Още на стр. 16 Броят се издава с подкрепата на н фк 20
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Писане на поезия на чужд език Разговор на българския поети преводач Павел Цветков с английския поети преводач Том Филипс
| ВБВ, беше, изд. „ВС Пъблишинг“, С, 2023 „:беше...“ на ВБВ е събитие. Тя не се вписва в тенденцията на стихотворения- сентенции, нитов новия наивизъм, нитов реаллитератур – стихосбирката е дотолкова своеобразна, чене знаем как да я четем. Книгата пилее вещество, бесовете наминалото са изскочили и бълват своите звуци в надпревара – едни гласове заглушават други гласове. Езикът е материален, веществени се съпротивлява той самият е начин за съпротива. Стихотворение-пътепис ни показва някои от траекториите на Холокоста, епосът за китовете ни въвежда в миналото на космонавтиката, списъците на те сочат към травмите от близкото ни минало. беше е книга заминалото, която мисли прехода в политически, социален и личен план. Писане на поезия на чужд език Разговор на българския поети преводач Павел Цветков с английския поети преводач Том Филипс за предизвикателствата и преимуществата на създаването на поезия директно на чужд език П. Ц.: Първо нека обясним накратко на читателите настоящият проект съдържа четири стихотворения, написани на български език от английския поет Том Филипс и редактирани от мен, както и четири стихотворения, написани на английски език отмени редактирани от Джоана Майлс и Том Филипс. Кое породи интереса ми към подобен проект? Въпреки че съм професионален преводач, смятам, че в повечето случаи преводът на поезия не постига желания резултат. Колкото по-изкусно е написано едно стихотворение на даден език с формалните признаци на майсторство като рима и ритъм, но и не само, толкова по-трудно ето за превод. Ако стихотворението съдържа краестишни рими и/или вътрешни съзвучия или дори просто е написано в мерена реч, ако си служи майсторски с езика, като използва установени в него фрази, които не подлежат на буквален превод, или културни отправки които често са непонятни за чужденците, като ги видоизменя творчески посредством словното им съдържание или контекста, за да звучат неочаквано, преводът на чужд език става изключително труден. Преводачът е принуден да пресъздаде стихотворението на целевия език, което освен очевидната трудност, произтичаща от необходимостта чуждият език да се владее на най-високо ниво, е свързано и с факта, че резултатът има твърде малко общо с оригинала. Ако в този случай преведеният текст все пак има висока художествена стойност, читателите на целевия език са поставени в ситуацията да четат преводача, а не автора. Т. Ф.: Да, като преводач разбирам, че поезията е най-трудният вид преводно за мен този въпрос стои малко по-различно. За мен преводът на поезия е невъзможен (както твърдят Волтер и други) само ако забравим, чене е точна реплика на оригинала и никога няма да бъде. Най-добрият превод е всъщност еквивалент. Преводът е една интерпретация на стихотворението – но и всяко прочитане на дадено стихотворение е интерпретация. С други думи няма идеален преводно и няма идеално прочитане, не съществува идеална интерпретация на оригиналния текст. Това е всъщност философска тема, която показва – или предполага – една много интересна разлика, която не сме обсъждали досега в проекта защо искаме да пишем на друг език За мен например мотивацията е да освобождавам себе си от английския език – от навиците си, натрупани с годините – ида погледна на нещата снови очи, но и с нов език. Да търся нови инструменти може би. Всъщност винаги превеждам на английски стиховете, които съм написал на български, и може би ги считам за текстове между езиците – за хибриди, за различни варианти насъщата мисъл или чувство. Ако те разбирам правилно, за теб въпросът е, че има стихотворения, които можеш да напишеш само на английски език и дори твоите собствени преводи на български език на тези английски стихове не ти харесват. Това е много интересно и сега се чудя дали може да обясниш причините Защо избираш да напишеш някои стихотворения на английски, а други на български Каква е разликата, когато започваш да пишеш? П. Ц.: Любопитен въпрос, съдържащ интересно предположение. Английският език вероятно е поне 20% по-кратък от българския (ако сравняваме дължината на фразата, с която да кажем същото. В допълнение, той е в по-голяма степен аналитичен език, в който смисловите и граматичните връзки между думите се изграждат преимуществено чрез самото им разполагане една до друга – като кадрите във филма не толкова чрез промяна в морфемния съставна думата. В сравнение с него българският език е в по-голяма степен синтетичен език, в който представките, наставките, окончанията и членните форми изпълняват важна смислообразуваща и/или граматична функция, което води до невероятна (от гледна точка на аналитичните езици) специфика в значението на ниво отделна дума. Богатството на глаголната ни система я превръща в истинска съкровищница за изразяване на смислови нюанси – да прочета, изчета, дочета, зачета – прочитам, изчитам, дочитам, зачитам, – но и поставя бариера пред чужденците, които го изучават. Моите стихове са кратки и визуални като киноразкази в думи. Означавали това, че английският език е изначално по-подходящ за мен като инструмент за писане на поезия Не мисля, че е така. Въпреки че за мен английският не е точно чужд език изучавам го по-сериозно отблизо четири десетилетия, бях имигрант в Америка в годините, когато интернет означаваше главно ползване на имейл, а връзката с България по телефона беше лукс, който не можех да си позволя. Докато живеех в Америка по този начин, напълно откъснат от хората и местата, които познавах – и от самия български език – английският се превърна за мен във втори роден език. В този смисъл за мен би било почти толкова естествено да ползвам английски, за да напиша стихотворение, колкото ида използвам български. Не избирам езика на конкретното стихотворение според чувството |