Работят денонощно за серум срещу вируса Зика

Работят денонощно за серум срещу вируса Зика

Компании и учени по цял свят работят денонощно за създаването на ваксина срещу вируса зика. Разработването й обаче може да отнеме месеци и години, съобщава Ройтерс.

Американският център за борба със заразните заболявания създаде спешен оперативен център, който ще работи денонощно, за да се бори със зика. Възможно е ваксината да бъде готова преди края на годината, към октомври или ноември, съобщава канадският учен Гари Кобингър, работил върху експериментална ваксина срещу ебола. Вирусът зика се предава чрез ухапване от комар. Той е опасен за бременните жени, тъй като води до малоформации на плода и предизвиква микроцефалия при бебетата. Вирусът, пренасян от комари, не е опасен за останалите хора и причинява инфекция, която преминава леко.

1500 лева заплата за спасител на плажа

"По 1500 лева на месец ще получават спасителите в Бургас и Слънчев бряг това лято. Преди няколко години възнагражденията бяха в размер на 600-700 лева, но сега сумите са коренно различни. Все пак трябва да се има предвид и това, че работата е сезонна, а рискът е голям", съобщи за "Монитор" наемателят на бургаския плаж "Север" Атанас Атанасов.

"От 700 до 1000 лева е твърдата заплата, плюс осигурени храна и спане -никъде не може да се назначи спасител за по-малко пари", потвърди за "Монитор" д-р Андрей Найденов, експерт и доайен на Асоциацията на водните спасители в България.

Размерът на възнаграждението зависи от големината на плажа и рисковете, които носи мястото.

Цената на труда скача най-вече защото липсват квалифицирани кадри. "БЧК не може да поеме организацията и да обучи толкова много хора. Който завърши курсовете, взема документа и бяга в чужбина заради по-високото заплащане там, а тук хора пак не достигат", обясни се д-р Найденов.

В последните години много от българите спасители намериха работа в държави като Испания, Португалия, Гърция, Италия, Малта, дори и в Германия и Франция. В Германия например заплащането е твърдо 2300 евро. Дори в Гърция заплащат 1000 евро, плюс квартира и храна. В Испания сумата е 1800 евро при същите допълнителни условия. В Кувейт нашенците получават по 2500-3000 долара с осигурени квартири. В последните години има и търсене от Турция. В курорт като Бодрум например се плаща заплата от 2300 лири плюс храна и стая за спане. Това прави около 1700 лева в български пари. Привлекателното за кандидатите за спасители в случая е това, че в края на сезона вземат допълнителни премии от по 3000-4000 лири.

Конкуренцията е много голяма и като цяло и това лято има голяма липса на кадри за осигуряване на летния туризъм по българското Черноморието.

Липсват и лекари аниматори. Ако се намерят такива, те не поемат ангажимент за по-малко от 70-80 лева на ден плюс храна, транспорт и спане, жалваха се концесионери. Не са редки случаите, когато лекари се цанят на няколко плажа срещу същото заплащане и прихождат само при сигнал за инцидент.

По 700 лева ще вземат това лято чистачките на плажа. Липсата на спасители и медицински кадри не изключва опасността от инциденти в морето.

Всеки втори тегли бърз кредит поне 2 пъти годишно

Почти всеки втори българин прибягва до бърз кредит най-малко 2 пъти на година. Според проучване на една от компаниите за бързи заеми на нашия пазар 42 на сто вземат кредити повече от веднъж годишно. Едва 18% от българите пък опират до "лесните" заеми веднъж на 1-2 години. Проучването е проведено през април тази година в 7 европейски държави и Мексико.

В сравнение само 26% от отговорилите чужденци са споделили, че взимат бързи кредити повече от един път в годината.

Проучването за българския пазар сочи още, че 25% от хората се страхуват от безработица. Изпълнителният директор на "Провидент" Петер Хорват обясни, че в момента в България безработицата е на сравнително ниски нива, но хората се притесняват, че ако загубят работата си, няма да имат спестявания, на които да разчитат.

Притесняваме се и от ежедневните разходи както и от липсата на пари, с които да ги посрещаме.

Хорват допълни, че 69 на сто от сънародниците ни нямат спестени пари за "черни дни", а 13% имат скътани до 527 лв. Едва 8 на сто разполагат със сума по-голяма от 527 лв.

Таня Обущарова, координатор "Корпоративни връзки" във фирмата за бързи заеми съобщи, че най-често теглим пари за ремонт, за неочаквани разходи и здравеопазване.

Проучването показва, че 35% биха изтеглили пари от нефинансови институции за здравни грижи, докато европейците, които биха изтеглили подобен заем, са едва 9%. Това според експертите се дължи на не добре работещата здравна система у нас.

При парите за образование също се наблюдава огромна разлика. Разминаването между нас и другите граждани на Европа е над 5 пъти. Само 5% от чужденците биха изтеглили бърз кредит за покриване на образователни нужди, като в България

27 на сто от хората биха изтеглили кредит за учене тъй като ценят образованието и намират за изключително важно да образоват децата си.

В допълнение 26% от българите са оптимисти за икономиката на страната и смятат, че тя ще се подобри през следващата година. По-големи оптимисти от българите са единствено румънците, 45% от които очакват подобрение в икономиката в следващите 12 месеца. 38 на сто от гражданите на България смятат, че ситуацията в икономиката няма да се промени през следващата година.

Положително сме настроени и към собственото си финансово положение

- 58%, като в същото време 56 на сто от запитаните са отговорили, че внимателно са следили ежедневните си разходи в последната година.

Българите вече са станали много внимателни, когато взимат заеми, сочи допитването. Повече от половината предварително преценяват дали могат да си позволят съответния кредит, като се съобразяват и с крайната сума, която ще трябва да платят.

Експертите допълниха, че средният размер на заемите, теглени от фирми за бързи кредити, е 700 лв. 40% смятат, че да се изтегли подобна сума е сравнително лесно, а за 34 на сто от участвалите в проучването е трудно.