Органи на данъчния контрол
Данъчни временни разлики от първоначално признаване и последващи оценки на биологични активи и земеделска продукция
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Данъчни временни разлики от последващи оценки на вземания
| Данъчни временни разлики от първоначално признаване и последващи оценки на биологични активи и земеделска продукция
Спецификата при процеса на биологична трансформация и на счетоводното отчитане на биологичните активи и селскостопанската продукция определят наличието на специфична данъчна регулация. В данъчен аспект ефектът от счетоводния модел, който признава и оценява биологичния растеж, изпозвайки текущите справедливи стойности на активите без наличие на реални сделки, се третира като данъчни временни разлики. Разликата между приходите/печалбите от първоначално признаване и последващата оценка на биологичните активи и земеделската продукция и разходите, отчетени по повод на тях, се признават за данъчни цели не в годината на счетоводното й отчитане, а едва при отписване на съответния актив. Данъчни временни разлики от последващи оценки на вземания Търговските вземания по своята същност са финансови активи, които се оценяват по реда на съответния приложим стандарт – СС 32 „Финансови инструменти” или МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване”. Като вид актив вземанията подлежат на периодичен тест за обезценка най-малко към балансовата дата. Ако са налице обективни доказателства предприятието следва да докладва загуба от обезценка във финасовия отчет, която се отразява в намаление на финансовия резултат на предприятието. Има няколко основни счетоводни техники, посредством които се поддържа информация за оценка на вземанията в системата от счетоводни сметки. Признатата загуба от последваща оценка на едно вземане за данъчни цели се третира съгласно общия ред на материалния данъчен закон относно регулирането на разходите от последващи оценки на активите - начислените разходи не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и формират положителна данъчна временна разлика. За обръщане на разликите в новия закон е направено изрично уточнение, че независимо дали е изтекъл давностния срок, при изтичане на пет годишен период от момента, в който вземането е станало изискуемо, загубата от неговата обезценка се признава за данъчни цели. За да бъде призната за данъчни цели загубата от обезценка от 1-ви януари 2007 г. се изисква да е налице не просто прехвърляне на вземане, а то да е възмездно. При безвъзмездно прехвърляне на вземане, данъчната временна разлика, свързана с непризнатата загуба от обезценка, следва да се трансформира в постоянна такава. Този счетоводен разход никога няма да бъде признат за данъчни цели. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: - производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; - с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; - преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон; - при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|