Органи на данъчния контрол
Данъчната амортизируема стойност
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Годишна данъчна Категория активи амортизационна
| Данъчната амортизируема стойност най-често е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации. Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории: 1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии; 2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура; 3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти; 4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер; 5. категория V - автомобили; 6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение; 7. категория VII - всички останали амортизируеми активи. Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:
Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. Амортизациите се определят в календарни месеци, а не в дни. Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт. Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула: ГДА = ДАС x ГДАН x M/12, където: ГДА е годишната данъчна амортизация; ДАС е данъчната амортизируема стойност; ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3; М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация. Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели. Ако активът не се използва временно, т.е. повече от 3 месеца, се преустановява данъчната амортизация за него, но той не се отписва от данъчния амортизационен план. Начисляването на данъчната амортизация се преустановява от началото на месеца следващ месеца на прекратяване на ползването на актива и се възобновява от началото на месеца на връщането му в експлоатация. Начисляването на данъчната амортизация се преустановява, когато съответния актив е изведен трайно от употреба поради това, че няма да носи бъдещи икономически изгоди. Изключение: за активите, които не се отписват от данъчния амортизационен план при бракуване и поради увеличаване на стойностния праг на същественост. В тези два случая те продължават да се амортизират в данъчно отношение. Тук е мястото да се отбележи, че в новия ЗКПО отпадат четири категории активи, които вече не се вписват в данъчния амортизационен план: положителната търговска репутация; активите, които не се използват в дейност за която се формира данъчен финансов резултат, т.е. активи, които се използват изцяло за дейност, която се облага с алтернативен данък по реда на част пета от закона; активите, които са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба. Тук е важна уговорката, че НСФОМСП (Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия) ще бъдат променяни и се предвижда в тях да залегне, по подобие на международните счетоводни стандарти, аналогичен отчетен обект, който няма да бъде амортизируем и за счетоводни цели. активите, когато данъчно задълженото лице е прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност. Тук отново от голямо значение е уговорката, че съгл. чл.22б, ал.5 от Закона за счетоводството, в сила от 1 януари 2007 г. е регламентирано да бъде разработен самостоятелен Национален счетоводен стандарт, посветен на тези въпроси, който да се прилага от всички предприятия в страната независимо от тяхната големина и конкретни показатели. Този подход е необходим доколкото е нарушено основното счетоводно предположение за действащото предприятие и в тази връзка действащите Национални и Международни счетоводни стандарти са неподходяща база за изготвяне и представяне на финансовите отчети на такъв тип предприятия. Очаква се в този нов стандарт да бъде запазено сегашното изискване на т.4.2 от действащия СС 13 „Отчитане при ликвидация и несъстоятелност”, а именно че в рамките на процеса по ликвидация или несъстоятелност се преустановява начисляването на разходи за амортизации на активите. Важна особеност на ЗКПО е, че първите две разгледани хипотези при отписването на активите от данъчния амортизационен план не се коригира счетоводният финансов резултат със счетоводната балансова стойност, респ. с тяхната данъчна стойност, докато във вторите два случая се прилага общия ред на закона. По този начин се неутрализира влиянието на актива върху данъчния финансов резултат за периода на неговото държане, ако се прилага данъчната амортизационна политика, различна от счетоводната. Ключова промяна е извършена в новия ЗКПО по отношение на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) на данъчните амортизируеми активи. Данъчната реформа се изразява в еднократно и окончателно отписване към 1 януари 2007 г. на целия наличен преоценъчен резерв към 31 декември 2006 г., който е признат за данъчни цели. Философията на промяната е ясно идентифицируема и не следва да се търси фискален подтекст в нея. От 1 януари 2004 година е направена концептуална промяна по отношение данъчното третиране на амортизируемите активи и последващите оценки, извършени по повод на тях след първоначалното им признаване. За данъчни цели през период на притежаване на един амортизируем актив се разпределя единствено и само инвестираната при неговото придобиване стойност, т.е. историческата му цена и евентуални последващи разходи за подобрения по този актив. Информацията за тази стойност се създава и поддържа в специфичния данъчен регистър и не се допуска нейната промяна с ефектите от последващи счетоводни оценка. Премахва се съществуващата до този момент възможност за последващо увеличаване на тази стойност, респективно последващо черпене на временна изгода под формата на начислени по-високи данъчни разходи за амортизации и при отписването или пълното данъчно амортизиране на актива да се възстанови ползваният данъчен кредит по текущата данъчна ставка на корпоративния данък (чрез увеличение на счетоводния финансов резултат за данъчни цели). При налагането на изследвания теоретичен модел и предвид съществуващите практически трудности, свързани с проблематиката за преоценъчния резерв, би било твърде непоследователно от концептуална гледна точка и нецелесъобразно в практически аспект да бъде запазена досегашната система на данъчно третиране на този отчетен обект. Това разбиране надделя и реформата в тази област е факт. В Преходните и заключителните разпоредби на закона са предоставени два отделни модела за третиране на стойността на отписания резерв от последваща оценка, като данъчно задълженото лице има пълна свобода да избере всеки от двата регламентирани варианта. Която и методика да избере, данъчно задълженото лице е длъжно да я приложи по отношение на всичките си данъчни амортизируеми активи. Не е нормативно разрешено прилагането на „смесен” режим по отношение на процедурата по отписване на преоценъчния резерв. Първият вариант има за цел да се приключи сумата на данъчния преоценъчен резерв без в общия случай да възникват допълнителни данъчни задължения, респективно да са необходими ликвидни средства. Облагането при този подход практически ще се прояви в годините напред, през които общо ще се начислят по-ниски данъчни амортизации, за сметка на начислените до момента по-високи разходи, които няма да се коригират и ще се преустанови правото на ползване на данъчен кредит. Същността на този подход е стойността на отписания преоценъчен резерв да бъде върната там, от където е произлязла – данъчния амортизируем актив, чрез еднократна корекция на стойностите на данъчните амортизируеми активи в данъчния амортизационен план. Независимо от техниката, която е била приложена при формиране на резерва, сумата се отразява в увеличение на начислената му данъчна амортизация и респективно в намаление на данъчната му стойност, без да се засяга базата върху която се определя годишната данъчна амротизация – данъчната амортизируема стойност. Корекцията се извършва в един „нулев момент” между 31.12.2006 г. и 01.01.2007 г., така че при откриването на данъчен амортизационен план за 2007 година на 1 януари всички корекции да са намерили отражение. По този начин се регламентира еднократна данъчна интервенция в резултат от която стойностите на данъчните показатели към 31.12.2006 г. няма да са идентични на стойностите им към 01.01.2007 г., но разликата е точно определима и подлежи на точно измерване и засичане. Регламентирано е, че след корекцията данъчната стойност на всички активи следва да бъде точно равна на данъчната балансова стойност към 31.12.2006 г., намалена със стойността на отписания преоценъчен резерв. Вторият вариант е значително по-лесен, но е свързан с ефективна корекция на данъчния финансов резултат. Предоставя се възможност за разсрочване на дължимите суми за срок от три години. Допуска се във всяка една от следващите три години – 2007, 2008 и 2009 г. да се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат с 1/3 от стойността на отписания резерв. Увеличението е валидно и при определяне на тримесечните авансови вноски, които се правят върху данъчната печалба за периода. Предоставена е възможност на предприятието да извърши еднократно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2007 г. с цялата сума на отписания преоценъчен резерв. В случай, че данъчно задължено лице, избрало анализирания модел (и е разсрочило увеличението на данъчния финансов резултат) се прекрати, с цялата необложена стойност на отписания данъчен резерв от последваща оценка се увеличава счетоводният финансов резултат за годината на прекратяването. Важна промяна е фактът, че сред кръга на данъчните амортизируеми активи в новия ЗКПО не попада (положителната) търговска репутация. От началото на текущата година този актив няма да се амортизира за данъчни цели (чл. 49, ал.1). Това правило ще се прилага както към съществуващата (наличната) към 1.01.2007 г. репутация, така и за нововъзникналата репутация вследствие на бизнес-комбинация. Важно е и уточнението, че загубите от обезценка и отписване на репутацията няма да се признават за данъчни цели (чл.49, ал. 2). Това е естествено продължение предвид концепцията, че репутацията не се разглежда като данъчен актив, а тя е само счетоводен отчетен обект. Съгласно &6 ал.2 т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на новия закон положителната репутация следва да се отпише от данъчния амортизационен план. Счетоводният финансов резултат за 2007 г. няма да се коригира със счетоводната балансова стойност и данъчната стойност на репутацията към момента на нейното отписване., т.е. при отписването няма да има никакъв данъчен ефект. Частта от търговсаката репутация, която е приспадната до настоящия момент под формата на данъчни разходи за амортизации, няма да се коригира или изравнява по реда на данъчния закон. В основното тяло на новия ЗКПО дефинициите за данъчни дълготрайни материални активи (ДДМА) и данъчни дълготрайни нематериални активи (ДДНМА) са развити изчерпателно. Няма извършени съществени промени в определенията. С цел защита на фискалния интерес е запазена максимално допустимата стойност н стойностния праг на същественост за ДДМА от петстотин лева. Важна промяна е, че от началото на 2007 г. ще се допуска, ако една сума (разход) е отчетена в нарушение на счетоводната политика на предприятието (имат се предвид случаи, в които надвишава определения от ръководството праг на същественост за ДМА и въпреки това не е капитализирана за счетоводни цели), то тази сума да се капитализира за данъчни цели и да формира ДДМА, който да се пренесе в данъчния финансов резултат по пътя на данъчния амортизационен план, т.е. чрез начислената данъчна амортизация и/или данъчната си стойност. Заедно с това е въведена и нова административно-наказателна мярка, съгласно която всяко нарушение на счетоводната политика, което води до неправилно определяне на счетоводния финансов резултат, ще се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв. За всяко нарушение, а при повторно такова с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. Запазена е самостоятелната данъчна дефиниция за ДДНМА, която се различава от изискванията на счетоводното законодателство и в не малко случаи възникват и ще възникват разлики при третирането на дадена сума в счетоводен и данъчен аспект (чл.51 ал. 1). Това е съвсем нормално предвид прокламираната самостоятелност и независимост, необходими поради различните функции, цели, задачи и адресати на счетоводната и данъчната системи. Нов момент в дефиницията за ДДНМА е изискването придобитите нефинансови ресурси да имат органичен полезен живот – концепция развита и наложена с промените в МСС 38 „Нематериални активи”. За разлика от отменения закон (т.54 буква”г” от Допълнителните разпоредби”), по-ясно и еднозначно е определено, че четири вида суми за дължително формират ДДНМА, независимо от тяхната стойност и период на използване, а именно сумите: за маркетингови или аналогични на тях проучвания за бизнес планове за фирмени стратегии в резултат на които се увеличава икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи. Нов момент в данъчния закон е регламентирането на една законова празнина относно случаите, когато се извършват разходи през финансовата година, които съгласно счетоводното законодателство се отнасят в намаление на счетоводния финансов резултат, но в данъчен аспект по същество представляват разходи за придобиване на ДДНМА, който актив може да бъде придобит, но може и да не бъде през следващ отчетен период. Данъчният закон изисква подобни разхподи да се капитализират за данъчни цели и да участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на данъчния амортизируем актив при неговото признаване. Типичен пример са разходите извършени за придобиване на сертификат удостоверяващ внедряването и упражняването на система за управление на качеството съгласно ISO, във връзка с което се ползват консултантски услуги за определен период от време, който може да обхване два отчетни периода. В счетоводен аспект тази транзакция се докладва като текущ разход, докато в данъчен – покрива дефиницията за ДДНМА и счетоводно начисленият разход се капитализира. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|