Основни направления на слуховите усещания

Изследователите си поставят въпроса за това – Как се отразява височината на звука? В отговор на въпроса са създадени две съвременни теории:

1. 
   Теория за местоположението
   
2. 
   Честотна теория
   

Според нея хората чуват различни височини, защото различните звукови вълни предизвикват активност на различни места по продължение на основната мембрана на вътрешното ухо. По този начин мозъка определя височината на звука чрез узнаване на мястото върху мембраната от което получава нервни сигнали.

Основоположник на тази теория е изследователя George Von Bekešy. През 1957 г. той направил разрез на вътрешно ухо на морско свинче и на човешки трупове, и с наблюдение, с помощта на микроскоп открива, че вълните с висока честота предизвикват активност най-вече близо да началото на основната мембрана. За това свое откритие през 1961 г. той получава Нобелова награда.

Честотна теория

Тази теория обаче не обяснява как се отразяват звуците с ниски честоти. Отговор на този въпрос дава честотната теория. Според нея основната мембрана на вътрешното ухо започва да вибрира още с навлизането на звуковата вълна, нервните импулси тръгващи от нея и стигащи до кората на главния мозък се оказва, че са със същата честота каквато има и звуковата вълна. Например ако звуковата вълна има честота 100 вълни в секунда, то тогава до слуховите неврони се стига, предава 100 импулса в секунда. Това дава възможност да се разчете височината на звука по честота от нервните импулси.

Тази теория обаче обяснява отразяването само на нискочестотните звукове. Това е така, защото човешките неврони не са в състояние да разчетат информация, която е с по-голям от 1000 импулса в секунда. Според съвременните изследвания отразяването на звуците в човешкото ухо може да бъде обяснено с помощта на тези две теории.

Как се отразява местоположението на звука? (времето  разстояние, пространство)

Едно от обясненията на способността да се определя местоположението на звуковия сигнал, който постъпва в слуховата сетивна система е наличието на едва забележимо различие във времето в което постъпва стимула в едното и в другото ухо. Така например експериментално е установено, че слуховата сетивна система е способна да отразява различия във времето на постъпване на сигнала в едното и в другото ухо от 0,000027 секунди.

Общото за тези усещания е това, че всяка една от сетивни системи – зрителната и звуковата е така изградена, че тя реагира на специфични стимули. Но има едно усещане, което се различава от другите – за него няма специфичен дразнител. Това е болката. От една страна болката има значение за живия организъм затова, което се случва с него, т.е. за неговото оцеляване. Доказано е, че хора, които нямат това усещане – за болка, живеят по-малко.

2. 
   Усещане за болка.
   

Множеството изследвания, които се правят в областта на усещанията за болка дават основание да се формулира една теория обясняваща нейната същност известна, като теория за контрола на хора (gate-theory control). Според нея гръбначният мозък съдържа специфичен вид нервни “врати”, които или блокират болката, или разрешават да премине в мозъка. Така например в гръбначният мозък се намират малко нервни влакна, които провеждат в най-голяма степен волевите сигнали или сигнали за болка и по-големи нервни влакна, които провеждат предимно други сензорни сигнали.

Ето защо например, когато в някакъв участък в тялото тъканта е увредена малките нервни влакна се активират и отварят нервна “врата”, а това води до усещане за болка. Когато се активират големите нервни влакна, то те затварят “вратата” и прекратяват усещането за болка.

Това според изследователите обяснява и факта, че един от начините за лечение на болката и хроничната болка е да се стимулира “затварящата врата”, т.е. да се предизвика активност на големите нервни влакна. Например, когато се разтрива областта на схванат пръст се създава конкурентна стимулация, която блокира някои от болковите усещания и болката се освобождава, спира. Когато се постави лед върху натъртено място ............................................................................................................................................., но и едновременното усещане а студено затваря “вратата” на сигналите за болка.

Някои от съвременните изследвания дават основания да се предположи, че затварянето на “вратата” за болка може да стане и отгоре надолу, т.е. чрез информация постъпваща от мозъка (т.е. по пътя на самовнушението).

Изследване на паметта за усещането на болка

Интересът към това се появява от работата в болниците – лечението на болни.

Американска изследователка и нейни колеги обърнали внимание върху факта, че хората обикновено не забелязвали и не запомняли продължителността на болката. Те като че ли правели моментна снимка на волевото усещане и най-силно съхранявали последния момент на това усещане. За да проверят това експериментално те провели следния експеримент:

Те помолили изследваните лица да потопят едната си ръка в ледено студена нода, която причинява болка и да я задържат около 60 секунди. След това помолили същите да си потопят отново ръката в вода за 1 минута, която пак предизвиква болка. След което в продължение на 30 секунди те доливали с топла вода – затопляли водата, за да намалят усещането за болка.

След известно време експериментаторите поискали изследваните лица да им кажат кой от двата експеримента биха искали да повторят. Повечето от тях пожелали да повторят втория експеримент, т.е. този, който е с по-малко болка в края макар, че е по дълъг.

Това дало основания изследователите да твърдят, че спомена за волевото усещане е по-силно повлиян от спомена за сигнала за болката в края на усещането, отколкото от продължителността на волевото усещане.

1. 
   Основно положение.
   

Възприятието е познавателен процес, чрез който се отразяват пространствените характеристики на обектите – форма, големина, релеф; качествени характеристики на обектите – цвят, плътност, вкус, мирис. Тези характеристики се наричат още модални. Също се отразяват и интензивностни характеристики – силата с която въздействат обектите върху сетивните органи. С помощта на възприятието отразяваме и времевите характеристики на въздействието на обектите.

Интересът към изследване на възприятието, като познавателен психичен процес се появява още през 20^те години на 20 век (в самото начало на обособяването на психологията, като наука). Най-интензивно този процес се изследва от психолозите в Германия, които провеждат изследвания не само у хората, но и с животни (маймуни).

В резултат на изследвания се събират много факти, обобщават се закономерности на прояви на възприятието, което дава основание да се създаде цяла психологическа школа известна, като Гещалт школа.

2. 
   Закономерности на перцептивните процеси.
   
   1. 
      ПРЕДМЕТНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО
      

Изследването на тази закономерност в психологията се илюстрира с феномена обособяване на фигура от фон (съответно фигура/фон).

2. 
   КОНСТАНТНОСТ
   

3. 
   ЦЯЛОСТНОСТ
   

1. 
   Прояви на доминиране на цялото над отделните части
   

чаша или два профила

две закономерности:

1 – константа

2 – предметност

заек, птица, октопод

 Въпреки отсъствието на отделни части от обекта, то е възможно да бъде отразен, като цялостен обект.

 При промяна на отделните части на цялото, но съхраняване на съотношението между тях цялостния образ не се променя.

2. 
   Фактори за обединяване на частите в цялостен образ
   

 Сходство (подобие) – сходните елементи се обединяват в едно цяло.

 Затвореност

 Свързаност

 Симетричност (фактор на добрата форма).

4. 
   ОБОБЩЕНОСТ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО
   

5. 
   АПЕРЦЕПЦИЯ или ВЛИЯНИЕТО НА МИНАЛИЯ ОПИТ ВЪРХУ АКТУАЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ
   

Показват се две различни рисунки на две групи, като изследваните лица трябва да запишат какво виждат. На първата рисунка е изобразена стара жена, а на втората – млада жена. След това се показва трета рисунка, която обединява двете и експериментатора пита всяко едно от изследваните лица по отделно какво вижда – в 90% от случаите се казва, че виждат това, което са видели на първоначално показаната им рисунка. Целта на експеримента е да се докаже, че няма безпристрастие, хората не могат да се освободят от опита се.

1. 
   Със студенти е бил направен следния експеримент:
   

2. 
   Защо човек не отразява прашинките, които падат на лицето му? – долен праг на абсолютната чувствителност
   
3. 
   В романа “Стършел” има следния епизод – Джулия съпругата на брата на Артур се скарва с него. Авторът пише: “Сега от нейния тънък пронизителен глас Артур почувства кисел вкус в устата си”. Може ли това да бъде вярно от психологическа гледна точка? – Да, това е синестезия.
   
4. 
   Какви особености на възприятието са отразени в следните примери?
   

3. 
   Съвременни изследвания на закономерностите на възприятието.
   

Още през онова време Лок изказва хипотезата в отговора си на този въпрос, че човек не би могъл веднага да разграничи двата предмета със зрението си. Този хипотетичен случай предизвиква множество изследвания провеждани с възрастни хора, които са били родени с катаракта. Резултатите от тези изследвания показали, че когато катарактата била отстранена хирургически, то хората можели да различават фигурата от фона и да виждат цветове. Ето защо изследователите предположили, че това са вродени особености. В същото време обаче много от пациентите не можели веднага визуално да разпознаят обекти, които те познавали чрез осезанието си.

За да се установи влиянието на ранния перцептивен опит върху перцептивните способности изследователите провели множество изследвания с животни. Така например в един експеримент веднага след раждането те зашили клепачите на котета, а други изследователи, които работели с маймунки им сложили защитни очила през които те виждали дифузно. След детството изследователите отстранили тези прегради. Резултатите показали, че животните притежават същите перцептивни способности както и пациентите от предходния експеримент, т.е. те различавали фигурата от фона, различавали и цвета. В същото време обаче те не можели да различават формата на кръга от тази на квадрата.

Изследванията показали, че физически техните очи били здрави, но поради отсъствието на стимулация нямало развити връзка между невроните в кората на главния мозък. Ето защо според изследователите животните оставали функционално слепи към формата. Тогава те си задали въпроса – А какво би се случило, ако тези ограничения се направят след ранното детство. Резултатите показали, че ограниченията в дейността на зрението в зряла възраст не водят до отклонения в перцептивните способност.

Основен извод до който стигат изследователите е, че върху развитието на перцептивните способности силно влияе опита веднага след раждането, т.е. те установяват, че съществуват сензитивен или критичен период за перцептивното развитие, който е периода на ранното детство.

За да провери и докаже силното влияние на ранния перцептивен опит върху перцептивните способности изследователите провели много изследвания с животни. Сред един от най-популярния е експеримента на двама изследователи в университета в Кеймбридж. Те отглеждали новородените котета на тъмно, като само пет от тях дневно ги поставяли в две помещения – едното имало успоредни линии – бели и черни, а на пода на другото помещение били нарисувани вертикални линии.

След периода на детството изследователите вземали по едно от двете групи котета и ти поставяли заедно. Когато котетата започнали да играят изследователите поставяли в помещението една черна пръчка и наблюдавали поведението им. Когато пръчката лежала на пода с нея си играело “хоризонталното” коте, а когато изследователите задържали във вертикално положение пръчката – с нея си играело “вертикалното” коте.

Когато изследователите измерили активността на мозъчните клетки предизвикани от успоредните и вертикални дразните, те установили, че тяхната активност зависи в голяма степен от ранния опит на котетата. По този начин те твърдят, че се доказва експериментално голямото значение на въздействията върху зрителния анализатор през сензитивния период.

Освен това те изказват предположението, че тази селективна слепота с възрастта и опита намалява, но те никога няма да притежават тези нормални способности, които биха имали, ако не би било ограничени въздействието върху зрителния анализатор през сензитивния период.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕДСТАВАТА

КАТО ПСИХИЧЕН ПОЗНАВАТЕЛЕН ПРОЦЕС

При усещането и възприятието, за да възникне някакво действие имаме непосредствено въздействие. Те са първични психични процеси. Представата е първият вторичен психичен процес при който нямаме непосредствено въздействие върху нашата сетивно система. Тук имаме опосредствен опит. Представата е процес намиращ се на границата между първичните и вторичните психични процеси, както при усещането, което е на границата между психичното и физиологичното.