Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Данъчен кредит
По силата на закона данъчният кредит представлява начислен данък по действащия у нас ЗДДС в полза на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от лицето внос на стоки в рамките на данъчния период, който данък то има право да приспадне от сумата на начисления от него ДДС за същия период. Правото на данъчен кредит зависи от следните условия: —получателят на доставката, съответно вносителят на стоката, да е регистрирано лице към датата на данъчното събитие и датата на издаване на данъчната фактура или митническа декларация; —данъкът да е начислен от регистрирано лице доставчик към датата на издаване на данъчната фактура, съответно на данъчното дебитно известие; —доставката да бъде облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; —при внос дължимият данък следва да е начислен и внесен в приход на държавния бюджет; —получената от внос, съответно по облагаема доставка, стока и услуга да бъдат използвани за извършване на облагаеми сделки; —получателят на доставката да притежава данъчна фактура, съответно данъчно дебитно известие, оформени по надлежен ред, или митническа декларация при внос; С изпълнението на тези условия се създава общ режим за ползване на данъчния кредит, отнасящ се до всички данъчни задължени лица. Условията относно получателя на доставката, както и за вносителя, имат базов характер, тъй като засягат документирането на правото на данъчен кредит. За разлика от тях изискването доставчикът не само да бъде регистрирано лице, но и да начисли данъка, с което да го отрази в задължение към бюджета, притежава рестриктивен характер. Според това условие получателят на доставката ползва правото на данъчен кредит само ако изпълнителят (доставчикът) е регистрирано лице по ЗДДС и отрази вписания на отделен ред данък в издадената данъчна фактура в заверение по сметка 4532 Начислен данък по продажби. Правото на признаване се губи, когато доставчикът не осчетоводи задължението по данъка към бюджета, т.е. укрие доставката. ПЪЛЕН И ЧАСТИЧЕН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ Правото на данъчен кредит се признава в пълен и частичен размер, наричани още пълен и частичен данъчен кредит. Правото на пълен данъчен кредит възниква, когато регистрираното лице използва доставките на стоки и услуги или от внос само за извършване на облагаеми сделки и изпълнява условията за признаване на данъчен кредит от начисления му от доставчиците данък. Частичен данъчен кредит възниква, когато регистрираното лице извършва както облагаеми, така и освободени доставки. При това получените стоки и услуги не могат да се разпределят на части, които са използвани за извършване на облагаеми и освободени доставки, по които лицето е доставчик. Размерът на частичния данъчен кредит се определя като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. Данните за начисления ДДС по получени доставки и от внос се извличат от дневника на покупките. В този регистър се записва всеки първичен документ за получени доставки с обща стойност без данъци, размерът на данъка, стойността на вноса с право на пълен и частичен данъчен кредит ОТКАЗВАНЕ ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ОТ ЗДДС Данъчният орган трябва да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице някое от следните обстоятелства: —доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация; това означава доставчикът да се определя като търговско дружество със съответното наименование и адрес, но на практика да няма вписано такова дружество в съдебните регистри; —по отношение на данъчната регистрация това може да бъде липса както на регистрация по ДОПК, така и само по ЗДДС; —доставчикът не е начислил данък в предвидените в ЗДДС срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете в закона; —доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; такива са случаите на начисляване на ДДС по освободена доставка или пък без да е налице доставка по смисъла на ЗДДС; —доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато е бил уведомен за това по реда на ДОПК; —в случай, че основание за отказ на данъчен кредит отпадне в 3-месечен срок от връчването на данъчния ревизионен акт (има се предвид актът, с който се отказва правото на приспадане на данъчен кредит на съответния ревизиран последващ купувач на същите стоки или услуги), правото на данъчен кредит се възстановява. ПЪРВИЧНИ ДОКУМЕНТИ ПО ЗДДС Техниката на данъчния кредит се осигурява с подходящи за целите на облагането първични документи за ДДС. Доставките се регистрират със следните документи: 1. Регистрираното лице е длъжно при извършването на облагаема сделка да издаде фактура най-малко в два екземпляра, по един за страните. Освен задължителни реквизити фактурата съдържа и специфични реквизити за целите на облагането. Такива са например наименование на документа пореден номер на регистрираното лице - изпълнител по сделката; име, номер и адрес на получателя; дата на издаване; дата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката или датата, на която е получено плащане; стойност на сделката, в т.ч. начисления акциз на отделен ред; начисления ДДС; пореден номер на фактурата и т.н. Данъчната фактура е един от документите, които задължително се изискват при възникване на правото на данъчен кредит. 2. В определени случаи, когато настъпва промяна в стойността на сделката, се издава кредитно или дебитно известие, в което освен реквизитите, посочени по-горе, се посочват сумите, с които се променя стойността на сделката и на начисления данък, както и причината, поради която се променя стойността на сделката. С дебитното известие се увеличава начисленият данък, а с кредитното известие се намалява. 3. Издаване на други документи от регистрираните лица като митнически декларации за внос и касови бележки. С митническа декларация за внос се документират вносните операции, подлежащи на облагане с данък върху добавената стойност. По данните в тях се установяват датата на извършване на вноса, контрагентът - доставчик от чужбина, вносителят и облагаемата стойност на вноса. Този документ регистрира основанието за признаване правото на данъчен кредит срещу платен данък при извършен внос. Регистрираните лица, които извършват продажби в търговски обекти или услуги, са задължени да използват електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) и да документират оборотите си с касови бележки. Те издават касови бележки за всяка сделка, независимо от начина на плащане - в брой или безкасово, както и от способа на документиране с първичен отчетен документ (фактура, разписка и т.н.). Оборотите се документират с дата на извършване, търговски обект, данъчна група на стоките и услугите, количество, единична цена, обща стойност. 4. Всички сделки, документирани по изложената последователност, се регистрират в Книгата на покупките и Книгата на продажбите, чрез които може да се съвместява аналитичното отчитане на разчетите с доставчици и клиенти с данъчните задължения по данък добавена стойност. ПРИХВАЩАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В даден данъчен период превишаването на сумата на данъчния кредит над начисления данък от регистрираното лице представлява данък за възстановяване. Този данъчен резултат означава, че на лицето е начислено повече данък за получени доставки, отколкото то е начислило по изпълнените от него доставки за данъчния период. Данъкът за възстановяване подлежи на прихващане, приспадане или на ефективно възстановяване от съответния орган по приходите. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. По същество представлява процесуална процедура, при която размерът на надвнесения данък по подадена справка - декларация се прихваща срещу изискуеми към момента други задължения. Тази процедура се отнася до суми за възстановяване от бюджета срещу вземанията от републиканския бюджет за данъци, такси, глоби и от местните бюджети по отношение на местните данъци и такса смет. Прихващането се извършва от данъчния орган в срок до края на периода, през който е подадена справката - декларация по ДДС. Потвърждаването на данъка за възстановяване става въз основа на декларирания данъчен резултат от регистрираното лице или чрез данъчна ревизия, с която се установява размерът на сумата за възстановяване. Констатациите на ревизията за липса на надвнесен данък се явяват основание за отказ от възстановяване чрез процедура на прихващане. В обратния случай, при наличие на данък за възстановяване се извършва прихващане. Изискуемите данъчни вземания, които се погасяват в случая, се установяват по влезли в сила данъчни актове и постановления за глоби. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|