Органи на данъчния контрол
Разходи за учредяване на данъчнозадължено лице
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Разходи за учредяване на данъчнозадължено лице
От началото на 2007 г. е въведена данъчна регулация по отношение на данъчното третиране на счетоводните разходи, свързани с учредяването на данъчнозадължено лице. До момента съществуваше нормативна празнота по този въпрос, която пораждаже множество професионални дискусии и спорове между администрацията и данъкоплатците. ЗКПО постановява, че разходире за учредяване на юридичвско лице не се признават за данъчни цели при неговите учредители, т.е. формират положитена данъчна постоянна разлика. Тези разходи се признават при новоучреденото юридическо лице във финансовата година на неговото възникване. Ако въпреки услилията на учредителите не възникне ново данъчнозадължено лице, то направените разходи се признават на учредителите в годината на настъпване на обстоятелствата определящи, че няма да възникне ново юридическо лице. Всъщност е на лице прекласифициране на постоянната временна данъчна разлика и нейното обратно проявление. Според чл. 33 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Трябва да се има предвид, че разходите за пътуване и престой на съдружници и акционери, вкл. чуждестранни лица, които не са в определени взаимоотношения с предприятието и извършените от тях дейности не са във връзка с бизнеса на дружеството, няма да бъдат признавани за данъчни цели. Новият ЗКПО не дава конкретен отговор на въпроса дали следва да бъдат презнати за данъчни цели счетоводните разходи на предприятието, начислени във връзка с пътуването и престоя на едноличен търговец. Причината за това е, че едноличният търговец не е данъчно задължено лице по реда на ЗКПО за реализираната от него печалба, поради което нормативният акт не съдържа специални данъчни регулации, свързани с неговата дейност. Известно е, че едноличните търговци определят облагаемия си доход по реда и при условията на ЗКПО, съгласно правилата от Закона за данъците върху доходите на физически лица. Тази концепция изисква материално правните данъчни правила за юридическите лица да се прилагат по аналогия и за едноличните търговци. Може да се направи извод, че счетоводно начислените разходи за пътуване и престой на едноличния търговец, които са извършени във връзка с дейността му и при условие, че са изпълнени и останалите условия на ЗКПО, са признати за данъчни цели при определяне на облагаемия доход на едноличния търговец. Съгласно новия ЗКПО пълният размер на разходите за командировки са признати от гледна точка на предприятието, независимо от тяхната стойност. Същевременно е въведена допълнителна регулация в новия ЗДДФЛ, която предвижда, че сумите на дневните пари над двойния размер, определен по нормативен акт, ще се считат за облагаем доход на физическото лице и заедно с останалите му доходи ще се облагат по общия ред на закона (правилата за съответния вид доход – трудов или извънтрудов). Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|