Сат юга е най-доброто време, златният век, когато всичко е било така, както трябва да бъде, нищо не можело да бъде по-добро или по-съвършено. Нямало престъпност, падение на нравите, болести, бедност и смърт; ако се сещате за още нещо лошо, в онези времена то просто не съществувало. Наричат тази епоха "четвъртия етап", тъй като тя се характеризира с абсолютна уравновесеност, същото като четирите крака на масата. Четириъгълникът означава пълно равновесие, масата просто няма начин да падне. Хората не заключвали вратите си. Нямали ключалки, тъй като кражбата била непозната - такава поне е проекцията към настоящето. Това просто не е вярно.
Но ако се опиташ да накърниш нечий въображаем, изпълнен с радост свят, това неизбежно ще породи силен гняв. Точно това се случи, когато казвах на индуистите, че ключалки по онова време не е имало поради несъвършенството в развитието на техниката за производство, а и бездруго хората били толкова бедни, че просто нямало какво да се краде от домовете им. Както се знае, открадната била дори съпругата на Рама - още едно от превъплъщенията на индуисткия Бог. След като дори съпругата на Божието превъплъщение може да бъде открадната, какво остава за съпругата на един простосмъртен? Знае се също и че Кришна откраднал шестнайсет хиляди жени от съпрузите им. И всяка от тях била нечия съпруга, много от тях имали деца. Откраднал ги от домовете на техните съпрузи, откъснал ги насила от децата им. Нима това може да се нарече сат юга?
Казвал съм ви и преди, това се знае... Парасурама убил родната си майка - нима това не е престъпление? А Парасурама също бил Божие превъплъщение. Убил майка си, при това по заповед на собствения си баща. Бащата по всяка вероятност бил обикновен човечец, посредствен съпруг, неизменно измъчван от съмнения ревнивец. Пък и ще да е имал основания за подобни съмнения, след като още от индуистките писания се знае, че дори боговете (не забравяйте, че те имат не един Бог, а трийсет и три милиона) изпитвали подчертан интерес към земните жени, бездруго изкуствената небесна хубост явно им била втръснала.
Красотата в небесата е изкуствена. Девойките там никога не остаряват. Не се потят. Остават си вечно едни и същи. Невероятно красиви, ала в тях има нещо нечовешко. Можеш да си вземеш такава изкуствена кукла - необикновено красива. Може да се направи дори някакво съоръжение така, че куклата да имитира дишане. Възможна е настройка на усмивката, да казва "здравей" и докато не се изтощят батериите й, да те целува и да казва: "Обичам те". Всичко може да бъде записано. Точно така и става - чрез записи. Разликата е единствено в това, че една батерия свършва примерно за седемдесет години. И такива батерии можем да създадем, даже още по-добри - с продължителност на действие сто години. Е, макар и рядко, най-много да се наложи да прескочи човек до сервиза за смяна на батериите или някаква друга дребна повреда.
Красавиците в небесата са изкуствени. Естествено е на един мъж това да му омръзне. Може би не сте се замисляли по този въпрос, но един ден дори красотата омръзва. Колко време можеш да се взираш в едно красиво лице? А боговете били принудени да живеят завинаги със своите красавици. Една и съща красота, цяла вечност... Няма как да не са се отегчавали до смърт. Ако изобщо може да се твърди нещо със сигурност, то това е, че там цари невероятна скука.
И това е така не само според една религия, във всички религии е така. Ще се спра на всяка от тях. Небесните им селения са наситени със скука. За да се разсее скуката и да се внесе разнообразие е необходима промяна. А там нищо никога не се променя. Всичко си остава вечно същото. Нищо чудно, че на боговете рано или късно това им омръзва, приемат човешки образ и прелъстяват земни жени. Но те са богове, разбира се. Като че ли боговете във всички религии са насилници. Ако е възможно да бъдат заловени, трябва да бъдат наказани или подложени на лечение.
И така, боговете слизали на земята, и според древните индийски пурани лъвският пай неизменно се падал на ришите, на мъдреците. Колкото по-голям мъдрец бил човек, толкова по-красиви били жените, които можел да има. В миналото не е било необходимо един индуски мъдрец да бъде ерген. Мъдреците не са католици, джайнисти или будисти. Идеята за целомъдрие и безбрачие е сравнително отскоро. По онова време тази идея все още не съществувала. Индуистките мъдреци били далеч, много далеч от тази идея. Такава мисъл и през ум не им минавала. След като човекът е прочут мъдрец, знае толкова много и всички го уважават, съвсем естествено е да получава най-доброто, включително и най-красивите жени в общността. Дори царете им дарявали своите дъщери. Е, бащата на Парасурама бил велик мъдрец, можел да има най-красивата жена. Но бил разкъсван от съмнения в почтеността на съпругата си. А боговете неизменно приемали човешки образ и слизали на земята, за един бог не е трудно да прави каквито си иска чудеса.
Онзи ден получих от една жена-християнка писмо, изпълнено с гняв: "Нима не разбирате, тук вие сте в християнска страна и въпреки това си позволявате опасни твърдения, че Светият дух например бил насилник, когато Светият дух е част от Бог; следователно вие определяте като насилник дори Бог. Това, което се случило на Дева Мария, не е насилие, а чудо - това пишеше в писмото. Да, голямо чудо е да измамиш едно бедно момиче. Няма как да се приеме другояче освен като чудо. Светия дух по всяка вероятност приел образа на Йосиф, а Мария си помислила, че това е законният й съпруг.
Точно това правели и индуистките богове. Слизали на земята след като мъдреца си отидел, а мъдреците трябвало към три сутринта да си тръгнат, за да се изкъпят в Ганг, после се отдавали на продължителна молитва, разни ритуали и преди изгрев трябвало да извършат още какви ли не други неща. И така, в три през нощта мъдрецът поемал към Ганг, а богът приемал образа на съпруга. Горката жена дори нямала право да му откаже. Не можела дори да се оплаче, че я боли главата, индуизмът не позволява това. От индийската жена се очаква да се прекланя пред съпруга си като пред бог. Неговата заповед е безпрекословна и трябва да бъде изпълнена, не може и дума да става за някаква форма на неподчинение.
И така, бащата на Парасурама непрекъснато се съмнявал в почтеността на жена си, може и да е имал някакви основания за това. Казал на Парасурама: "Иди да обезглавиш майка си и после ми донеси главата й". И Парасурама взел, че изпълнил заповедта! Безпрекословно подчинение на сина пред волята на бащата... Така се ражда насилието.
Бащата заповядал: "Изтрий цялото войнство от лицето на земята", тъй като по онова време кастата на брамините и кастата на воините враждували помежду си. Конфликтът между брамини и кшатрии е вечен и неизбежен и се определя от това кой да властва над другите - интелектуалецът, ученият, браминът, мъдрецът, пророкът или пък политикът, войникът, генералът... Кой? Този конфликт все още не е заглъхнал. Имало го е и по онова време...
Парасурама получил заповед да изтреби цялото войнство веднъж завинаги. Разправят, че... Тази история вероятно е силно преувеличена, но в нея все трябва да има зрънце истина, която да се преувеличи... Разправят, че трийсет и шест пъти избивал до крак всички войни на земята. Въпреки това бил изправен пред сериозен проблем - баща му не заповядал да избие и жените на войните. Съпругите останали живи. Когато една жена остане вдовица, според индуизма тя може да отиде при някой мъдрец и да го помоли да има дете от Него. Мъдрецът нямал право да отхвърли подобна Молба. Това се смятало за негов религиозен дълг.
И така, всички вдовици отивали при някой мъдрец. Индия бездруго изобилства откъм мъдреци, а в онези времена те ще да са били още повече. Вдовиците раждали воини, които на свой ред били избивани - и това се повторило трийсет и шест пъти. Най-после Парасурама остарял, не можел да избива повече хора, ала сторил толкова зло, колкото никой друг простосмъртен не можел да стори. Въпреки това и досега индуистите казват: "Не, това не е проява на насилие", докато собствените им книги не говорят за нищо друго освен за насилие.