Основни модели за идентифициране на децата
Деца с умствена изостаналост
Изтегляне 147.5 Kb.
|
Свързани:
ВЛОГ Езиково-говорно развитие на детето-1
| Деца с умствена изостаналост
Умственатаизостаналост е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигнетност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения. Изотаването може да се съчетава, но може и да не се съчетава с други психични или телесни разстройства. Умствено изостаналите лица обаче могат да заболеят от целия спектър психични разстройства и в сравнение с общата популация болестността от други психични заболявания при тях е поне 3-4 пъти по-висока. Освен това усмтвено изостаналите лица са изложени на по-голям риск от експлоатация и физически и/или сексуално насилие. Адаптивното поведение винаги страда, но в защитена социална среда, където намират достъпна подкрепа, при лицата с умствена изостаналост такива нарушения може изобщо да не се забележат. Лека умствена изостаналост. Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. Повечето от лицата на горната граница на леката степен са способни да извършват работа, свързана по-скоро с практически отколкото с умствени умения, включваща неквалифициран или нискоквалифициран физически труд. В социокултурни условия, където не се държи много на учебните постижения, известна степен на лека умствена изостаналост може въобще да не представлява проблем. Ако обаче има забележима емоционална и социална незрялост, социалните последствия от функционалния дефицит, като например неспособност за справяне с изискванията на брака или отглеждането на деца, или трудности при вграждането в културните традиции и очаквания, ще бъдат явни. Общо взето, поведенческите, смоционалните и социалните затруднения на лицата с лека умствена изостаналост, както и нуждите от лечение и подкрепа, свързани с тях, са по-близо до тези на хората с нормален интелект, отколкото до специфичните проблеми на лицата с умерена и тежка степен на умствена изостаналост. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството. Умерена умствена изостаналост При лицата от тази категория разбирането и използването на речта се развиват бавно и евентуалните им постижения в тзи област са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения също изостават, като при някои лица наобходимостта от наглеждане остава постоянна. Успехите в училище са ограничени, но едан малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Обучителните програми могат да дадат възможност на тези лица да развият ограничения си потенциал и да придобият някои основни умения. Такова програми са подходящи за бавно усвояващи с нисък таван на успеваемост. Възрастните лица с умерена умствена изостаналост обикновено могат да извършват проста практическа работа, ако задачите са внимателно структурирани и се упражняват под умело ръководство. Рядко се постига напълно независимо съществуване в зряла възраст. Като правило обаче тези лица са напълно подвижни и физически активни и повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности. Тежка умствена изостаналост В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. По-ниските нива на успеваемост, споменати по-горе, също са най-чести в тази група. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които свидетелстват за наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на централната нервна система. Дълбока умствена изостаналост Интелектуалният квотиент е под 20, което на практика означава, че способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение. Изтегляне 147.5 Kb. Сподели с приятели:
|