Деца с множество увреждания
Ориентирането и мобилността при деца с множество увреждания трябва да постигне определена цел. Според Ван Остером тази цел трябва да бъде следната: „ способност за движение, така че да се стига до определената цел в рамките на ограниченията и възможностите на ученика, при това с наличие на радостни преживявания и с отърсване от неприятен опит и емоции”.
Социално-педагогическа характеристика на децата с множество увреждания:
отделна област (малко са такива);
много беден речник, измислени и нецензурни думи.
Основните области на обучение на деца с множество увреждания са следните три главни области:
А) развитие на елементарни академични умения – много скромни постижения при такива деца. Функционални знания. Няма преминаване от клас в клас, само документ, че са обучавани и се посочва какво могат.
Първо ниво – грижи за себе си
Второ ниво – общуване
Б) умения за самостоятелност – трябва да го научим на най-елементарни умения за самостоятелност.
В) корекция на поведението – неадекватни реакции, агресия, самоагресия. Не можем да неутрализираме това поведение.
Аутизъм
Аутизмът представлява первазивно разстройство на развитието на мозъчните функции (определение съгласно диагностичните критерии DSM-IV и ICD-10), което пречи на човешкия индивид да организира и разбира информацията, която получава чрез своите сетива. Това може да го доведе до затвореност в самия себе си и драматично да наруши взаимодействието му с обкръжаващия свят.
Клиничните изследвания показват честота на срещане на пълния, класически аутизъм 4-5 от 10 000 души и може би до 10-20 от 10 000 души показват много от симптомите и също могат да се включат в “аутистичния спектър”. Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза.
Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек.
Диабет
Диабетът е вид болестно състояние, причинено от сложно разстройство на ендокринната система, при което изпъква намаленото образуване на хормона инсулин в задстомашната жлеза.
Съществуват три типа диабет: Тип 1, тип 2 и гестационен диабет (диабет на бременността).
диабетът тип 1 се характеризира с абсолютна липса на инсулин.
Той най-често се проявява в детската възраст, но и на сто години панкрeaса може да спре да произвежда инсулин .
диабет тип 2 представлява състояние, при което организма
развива резистентност (нечувствителност) към нормалното инсулиново действие, а впоследствие намалява и производсвото на собствен инсулин. Най-често се среща при хора над 30-годишна възраст, но е възможно да се установи и при тийнейджъри и дори в ранна детска възраст.
Сподели с приятели: |