Оснвовни проблеми на когнитивната писхология
Изтегляне 434.13 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА УСЕЩАНЕТО КАТО ПСИХИЧЕСКИ ПРОЦЕС
- Основни закономерности на усещането.
- Праг на чувствителност
- Сенсибилизация
- Средни значения на абсолютните прагове на възникване на усещанията за различните сетивни системи
- Сетивен орган Величина на абсолютния праг на усещане, представена като условия при които възниква едва забележимо усещане
- Значение на константата на Вебер за различните сетивни системи
- Основни закономерности на зрителните усещания.
|
КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯТА проф. Герчева ОСНВОВНИ ПРОБЛЕМИ НА КОГНИТИВНАТА ПИСХОЛОГИЯИзследването на проблемите на познанието е област в психологията, която навлиза още от философските учения, т.е. това е един от основните проблеми с който се занимава и философията. Едни от основните въпроси на които учените са се опитали да отговорят са въпросите свързани с това – Може ли човек да притежава обективни, адекватни знания за света от една страна и от друга, ако това е така то – Какви са механизмите с които човек познава света. Когато тези въпроси стават и едни от основните въпроси в психологическата наука, тогава освен теоретични идеи учените се опитват да създадат и методи, с които експериментално да бъдат изследвани тези проблеми. Ето защо в рамките на психологията се създават, както теории отнасящи се до изследването на същността на познанието, така и експериментални факти, които дават основание да бъдат обосновани различни закономерности. Изследването на проблемите на познанието в психологията са и първите експериментално проучени психологически факти. Основание за това твърдение ни дава факта, че в лабораторията на Вундт се изследва експериментално точно процеса на усещане, който е най-елементарния познавателен процес. Значимостта на проблемите на познанието провокират провеждането на много психологически експериментални проучвания. Това дава основание през 70те години да се създаде специална психологическа школа, учените в която обобщават резултатите от изследването на познанието, създават нови хипотези, които се проверяват и в днешно време. Основен предмет на изследване в рамките на когнитивната психология е познанието като процес на обработка на информацията постъпваща в съзнанието, в мозъка, нейното съхраняване и адекватно възпроизвеждане, т.е. прилагане в практиката на хората. В този смисъл основните психични процеси, които се изследват в рамките на тази школа са:  Усещане
Възприятие *
Представа
Мислене *
Въображение
Внимание *
Памет *
Реч
Представите и въображението трудно подлежат на изследване. Те са с най-слаби позиции и се разглеждат в рамките на паметта. Психични процеси
Кой е първичният процес, с който се отразяват въздействията от околната среда? Кой процес може да се счита за основа на цялото познание? От една страна има основно две идеи:  Според първата идея за познанието като първичен процес могат да бъдат счетени емоциите, емоционалните процеси. Аргументи – емоциите се управляват от лимбичната система, тя е една от най-старите структури на мозъка и поради това се счита, че и емоциите са първични.
Според втората идея познанието започва от усещането – отразяват се различните характеристики на обектите и предметите.
От друга страна волята е един процес, които пронизва познавателните процеси и вниманието (несамостоятелните психични процеси), а емоциите и волята са като една подплата на всички останали. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА УСЕЩАНЕТО КАТО ПСИХИЧЕСКИ ПРОЦЕС
Око
Ухо
Ушната мида и слуховия проход изграждат външното ухо, тъпанчевата мембрана заедно със слуховите костици (чукче, наковалня и стреме) – средното ухо, а овалното прозорче, полуокръжните канали и охлюва – вътрешното ухо. Във всеки момент върху човешкото тяло въздействат множество дразнители от външната и вътрешната среда. Информацията, която постъпва от тях се обработва с помощта на различни сензорни системи. Основното предназначение на сензорните системи е да помагат на организма от една страна да се приспособи към околната среда, а от друга страна – да отрази информацията, която е необходима на организма за нормалното му функциониране и оцеляване. Психичният резултат от най-елементарното отражение на въздействията на външната и вътрешната среда са усещанията. Един от начините по който може да се определи усещането е, че то е процес, чрез които се открива физическата енергия от околната среда или от организма и се кодира в нервни сигнали. Друг начин по който може да се определи усещането е, като се отчете взаимодействието между живия организъм и средата (външната и вътрешната). В този случай усещането се определя, като психичен процес, с който се отразява само едно отделно свойство на обекти, които въздействат непосредствено върху сетивния орган. Общото е, че принципа на действие на сетивните системи е общ, а резултата е различен.
S O
Субектът (има някаква вътрешна субективност) въздейства на околната среда, а не само анализира. Говорим за усещане, когато има:
Само при наличието на тези две предпоставки говорим за усещане. Например: ако имаме няколко различни тебешира имаме повече от едно свойство и тогава говорим за процеса познание, а не за усещане. Но не на всяко непосредствено въздействие, само на ниво усещане, обработка на информацията; отделни свойства могат да се отразят, когато говорим за усещане (коментар на рисунка задължително, но при експеримент). Проучваме характеристиките на обектите.
Някои от основните закономерности на усещанията са свързани с основните характеристики на функционирането на самите сетивни системи. Така например за да може да бъде отразено от сетивната система въздействието на някакъв адекватен стимул, този стимул трябва да се характеризира с определена интензивност или сила.
Минималното по сила въздействие на стимула върху сетивния орган, който предизвиква адекватно за сетивната система усещане, което се обозначава, като долен праг на абсолютната чувствителност. Максималното по сила въздействие на стимул върху сетивната система, което все още предизвиква адекватно отражение на неговите характеристики се обозначава, като горен праг на абсолютната чувствителност (горен праг на абсолютната чувствителност). По-нататъшното увеличаване на интензивността на стимула предизвиква усещане за болка, т.е. неадекватно усещане.
абсолютна чувствителност на съответната сетивна система 16 – 20 Hz 16 – 20 000 Hz
Психофизика – наука за усещанията. Усещанията са на границата между физиологичното и психичното. Освен абсолютна чувствителност различаваме и диференцировъчна (различителна). Диференцировъчна чувствителност – диференциален праг – отражение на минимални различия при два сходни дразнителя, при което те се отразяват, като два различни дразнителя. Под диференцировъчен праг ще разбираме минималното различие, но само при сходни дразнители.
Повишаване или понижаване на абсолютната чувствителност под влияние на продължителното въздействие на дразнителя върху съответната сетивната система. (насочване на мозъка към други дейности, а не само към отражение)
Повишаване на чувствителността на един анализатор при въздействие върху друг анализатор с адекватен стимул или дразнител.
Възникване на усещане характеризиращо един анализатор при въздействие на дразнител адекватен за друг анализатор (цвето музика; някои хора докато слушат музика виждат цветове).
Повишаване или промени в чувствителността на анализатора в зависимост от характеристиките, от силата на предходен дразнител, който е въздействал (топло – студено). Характеризира взаимодействие между усещанията. Средни значения на абсолютните прагове на възникване на усещанията за различните сетивни системи
Значение на константата на Вебер за различните сетивни системи Ернст Вебер е немски психофизиолог, който установил, че два дразнителя независимо от качествата си – зрителни, слухови и т.н. трябва да се отличават в определена пропорция, за да може разликата между тях да бъде отразена при това прага на различаване се увеличава, повишава заедно с увеличаването на силата на дразнителя.  - Закона на Вебер, където “I” е силата на действащия стимул, “I” е увеличението на силата спрямо силата на изходния стимул, което поражда ново усещане.
..................... предизвикват множество изследвания, защото лесно се подават на измерване и се установяват константи на различните усещания.
Една от основните характеристики на човешкото тяло се състои в това, че то може да трансформира един вид енергия в друг. Процеса при които сензорните системи преобразяват енергийните стимули в нервни съобщения се обозначават като сензорна трансдукция. Така например окото получава светлинна енергия трансформира я в нервни съобщения, след което нервните съобщения се преобразуват в психичен продукт. Изследването на възможностите на окото да преобразува светлинната енергия дава възможност след като са открити основните характеристики на светлината, като стимул. Началото на изследването на светлинната енергия се свързва с името на Исак Нютон. Своя класически експеримент той провежда през 1666 г. Нютон насочва сноп светлина през призма и установява, че след като светлината е преминала през нея тя се разлага на всички цветове на дъгата. Той продължил своя експеримент и създал условия при които светлината след пречупване на една призма да премине през друга. Резултата от изследването показва, че при смесването той получава бяла светлина. Защо се променя светлината при пречупването й през призмата? Н Всеки цвят има различна дължина на вълните. Единицата мярка за измерване е нанометър (nm). Един нанометър е равен на 1 млрд. Част от вълните.
1 – ултравиолетови лъчи – около 300 nm 2 – рентгенови лъчи – около 1 – 10 nm 3 – гама лъчи – 10-3 nm 4 – космически лъчи – 10-6 nm
5 – инфрачервени лъчи – 1000 – 1500 nm 6 – къси вълни 7 – вълни от телевизионния диапазон 8 – радио вълни
650 – 780 nm – червен цвят 600 – 650 nm – оранжев цвят 570 – 600 nm – жълт цвят 520 – 570 nm – зелен цвят 500 – 520 nm – син цвят 480 – 500 nm – индигово-синьо 380 – 450 nm – виолетово О  свен с дължина светлинните вълни се характеризират и с амплитуда – разстоянието от най-високата до най ниската точка на вълната. Амплитудата на вълната определя нейната интензивност и влияе върху отразяването на яркостта на цвета. Така например високата амплитуда определя отразяването на ярките цветове (силен звук), а ниската амплитуда определя отразяването на тъмните цветове (тихи звуци).
Равнища на обработка на информацията постъпваща в зрителната сетивна система
Когато информацията от въздействащия върху окото обект достигне до ганглийните клетки на ретината оттам те изпращат информация в тези участъци на кората на главния мозък, които са приспособени да обработват информацията постъпваща чрез зрението. Двама американски изследователи установяват през 1979 г., че коровите неврони работят по много специфичен начин. Те установяват, че различните неврони реагират на точно определени специфични характеристики на обектите. Например някои се активират тогава, когато се отразяват ръбове, други, когато се отразяват линии, наклон, осветеност на обекта. Те обозначават тези неврони, като “детектори” на отличителни (специфични) черти. След това в мозъка се конструира цялостен образ от всички отделно отразени характеристики на обектите. В резултат на своето изследване американските изследователи установяват, че първо “детекторите” регистрират учудващо точно специфичните характеристики на обектите, които въздействат върху окото. И второ клетките “детектори” след това предават тази информация на други неврони, които са се специализирали да реагират само на по-сложни модели. Основната идея (възприятие) е, че перцептивните образи или образите на възприятието възникват от или въз резултат от въздействието на много неврони, всеки от които изпълнява строго определена функция. Изследвания, които се правят след това открити доказателства, че например някои от мозъчните клетки на по-висшо равнище реагират само на специфични зрителни дразнители. Например някои реагират само тогава, когато трябва да се възприеме лицето, други – на движението на ръката в определена посока. Изследвания, които се правят с животни доказват, че например в мозъка на маймуни са открити неврони, които реагират само тогава, когато обекта се движи нагоре, а други – надолу.
Сукцесивна обработка на информация – разпокъсано, последователно Симултанна обработка на информация – едновременно За разлика от техническите средства например компютър, които също обработват постъпващата информация, за които е характерно обработването на постъпващите сигнали стъпка по стъпка, то мозъка е в състояние да извършва едновременно обработка на няколко постъпващи в него сигнала. Например тогава, когато предмета или обекта въздейства непосредствено върху окото то едновременно е възможно да бъде отразена формата, големината, цвета, движението му. Изследвания върху хора с увреждания на мозъка показват, че разпознаването на всички тези характеристики – цвят, движение, дълбочина, форма, се отразяват към различни участъци на мозъка. Когато някои от тях е засегнат то не е възможно да се отрази съответния признак. Например човек може да вижда цветове, но да не отразява движещи се обекти; той може да опише розата – цвета й, но не може да я познае. Тези факти доказват, че от една страна информацията от ретината на окото се предава на различни участъци в мозъчната кора така, че изграждането на зрителния образ изисква активност на много голяма част от мозъка. Така например експериментално е установено, че процеса на узнаване на мимиката изисква активността на 30% от мозъчната кора. В резултат на изследванията се доказва, че обработката на информацията, която постъпва през зрителната сетивна система преминава през най-малко през 4 равнища. Нагледен модел на обработка на зрителната информация
ОБОБЩЕНИЕ Целия този процес на обработка на информацията може по аналогия да се сравни с вземането на кола част по част, транспортирането на частите до място, където специализирани работници я сглобяват.
Друго направление в обработката на информацията постъпваща в зрението е свързано с изследването на това – Как окото отразява цвета. Изследванията на цветовите усещания започва през 19 век, когато немския изследовател Херман фон Хелмхолц и Томас Янг откриват факта, че всеки цвят може да бъде създаден чрез комбиниране на светлинни вълни на трите основни цвята – червен, зелен и син. Те предложили също така, че може би в окото има три вида рецептори всеки от които е приспособен да отразява някой от трите вида основни цвята. Години по-късно изследвания на физиолози показвали, че действително колбичките реагират по различен начин на цветовите стимули. Така била създадена трихроматичната теория на Янг и Хелмхолц според, която ретината притежава три вида рецептори всеки от които е чувствителен към един от трите основни цвята. Експериментално е потвърдено, че някои от колбичките реагират на червен, други на зелен, а трети на син цвят. Когато се стимулира комбинация от колбички то се виждат други цветове. Така например специализирани рецептори за отражение на жълт цвят не били регистрирани. Установило се, че жълт цвят се вижда тогава, когато едновременно се стимулират колбички чувствителни към червен и зелен цвят. Скоро след откритието на Янг и Хелмхолц физиологът Ewald Heving поставил въпроса за това, че все пак остава необяснена една част от цветното зрение, а именно – Как хора, които не виждат червен и зелен цвят могат много често да виждат жълт цвят? Той се опитва да отговори на него и така създава своята теория за после-образите. Heving експериментално установява, че когато изследваното лице наблюдава продължително, съсредоточено зелен квадрат, а след това погледне бял лист, то ще види червен цвят, цвят който е противоположен на зеления. Ако път изследваното лице продължително, съсредоточено наблюдава жълт квадрат, а след това отмести погледа си върху бял лист, то ще види син цвят. Въз основа на тези свои експерименти той изказва предположението, че съществуват два допълващи се процеса за отразяването на цветовете. Единият е отговорен за отражение на червения цвят, като опонент на зеления, а другия е отговорен за отражението на синия цвят, като опонент на жълтия. Почти около един век след изказването му (на хипотезата му) изследователи експериментално потвърждават неговата опонентно-процесуална теория. Изследванията показват, че след като напусне рецепторните клетки зрителната информация се анализира по посока на един от опонентните цветове:
в таламуса, където постъпват импулсите идващи от ретината и откъдето те се отправят към зрителната кора, някои от невроните се възбуждат от червен цвят, но не реагират на зелен цвят, а други обратно – реагират на зелен цвят, а не реагират на червен. По този начин, ако се отразява един от тези цветове в отделна точка на ретината, то е невъзможно симултално да се отрази противоположния цвят, който действа в същата точка. Поради това е невъзможно да се види зелено-червен цвят. Тези опонентни процеси обясняват и възникването на после-образите.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ютон установява, че светлината се разлага на основни цветове – тя се пречупва, защото се забавя скоростта й. Така например виолетовият цвят се забавя с по-ниска скорост отколкото червения и затова той се пречупва повече отколкото червения. Светлинните лъчи са съставени от миниатюрни вълни, които не се виждат. Те се измерват с дължина, която представлява разстоянието между два върха .
опадат върху ретината – обработка на информацията в ретината, рецепторни колбички и пръчици биполярни клетки ганглийни клетки