Органи на данъчния контрол
Данъчни временни разлики от провизии за задължения
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Данъчни временни разлики от провизии за задължения
Когато провизиите за задължения се отчитат като разход, съгласно счетоводното законодателство – разходът не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и се признава като данъчен разход в годината на погасяване на задължението и до размера на погасеното задължение. Същевременно отчетените приходи във връзка с признатата провизия не се признават (облагат) за данъчни цели. Когато провизиите се капитализират историческата цена на актив, съгласно счетоводното законодателство, който е данъчен амортизируем актив, данъчната му амортизируема стойност не съдържа размера на капитализираната провизия. Тази сума се признава като данъчен разход в годината на погасяване на задължението. Отчетените приходи във връзка с признатата провизия не се признават (облагат) за данъчни цели. Нов момент в ЗКПО е регламентирането на случаите на погасяване на задължения, за които е била заделена провизия, но това уреждане се случва в периоди когато основната дейност на данъчно задълженото лице е прекратена. Проблемът е характерен за няколко специфични индустрии като винната, породени от особеностите на производствения цикъл и законодателните регламенти. Ако провизията е разход, формира положителна данъчна временна разлика, а ако е капитализирана в стойността на амортизируемия актив се елиминира от данъчната му амортизируема стойност, т.е. не се амортизира в Данъчния амортизационен план. Предвидено е право на прихващане или възстановяване на дължимия корпоративен данък, свързан със задължението и определен по специална методика (чл. 40). Размерът на корпоративния данък, за който се прилага специалната процедура, се определя като произведение между размера на погасената в текущата година част от непризнатата в предходни периоди за данъчни цели провизия и ставката на корпоративния данък за текущата година. Така определената сума подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК. Този методологически подход наподобява в известна степен на концепцията за пренасяне на данъчни загуби назад (което не е позволено у нас), известна в европейската и световна данъчна практика като модел „carry back”. В случаите, когато е реализирана данъчна загуба, нейният размер се отчита, но през следващ данъчен период, когато тази загуба се пренася, за целите на изчислителния механизъм се ползва величината на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Погасяването на задълженията може да се извърши през няколко финансови години, например разходи по рекултивиране на терени и демонтиране на сложни съоръжения. Въпреки това ограничителната величина винаги обхваща един и същ времеви период – последните 10 години преди годината на преустановяване на дейността. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|