Оптимизиране на първи стълб от социалноосигурителната система
Изтегляне 0.78 Mb.
|
| 19. Три години стаж за работещите при условията на I-ва категория труд (напр. миньорите) се счита за 5 години осигурителен стаж, 4 години трудов стаж при условията на II-ра категория дават 5 год.осигурителен стаж. С други думи, работещите при по-тежки условия на труд имат право да се пенсионират и получават пенсионни права по-рано, отколкото предполагат нормално определените години осигурителен стаж. Сега действащите и предвидените правила за достъп за трите категории труд , съответно за мъже и жени са показани в табл. 1.
Таблица 1: Минимална пенсионна възраст по категории труд и пол в рамките на разходо-покривната система в България понастоящем и в съответствие с предвидените промени в системата20.
В допълнение към различните критерии по отношение на участието в социалноосигурителната система може да се отбележи и фактът, че някои периоди, през които лицето в действителност не упражнява платен труд, по твърде либерален начин се приемат за осигурителен стаж (чл. 10) Важни примери в тази насока са неплатеният отпуск за отглеждане на малко дете. Неплатен отпуск по болест, както и неплатен отпуск в рамките на 30 дни за една календарна година.21 В случаите когато дадено лице не е набрало необходимия брой точки (съответно 55,5 и 60,5 за жени и мъже) за получаване право на пенсия, такава му се отпуска при навършване на 65-годишна възраст. Условието е лицето да има доказан осигурителен стаж от 15 години, 12 от които са действителен трудов стаж.22 Размерът на пенсията се определя както следва:23
Ако пенсионерът продължи да работи след като му е отпусната пенсия, както става често, то ще продължи да трупа пенсионни точки, в резултат на което пенсията му ще бъде преизчислена. Изчислено е, че процентът на работещите пенсионери в България е 15-20%.25 През периода 1992 – 1995г. са прилагани три различни механизми за регулиране на едновременното получаване на пенсия и доход от труд:
Осигурителни вноски се плащат върху минималната работна заплата за сметка на държавния бюджет.26 Оценка Тъй като няколко от долуизброените твърдения и препоръки са от по-деликатен характер, промените в системата би следвало да бъдат изключително добре обмислени и реформата да се прилага внимателно, напр. като старите разпоредби бъдат оставени в сила за хората в заварено положение и новите правила се прилагат постепенно там, където е необходимо. Една национална социалноосигурителна система би трябвало да покрива реалните нужди от социално осигуряване на обикновените граждани. Създаване на по-ясна разделителна линия между социалното осигуряване и социалното подпомагане: Програми, които не са от социалноосигурителен тип27 и не са обвързани с направени осигуровки, би следвало да се регулират от закони, отнасящи се до социалното подпомагане. Изваждане на пенсията за особени заслуги от социалноосигурителната схема: Така наречените пенсии за особени заслуги28 пред държавата не би трябвало да са включени в националната пенсионна схема. Те могат да бъдат запазени като специални програми, регулирани с отделни нормативни актове, но извън рамките на националната социалноосигурителна система. Под така променената система на военнослужещите ще бъдат отпускани пенсии от общественото осигуряване по същия ред, както на останалите категории труд. Евентуалните привилегии, от които те могат да се ползват не би следвало да са включени в тази национална схема от общ характер. Премахване на категориите труд: Една национална социалноосигурителна схема, покриваща реалните и обикновени пенсионни нужди на населението не бива да се базира на разделение по категории труд. Сега съществуващата система с три категории труд в действителност е компенсаторен механизъм. Вярно е, че лошите условия на труд могат на практика да прераснат в пенсионен проблем и че пенсионните нужди на населението са различни. И все пак лошите условия на труд би следвало да се разглеждат на първо място като такива, а не като проблеми на пенсионната система. Пенсията за инвалидност е въведена, за да покрива трайната неработоспособност на базата на медицинска преценка, а също така и на проучване на професиите и пазара на труда за всеки поотделно. Няма причини да се вярва, че всички работещи при условията на първа категория труд са негодни за работа на 47- съответно 52- годишна възраст. Това може да бъде само допускане, което не почива никакви практически доказателства. Въвеждане на пенсионна система, обхващаща целия жизнен цикъл: Да бъде прекратено получаването на всякакъв вид пенсии, когато на осигурения се отпуска пенсия за старост. Избягване на припокриването, където е възможно: Това предполага обединяването на Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване и Фонд “Общо заболяване” в едно. Вярно е, че понастоящем първият фонд предоставя пакет от пенсии с по-голям размер, но също така е трудно да се проумее защо временната или трайна нетрудоспособност, настъпила в резултат от определени събития и на определено място трябва да се третира преференциално и да се обслужва от други органи, различни от тези, които се занимават с общите случи. Въвеждане на единна пенсионна възраст: Това предполага, че пенсията за старост при никакви обстоятелства не може да бъде отпусната преди навършване на определената пенсионна възраст. Потенциалната и реална пенсионна възраст по първи стълб сега не решава същинските пенсионни проблеми на населението. Например, безсмислено е да се отпуска пенсия за старост на жени, които все още са в детеродна възраст. Важно е да се отбележи, че в Кодекса за задължителното обществено осигуряване строго е дефинирана пенсионната възраст, която е еднаква за всички категории труд. Това е развитие в правилната посока, но факт е също така, че тази единна пенсионна възраст ще влезе в сила едва след 2010г. Въпреки това пенсионната възраст все пак си остава ниска – 63 години за мъжете и 60 години за жените. Тази възраст в една от най-богатите страни в Европа – Норвегия, е 67 години и за мъжете и за жените. Ето защо е трудно да се проумее как една страна в преход, която изпитва значителни икономически затруднения и има неблагоприятен демографски профил, може да позволи на мъжете да се пенсионират 4 години по-рано, а на жените - 7 години по-рано. Премахване на законовите разпоредби, регулиращи осигурителния стаж за трите категории труд: Съществуващите разпоредби позволяват значителна гъвкавост при определянето на пенсионната възраст. Работещите при по-тежки условия на труд получават пенсия за старост след 15-годишен трудов стаж и възраст 47 години за (жените) и 52 (за мъжете). Вярно е, че отделните лица или групи от работещи имат нужда да се пенсионират по различно време. Това обаче не означава непременно, че трябва да бъде определена различна пенсионна възраст за дадени категории. Ако се налага пенсиониране поради трайна нетрудоспособност, то съществува инвалидна пенсия. Това именно е същността на инвалидната пенсия. В сега действащото законодателство връзката между пенсията за старост и инвалидната пенсия е неясна. Определението за право на пенсия за старост позволява значителна гъвкавост на пенсионната възраст в страната, както и изключително ранно пенсиониране. За външния наблюдател определението “пенсия за осигурителен стаж”, което дефинира пенсията за старост е противоречиво. По-точно би било тази възможност да се определи като схема за ранно пенсиониране, което не се дължи на медицинско решение. Връщане на проверката за заетостта: Броят на работещите пенсионери е учудващо голям.29 Това явление се насърчава от факта, че след пенсиониране на лицата е дадена възможност да продължат да трупат пенсионни точки, докато държавата плаща осигурителните им вноски. Силно препоръчително е да се въведе отново един от двата гореспоменати механизми за регулиране на връзката между получаването на пенсия и доход от платен труд. Проверката на заетостта е необходима, тъй като целта на обезщетенията и пенсиите е именно да заместят дохода, а не да играят ролята на добавка към заплатата или да бъдат елемент от заплащането. Като аргументи против въвеждането на проверка за заетостта може да се изтъкне фактът, че по този начин би се нарушило правото на всеки на труд. Това твърдение, обаче е неоснователно, тъй като лицето получава пенсия, която на практика е заместител на дохода. Проверка на заетостта се прави в рамките на разходопокривните системи в много страни. Напълно правомерно е властите в дадена страна да решат, че получаването на пенсия напълно или частично изключва възможността за извършването на платен труд. Една от скритите и може би непреднамерено даденифункции на пенсионната система в България е субсидирането на ниско платения труд и икономиката в сянка. Работоспособните пенсионери заемат работни места, които в противен случай могат да бъдат запълнени от млади хора. Важно тук обаче е и това, че пенсионерите се нуждаят от допълнителен доход към недостатъчно високите си пенсии. По този начин ситуацията заприличва на порочен кръг. В основата на проблема лежи фактът, че в България малкото ресурси на пенсионната система, които намаляват все повече и повече са разпределени разхвърляно на прекалено много места. Пенсия за инвалидност Действащата в България схема за инвалидни пенсии по Кодекса за задължително обществено осигуряване е описана и анализирана в доклада “Изчистване, опростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система” от 2 февруари 2000г., разпространен от проект “Пенсионна реформа” на Американската агенция за международно развитие. Тук ще посочим само най-важните моменти от този документ. Пенсия за инвалидност се отпуска, когато здравословното състояние на съответното лице е влошено в сравнение със състоянието на един напълно здрав човек. Степента на намалена работоспособност се класифицира в три групи (най-ниската е 50%) и се определя от органите на Министерство на здравеопазването. По този начин процеса на експертиза на инвалидността е с уникална медицинска обвързаност. В документът се предлагат следните промени в този процес:
В документа е показано, че по закон рехабилитацията не е включена в процеса на определяне на нетрудоспособността и e дадена препоръка това да залегне като основно изискване. Направено е предложениет, което е повторено и в настоящия документ, за създаване на пенсионна система, обхващаща целия жизнен цикъл. Това включва определянето на единна пенсионна възраст, при навършването на която всеки правоимащ, независимо от неговия статус получава пенсия за старост. Препоръчва се да бъдат премахнато разделението на инвалидните пенсии от фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” и фонд “Общо заболяване” като бъдат определени общи правила. Последната препоръка е за изваждането на пенсионните програми за инвалидност, които не са от социалноосигурителен тип, от системата на социално осигуряване и включването им в програмите за социално подпомагане или в отделни разпоредби, регулиращи пенсиите за особени заслуги. Наследствена пенсия Описание30 Съгласно общите разпоредби децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст. Този период може да бъде удължен до 26-годишна възраст. Преживелият съпруг/ съпруга има право на наследствена пенсия 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Родителите могат да получават наследствена пенсия от децата си, ако са навършили пенсионна възраст. Размерът на наследствената пенсия се определя като процент от пенсията на починалия както следва:
В случай че починалият не е пенсионер, наследниците му получават пенсия в размер, отговарящ на инвалидна пенсия за 90% загубена работоспособност. Оценка Може да се каже, че наследствената пенсия има исторически характер и датира от времето, когато е било общоприето мъжете да изхранват семейството. Като основа на съвременния начин на мислене може да се приеме, че една самотна майка трябва да е в състояние да издържа себе си и децата си от собствената си заплата. При все това, шансовете на една жена да си намери добре платена работа, която да й позволи да се самоиздържа намаляват с възрастта. Може да се твърди, че възможността за унаследяване на пенсия противоречи на идеята, че жените са независими участници на пазара на труда. Това е в разрез и с индивидуалния характер на социалното осигуряване, който се базира на връзката между лични вноски и обезщетения. Интересно е да се отбележи, че в скандинавските страни – Дания и Швеция, наследствените пенсии са премахнати, поради гореспоменатите причини. В тези държави вдовиците получават парични социални помощи спрямо дохода си, които са извън рамките на националната социалноосигурителна система, само и единствено ако социалното и икономическото им положение го изисква. Наследствената пенсия е създадена с презумпцията, че семейството е едно икономическо цяло и смъртта на съпруга предполага загуба на дохода за цялото семейство. Целта на наследствената пенсия е да възстанови до част от този загубен доход. Основен аргумент в настоящия доклад е, че наследствения подход към този тип пенсии би трябвало да се придружи и от други условия. Предвид би трябвало да се вземат следните компоненти: Като основа следва да се приемат изискванията за заместител на дохода, изразени като процент от пенсията на починалия. Размерът на наследствената пенсия трябва да бъде определен в зависимост от дохода на преживелия съпруг/ -а и да бъде редуциран, съгласно някои общоприети механизми, подобни на този, действал до 1997г. за намаляване на пенсията за старост в зависимост от заплатата, получавана от работещия пенсионер (в.ж. стр. 18). Аргументите в полза на проверка на заетостта, съвпадат с горе-посочените по отношение на пенсията за старост и едновременно получаваната заплата. Размерът на наследствената пенсия би следвало да зависи и от имуществото, притежавано или унаследено от преживелия съпруг, тъй като е неразумно да бъдат изразходвани оскъдните средства на пенсионната система без да се вземе предвид икономическото положение на лицето. Продължителността на брака преди настъпване на смъртния случай също следва да бъде определяща и е възможно да се наложи ограничение, че право на наследствена пенсия се придобива след пет години брак или ако в семейството има деца по 16-годишна възраст. Преживелият съпруг/ -а би трябвало да бъде на възраст над 50 години, за да му/ й бъде отпусната наследствена пенсия, тъй като на тази възраст шансовете за започване на нова работа са ограничени. Нещо, характерно единствено за България е, че родителите на починалия имат право на наследствена пенсия, ако са пенсионери31 Това е своеобразно отражение на силните семейни връзки в България. Тук стои въпросът дали децата са длъжни да издържат родителите си, след като те навършат пенсионна възраст. Ако семейните задължения според Семейния кодекс стигат до там, че да задължават децата да осигуряват издръжка на родителите си пенсионери, то това право на наследствена пенсия еоснователно. Ако това не е така обаче, няма причина за отпускане на наследствена пенсия на родителите. Друга, по-директна, причина за премахването на това право е, че наследствената пенсия на практика се явява добавка към пенсията за старост и това не бива да бъде допускано по принцип. Наследствената пенсия се прекратява, в случай че преживелият съпруг/ -а се ожени/ омъжи повторно или ако започне постоянно съжителство с лице от другия пол. Право на наследствена пенсия може да се придобива, единствено ако починалият е бил осигурен. В противен случай би трябвало да се отпуска само социална помощ от средства извън системата на социално осигуряване. Би било безсмислено, ако се отпусне наследствена пенсия, компенсираща загубения доход на едно неосигурено лице. Персонални пенсии Персоналните пенсии, които бяха определени по-горе като “пенсии, необвързани с трудовия стаж” се отпускат от Министерски съвет по предложение на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на финансите, съгласувано с НОИ. Те могат да се разглеждат като минимална пенсия за лица, кото не отговарят на всички условия за придобиване право на пенсия, вписани в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Тези пенсии са пожизнени и не са съобразени с дохода на лицето. Това значи, че пенсията не зависи от дохода, притежаваното имущество или от настъпването на значими промени в размера им. такива пенсии са отпуснати на около 2000 лица, чиито брой е незначителен. Те не са задължение на НОИ, тъй като се изплащат от републиканския бюджет. Персоналните пенсии обаче са важни поради три причини:
Поради тези три причини силно препоръчително е персоналните пенсии да бъдат премахнати. Те не представляват реални пенсии в истинския смисъл на думата, а могат по-скоро да бъдат определени като отпуснати от държавата пожизнени социални помощи, които не са съобразени с дохода на лицето. Средствата за изплащането на тези пенсии могат да бъдат използвани за модернизирането на програмите за социално подпомагане.32 Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” Описание Фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” е новост в рамките на социалноосигурителната система в България. Той е създаден с влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване от 1 януари, 2000г. От този фонд се отпускат краткосрочни обезщетения и пенсии за инвалидност на правоимащите осигурени лица. Правото на обезщетени в общи линии зависи от мястото и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, довела до временна или трайна неработоспособност или смърт. Тази злополука трябва да е свързана с местоработата или условията на труд. Както вече бе споменато, обезщетенията, отпускани от този фонд са с по-голям размер, в сравнение със същите обезщетения от Фонд “Общо заболяване и майчинство” и пенсиите от Фонд “Пенсии”(инвалидни и наследствени пенсии). Коефициентът на заместване е по-висок и целият размер на осигуровката се изплаща от работодателя. Възможността за получаване на повече от една пенсия съществува по отношение на получаващите обезщетение от фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” До момента не е създадена отделна администрация на фонда. Дирекция “Краткосрочни обезщетения” на НОИ дава инструкции на регионалните управления по отношение на регистрирането, разследването и отчитането на трудовите злополуки. До края на 1999г. за това е отговаряла Инспекцията по труда, докато задълженията на НОИ са се ограничавали до изплащане на обезщетенията. След промяната на тази проблемът за НОИ е, че персонала в регионалните управления на института е от икономисти с обща квалификация, които не притежават специалния опит и познания за оценка на трудовите злополуки и професионални заболявания. Необходимо е и е запланувано да бъдат наети технически специалисти със съответните квалификации, които обаче не се намират лесно. НОИ се опитва да запълни празнината като синхронизира дейността си с тази на Инспекцията по труда и да ангажира нейни специалисти да обучат персонала на института на регионално ниво. Обосновката за създаването на отделен фонд е, че по този начин ще се концентрира внимание върху въпроса за лошите условия на труд, което в крайна сметка може да доведе до подобряване на тези условия. Основната идея е да се определи различен процент на вноската w този фонд за отделните предприятия изцяло за сметка на работодателите като очакванията са, че това ще представлява своеобразен стимул за подобряване условията на труд. Като долна граница е определена вноска от 0.7%, към която се прибавят реално направените разходи за временна и трайна неработоспособност, както и наследствени пенсии. Този метод за последствено приравняване на размера на вноската ще бъде заменен от 2004г. с предварително зададен размер на вноската, който ще варира за отделните предприятия. Oчаква се до тогава да бъде събран достатъчно статистически материал, на базата на който да се определи размерът на вноските. Критиката, изразена от някои работодатели по отношение на уредбата, която ще бъде в сила до 2004г., е, че им се налага да плащат два пъти. Отговорът на НОИ по отношение на това разбираемо недоволство е, че за сега институтът няма достатъчно опит, който да му позволи да определи размера на вноските предварително. Оценка В настоящият документ се поддържа твърдението, че фонд “Трудова злополука и професионално заболяване” трябва да бъде закрит, тъй като той представлява типичен пример за дублиране на усилията и от него се изплащат обезщетения с по-голям размер, отколкото други програми, покриващи идентичен риск. Като аргумент против закриването на този фонд може да се посочи фактът, че той предлага механизми, чрез които се насърчават работодателите сериозно да се замислят за условията на труд, а именно – различният размер на осигурителната вноска за отделните предприятия. Трябва обаче да се имат предвид три потенциални опасности: Предложеният механизъм може да има различен и неочакван ефект , например работодателите да предпочетат да наемат единствено лица в добро здравословно състояние, като по този начин здравните проблеми на предприятието ще се превърнат в проблеми на здравната и пенсионната система. Не разполагаме с достатъчно доказателства, за да можем категорично да заключим какъв ще бъде изходът от въвеждането на този механизъм и опитът на западните държави също не може да предостави конкретни заключения. Същината на социалното осигуряване е споделянето на риска. Една система, в рамките на която всяко предприятие плаща в съответствие с размера на риска в него, не отговаря напълно на принципа на споделяне на риска. Важно е да се отбележи, че членуващи във фонд “Трудова злополука и професионално заболяване”, основно са фирми и че много малко е мислено за това как рискът може да бъде споделен по начин, който би довел до подобряване условията на труд. Съществуването на отделен фонд, финансиран изцяло от вноски на работодателя не е единствения механизъм, чрез който може да се повлияе на работодателите да поемат повече задължения относно подобряване условията на труд. Могат да бъдат приложени и други подходи, като например въвеждането на изчаквателен период, през който обезщетението е за сметка на работодателя. Това може да бъде разглеждано като функционална алтернатива на изцяло финансирания от работодателя фонд за трудова злополука и професионално заболяване. Удължаването на изчаквателния период, покрит от работодателя, което се предлага в настоящия доклад (в.ж. раздел “Контрол”), вероятно ще засили интереса на работодателите към контролирането на отпуска по болест и подобряване на условията на труд. Тук обаче съществува и опасността те да предпочетат да наемат единствено и само служители в отлично здравословно състояние. Възможно е да се въведе условието продължителността на изчаквателния период да се променя в зависимост от условията на труд в съответното предприятие. Друга алтернатива е да бъдат сформирани резерви в рамките на фонд “Общо заболяване и майчинство”, които да насърчават подобряването на условията на работното място. Събиране на вноските Описание Съществуват планове за създаване на единна агенция, която да събира както на данъците, така и на вноските за социално осигуряване. Основният аргумент за предприемането на подобна стъпка е, че тази съвременна единна агенция би работила по-ефективно, тъй като при сегашното състояние на нещата има прекалено много дублиране на сходна дейност по контрола от страна на различни държавни органи. По точно, очаква се със създаването на новата единна агенция по държавните приходи да се:
Плановете за създаване на единна агенция по държавните приходи включват:
Работна група, председателствана от заместник главния директор на Данъчна администрация, г-н Ангел Славов, се занимава с подготовката по създаването на единната агенция. Работната група се състои от трима представители на данъчна администрация, трима представители на НОИ и един на националната здравноосигурителна каса. Изготвена е концепция за внедряване на единната агенция, която е предоставена за одобрение на управителния съвет на работната група. Очаква се Министерски съвет да даде своето одобрение за стартиране на проекта през юни 2000г. През 2000г. ще бъдат подготвени още и промени в законодателството, развитието на някои процеси в предприятията и ще бъде разработена единната информационна система. Стремежът е пилотният проект за проверка на техническите решения да бъде стартиран на 1 януари 2001, а самата агенция да започне дейността си от началото на 2002г. Понастоящем данъчна администрация извършва дейността си в 5 регионални дирекции, 25 регионални служби, 5 служби “Големи данъкоплатци”, 130 подразделения и 160 бюра. НОИ и (Националната здравна каса) имат регионални звена само в 28 града в страната33 Все още не е рeшено каква точно ще бъде мрежата от регионални звена на новата агенция. Съотносим, но все още неразрешен е и въпросът за общинските данъци. Въпреки че все още не е взето официално решение за централизирането или децентрализирането на новата агенция, трябва да бъде отбелязано, че концепцията от 17 май, 2000г. се обявява за централизиране на системата. Единната агенция за държавни приходи ще “има регионални подразделения в 28 града в страната, като във всяко едно от тях ще се извършват всички административни функции, услуги, проверки и т.н. по отношение на данъкоплатците и осигуряващите се в съответния регион.” Аргументите в полза на централизирането са, че то ще спомогне за преодоляване на съществуващата накъсаност на организацията, която затруднява комуникациите и контрола, дублирането на задълженията и фактът че около 82% от сградите, в които се помещава администрацията не отговарят на съответните стандарти. Твърди се също така, че централизацията ще улесни необходимите значими инвестиции за информационни технологии и ще позволи да бъдат предоставени подходящи помещения за персонала и клиентите. Оценява се, че централизацията ще доведе до “някои негативни последствия за клиентите”, но се твърди също така, че положителният ефект ще бъде много по-силен от отрицателния. Стои също така и въпросът за съвместимостта между новата единна агенция от една страна и от друга, изискванията, свързани със създаването на втори стълб. За целите на осигуряването по втори стълб ще се налага честа обработка на постъпилите плащания. Постъпленията от вноските по втори стълб се инвестират и колкото по-скоро се прави това, толкова по-големи приходи ще има. Бързото движение на паричния поток може да балансира процесите на инфлация в една предразположена към инфлация среда. Необходимо е също частните пенсионни фондове по втори стълб да получават парите без никакво закъснение, тъй като се издържат от такси, които им се плащат за разпределянето на средствата от вноски на капиталовия пазар. Чилийският опит  
Чилийският опит доказва колко важно бързото движение на паричния поток: Резултатите от 18-годишната реформа в областта на социалното осигуряване в тази страна се изчислява в натрупан фонд от 35 милиарда долара, 60% от които са постъпления от вноски, 40% - доход от инвестиции.
Проблемът за контролиране изплащането на краткосрочните обезщетения е един от усложняващите ситуацията елементи. Съществува споразумение между заинтересованите страни за намиране на най-подходящите механизми за контрол преди сформирането на единната агенция. Аргументите против създаване на единна агенция са както следва:
Оценка Най-продуктивният подход би бил да се приеме за даденост бъдещото сформиране на единната агенция. Този въпрос вече е решен на политическо ниво. Идеята за създаване на агенцията силно се подкрепя от МВФ и Световната банка. Важно е обаче да се подчертае, че единната агенция ще представлява нова институция, а не клон на Главно данъчно управление. Подобни единни агенции съществуват и действат успешно в други държави, напр. Норвегия. Също така проблемът с различната периодичност и различните дефиниции на дохода може да бъде разрешен. Възможно е също и да се издават двата отделни документа в рамките на тази единна организация, както е допустимо НОИ да използва компютъризираната си информационна система за цели, несвързани със събирането на вноските. От друга страна жизнено важно е НОИ да съществува като отделно обособена институция, чиито вноски имат уникалният статус на средства, събирани за специфични цели. Би следвало да се отбележи, че НОИ е постигнал голям продуктивен напредък в изграждането на една модерна компютъризирана информационна система, която предлага нови и безпрецедентни по рода си възможности за осъществяването на контрол. До този момент не е имало добро сътрудничество между НОИ и данъчната администрация по отношение на въвеждането на единни идентификационни номера и както изглежда, НОИ е постигнал по-голям напредък от данъчната администрация във въвеждането на идентификационни номера и разработването на информационна система. Не бива да се забравя, че новата агенция няма да представлява старата данъчна администрация под нова форма. Идеята е тя да бъде нова институция. От особено значение е и фактът, че Световната банка е инвестирала много средства за подобряване на оперативните процеси в НОИ и не бива да се допуска повторното инвестиране на средства, за да бъде променено всичко направено до сега. Процесът по създаване на агенцията трябва да бъде обхваща множество добре обмислени и последователни стъпки, които да помогнат за уеднаквяването нивото на техническо развитие на отделните заинтересовани страни и съгласуване на общите и отделни отговорности. Межуинституционалните конфликти не са продуктивна основа за обединение. Ето защо трябва да бъдат насърчавани конкретни действия за сътрудничество между институциите. Приоритет трябва да бъде уеднаквяването на идентификационната система за частните лица и търговските организации, която би следвало да се въведе преди стартиране дейността на новата агенция. Също предварително трябва да бъде да бъде намерено задоволително решение на въпроса за контрол върху краткосрочните обезщетения. Препоръчително е да бъдат проведени серия от кръгли маси и конференции по въпроса за централизация или децентрализация. Трябва да бъдат взети под внимание всички гледни точки, както и да се обясни и анализира чуждия опит. Резултатите от тези семинари би трябвало да се опишат в официален документ и да се предоставят на парламента като основа за дискусии преди взимане на окончателно решение. Тъй като аргументите за централизация са добре известни, би следвало да се даде гласност и да бъдат анализирани мненията за децентрализация, поддържано от НОИ. Основна причина за създаването на единната агенция по приходите е увеличаване на постъпленията в държавната хазна. Важно е обаче, да се определят различните методи за увеличаване на събираемостта и доколкото е възможно тези методи трябва да се приложат, независимо от това коя организация ще го осъществи. Проект “Пенсионна реформа” на Американската агенция за международно развитие е посочил пет различни инструмента за увеличаване на събираемостта34. Тези инструменти са представени в Резюме 6. Резюме 6: Методи за увеличаване на събираемостта
Ефективност на паричния поток Идеята, поддържана тук, е да се създадат нови възможности за по-евтино, по-гъвкаво и ефективно движение на паричния поток, включващо всички операции от плащането на вноските доизплащане на пенсиите и обезщетенията. Към днешна дата парите се прехвърлят от предприятието през местната, обслужваща го банка, към националната банка и след това обратно към местната банка, от която отиват в пощенските клонове за извършване на плащанията. 95% от социалноосигурителните обезщетения се изплащат в брой. Пощите взимат 0,85% от общият размер на плащанията като такса за услугата си. Пощенските услуги в страната се субсидират от държавния бюджет. Пенсии се изплащат на определени дати– от 7 до 20 число на всеки месец в зависимост от датата на раждане на съответните лица и списъци, предоставени на пощите от страна на НОИ. Пенсиите и обезщетенията се получават лично. Лицата, които са възпрепятствани да се явят, получават пенсията си следващия месец. Върху тези забавени суми не се начислява лихва. Това създава проблеми както за осигурените лица, така и за пощите, които са задължени да връщат на НОИ неизплатените суми. Тази система на физически трансфер на пари отнема много време, струва скъпо и общо взето е ненужна. Същевременно не се използва пълния капацитет на разклонената мрежа от пощенки клонове, която би могла да значително да опрости сегашния процес. Към днешна дата в страната има 3 600 пощенски клона. Може да се кажа, че съществува наличен сграден фонд, но нивото на автоматизация е ниско. Разработен е план за обучение на персонала на пощите и включването му в един опростен процес, при който работодателите плащат и внасят осигуровките в обслужващата ги местна банка, от която средствата се прехвърлят в пощите, за да бъдат изплатени обезщетенията на осигурените лица. По този начин парите остават в населеното място, откъдето по-късно ще бъдат изплатени. Неоползотворените средства се прехвърлят в централната банка, обслужваща НОИ, за да бъдат разпределени към райони, в които се чувства недостиг на такива. Прилагането на този процес би могло да бъде затруднено от ниския технически капацитет на пощите и недостатъчната квалификация на служителите им. Понастоящем банките печелят от трансфера на пари, в резултат на което успешното прилагане на тази идея ще зависи също и от това колко силно е лобито на тези банки. Тази реформа би се подкрепила от НОИ, тъй като това ще позволи на института да обслужва клиентите си по-добре. Държавните институции биха я приели също, тъй като по този начин няма да се налага повече пощите да бъдат субсидирани от държавния бюджет. Пощите също биха приветствали идеята, тъй като това ще им помогне да оползотворят пълния капацитет на мрежата си и да печелят пари от предлагането на този вид услуга. На 21 май 2000г. бе проведена среща между генералния директор на “Пощи и далекосъобщения”, г-н Кръстев, управителя на НОИ, г-н Христосков, г-н Николов, бивш управител на НОИ, както и няколко експерти от НОИ и пощите. Беше взето решение да се започне работа на експертно ниво и бе създадена работна група. На втора среща, проведена на 26 май 2000г., бе взето решение системата да заработи, чрез събиране на вноските, като на по-късен етап пощите ще започнат и да изплащат пенсии. Този план се подкрепя напълно от генералния директор на Данъчна администрация. Поддръжник на тази идея е и министърът на труда и социалната политика Иван Нейков. Фигура 1: Паричният поток понастоящем
Централна банка, обслужваща НОИ  
Каталог: OLDSITE -> pension1 pension1 -> Населението в българия по пол и статус през 2000 година OLDSITE -> „Първа помощ за висшето образование OLDSITE -> Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за pension1 -> Изчистване, oпростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система1 OLDSITE -> Неграмотността в XXI век е OLDSITE -> П. Хилендарски „Неграмотността в XXI век е… pension1 -> Становище относно вложението на пенсионните фондове в Български депозитарни разписки от гледна точка на законовите ограничения за инвестиране в чужбина Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||