Още на стр. 16 Броят се издава с подкрепата на н фк 20
Авторефлексията на един поет
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- АЛеКСАНДЪР ШУРБАНОВ Илко Димитров, Веднъж през август, изд. „Аквариус“, С, 2023 м ария К алинова
| Авторефлексията на един поет – реплика към християнския хуманизъм на Джон Дън. Така, чрез вглеждането сив своята собствена орис на поет, авторът на Веднъж през август“ открива мъчителната дисхармония на света, който се опитва да осмисли в думи. „Чувствам, че отново идва времето на сериозното говорене – заявява Илко Димитров. И усещаме как стихотворение след стихотворение, книга подир книга този вглъбен творец се мъчи да пробие шумотевицата навремето ида говори сериозно по големите теми на битието. Кове, наточва своя поетичен инструмент с неизтощимо усърдие, без да се оглежда настрани. Неговата поезия не приличана никоя друга. Тя живее в стратосферния разреден въздух на абстрактното мислене, където не летят лесно употребимите чучулиги и не пеят сладкогласни лирически славеи. Но и там, в най- високото, се раждат видения, защото има и други светове, по-истински от непосредствено достъпния материален свят, има светове надуха. Илко Димитров прониква в тези светове и оттам извлича своите внезапни метафори. Нека цитирам вместо заключение на тези кратки бележки върху новата му поетична книга една от тях, която по поразителен начин определя поезията, неговия вид поезия на дълбокия размисъл като ливада, по която човекът броди нитов живота, ни в смъртта, в тази ливада помежду им, по която само човекът ходи бос, далече от живота, далече от смъртта (с. 35). АЛеКСАНДЪР ШУРБАНОВ Илко Димитров, Веднъж през август, изд. „Аквариус“, С, 2023 м ария К алинова : Антоний Петров, „есхатологии“, изд „Gaiana: booh&art studio”, Шумен, 2023 Антоний Петров не преобръща модернистичната концепция за автора като някой, който може да устои ида надмогне света. Напротив, авторът е някой, който е потопен в страданието на света и световното „зацикляне“ в свършека на историята. Загърбвайки утилитаризма и пропагандния оптимизъм на съвремието, заедно с това и авангардните техники за безредие в изкуството, Антоний Петров достига до една граница в писането, която препраща към края. Можем да наречем неговото писане език накрая. Авторът се опитва да върне достойнството на думата и в един определени краен смисъл е така. При Антоний Петров стихът прекъсва постоянно, насечен е от паузи. Това започва да работи като откъсване на езика, като една феноменологична редукция, показваща езика като място за обитаване, за обживяване, за алтернативно присъствие. След края на света ще живеем в последните си думи. Изтегляне 1.87 Mb. Сподели с приятели:
|