Основни модели за идентифициране на децата
Деца с комуникативни нарушения
Изтегляне 147.5 Kb.
|
Свързани:
ВЛОГ Езиково-говорно развитие на детето-1
| Деца с комуникативни нарушения
Основни комуникативни нарушения при децата са: нарушение на произнасянето (артикулацията – фонологията) на звуковете; нарушения в произношението, причинени от проблеми в инервацията на артикулационния апарат; различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие; нарушения при структурни увреди на артикулационния апарат; нарушения на темпа и ритъма на говор; гласови нарушения; различни по степен и тежест нарушения при детска церебрална парализа; специфични нарушения в усвояването на училищните умения - писане, четене, смятане; нарушения при сензорни дефицити, интелектуална недостатъчност и соматични проблеми (физически увреди и хронични болести); нарушения на произнасянето (артикулацията-фонологията) на звуковете - при деца с нормални слух, интелект и инервация на артикулационната мускулатура нарушения в произношението, причинени от проблеми в инервацията на артикулационния апарат Характерни са нарушения в артикулацията на звуковете, в гласа, интонацията, темпа, ритъма, емоционалността на речта. В зависимост от степента на нарушение във функционирането на мускулите говорът може да е напълно възпрепятстван или да са затруднени само някои движения на езика, причиняващи проблеми в артикулацията. Различни по степен и тежест нарушения на езиковото развитие - при деца с нормален слух и съхранен интелект, които към три годишна възраст вече изразено се открояват от връстниците си с: късното си проговаряне; общуването на „собствен” език, който разбират само най-близките им хора; тежки проблеми в произнасянето на повече говорни звукове аграматичен говор – не съгласуват по род и число, бъркат времената на глаголите; затруднение при разбиране значението на думите или фразите, късно формират понятия за групиране по признак и др.; трудно разбиране на чуждо казване. Езиковите нарушения най-често са съпроводени от: особености на характера (отказ да се говори, нежелание да се съобразяват с правилата и изискванията на възрастните, хиперактивност, апатия, агресивност); слабо развита фина моторика на ръцете; непознаване на цветовете, формите, размерите; несформираност на пространствените и времевите представи; недостатъчно развити познавателни процеси - възприемане, внимание, памет, мислене, въображение. Нарушения на темпа и ритъма на говор - характеризират се с: бързо говорене, често трудно разбираемо за околните; затруднение преди началото на изказването; употреба на излишни звукове преди дума или фраза; повторение или удължаване на звукове, срички, думи при говор в началото или средата на думата, съпроводени с напрежение в говорния апарат. Гласови нарушения - характеризират се с пълно отсъствие на глас или частично нарушение. Комуникацията е допълнително утежнена от затруднения да се контролира позата за говорене и слушане, нарушението на мускулния тонус и рефлексите, дишането и гласообразуването. Благодарение на екипната работа, започнала в най-ранна възраст, много от тези деца се интегрират успешно. Специфични нарушения в усвояването на училищните умения - писане, четене, смятане - характеризират се с нарушения на писмената реч, изразени в допускането на строго специфични грешки, които не са свързани с интелектуалното развитие на детето или с пропуски в обучението в училище. Най-често проблемите в четенето и писането протичат заедно. В повечето случаи едно дете със специфични проблеми в писането има същите проблеми и при четене. Проблемите в четенето водят до невъзможност да се разбират условията и на математическите задачи. При смятането се допускат специфични грешки от типа огледално изписване, бъркане по графично сходство. Голям проблем при децата със специфични проблеми на четенето, писането и смятането е разбирането и прилагането на алгоритъм за дадена операция. Лесно се дезориентират в час, не разбират зададените им въпроси и дават нелогични и несвързани с въпроса отговори (дори при елементарни въпроси). По-голямата част от децата със специфични проблеми в усвояването на училищните умения имат несъответствие между реалните си способности и интелект (често над средните) и постиженията, демонстрирани в училище. Въпреки толерантността и подкрепата към тях от огромна част от преподавателите в началния етап на обучение, тези деца най-често преживяват неприятни емоции при всяко изпитване, свързано с четене, писане или смятане. Крайните случаи на несправяне с овладяването на училищните умения предизвикват различни реакции - някои деца започват умишлено да пречат в час, да отказват да спазват училищните правила, да се държат арогантно и агресивно, други се изолират от случващото се наоколо, запазвайки поведение на отсъстващи, трети развиват страх, граничещ с фобия, от училище, изразяващ се със соматични симптоми - главоболие, болки в корема, гадене, изпотяване, треперене, тикове, вследствие на което често отпадат от училище. нарушения при сензорни дефицити, интелектуална недостатъчност и соматични проблеми (физически увреди и хронични болести). Изтегляне 147.5 Kb. Сподели с приятели:
|