Оснвовни проблеми на когнитивната писхология

1. 
   Същност.
   

2. 
   Основни характеристики на представните образи.
   

 При представните образи е възможно отделянето на фигурата от фона. Например – вижте тази кофа и се помъчете да възприемете само нея без фона – не става; сега си представете вашето легло – виждате само него без фона.

 Представите се характеризират с панорамност на образите докато при възприятието е невъзможно поради ограниченията на зрителната система (комбинация от представа и въображение – университета с неговия покрив – може да изградим панорамен образ).

 Обобщеност – някои изследователи делят представите на две групи

1. 
   Същност.
   

Мисленето осигурява и опосредствено познание, т.е. с помощта на мисленето може да се установи и това, което не въздейства непосредствено върху сетивните органи, а става достояние в резултат на анализа на косвени признаци. От друга страна опосредствеността на мисленето се свързва и с възможността да се използва от хората езика. Ето защо една от най-характерните особености на човешкото мислене се свързва с това, че то практически е неделимо от езика.

Анализът на този сложен познавателен процес в контекста на значението му за житейската практика на хората ни дава основание той да бъде определен, като процес на формиране на понятия, решаване на проблеми и вземане на решения.

2. 
   Основни характеристики на мисленето като процес на формиране на понятия.
   

Когато психолозите започват да изследват тези групи установяват, че те най-общо могат да се разделят на два основни вида. Едните са т.нар. житейски понятия, а другите са научните понятия.

Изследването на този процес показва, че хората в своята житейска практика изграждат понятията си чрез т.нар. прототипове, т.е. прототип – най-добрият пример за определена категория и колкото повече даден обект приляга на прототипа толкова по-бързо и по-лесно той се разпознава, като представител на понятието.

Например врабче и гъска удовлетворяват правилото за птица. Все пак обаче хората се съгласяват по-бързо със съждението “врабчето е птица”, отколкото със съждението “гъската е птица”. Това е така, защото за повечето хора врабчето е “по-птица”, отколкото гъската.

По принцип, ако някакъв признак на обекта не присъства, за да бъде той отнесен към прототипа, който човек има, то могат да възникнат трудности при класифицирането. Ето защо много трудно към птиците може да се отнесе пингвин, щраус.

Освен, че обединяват обектите, явленията, събитията в групи обозначени с понятия в своята житейска практика хората създават и йерархии от понятия (по общи и частни признаци).

Друг вид понятия с които мислят хората са научните понятия. Те се изграждат в процеса на обучение и също така се свързват в цели йерархични системи. Най-общо научните понятия могат да бъдат определени, като отражение на общите и при това съществени свойства на предметите, явленията от действителността. Тези понятия се обозначават с думи, но думата не винаги означава, че човек знае понятието. Например думата окръжност – Какво е това окръжност? – крива (кръгла), затворена линия. Първо търсим най-общата характеристика – линия –по пътя на игнорирането после търсим следваща характеристика и т.н. докато стигнем до крива, затворена линия, на която всяка точка от нея се намира на еднакво разстояние от центъра й (това е съществен признак).

1)

2)

Има разлика между думата и понятието (стекло, прозорец – 1) описание – от незнаещ човек, 2) понятие – от специалист).

Освен понятието, като логическа форма на мислене за отразяване на отношенията, закономерностите между обектите, явленията, фактите се използват и логическите форми – съждение и умозаключение.

Съждението най-общо може да се определи, като отражение на връзките и отношенията между предметите и явленията. А умозаключението е съждение, което се образува въз основа на две или повече изходни съждения. Когато в тези изходни съждения посоката на разсъждение е от единичното към общото те се обозначават, като индуктивни. А когато посоката на анализ е от общото към единичното са дедуктивни. Например:

А е в магистърския курс по психология, който има занятие в 314

Б е в магистърския курс по психология, който има занятие в 314

Следователно целия магистърски курс има занятие в 314

Курса има занятие в 314

Аз отивам в 314 да го намеря

Освен с логически форми мисленето като психичен процес се характеризира и с извършването на логически операции с помощта на които се познават обектите, фактите, събитията, хората. Тези логически операции са:

1. 
   Анализ – разделяне цялото на части.
   
2. 
   Синтез – събиране частите в цяло (това е по-трудния процес).
   

3. 
   Сравнение – операция при която се установява сходство или различие.
   
4. 
   Абстрахиране – отделяне на някаква обща характеристика на група обекти с цел тя да се познае – научно понятие (житейско понятие – дистанциране).
   

5. 
   Конкретизиране – посочват се конкретни примери и прояви на изучената абстрактна характеристика. Конкретизирането е противоположно на абстрахирането.
   

3. 
   Мисленето като процес на решаване на проблеми.
   

1. 
   Пиаже, който публикува своя труд през 1947 г. е живял 30 години повече отколкото автора на “Експериментално изследване на интелекта”, като този труд не е на Вунд.
   
2. 
   “Въведение в психоанализата” на Фройд не е публикувано през 1903 г.
   
3. 
   “Елементи на физиологичната психология” са публикувани 1873 г., авторът на този труд е живял 4 год. повече отколкото този учен, който е умрял най-късно.
   
4. 
   Авторът на “Психология на интелекта” се е родил 18 години след Уотсън и е публикувал своя труд 23 г. след като Уотсън публикува неговия.
   

Решение - описание:

Първо нанесох данните, които знаех, а те са, че Фройд е написал “Въведение в психоанализата” и е роден през 1856 – 1939 г. После започнах да решавам последното условие, като изчислих като прибавям към всяка начална година на раждане 18, за да получа някоя от останалите. Така разбрах, че Уотсън е роден през 1878 – 1958 и авторът на “Психология на интелекта” е роден през 1896 – 1980, а също и че книгата е публикувана през 1947 г., а тази на Уотсън през 1924 г. След което слязох в барчето, за да изпуша една цигари. Когато я изпуших се качих в стаята и започнах наново да решавам останалата част от задачата.

На един лист си направих четири колони, като в първата написах годините на раждане, във втората – имената на психолозите, в третата – произведенията и в четвъртата – годините на публикуване. След това започнах да чета останалите условия и да попълвам колоните, като например –

1) Пиаже, който публикува своя труд през 1947 г. е живял 30 години повече отколкото автора на “Експериментално изследване на интелекта”, като този труд не е на Вунд.

При него срещу Пиаже написах 1947 г. на публикуване – в този момент установих, че ми е липсвало само името, след което изчислих, че авторът на “Експериментално изследване на интелекта” е живял от 1857 – 1911 и че това не е Вунд – значи остава да е Бине, защото знам произведението на Фройд, Уотсън е живял през 1878 – 1958, а в условието пише, че произведението не е на Вунд.

От второто условие само си отбелязвам за накрая, че “Въведение в психоанализата” не е публикувано през 1903 г.

Трето условие – тук отбелязвам, че през 1873 г. е публикувана “Елементи на физиологичната психология” и започвам да изчислявам кои са годините на живот на автора, като последния умрял е през 1980 и е бил на 84 години, от което следва, че въпросният е бил на 88 години. Започвам да изчислявам кой е живял 88 години и разбирам, че това е Вунд – след което попълвам вече намерените данни.

След като съм нанесла всички тези данни виждам, че е останало само едно произведение следователно то е на Уотсън. След всичко това ми остава само да попълня кога са публикувани трудовете на Бине и Фройд, но във второ условия знам вече, че труда на Фройд не е публикуван през 1903 г. следователно той е излязъл през 1916 г., а този през 1903 е на Бине. И задачата е решена!

Имаме нагледно-действено и нагледно образно мислене – теста с лява и дясна ръка.

Понятието групира нещата около нас, а знанието е система от понятия в някаква област (съставяне на йерархични системи).

Решението на проблеми е процес, който най-общо може да се определи като справяне с нови, непознати ситуации, за които нямаме познат отговор. Когато човек се намира в такива условия той може да използва няколко стратегии:

1. 
   Едната от популярните стратегии се определя, като СТРАТЕГИЯ НА ОПИТА И ГРЕШКАТА (Бихевиоризъм, животни в лабиринт – трябва да са гладни – когато няма храна животното бяга и опива другаде да търси, т.е. когато не се удовлетворени потребностите на човек, той бяга и отива там, където може да ги задоволи; маймуната с пръчката, която иска да стигне банана).
   
2. 
   Друга стратегия, която често се използва при решаването на проблеми е стъпка по стъпка чрез СПАЗВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН АЛГОРИТЪМ. Например – (a+b)c+d:e= - ако не спазваме алгоритъма задачата няма да е вярно решена.
   
3. 
   СТРАТАГИЯ НА ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА.
   

Използването на практически правила или евристики – това означава, че ако разполагаме или знаем практическите правила ние предварително може да изключим всички невъзможни варианти. Най-често се използва в съчетанието със стратегията опит – грешка.

Друг пример – Н Р Ц Е Д Ф Е Н И О Ъ Ч И Р В Е – диференцировъчен.

4. 
   Стратегия, която се обозначава, като ”INSIGHT” (инсайд).
   

Когато разрешаваме различни проблеми ние се срещаме с трудност, които могат да бъдат препятствия.

ПРЕПЯТСТВИЯ ПРИ РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИ

Изследователите описват две препятствия:

 Предубеждения против доказателства.

 Фиксиране.

1. 
   Основна характеристика на предубеждения против доказателства
   

През 1960 г. английски изследовател провежда със студенти експеримент с който демонстрира тенденцията да търсим информация, която потвърждава нашите представи или идеи и съпротивата да търсим информация, която ги опровергава. Изследователят дал на студентите три нарастващи числа – 2, 4, 6 и ги помолил да открият правилото по което е образуван реда. То било много просто – Които и да са три нарастващи числа.

Резултатът показал, че 23 от общо 29 изследвани лица търсели пътища да се убеждават в грешното правило. Те формирали грешна идея – може би изброяването е през 2 и в своите опити се опитвали да докажат това правило, като довършвали реда с 8, 10, 12 или 100, 102, 104. в хода на експеримента те не пробвали да се разубедят в това очевидно за тях правило. По този начин авторът счита, че експериментално доказват тенденцията да търсим това, което потвърждава по-силно представите ни отколкото това, което може да ги опровергае.

2. 
   Фиксиране
   

Фиксирането, като препятствие при решаването на проблеми се проявява в неспособност да се види проблема от перспективата на нова гледна точка. Обикновено се фиксираме основавайки се на съждението – “решението, което е работело в миналото често работи и при решаването на нови проблеми”. Тази тенденция да се повтарят успешните решения от миналия опит е вид фиксиране, който се обозначава като умствено групиране.

Друг вид фиксиране се обозначава, като функционално фиксиране. То се проявява в тенденцията да се възприемат функциите на обектите, като фиксирани и непроменливи. Например – може би ви се е случвало да претърсите цялата къща, за да намерите отверката вместо, която можете да използвате монета или нож.

4. 
   Мисленето като процес на вземане на решение, т.е. правене на умозаключение.
   

Изследването на причините за грешките, които най.често се допускат дават основание да бъдат формулирани следните практически правила:

1. 
   Евристика на репрезентативността.
   
2. 
   Евристика на наличността.
   

Трябва да се прочете условието и веднага да се запише предполагаемия отговор. Отговор – шофьор.

При провеждането на експеримента повечето от хората отговарят, че той е професор, защото описанието е по-типично за преподавали отколкото за шофьори. Типичността на описанието дава възможност да се направи светкавично умозаключение. Едновременно с това обаче изследваните лица игнорират следната важна информация, а именно, че целия, тоталния брои на професорите е по-малък от целия, тотален брои на шофьорите и следователно вероятността този човек да бъде шофьор е по-голяма.

По този начин евристиката на репрезентативността може да бъде определяна, като стратегия да се съди за вероятността на нещо посредством оценката за това доколко добре то представя специфичните прототипове или им съответства. Ето защо тази стратегия може да застави човек да пренебрегне допълнителната полезна информация

В един експеримент английски изследователи дали задача на студенти да отгатнат буквата “К” дали се явява по-често, като първа или като трета буква в думите на английски език.

Повечето от изследваните лица отговорили, че буквата “К” се среща по-често като първа буква, защото те се сетили много по-лесно за думи, които започват с нея отколкото за думи при които буквата “К” е трета. В действителност в английският език буквата “К” се появява три пъти повече, като трета буква в думите, отколкото като първа.

По този начин евристиката на наличността се определя, като ефективна, но не безпогрешна стратегия за вземане на решения или за правене на умозаключения, която оценява вероятността на нещата от гледна точна на тяхната достъпност в паметта. Ето защо, ако някои примери лесно ни идват наум, то предполагаме, че те са общоприетите.

1. 
   Същност.
   

В резултат на тази дейност (преобразуването) с помощта на въображението се създават 4 основни типа психични продукти или резултати:

1. 
   Образи и идеи за това, което съществува, но човека никога не го е възприемал непосредствено (не съществува).
   
2. 
   Образи и идеи от историческото минало (продукт на въображението и на мисленето – то създава по-точно познание).
   
3. 
   Образи и идеи затова какво ще бъде в бъдещето (мечти).
   
4. 
   Образи и идеи затова, което никога не е били и не може да бъде действителност (приказки, научна фантастика).
   

Фантазията е разновидност на въображението. За първи път за нея говори Аристотел. По-късно психолозите променят определението за фантазия, като твърдят, че то е въображение не само на образи, но и на понятия. С помощта на въображението могат да се създават и идеи към фантастични образи.

Изследователите в областта на въображението дискутират проблема за това въображението винаги творческа дейност ли е или то включва голямо количество непродуктивни елементи. В зависимост от отговора на въпроса изследователите при класифицирането на въображението се делят на две групи.

Според първата група въображението може да се раздели на два основни вида. Единият вид е възсъздаващо или репродуктивно, а другият е творческо въображение. Според тях възсъздаващото е въображение, което се разгръща въз основа на възприетата знакова система – словесна, цифрова, графична, нотна. Според изследователите възсъздавайки човек всъщност изпълва тази знакова система със знания, с които разполага. А творческото въображение е процес при, който се създава нов оригинален, неповторим образ, идея.

Според тази група изследователи не всички хора имат творческо въображение. Него го “притежават” само хора, които създават нови, оригинални продукти, като композитори, художници, поети.

Репродуктивно въображение – когато четем книга в нашето съзнание възникват някакви образи, понякога тези образи, които сме си представяли може да не съответстват на филм, който е направен по четената книга.

Според втората група изследователи всеки вид или всяко въображение, или проява е творческа проява. Различието само може да бъде търсено в това – Каква е характеристиката, спецификата на новото, което се създава с помощта на въображението. Това ново според тях може да бъде два вида:

1. 
   Обективно ново.
   
2. 
   Субективно ново.
   

Субективното ново това е ново за даден човек, то може да повтаря вече съществуващото, но човек да не знае. Човекът открива това за себе си, като оригинално, неповторимо и го считат за неизвестно за другите.

Според този група изследователи въображението не е възсъздаващо – книга четена от 2 човека и режисьор – филм направен от режисьора.

Хората имат различен опит. Според тази група всички хора имат творческо въображение, но то е на различно равнище.

2. 
   Операции за създаване на въображаеми продукти.
   

 Акцентиране – същността й се състои в подчертаване на някакви отделни качества, характеристики, части на обекта. Примери – дървена кукла; Пипи Дългото чорапче; Мюлхаузен; акцентите във вестниците.

 Хиперболизация – увеличаване или намаляване на размерите на целия обект, изменение на количеството, съотношението на частите на този обект. Примери – Педя човек лакът брада; детектив Инч-хай; змейовете с по три и повече глави.

 Схематизация – чрез тази операция се изглаждат различията и се представя сходството, общото в обектите. Примери – схеми, схема на ютия.