Органи на данъчния контрол
ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Изтегляне 0.63 Mb.
|
ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕЗа разлика от прихващането, което е правомощие на органите по приходите, приспадането на данъка за възстановяване се извършва единствено от субекта. Приспадането и прихващането са взаимоизключващи се етапи. След извършване на прихващането, ако се получи остатък за възстановяване, регистрираното лице може да приспада сумата от дължим данък за внасяне, посочен в справка - декларация по ДДС за следващите поредни месеци съгласно ЗДДС. Първо, приспадането се предоставя по право за извършване от регистрираното лице, докато прихващането - на данъчния орган СРОК ЗА ЕФЕКТИВНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪКА Данъкът се възстановява на регистрирани по ЗДДС лица в следните няколко случая: - ако след извършеното прихващане и приспадане има остатък от данъка за възстановяване, органите по приходите го възстановяват в 45-дневен срок от подаването на последната справка - декларация; - когато за последните 12 месеца преди текущия месец лицето е извършило облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки за същия период; Срокът за ефективно възстановяване на данъка започва да тече след процедурата по приспадане. Този срок може да бъде спрян в случаите на: липси и непредставяне на документи, поискани от данъчния орган; недопускане на оправомощен данъчен орган до помещения, свързани с дейността на регистрираното лице; когато регистрираното лице (доставчик или получател) не може да бъде открито на посочения адрес; наличие на обстоятелства за извършено престъпление. При възникване на някои от посочените случаи данъчният орган уведомява писмено лицето за спиране на сроковете за възстановяване на данъчния кредит. ТЕМАТИЧНИ ДАНЪЧНИ РЕВИЗИИ И ПРОВЕРКИ ПО ДДС Тематични данъчни ревизии и проверки по ДДС се извършват на основание искане на данък за възстановяване, при дерегистрация и по регулярен (планов) ред. Подготовката по посочените поводи се провежда в различна степен на детайлност съобразно обхвата на предвидените за изпълнение контролни процедури. Пълна подготовка се провежда при назначаване на регулярна данъчна ревизия, докато в останалите случаи се провеждат част от общите подготвителни процедури. Изборът на подготовката се определя в съответствие с предмета и периода на проверка при искане на данък за възстановяване и заявена дерегистрация от регистрирано лице. На етапа на подготовка се извършва проучване на данъчния субект с цел набиране на предварителна информация за определяне на задачите на контрола. Източници на проучване се явяват досието на данъчния субект, данъчната му сметка за задълженията и плащанията по вноски, включително размера на други данъчни задължения и наложени глоби, които са станали ликвидни и изискуеми, регистрацията в дневниците за покупките и продажбите на данъчните фактури. ДАНЪЧНО ДОСИЕ От данъчното досие на регистрираното лице се извлича информация за първоначална и последващи регистрации, както и за данъчния резултат по данъчни декларации, напомнителни писма за неспазване на сроковете за подаване на декларациите, актове за нарушаване на тези срокове. В досието се съдържа още информацията от упражнен в предходни периоди данъчен контрол. Към нея се включват данъчни ревизионни актове, актове за прихващане и възстановяване на надвнесени суми, документи по обжалване на актовете, констативни протоколи от извършени проверки в търговски обекти и складове за регистриране на продажбите чрез касови апарати, за цените на стоките и др. Проучването на посочената документация разкрива допусканите нарушения и повторяемост на грешките, които представляват индикатор за очаквани подобни нарушения и при предстоящата ревизия или проверка. ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ ПО ИСКАНЕ НА ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Подготовката за данъчен контрол по място и време на изпълнение протича различно. Организацията на проучването се определя от състоянието на отчетността и данъчната дисциплина на регистрираното лице. Някои от процедурите се изпълняват на място в ТДД като проучване по досието на регистрираното лице. Конкретният избор на въпроси и място на проучване се влияе още от степента на познаване на дейността на регистрираното лице от страна на контролните органи. При необходимост проучването може да продължи на място при данъчния субект след откриване на данъчна ревизия или започване на данъчна проверка. Цел на тематичните проверки представлява установяването на основанието за възстановяване на искания данък. За целта се извършват контролни процедури по констатиране на съответствието между аналитичната и синтетичната отчетност по данък добавена стойност, насрещни проверки при основните доставчици за получените доставки и документална проверка на банковите и касовите документи. СЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ СИНТЕТИЧНАТА И АНАЛИТИЧНАТА ОТЧЕТНОСТ Съответствието между аналитичната и синтетичната отчетност се проверява, на първо място, за равнението на оборотите между Главната книга и Дневника на покупките. НАСРЕЩНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ПРОВЕРКИ Насрещните документални проверки на данъчни фактури при доставчиците се извършват, за да се установи наличието на всички условия за признаване правото на данъчен кредит. Това са издаването на фактура от регистрирано лице, автентичност на фактурата, начислен и разчетен данък от доставчика. Преди извършването на насрещни проверки се прави оглед на документите с цел оценка на достоверността им по формални признаци. Следи се за регистриране на всички задължително изисквани показатели, например идентификационни данни на доставчик и получател по доставката като име и адрес на фирма, идентификационен номер по ЗДДС, идентификационен номер, място и дата на съставяне на документа, записване на отделен ред на ставката и сумата на ДДС. Допълнителни изисквания съществуват по отношение на документалното оформяне на данъчните известия. Те се отнасят до вписване на номера и датата на данъчната фактура, към която се издава известието. По този признак се проследява връзката между двата документа и се оценява основанието за корекцията на данъка по съответната доставка. Насрещни документални проверки за издадени данъчни фактури се правят по избор на големите доставчици на проверяваното лице, от които се формира големият размер данъчен кредит. Обичайно за големи доставки се приемат тези със стойност без ДДС над 1000 лв. На насрещни проверки се подлагат и други документи по доставки и внос, въз основа на които е възникнал данъчен кредит, например митнически декларации, касови бележки от ЕКАФП с реквизити, отговарящи за данъчна фактура и т.н., когато отговарят по размер на големи доставки. С насрещните документални проверки при издателя на документа, явяващ се доставчик на стока или услуга, се цели установяване на обстоятелствата относно вида стока (услуга), количество, продажна цена на единица, обща стойност, начислен данък. Резултатът от оценката на посочените показатели потвърждава автентичността на документа. Сред тях важно условие е начисляването на данъка при доставчика, за да се признае правото на данъчен кредит. С проверката следва да се потвърди вписването на данъчната фактура в дневника за продажби на доставчика и включването на данъка в данъчния резултат за периода. За извършване на насрещна проверка контролиращият орган отправя писмено искане до подразделението, на чиято територия се намира седалището на доставчика, като посочва идентифициращи данни за него и номерата на фактурите. Изисква се потвърждаване на фактите и обстоятелствата за достоверността на документите и на правото на данъчен кредит. Насрещни проверки могат да се осъществят и самостоятелно от контролните органи, провеждащи проверката за възстановяване на данъчен кредит. Получените писма и протоколи от насрещни проверки се класират в досието на регистрираното лице. Те се комплектоват с писменото искане за насрещна проверка. В резултат на насрещните проверки се констатира основанието за признаване на правото на данъчен кредит по проверяваната данъчна фактура. При липса на основание то се отказва по констатирани обстоятелства и факти. Отказът се мотивира с доказването на: липса на автентичност на проверявания документ; по издадената данъчна фактура доставчикът не е начислил данък; доставчикът не е подал справка-декларация за данъчния период, през който е осъществена доставката, и т.н. Насрещни проверки се провеждат още за установяване на съществуващи текущи вноски по данъчни задължения, изискуеми задължения по данъчни актове, декларации за свързани лица и за извършено прихващане и възстановяване на данък. При констатиране на особени факти и обстоятелства в процеса на данъчното облагане, по преценка на данъчния орган се извършват насрещни проверки не само на първия доставчик, а по веригата на покупко-продажбите. С тези комплексни проверки се установява не само произходът на стоките, автентичността на издадените документи, но и фактът пораждат ли те права и задължения, т.е. доставките ефективно извършени ли са или са симулативни осъществени фиктивно. В тази връзка се разкриват редица случаи на фирми, включени в определена "схема", които издават и отчитат фиктивни фактури по фиктивни сделки в цялата страна. За тях трудно се установява реалното изпълнение и фактическият предмет на доставките, въпреки перфектно сключени договори и издадени фактури, формално отговарящи на нормативните изисквания. ПРОВЕРКА НА ПЪРВИЧНИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ИЗВЪРШЕН ИЗНОС Лицата, извършили износ на стоки и услуги, ползват специален режим за възстановяване на данъка Условията за прилагане на режима са следните: 1. износът следва да бъде в определен обем и срок на осъществяване ; 2. лицето не трябва да има установени неизплатени данъчни задължения към момента на искането на данък за възстановяване. Двете условия се декларират писмено в подадената справка-декларация по ДДС, с което се удостоверява наличието на изискуемите се обстоятелства. При наличие на задължения данъчният орган извършва първо прихващане, след което евентуалният остатък се възстановява. По отношение на цели и в технологичен план данъчната проверка за възстановяване на данък при извършен износ е сходна с тази, проведена по искане на общо основание за данъчен резултат. За целите на проверката се изпълняват същите процедури за равнение на аналитично и синтетично отчитане на данъка, насрещни проверки на доставчиците и документални проверки на касови и банкови документи. Същевременно по предметно съдържание те се отличават с известни особености, свързани с документирането и отчитането на износа. Проверката на първичните документи за извършен износ има за цел да констатира неговото фактическо изпълнение. Предмет на проверка стават документите, с които се доказва износа като митническа декларация, експортна фактура, спедиторска фактура, транспортни документи за изнесената стока, платежни документи за преводи от чуждестранния клиент. Отликата на износните операции от общия случай на доставки е, че често се налагат документални проверки на по-широк набор от форми, например на: външно¬търговски договор за износ; търговската кореспонденция с чуждестранния клиент; начини за транспортиране и приемане на стоката по местоназначение; сертификата за произход и качество на стоките, бордови разписки оригинал и др. Основните документи, доказващи износа, следва да отговарят на изискванията за съставяне на първични счетоводни документи. Липсата на някои от изискуемите реквизити в документалните форми правят документите без доказателствена сила, поради което не могат да бъдат основание за вземане на счетоводни операции. Подобни констатации създават абсолютни процесуални предпоставки да се откаже признаване на искания данък за възстановяване поради недоказан износ на формално основание. Например при проверка за удостоверяване на плащане по износна сделка се констатира съставена разписка за получена сума в брой по външнотърговски договор. В разписката се посочва получената сума във валута, платецът и получателят, видът на изнесената стока. В случая липсва първичен счетоводен документ, както и за документиране на плащания в брой. Основание за констатацията е липсата на следните реквизити: наименование, адрес и идентификационен номер по ЗДДС на съставителя на документа; наименование, адрес и идентификационен номер по ЗДДС на платеца на сумата; място и дата на съставяне на документа; фискален бон за кешово плащане. Във връзка с направените констатации за документалното оформяне на операцията се констатира, че не е извършено плащане по сделка за износ. При установяване на нередовни документи, които износителят представя за доказване на износа, се изпълняват процедури на обследване на факти и обстоятелства за констатиране на характера на извършената операция. Целта е да се докаже по безспорен начин наличието на фактическо изпълнение, респективно на фиктивно оформяне на износ. В допълнение се изискват писмени обяснения от съответните длъжностни лица и се предприемат насрещни проверки до митническите учреждения относно достоверността на извършения износ. Възможно е данъчният субект да предостави за проверка изрядни митнически декларации (ЕАД), заверени от отправна и крайна митница, но фактически износ да няма. При направено запитване до крайна митница се установява, че тези митнически декларации не са регистрирани в дневниците на митницата. В подобни случаи е необходимо да се направи насрещна проверка и в отдел "Информационен" на МФ, където ежедневно по електронен път се отразяват митническите декларации за всеки извършен износ от краен митнически пункт. По този начин могат да се разкрият случаите както на фиктивно документиран износ за извършен, така също и особени обстоятелства по изпълнение на износа като: изнасяне на стоката през една и съща отправна митница независимо от местоположението на доставчика; заверка на митническите декларации от един и същ митнически инспектор: регистрирани значително по-високи цени на доставките от пазарните такива и т.н., въз основа на които се прави анализ на реалността на документираната сделка. От изводите за извършените нарушения се установяват случаите, за които се отказва възстановяване на данъчен кредит. ПРОВЕРКА НА ОТЧЕТНАТА СТОЙНОСТ НА ИЗНОСА Проверката за отчетената стойност на износа в дневника на продажбите се осъществява по способа на сравняване с данните от митническата декларация (ЕАД) и експортната фактура за осъществена износна операция. На първо място се обследва съответствието на данните в митническата декларация е тези в експортната фактура. Идентичността се проследява по отношение на предмета и направлението на износа, количества, стойност, начислени мита и митни сборове. Специално внимание се отделя за констатиране на равнението между статистическата стойност на стоката, регистрирана в митническата декларация, с нейната фактурна стойност по експортната фактура. При наличие на разлика се изяснява причината за възникване. Това може да бъде допусната грешка при изготвянето на документите или резултат от начислени например транспортни разходи във фактурната стойност на стоката. На второ място се проследява съответствието на данъчния период, през който се регистрира митническата декларация в дневника за продажбите, с момента на осигуряване на всички необходими документи за признаване на износа за данъчни цели. Данъчният кредит се признава за периода на фактическото документално оформяне на износа независимо от датата на физическия износ на стоките през нашата държавна граница. Установяването на съответствието между данните в митническата декларация за износ и експортната фактура става основание за потвърждаване на достоверността на записванията в Дневника за продажбите на извършен износ. При констатиране на различия се пристъпва към коригиране на размера на данъчния кредит, който следва да се признае. В резултат на данъчната проверка се констатира наличието на основание за възстановяване на данък за извършен износ. То се състои в съответствието между първични документи, аналитично и синтетично отчитане на данъка. Изпълнението на условията за прилагане на ускорения режим за възстановяване на данък се явява основание за потвърждаване на сумата на искания данък. При констатирането на неизпълнени условия се отказва данък за възстановяване. В случай на установено данъчно задължение се определя размерът на данъка върху добавената стойност. Проверката приключва с издаване на данъчен акт за прихващане или възстановяване. ДАНЪЧНИ АКТОВЕ, КОИТО СЕ ИЗГОТВЯТ ПРИ ПРОВЕРКИ ПО ИСКАН ДАНЪК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Тези данъчни актове се изготвят в резултат на проверки по искан данък за възстановяване както на общо основание, така и за извършен износ. С тях се установява правото за ефективно възстановяване на данък след изпълнение на процедурите за приспадане. Констатациите за извършено приспадане на данък за възстановяване срещу дължими следващи вноски, включват всички елементи, описващи извършените и получени доставки както следва: 1. данъчен период; 2. стойност на извършени освободени доставки; 3. стойност на извършените облагаеми доставки; 4. стойност на извършения износ; 5. стойност на получените доставки и внос с право на пълен данъчен кредит; 6. стойност на получените доставки и внос с право на частичен данъчен кредит; 7. основание за приспадане на следващи дължими вноски срещу данък за възстановяване, за което започва да тече четиримесечен период. Достоверността на всеки деклариран елемент се потвърждава с резултатите от извършените документални проверки на данъчни и опростени фактури, известия към тях, митнически декларации и протоколи, въз основа на които са направени записванията в дневниците за покупките и продажбите. Констатациите по отделните елементи имат за цел да потвърдят съответствието между декларирана и фактическа стойност на доставките, износ и внос. В случай на установени различия се изчислява коригиращата стойност и се преизчислява данъчният резултат за периода. По този начин се констатира действителният размер на данъка за възстановяване, респективно на установен данък за внасяне. При потвърден данък за възстановяване се определя основанието и първият месец, през който започва да тече четиримесечния срок за приспадане на данъчен кредит. ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ ЗА ВНОСКИ ПО ДДС Главните цели на формата на последващия контрол се свеждат до две. На първо място следва да се установи размерът на действително дължимия данъка от лицето платец и своевременно да се осигури внасянето в приход на държавния бюджет на разликата между дължимия и декларирания данък със справката-декларация. И на второ място, да съблюдава и налага на регистрираните лица поведение, което формира у тях законосъобразно отношение към администриране на ДДС. С тази данъчна ревизия, притежаваща тематичен характер, се обхващат доставките по покупки и продажби, данъчният резултат от тяхното осъществяване и срочното плащане на данъка за внасяне. Данъчната ревизия върху вноските осигурява повишаване на събираемостта на данъка поради нейната ефективност и превантивност, свързана с установяване на фактическия размер дължим данък. Независимо от това подобни ревизии у нас се извършват основно по искане на държавни органи, което им придава случаен характер на изпълнение. Основна причина за наложилата се практика се явява стремежът на данъчната администрация при ограничен кадров ресурс да не допусне изтегляне на парични средства от бюджета без основание чрез искания на данък за възстановяване. Изпълнението на охранителна стратегия на контрол наложи приоритетно изпълнение на проверки върху възстановяването на данъка за сметка на контрола върху вноските от него. Данъчната ревизия по вноските на ДДС се извършва с помощта на документални проверки на: - първичните документи, с които се регистрират покупките и продажбите: - дневниците за покупките и продажбите, в които се отразява аналитичното отчитане на данъка; - синтетичното отчитане на данъка; - срочно издължаване на вноските по данъка. ДОКУМЕНТАЛНИ ПРОВЕРКИ При документалните проверки предмет на оценка стават регистрираните данни в съответната документална форма относно получател и изпълнител по доставката; дата на възникване на данъчното събитие: данъчна основа и начислен данък. По датата на възникване на доставката се оценява срочното издаване на данъчния документ и отразяването му в точния данъчен период в съответния дневник. Регистрираното лице следва да издава съответния данъчен документ в срок от 5 дни от датата на възникване на събитието или от датата на изменение на данъчната основа. Както вече се отбеляза, за такава се явява по-ранната от датата на прехвърляне на правото на собственост, респ. на други вещни права или от датата на плащането на доставката. Контролната оценка на датата на издаване на документа придобива значение при наличието на авансови и разсрочени плащания. В тези случаи датите на данъчните документи се сравняват с датите на платежните документи, осчетоводени по сметки от група 50 Парични средства, въз основа на които са издадени данъчните фактури. В резултата на насрещната проверка се констатират случаите на неиздадени или издадени в по-късен данъчен период фактури. По-трудно се установява точността на датата на издаване на данъчния документ, когато за момент на възникване на събитието се приема датата на фактическото предаване на стоката или извършване на услугата. Този момент се подлага на обстоятелствена проверка по всички документи, удостоверяващи изпълнението на доставката. Проверката за достоверността на размера на данъчната основа и начисления данък обхваща регистрираните в данъчния документ елементи на стойността на сделката. Преди това при регистриране на освободени доставки се анализира основанието за класификацията. За целта се изисква съдържанието на документираните операции, по които се констатира наличието на нужния фактически състав на дадения вид освободена доставка. ПРОВЕРКА НА АНАЛИТИЧНОТО ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ Проверката на аналитичното отчитане на продажбите се насочва към въведената система за издаване на данъчни фактури по реализацията на стоки и услуги и тяхното регистриране в дневника за продажбите. Първоначално се засичат общите суми по показателите в дневниците с осчетоводения размер на данъка по счетоводните сметки за разчетите с ДДС, респективно на записванията по сметките на клиентите, както и на постъпленията от продажбите. Проверява се регистрацията в дневника на общите данни от фактурата или друг заместващ документ, например вид и номер на документа, получател, идентификационен номер на получателя по сделката. По-нататък се проследяват стойностните показатели по колонките за общата стойност на сделката, включително и сумата на ДДС, а също така за облагаемите сделки, данъка върху тях, за износ и за освободени сделки. Стойностните показатели от фактурата следва да бъдат записани в колонките за общата стойност и за една от трите вида сделки (облагаеми, за износ или освободени). Съществен въпрос на изясняване в хода на посочените контролни процедури се явява установяването чрез документалните проверки на доставки или операции, третирани за такива, които подлежат на регистриране в дневника, но не са вписани. Подобни доставки могат да бъдат: • безвъзмездни с материални активи; • бракуване на материални активи, както • издадени авансови фактури, и • всички случаи, които не са доставки, но за тях съществува задължение за начисляване на данък. ПРОВЕРКА НА АНАЛИТИЧНОТО ОТЧИТАНЕ НА ПОКУПКИТЕ Проверка на аналитичното отчитане на покупките се заключава в установяване редовността на фактурите и други първични документи и на техните записвания по дневника за покупките. Оценката на редовността на фактурите определя и решението за правото на данъчен кредит поради платения данък едновременно с придобиването на стоката или получаването на услугата. След проверката на фактурите се преглежда тяхното отразяване в дневника за покупките. Първо се проследява записването на общите данни, вид и номер на документа, изпълнителя по сделката и неговия идентификационен номер. След това се пристъпва към засичане на стойностните показатели, които се разграничават по направленията с право и без право на данъчен кредит. Изключение прави само показателят за общата стойност на сделката, включително и сумата на ДДС. Тази стойност отговаря на общата сума на фактурата за извършена покупка Общият сбор по показателя за дадения период се подлага на проверка за засичане със записването по сметка 401 Доставчици и други счетоводни сметки, свързани с доставките в данъчния субект, по които се отчитат сделките по покупките. По показателя стойност на доставки с нерегистрирани лица и от групата на освободените се отразяват всички покупки от този тип в страната и от внос, както и вътрешният оборот между поделенията и структурните звена на регистрираното лице. Те се документират с фактура, в която не се начислява данък и не поражда правото на данъчен кредит. Следващият показател също отразява доставки без право на данъчен кредит, които са изключения от предходния общ случай. Това е групата покупки на стоки за представителни мероприятия, за придобиване, поддръжка и експлоатация на леки и лекотоварни автомобили, както и сделки за износ, които не са освободени сделки, и всички онези, несвързани с търговската дейност на регистрираното лице. Частта без право на данъчен кредит се оформя с трети показател, включващ стойността на вноса на стоки и услуги, които са освободени от облагане. По отношение на трите показателя се провеждат формални проверки за достоверността на записванията по репрезентативния способ. По-нататък в дневника за покупките се регистрират стойностните показатели за доставки и внос с право на данъчен кредит, които записвания се подлагат на проверка по същество. Те се явяват разлика по отношение на сбора за периода между предходните показатели за общата стойност на покупките и тези с нерегистрирани лица, освободени доставки, както и такива без право на данъчен кредит, включително и за случаите на внос. Начисленият данък за покупки, в това число и от внос, с право на данъчен кредит се записва по отделни стойностни показатели в дневника. На проверка се подлага основанието за ползването на данъчния кредит и наличието на изискуемите за целта документи. Със сбора за периода по показателя начислен данък за получени стоки и услуги с право на данъчен кредит се дебитира сметка 4531 Начислен данък за покупките срещу кредитиране на съответната счетоводна сметка от група 40 Доставчици или други разчетни сметки, по които се отчита извършената покупка. Сметка 4531 Начислен данък за покупките се дебитира още и със сбора за периода по показателя за платения данък при внос с право на данъчен кредит за извършени доставки на стоки и услуги от вносни операции срещу кредитиране на счетоводни сметки от група 50 Парични средства в зависимост от сметката, от която е извършено плащането на данъка. По посочените счетоводни записвания се правят засечки на сборовете по показателите за периода от дневника за получените стоки със сумите по съответните счетоводни сметки. При констатиране на разлики се установява произходът на грешката и нейният характер по способа на насрещни документални проверки на аритметичните сборове в дневника за покупките и на данните по фактурите, записани в дневника. ПРОВЕРКА НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ЗА ВНОС При проверката на данъчния кредит за внос се изпълнява специфична процедура за установяване на достоверността на регистрираната в Дневника за покупките вносна операция. От една страна се проверява съответствието между данните в митническата декларация по вноса и тези в чуждестранната доставна фактура. Следи се съответствие по предмета на вноса, краен потребител, количество и стойност. От друга страна се проверява правомерността на разликата във валутната стойност на вноса по двата документа. Приетата от митническите органи валутна стойност, която се вписва в митническата декларация, служи за определяне на митническата облагаема стойност. На тази база се начисляват мита, митни сборове, акциз и данък върху добавената стойност. В общия случай тя следва да се отличава от фактурираната валутна стойност от чуждестранния доставчик по възникналата курсова разлика от използваният валутен курс за митническа оценка на вноса в левове. Правилното определяне и отчитане на курсовата разлика се оценява по разликата между централния курс на БНБ на датата на фактурирането и валутния курс на датата на преминаване на стоката от внос през митническата граница, на която се прави митническата оценка на валутната стойност. Данните за вносната операция се отразяват по показателите за вноса в дневника за покупките. Те се подлагат на засечка с първичните документи по вноса, за да се констатира достоверността на регистрираната стойност на доставката и на начисления данък върху добавената стойност. Необходимата информация за попълване в дневника на покупките включва: • стойността на доставната чуждестранна фактура се записва по показателите обща стойност на доставките, включително ДДС, и данъчната основа на вноса с право на данъчен кредит; • стойността на платените суми за митнически такси, мито и акциз се записват по показателите обща стойност на доставките, включително ДДС, и данъчната основа на вноса с право на данъчен кредит; • платеният ДДС на основание митническата декларация се записва по показателя начислен данък при внос с право на данъчен кредит; • разликата между стойността на доставната фактура в левове и митническата облагаема стойност се записва по показателите обща стойност на доставки, включително ДДС, и данъчна основа на внос с право на данъчен кредит; • и курсовата разлика се записва също по показателите обща стойност на доставките, включително ДДС, и данъчна основа при внос с право на данъчен кредит. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|