Основи на счетоводството
Изтегляне 1.2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава
- Документирането е необходимо за да не се забрави извършената операция и да се запази нейната
- Класификацията на счетоводните документи може да бъде извършена по различни признаци : 1. Според мястото
- Според предназначението : а / разпоредителни ( заповеди ); б / за счетоводно оформяне ; в /
- : а / пълна
- А + х = П + х Четвърти
- Дебит Сметка No Кредит
| Глава 5. Метод на счетоводството
Той е начин, средство за изследване на нещо. С него се дава отговор на въпроса как се създава счетоводна информация т. е. начина, по който стопанските операции и процеси се превръщат в информация за самите тях. Думата метод има гръцки произход и означава подход за теоретично изследване или за практическо прилагане на нещо. Методът се състои от способи (елементи), чрез приложението на които се получава точна изчерпателна и навременна информация за обектите на счетоводното отчитане във взаимната им връзка. Способите включват: Документиране. Чрез него се получава информация за движението на средствата и изменението им в резултат на извършените стопански опе- рации и процеси. Инвентаризиране. Той дава възможност да се установи действително- то състояние на имуществото, тъй като чрез текущото отчитане не могат да се обхванат всички изменения (напр. фири, липси, излишъци) Оценяване. То ни дава характеристика на обектите с помощта на стой- ностния измерител Калкулиране. Свързано е с оценката и оценява отделните разходи с цел формиране на себестойността на продукта или услугата. Двойно записване по счетоводните сметки. С него става възможно да се отразят измененията в обектите в резултат на извършените стопански операции двустранно едновременно с два противоположни ефекта. Система на счетоводните сметки. Чрез нея се извършва текущо счето- водно отчитане на измененията в средствата и техните източници. Те дават възможност да се конкретизират тези изменения в тяхната взаимна връзка. Балансово обобщаване. Той дава възможност да се обобщи информа- цията към определен момент. Свързан е със съставянето на счетоводния баланс. Сводка (обобщаване) на счетоводните данни. Свързан е с периодич- ното обобщаване на счетоводната информация Методът не е сбор от тези способи. Те са свързани един с друг в логи- ческа последователност (напр, 1 и 2, 3 и 4, 5 и 6, 7 и 8). Те не са изолирани един от друг, а действуват паралелно. Глава 6. Документиране и инвентаризиране Документите са първичните носители на отчетната икономическа информация. Документирането е необходимо за да не се забрави извършената операция и да се запази нейната хронологичност. В Закона за счетоводството гл. II,чл. 7, ал. 1 са посочени елементите, които трябва да съдържат първичните документи адресирани до други предприятия, а именно: 1. Наименование и номер, съдържащ само арабски цифри 2. Дата на издаване 3. Наименование и адрес 4. Булстат и данъчен номер по националния данъчен регистър на издателя и получателя 5. Предмет и стойностно изражение на стопанската операция 6. Име, фамилия и подпис на съставителя. Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието съдържа (ал. 2): 1. Наименование и номер, съдържащ само арабски цифри 2. Дата на издаване 3. Предмет и стойностно изражение на стопанската операция 4. Име фамилия и подпис на съставителя. При ползуване на технически средства за съставяне на първични сче- товодни документи подписите могат да се заменят с идентификационни цифри или с електронни подписи по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис (чл. 8 от ЗС). Класификацията на счетоводните документи може да бъде извършена по различни признаци: 1. Според мястото и времето на издаването: а/ първични; б/ вторични; в/ счетоводни регистри. 2. Според предназначението: а/ разпоредителни (заповеди); б/ за счетоводно оформяне; в/ изпълнителни. 3. Според начина на съставянето: а/ Книжни; б/ магнитни (дискети, хард дискове и др.). Документооборот - движението на документите от момента на съставянето до предаването за съхранение в архив. Пътят на това движение е свързан с информационните потоци и преминава през следните етапи: съставяне на документа; проверка на реквизитите и аритметична; обработка от счетоводните работници; съхранение. Обработката включ- ва групиране и осчетоводяване (определяне на сметките, шифрите от индивидуалния сметкоплан). Съгласно чл. 42 ал. 1 от ЗС счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за държавния архив в съот- ветните срокове. Инвентаризиране. Този способ (елемент) на метода се използува като продължение на документирането, което не може да отрази всички промени в средствата и част от източниците като липси, излишъци,стихийни бедствия и др. Тя е процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на количествени и качествени параметри на активите и пасивите на предприятието в точно определена дата, съпоставянето им със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. Инвентаризациите имат различна периодичност и обхват. Съгласно ЗС чл. 21 те се извършват за дълготрайните активи най- малко веднъж на 2 години. За краткотрайните най- малко веднъж в годи- ната, а за останалите преди съставянето на годишния финансов отчет. В зависимост от обхвата и целта инвентаризациите се разделят на: а/ пълна- обхваща всички счетоводни обекти; б/ частична- само отделни обекти; в/ извънредна- съгл. ЗС по искане на органите на съдебната власт и др. предвидено в закона. В ЗС е предвидено инвентаризацията да се извършва по ред, предви- ден от органите на управлението. Назначава се комисия, която се състои най-малко от трима души, определя се срокът и обектите на инвента- ризиране Преди започване на инвентаризацията лицата, отговарящи за отчетните обекти подписват декларация, че всички документи до запо- чването са предадени и отчетени в счетоводството. Извършването u е в присъствие на материално отговорно лице или негов представител (със заверено нотариално пълномощно). Инвентаризацията на стоково-материални ценности се извършва чрез преброяване, претегляне, измерване; паричните средства, ценните книжа и благородни метали се преброяват от МОЛ в присъствието на членовете на комисията. Разчети, взаимоотношения, пасиви, приходи и разходи се инвентаризират въз основа на наличната документация, При инвентаризацията се използуват и съответни документи. Те вече не се утвърждават от Министъра на финансите /досега с Албум на пър- вичните счетоводни документи/. Обикновено се ползуват инвентаризационен опис, сравнителна ве- домост,, протокол за резултатите от инвентаризация, протокол за ком- пенсиране на липси и излишъци (при наличие на причинно- следствена връзка), протокол за естествени загуби (фири) и др. по преценка на управлението. Резултатите от инвентаризацията могат да бъдат: а/ липси − по вина на МОЛ, което се задължава да заплати по-високата стойност между справедливата и отчетната − по вина на предприятието по отчетна стойност. В този слу- чай те са погинали при стихийни бедствия, кражби, липса на охранителни мерки и др. б/ излишъци- отчитат се по справедлива цена; в/ несъбираеми вземания- с изтекъл давностен срок, които трябва да бъдат отписани; г/ естествени фири- отчитат се като текущ разход. Глава 7. Оценяване и калкулиране Оценяването е свързано с една от особеностите на счетоводството за използуване основно на стойностния измерител. Съгласно ЗС и НСС оценяването се извършва по историческа цена, т.е. стойността при тях- ното придобиване или възникване. Оценките се разделят на : а/ текуща – свързана с времето на придобиване на актива, като се използуват следните измерители: −цена на придобиване – при покупка на актива, която включ- ва: фактурна стойност, товаро- разтоварни разходи, транс- портни разходи, ДДС ако получателят не е регистрирано лице (в случаи, когато получава актива от регистрирано) и др. При внос освен горните елементи се включват: мито, митнически такси, акциз( ако стоката е акцизна). −себестойност – използува се, когато предприятието самопроизвежда актива и включва основните производствени разходи. −справедлива цена (продажна, пазарна, борсова). Това е це-ната, по която един актив може да бъде заменен или даден пасив погасен при пряка сделка между информирани ку- пувач и продавач. Борсовата цена се използува за акции и облигации, регистрирани на фондовата борса и продаваеми. Ако липсва такава се ползват продажната или пазарната. б/ периодична – тя е свързана с принципа на предпазливостта и се извършва съгласно ЗС,МСС, и НСС Калкулиране – използува се за обхващане разходите по отделни обекти, които са предварително определени с цел формиране на се- бестойността им. Обект на калкулиране е продукт на труда или услуга, които се създават и извършват в предприятието (например 1кг доматено пюре, 1т кафяви въглища, 1л олио, ремонт на лек автомобил и др.). За всяка калкулационна единица се съставя калкулация, която съдържа раз- ходи, диференцирани от самото предприятие. Себестойността се определя от стойността на употребените материа- ли, разходи за преработка, разходи за запати, осигуровки, амортизация и други, свързани с производството на съответната продукция. Калкулация на продукция в текстилната промишленост /примерна/ 
Разходите са вода са със значителна стойност, когато се ползват услу- гите на апритурен цех. Отделните статии също могат да бъдат детайлизирани, например по видове материали. Глава 8. Балансово обобщаване Балансово обобщаване – Той се реализира чрез баланса, който според професор д-р Иван Душанов може да се разглежда “като информационна система, която изразява синтезирано към даден момент състояние на стопанските средства и на източниците на предприятието”1 Счетоводният баланс служи за обобщаване в определен момент на средствата в дадено предприятие според конкретния им имуществен състав и според произхода им. Този способ се използва и в други сфери на стопанския живот. Например : баланс на ресурсите, баланс на доходите, платежен баланс. Той има две страни- актив и пасив. В актива се отразяват средства- та, а в пасива източниците на тези средства. Произхожда от латинските думи “bis” и “lanx”- “давам- вземам”, “равновесие” и отразява едно и също нещо, представено в двустранна форма с помощта на стойностния измерител. Съгласно ЗС чл.27 (ал.1) счетоводният баланс включва балансова и задбалансова част и се съставя в двустранна и едностранна форма. Активите и пасивите се представят систематизирано в раздели, групи статии, като последните се подреждат по степен на същественост. Зад- балансовата част съдържа условни активи и пасиви, признати и оценени съгласно счетоводните стандарти. Малките предприятия могат да пред- ставят баланс само с раздели и групи. Балансът дава отговор на въпроса с какви средства разполага дадено предприятие и какъв е произхода на тези средства. В общите разпоредби на НСС активът е определен като ресурс,кон- тролиран от предприятието в резултат на минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода , а пасивът като съществуващо за- дължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода. Балансът е унифициран и стандартизиран по отношение на раздели и групи, като в същото време се явява една отворена система. Статиите Душанов Иван “Обща теория на счетоводството” 2000 г., стр. 47 се отразяват по степен на значимост. Най – обобщена информация се получава от разделите, а най- детайлизирана от статиите. Еднородни по икономическия си характер средства и източници са обобщени в групи. Активът има следните раздели: “А” Дълготрайни активи “Б” Краткотрайни активи Пасивът има три раздела: “А” Собствен капитал “Б” Дългосрочни пасиви “В” Краткосрочни пасиви Групите се обозначават с римски цифри, а статиите с арабски Видове балансови статии Като съставна част на баланса статията показва еднороден ресурс или източник. Тя се явява самостоятелна информационна единица. Класифицирането им може да бъде извършено от различни гледни точки: 1. В зависимост от икономическата им природа а/ активни; б/ пасивни. 2. В зависимост от функционалната им роля и предназначение: а/ основни; б/ корективни (регулиращи) – чрез тях се отчита промяна в оцен- ката на актива или пасива. Те съществуват заедно с основната статия. Делят се на: −корективни увеличаващи(допълващи) увеличават стойност-та на основната и се отразяват в същата страна на баланса, където е статията, която допълват; −корективни намаляващи – намаляват стойността на основ-ната статия и се отразяват в срещуположната страна в ба- ланса (например амортизацията). Пример: В началото на отчетния период са придобити транспортни средства с цена 4000 лв. През периода е начислена амортизация 7000 лв., която ще намери отражение в статия амортизация (коригираща, на- маляваща). 
В този случай основната статия е готова продукция по планови цени и корективна увеличаваща, отразена в същата статия на баланса чиято стойност се прибавя към тази на основната. Видове баланси Съществуват различни критерии за класифициране като: време на изготвяне, форма, включване или не на корективни статии и др. а/ по форма: −едностранна;−двустранна. б/ по време на съставяне: −начален (към 01.01), който е равен на крайния (31.12 пред- ходната година), както и този при образуването на предпри- ятието; −приключителен ( към 31.12 съгласно ЗС); −извънреден при стихийни бедствия и кражби, по искане на ръководството и др. в/ в зависимост от обхвата на информацията: −единични - включват дейността на отделна отчетна едини-ца, обособена на самостоятелен баланс; −сборни – съдържат обобщена информация на предприятия-та и филиалите му (също на самостоятелен баланс); −консолидирани – включват информация за група предпри-ятия, но се оформят като баланс на едно, като обобщаването се извършва от предприятието майка. г/ в зависимост от това, дали се включват корективни статии или не: −брутни – включват ; −нетни – не включват, съответно се прибавят или изваждатот основните, които коригират. У нас се представя нетен баланс. Глава 9. Балансови изменения в резултат на извършени стопански операции. Всяка стопанска операция предизвиква изменения в баланса като променя: имуществото (актива); капитала (пасива); имуществото и ка- питала едновременно. Тези изменения се отразяват в конкретни балан- сови статии и се разделят на четири вида. Първи вид включва изменения само в актива, при което една активна балансова статия се увеличава, друга се намалява с една и съща стой- ност. Възможно е няколко да се увеличат една да се намали и обратно няколко да се намалят една да се увеличи, като равенството между стой- ностите се запазва. Тук една имуществена форма на капитала се транс- формира в друга. Пример: предприятие купува материали съгласно фактура на стойност 200лв., задълженията към доставчика изплатени в брой. Материалите са заприходени в склада, съгласно складова разписка. Баланс/преди стопанската операция/ 
Капиталът в случая не се променя, а само неговото имуществено проявление по посока (+) и (-). Увеличават се материалите с +200лв. и се намаляват паричните средства в брой -200лв. След тази стопанска операция балансът ще изглежда така: 
Изменението тук има абстрактен израз (какъвто е и характера на капитала) тъй като се сменя само формата му. Пример: По решение на собственика неразпределената печалба от минали години се трансформира в специализирани резерви в размер на 100 лева. След промяната балансът ще изглежда така: 
Изменението в този случай ще бъде: А=П+х-х Трети вид изразява увеличение на имуществото (в конкретна форма) и на капитала, като се променя сумата на актива и пасива (увеличават се). Промяна настъпва в капитала – привнесения. Пример: Доставени са стоки съгласно данъчна фактура за 3000лв. задълженията към доставчика не са изплатени. Стоките са заприходени в склада съгласно складова разписка. След посочената стопанска операция балансът е: 
Изменението в този случай ще има следния вид: А+х=П+х Четвърти вид – при него се засяга актива и пасива по посока нама- ление, т.е. намаление настъпва и в средствата и в източниците. Пример: Изплатени са задълженията към доставчика във връзка с предходната стопанска операция (3000лв.) със средства от разплащател- ната сметка, което ще доведе до следните изменения в баланса:
Изменението ще бъде А-х=П-х, като ще се намали сумата на актива и пасива. Възможно е да се съчетаят две балансови изменения . Пример: Доставени са материали съгласно фактура за 13000лв. За- дълженията към доставчика са изплатени от разплащателната сметка 4000 и средства от получен краткосрочен заем 9000лв. В случая се увеличава балансовата статия материали (13000). Нама- ляват се средствата по разплащателната сметка и се увеличава привле- чения капитал (банков кредит) 9000лв. В този случай сумата на актива и пасива ще се увеличи с 9000лв. посочените балансови изменения по- твърждават двойственото проявление на капитала– като имущество и като абстрактно– правна форма (капитал). Упражнение: 1. Под влияние на коя операция ще се промени сумата на актива. −закупени материали със средства от краткосрочен заем;−изплатени задължения към доставчик със средства от касата;−купени акции (със срок 12 месеца) със средства от разплащател- ната сметка. 2. Какви балансови изменения ще настъпят в баланса след следни- те стопански операции. 
Изменението ще бъде А-х=П-х, като ще се намали сумата на актива и пасива. Възможно е да се съчетаят две балансови изменения . Пример: Доставени са материали съгласно фактура за 13000лв. За- дълженията към доставчика са изплатени от разплащателната сметка 4000 и средства от получен краткосрочен заем 9000лв. В случая се увеличава балансовата статия материали (13000). Нама- ляват се средствата по разплащателната сметка и се увеличава привле- чения капитал (банков кредит) 9000лв. В този случай сумата на актива и пасива ще се увеличи с 9000лв. посочените балансови изменения по- твърждават двойственото проявление на капитала– като имущество и като абстрактно– правна форма (капитал). Упражнение: 1. Под влияние на коя операция ще се промени сумата на актива. −закупени материали със средства от краткосрочен заем;−изплатени задължения към доставчик със средства от касата;−купени акции (със срок 12 месеца) със средства от разплащател- ната сметка. 2. Какви балансови изменения ще настъпят в баланса след следни- те стопански операции. Посочете балансовото изменение, като използувате равенствата от типа: А + х- х = П; А = П + х – х; А + х = П + х; А – х = П - х Глава 10. Двойно счетоводно отразяване и система на счетоводните сметки Същност на двойното записване. Извършените стопански операции през даден отчетен период са мно- гобройни и разнообразни и не е възможно за всяка от тях да се съставя баланс. Освен това чрез баланса се получава информация за състоянието на средствата и техните източници, в които през отчетния период на- стъпват изменения. Характерно за тях е това, че са винаги равни, което произтича от равенството между актива и пасива. Балансовите статии се променят с противоположни знаци, но с еднаква стойност. За отразяване на измененията в отделните обекти, се използува спо- соба двойно отразяване. Той се обосновава на двустранното проявление на капитала, в резултат на което всяка стопанска операция предизвиква изменение най-малко в два обекта. Този елемент (способ) на метода е неразривно свързан с другия елемент – система на счетоводните сметки. Те са цифров израз на всеки обект и равните по стойност изменения в резултат на стопанските операции се записват по дебита на едната сметка и по кредита на другата. Кореспонденцията между сметките се изразява чрез счетоводна статия. При ръчна обработка на информацията счетоводната статия може да бъде съставена по определена бланка (ме- мориален ордер, на самия документ и др.) Видове статии а/ Прости. При тях се засягат само два обекта като са възможни следните промени единият обект се увеличава, другият се нама- лява; двата обекта се увеличават; двата се намаляват. Пример: Получена е фактура за доставка на стоки 1000лв.Задължен- ията към доставчика изплатени от касата. Дебит сметка. Стоки 1000 Кредит сметка. Доставчици 1000 Определянето на сметките, които се засягат е в зависимост от това каква балансова статия се променя ( активна или пасивна) и дали изме- нението предизвиква положителен или отрицателен ефект. Произходът на понятието дебит и кредит е латинско “debo “ и “ cre- do”, което в трето лице единствено число означава “debere” той има да дава, да дължи и “credere” той има да взема. Дебитирам означава още задължавам, а кредитирам заверявам. б/ Сложни – Тук се засягат повече от два обекта. Две или повече сметки се дебитират една се кредитира; една се дебитира две или повече се кредитират, като равенството между дебита и кредита се запазва. Пример:Доставени са материали съгласно фактура за 3500лв. Задъл- женията към доставчика са изплатени от касата 1000лв. и от разплаща- телната сметка 2500лв. Дебит сметка Материали 3500 Кредит сметка Каса 1000 Кредит сметка Разплащателна сметка 2500 В зависимост от операциите, които отразяват статиите се делят на: Реални (основни). Отразяват действително извършени операции Сторнировъчни (червени). Използват се за коригиране (сторниране) на грешно съставени вече статии, или за неправилно отразени обороти. Задбалансови. Техните стойности не се включват в сумата на активи- те и пасивите, тъй като имат условен характер. Към тях се отнасят : −чужди материални и нематериални активи;−наети от други предприятия; −чужди материални запаси, постъпили в предприятието за прера-ботка; −собствени активи, невключени в стопанския оборот, като отпеча-тани но непродадени акции и др. Казаното дотук може да бъде изразено чрез следната таблица: 
Активните сметки, които отчитат конкретен обект от средствата на предприятието при неговото увеличение се дебитират, а при намаление се кредитират. За пасивните сметки отчитащи конкретен източник на средства увеличаването се отразява в кредита, а намалението в дебита. Всяко предприятие разработва индивидуален сметкоплан. В този сми- съл съответните органи имат свобода при съставянето на сметкоплана, като могат да се съобразят с примерния, предложен от Съюза на счетово- дителите Сметката се състои от три цифри, но е възможно за някои пред- приятия да бъде с четири например в банки, бюджетни предприятия, където е въведена подгрупа с три цифри. Обикновено първата цифра на сметката означава раздела от баланса, втората, групата и третата статия- та. Сметките са обхванати в девет раздела: Първи – сметки за капитали; Втори – сметки за дълготрайни активи; Трети – сметки за краткотрайни активи; Четвърти – сметки за разчети; Пети – сметки за парични средства; Шести – сметки за разходи; Седми – сметки за приходи; Осми – свободен; Девети – с сметки за условни активи и пасиви (задбалан- сови) Това групиране е на база кръгооборота на капитала. А/ Структура на сметките: а/ начално салдо – начално състояние на обекта; б/ обороти – изменението на обекта през отчетния период; в/ сбор – сумата на началното салдо и оборотите. За активни- те сметки които имат дебитно салдо се прибавят съответно дебитните обороти, а за пасивните кредитно начално салдо, кредитните обороти; г/ крайно салдо – крайно състояние на обекта – което се полу- чава като от сбора се извадят оборотите. За активните смет- ки то е дебит, но е и разлика между дебитен сбор и кредитен оборот, а за пасивните кредитен сбор минус дебитен оборот, и салдото е кредитно. За сметките се използва известната в практиката теобразна форма:
Посоченото дотук може да бъде илюстрирано с: 
Сметката е пасивна увеличението е в кредита, а намалението в дебита. Упражнение В предприятие “Х” са извършени следните стопански операции: 1. Със средства от разплащателната сметка е покрит краткосрочен заем 100 лева. 2. Закупени са материали съгласно фактура за 500 лева. Задължени- ята към доставчика изплатени от касата, съгласно РКО No 4. 3. Изплатени са задължения към доставчика от разплащателната сметка съгласно банково бордеро 4000 лв. 4. Изплатени са заплатите на персонала съгласно РКО No 5 2600 лв. 5. Изплатени са от касата съгласно РКО No 6400лв. спонсорство за деца с увреден слух за сметка на резервите. 6. Изплатени са задължения към социалното осигуряване от раз- плащателната сметка 900лв., съгласно б. б-ро. Да се отразят балансовите изменения. Да се съставят счетоводните статии. Б/ Класификация на счетоводните сметки В счетоводната практика се използват различни счетоводни сметки, които могат да бъдат систематизирани и класифицирани по различен на- чин. Основното от което ще се изходи са определени характеристики на сметките като: а/ какви обекти отчитат; б/ в каква степен обобщават информацията; в/ функционалната им роля и предназначение. На база първата характеристика различаваме: 1. Основни – отразяват определено имущество или източник, които са съставна част на баланса, поради което могат да бъдат опреде- лени и като балансови. В зависимост от състава на балансовите статии те могат да се разделят на: а/ сметки за дълготрайни активи; б/ сметки за краткотрайни активи; в/ сметки за капитали; г/ сметки за разчети и др. 2. Операционни – чрез тях се отчитат произтичащите в предпри- ятието стопански операции и процеси, които възникват през отчетния период и отразяват движението и изменението на сред- ствата и източниците. Те не участват в счетоводния баланс т.е. приключват се и остават без салдо след завършване на процеса или операцията. Възможно е те да не бъдат завършени до края на отчетния период, в който случаи някои сметки остават със салдо, отразяващо незавършеното производство или услуга. В този раз- дел сметките се разделят на: а/ събирателно - разпределителни - чрез тях се събират (аку- мулират) разходи, след което обикновено в края на отчетния период се разпределят по направления (производства). Те имат характер на активни (отчитат изразходвани средства). Към тях се отнасят сметките отчитащи разходите по ико- номически елементи административни разходи, разходи за продажби. 
Базата за разпределение на непреките (косвени) разходи, към които се отнасят административните и разходи за продажби се определят в зависимост от спецификата на организацията по дейността и техноло- гията u. Освен сметките отчитащи разходите в тази подгрупа се включват и сметки отчитащи приходи например: като приходи за бъдещи отчетни периоди. Една част от тях се отразява като приход за съответния отчетен период (останалите се разсрочват във времето). Тези приходи се полу- чават през отчетния период (например приходи от наеми ), увеличават се паричните средства, но с тях не се увеличава финансовият резултат за периода, през който са получени. За всяка следваща отчетна година със съответната част се увеличават приходите (съгласно принципа на съпо- ставимостта). Пример: Отдадена е под наем сграда с годишен наем 5000лв. на дру- го предприятие за пет години. За годината през която е получен наема той ще постъпи по разплащателната сметка (актив) и като приход за бъ- дещ отчетен период (пасив). Всяка следваща година от наемния срок ще се отнасят по 1000лв. приходи за текущия период. Сметките отчитащи приходите имат характер на пасивни, т.е. всеки приход се отчита в кредита на определената за това сметка. 
б/ операционно - калкулативни - в тях се отразяват разходите, които образуват себестойността за производството на определен про- дукт или услуга. Тези сметки имат характер на активни, и всеки разход се отнася по дебита им. Към тях се отнасят разходите по видове дейности като в дебитната им страна се отнасят извърше- ните разходи (основни, производствени) и се формира себестой- ността, а се кредитират при заприходяване на продукцията. 
Кредитирането на сметка разходи за основна дейност и дебитиране- то на сметка “Готова продукция” отразява напускането на средствата от производствената сфера и навлизането в стоковата. Сметки “Разходи за основна дейност”, “Разходи за спомагателна дейност” и “Разходи за придобиване на ДМА” могат да останат с де- битно салдо, което отразява. извършени разходи през отчетния период (за материали, за труд, осигуровки, външни услуги и др.) за продукция, услугата или актива, които не са завършени. в/ Операционно – резултатни - чрез тях се получава информация за извършените разходи и получените приходи, т.е. в дебитната им страна се отразяват разходите, а в кредитната приходите, а сал- дото показва резултата. Тези сметки имат характер на пасивни. В края на отчетния месец те остават без салдо (приключват се). Към тези сметки принадлежат тези отчитащи приходите от про- дажба на продукция, стоки, услуги и от други продажби. 
3. Регулиращи (корективни) сметки - те нямат самостоятелно значение, а коригират стойността на някоя активна или пасивна сметка. Разделят се на допълващи (увеличаващи) и контрарни (намаляващи). Първите допълват стойността на основната сметка, а вторите намаляват стойността на основните. Типичен пример за такива сметки са: амор- тизацията на материални и нематериални активи, непокрита загуба от минали години, невнесен капитал. По своя характер тези сметки могат да бъдат активни и пасивни. Пример: През месеца начислената амортизация на сгради и кон- струкции е 1000 лв. Отчетната стойност на тези активи е 30 000 лв. 
В баланса статията сгради и конструкции (актив) ще се представи за 29000 лв., т.е стойността на амортизацията се изважда. Това е в случай, когато се съставя нетен баланс, в който регулиращите сметки се приба- вят или изваждат към и от основната сметка. В брутния баланс регулира- щите сметки фигурират съответно в актива или в пасива ( в зависимост от това дали са увеличаващи или намаляващи). 4. Задбалансови сметки – чрез тях се отчитат условни активи и пасиви, които не са собственост на предприятието( напр. наети активи, стоки на консигнация) те винаги се посочват и в актива и в пасива ( след баланса), за да се запази балансовото равенство. Освен посочената клсификация може да бъде направена и друга на база различни критерии като например степен на обобщеност: 1. Синтетични – синтезират информация за отделните обекти (на- пример сметка стоки, сгради и конструкции и др.) 2. Аналитични – детайлизират информация за определените обек- ти, т.е. към всяка синтетична сметка могат да се открият различ- ни по брой аналитични. Характерно за тях е това, че сумата на началните салда, обороти, крайни салда трябва да бъдат равни на тези от синтетичната: Пример: Синтетична сметка 
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||