорност за краткосрочните обезщетения към работодателя, чрез продължението на заплатата ще реши проблема с контрола на едно ниво. Тук обаче може да има силна опозиция и да се стигне до негативен ефект при политиката на наемане на нови служители. Също така в чист вид този вариант не съдържа механизми за споделяне на риска между фирмите. Прехвърлянето на задачата за осъществяване на контрол и плащания в рамките на НОИ изглежда естествено. Това ще съсредоточи контрола в социалноосигурителната администрация и ще намали размиването му между отделните институции като Националната здравна каса и работодателите. Има обаче и един практически проблем: структурата на НОИ е изключително централизирана. Сред служителите на института също липсват и медицински експерти, които да участват в осъществяването на проверките. Препоръчва се да бъде приет последния вариант, тъй като той е компромисен и при него са взети предвид някои особености на системата. Проблемът с него обаче отново е централизираната структура на НОИ и липсата на медицински експерти сред неговите служители. Социални проучвания Социалните проучвания са необходим инструмент при съвременните методи за определяне на политика на действие и осъществяван на качествен контрол. Това може да бъде илюстрирано от два примера, свързани с работата по настоящия доклад и един пример, свързан с работата по доклада върху схемите за инвалидност:36
Работещи пенсионери В настоящия доклад са изказани аргументи против едновременното получаване на пенсия и заплата. Авторът се обявява за въвеждането на проверка на заетостта. Липсата на информация за работещите пенсионери е очевидна и на практика много тревожна. Колко са работещите пенсионери? На каква работа са назначени? На каква възраст са? Какво са правили преди? Какъв е доходът на домакинствата, в които живеят? Някои от тези данни не могат да бъдат извлечени от административната статистика. Данни от проучвания обаче съществуват и отдел “Анализ, планиране и прогнози на НОИ” би трябвало да бъде организиран така, че да може да анализира подобна информация за нуждите на социалното осигуряване. Подобен източник на информация е проучването на работната сила, данните от които би трябвало да се предоставят от института по статистика за по-подробно анализиране. Важно е да се подчертае, че тези данни не са изключителна собственост на статистическата служба. Те принадлежат на хората и трябва да се използват за обслужването на техните интереси. Друг източник на информация е “Проучването на домакинствата”, проведено от Световната банка през 1995г. Въпреки че този материал е вече на 5 години, учудващо е, че изключително богатата информация, съдържаща се в него, не е била анализирана до сега за целите на социалното осигуряване. Препоръчва се тези данни да бъдат разпространени за повторен анализ и да бъдат обучени специалисти, които да осъществяват подобни анализи и за в бъдеще. В това проучване на домакинствата се съдържа потенциал за получаване на детайлна картина за икономическото състояние на домакинствата на пенсионерите. Може да се извлече и информация за евентуалните последствия от въвеждането на проверка за заетостта. Оценката на броя и типа работни места, които ще бъдат освободени в резултат на въвеждането на проверка на заетостта, също би била по-точна. Подобни анализи биха спомогнали за по-конструктивно формиране на политиката. Продължителност на отпуска по болест В настоящия документ не бе включена дискусия за нови форми на контрол върху обезщетенията за болест и промени в организацията на тази схема , тъй като авторът не разполагаше с данни по отношение на продължителността на отсъствието по болест. Какъв би бил ефектът, ако се въведе изчаквателен период от три дни, през който обезщетение не се изплаща? Какъв процент от отсъствията по болест обхващат краткия период от 1 до 3 дни? Какви разходи биха били спестени на работодателите по този начин? И в допълнение към това: какво би спестил НОИ, в случай че работодателите започнат да изплащат продължението на заплатата от четвъртия до десетия ден от заболяването? Това ще доведе ли до намаляване на разходите за работодателя в сравнение с настоящата ситуация и с какъв процент? И още веднъж, изключително необходима е информация за разпределението на отпуска по болест по дни, каквато към момента няма. Подобни въпроси могат да бъдат зададени и по отношение на предложената промяна, при която НОИ поема плащането на обезщетения за периоди на отсъствие поради заболяване, продължаващи повече от 14 дни. Необходимо е да се проучи как това би се отразило на размера на вноската. С какъв процент може да бъде намалена тя? Полезни данни могат да бъдат извлечени от проучването на работната сила, проведено от статистическия институт, както и от гореспоменатото проучване на домакинствата, проведено от Световната банка. НОИ трябва да разработи стратегия за поддържане на база данни, включваща не само административна статистика, но и проучвания и количествени изследвания на поведението на пенсионерите, както и взаимоотношенията клиент-институция.НОИ трябва да поддържа активна политика и да си зададе въпроса: “Какво ни е необходимо да знаем, за да можем да подобрим дейността си и предлаганите от нас програми?” Това означава, че НОИ трябва да положи инициативата за провеждане на проучвания, осъществявани от други органи, подобни например на проучването на работната сила и да разработи изследвания за формиране на мнението по отношение на пенсионната реформа и социалното осигуряване. Каталог: OLDSITE -> pension1 pension1 -> Населението в българия по пол и статус през 2000 година OLDSITE -> „Първа помощ за висшето образование OLDSITE -> Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за pension1 -> Изчистване, oпростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система1 OLDSITE -> Неграмотността в XXI век е OLDSITE -> П. Хилендарски „Неграмотността в XXI век е… pension1 -> Становище относно вложението на пенсионните фондове в Български депозитарни разписки от гледна точка на законовите ограничения за инвестиране в чужбина Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|