Осъзнавам, че посягам към невероятно огромна информация, която е натрупана не за столетия, а за хилядолетия

Не искам да пропусна пранаями - шитали или шиткари, което се превежда като охлаждане или опресняване. Изпълнението предполага изваждане на езика навън под формата на тръбичка, което е възможно при отворена уста под формата на буквата о или нула. Вдишва се през езика бавно със съскащ звук, при което стремежът е продължителността на такова вдишване да бъде възможно по-голяма. Издишването се извършва през двете ноздри. Повтаря се около десет или петнадесет пъти. Твърди се, че упражнението добре охлажда при горещините и намалява нуждата от течности. За рехабилитация на бронхиалната астма се препоръчва обратен вариант, при който се вдишва през двете ноздри и се издишва бавно през свития на тръбичка език.

Няколко думи за упражнение пранаяма - бхрамари, което означава пчела. Издишва се бавно през носа, като се имитира бръмчението на пчела. При вдишване също така се възпроизвежда бръмчението на пчела, чрез подходящо стягане на ларинкса. Упражнението има благоприятно въздействие върху мускулите на ларинкса и гласовите връзки. Препоръчва се за оратори и певци.

Вероятно съм се увлякъл по детайлизация на дихателните йогистки упражнения, обаче, нека да опиша още едно упражнение, което се нарича пранаяма - сурйабхеда. Характеризира се с бързото вдишване през дясната ноздра. Следва продължително задържане на дъха и усърдно притискане на брадата към гърдите. Издишва се бавно през лявата ноздра. Броят на циклите е в зависимост от подготовката или от нагласата на практикуващия. Сред ефектите се посочва благоприятното въздействие върху храносмилателната система. Твърди се, че упражнението "събужда" благотворна психична енергия.

Сега нека да се върнем малко назад и пак да спрем нашето внимание върху алтернативното йогистко дишане, което може да бъде изпълнено не през двете ноздри, а последователно, то през едната, то през другата ноздра. Например, вдишване през дясната ноздра, задържане, издишване през лявата ноздра, застой, вдишване през лявата ноздра, задържане, издишване през дясната ноздра, застой. Този цикъл се повтаря няколко пъти в зависимост от личното желание и нагласа. Твърди се, че това дишане е полезно да се изпълнява всяка сутрин и всяка вечер в удобно за това време. Действа благотворно върху целия организъм, успокоява нервната система, стабилизира ритъма на сърцето и кръвообращението, ободрява мозъка.

Разбира се, съществуват и други схеми за дишане, които като цяло съвпадат с изложените такива или имат съвсем незначителни нюансни различия. Вече споменах, че това е следствие на незначителните различия в йогисткото учение, което е характерно за многобройните им школи и направления. Обаче, съществува непоклатимо единство между отделните йогистки школи и направления за това, че дишането се извършва задължително през носа. По единичните изключения, когато се диша през уста, пак има пълно единство, тъй като те са технически необходими.

Сега нека да видим защо йогите така държат на носовото дишане, като дишане през устата допускат само като обосновани изключения. Привежданите аргументи за това, в съществуващите многобройни публикации, са едни и същи. Те се свеждат към това, че възд,ухът през носа по-добре се филтрира и по-малко дразни и изстудява гърлото. Наистина, това е така и тук няма никакви възражения. Обаче, според нас, това е нещо съвсем, второстепенно, тъй като пак, умишлено или случайно, се скрива основната причина. И тази основна причина за полезността на носовото дишане е тази, че всяка една от ноздрите е свързана съвсем пряко с един от двата основни нервни канала. Това все още не е подтвърдено научно от медицината, защото все още не съществуват такива съвършени измерителни уреди, които да измерват силите на нервните енергийни импулси или нервните трептения в нервните центрове и в нервните отклонения.

Сега нека да надникнем в древната йогистка анатомия. Според нея в човешкото тяло има три най-важни нервни центъра или нервни канали, които те наричат нади. Първата от тях се нарича сушумна и се явява централна и най- важна нади. Тя преминава през прешлените на гръбначния стълб, нещо както кордата преминава през отворите на огърлица. Тя никъде не излиза на повърхността на човешкото тяло. От лявата и от дясната страна на сушумна преминават и другите два най-важни нервни канала, при което и трите най-важни нади са взаимно свързани. Чрез тях се извършва регулиране на целия човешки организъм. От тези три главни нервни проводници енергийните импулси се транслират до най-малките окончания на нервната система. Твърди се, че тези най-малки и най- фини нервни проводници са седемдесет и две хиляди на брой.

Сега нека да проследим пъта на най-важните лява и дясна нади, които се наричат съответно ида и пангала. Тези две централни нади излизат на повърхността на човешкото тяло в района на носа, съответно в лявата и в дясната ноздра. Ида започва от лявата ноздра, изкачва се към най-горната точка на главата и оттам слиза към основата на гръбначния стълб, в лявата му страна. В някои древни йогистки източници ида се нарича още "канал на лунна енергия" или чандра нади. Пангала, от своя страна, започва от дясната ноздра и слиза надолу по дясната страна на гръбначния стълб и достига областта под пъпа (набхи).

От представеното кратко схематично пояснение се вижда, че от носа, от лявата и от дясната ноздра започват и то пряко тези два ръководни нервни канала. Ето това е главната и основна причина за необходимостта и за полезността на йогисткото дишане през носа, тъй като чрез носа се извършва регулиране на цялата нервна дейност на човека. Не е случайно също така, че обонянието е също свързано с носа и с тези нади, при което ухаещите миризми могат да ни вдъхновят, а лошите да ни потиснат. В заключение може смело да се каже, че ролята на носа за организма е не само важна, но тя е ръководно важна. Ето защо носът, с неговите два централни нервни канала, може образно да се нарече "министър-председател" ("премиер") на човешкия организъм.

Йогите, чрез хилядолетната си практика, са доказали този извод и това трябва да се счита като един от най-важните им приноси в приоткриването на загадките на Природата (на Господа Бога). Интерес представлява и елементарния прийом на йогите за обгрижване на носа. За тази цел те имат за принцип всяка сутрин да извършват прочистване на носа. Прочистването се извършва чрез смъркане с леко подсолена вода, която е съвсем леко затоплена. Напълно е възможно, че по тази причина те не боледуват от хрема.

Това е накратко по първата част от хата-йога. За отбелязване е тази особеност, че ефективността на дихателните упражнения значително се повишава за тези, които са запознати и с другите степени на йога. Това е така, защото целокупната информация за всички степени на йога има тази особеност, че мултиплицира полезната психична енергия, възникваща на всяко първично ниво. Може да се каже, че йогисткото дишане е крайъгълен камък за степента хага-йога и е мост между физическата и духовната същност на човека.

По отношение на втората част от хага-йога, която се занимава с азани (телесни пози или статични упражнения), то в публичното пространство съществува невероятно голям обем на информация по тази тематика. В по-голямата си част тази информация се преповтаря и не винаги е точна, тъй като има прекомерна комерсиална насоченост. При това тази част от хага-йога се представя така, че все едно това е центъра на това учение. В действителност, азаните сами по себе са безспорно полезни статични упражнения, но по същество те са периферийни спрямо цялото учение. Обаче, когато азаните са във взаимовръзка с първата част на хата-йога, тоест с дихателните упражнения и с по-висшите духовни степени, то те вече се преместват от периферия в център на йогисткото учение.

Обикновено азаните се класифицират в два основни вида: медитативни и културални. Общият им брой не може да се установи точно, тъй като в някои източници се говори за хиляди и даже за десетки хиляди азани, а в други - за 200, 118, 108 и 84. Обаче, за най-известни се считат 32 азани.

Около 80% от азаните имат за цел да подобрят дейността на органите в коремната област, а останалите 20% са предназначени да въздействат върху другите части и особено върху гръбначния стълб и върху ставите. Според йогисткото учение повечето от болестите започват от червата. Затова много е важен и начинът на хранене и качеството на приеманата храна. Според тях, храненето трябва да се извършва по-възможност бавно, като се мисли през това време само позитивно. Имат за девиз, че храната трябва да се предъвква в устата така, че все едно тя се пие. От дуга страна, течностите също така трябва да се поглъщат бавно, все едно те не се пият, а се ядат. Йогите предпочитат разнообразна и качествена храна без изкуствени консерванти, като предпочитание отдават на растителната такава и особено в прясно състояние и не обработена с химикали.

По отношение на азаните се твърди, че чрез целенасочени упражнения на коремните мускули може да се постигне невероятно много за усъвършенстване на физическото здраве. Вероятно това е така, защото по този начин се масажират всички вътрешни органи, а от състоянието на гръбнака и ставите зависи формата на фигурата, гъвкавостта на тялото, лекотата и хармонията на движенията.

В реалната действителност, при съвременната ангажираност и динамика, е целесъобразно да се говори само за някои по-важни азани, тъй като изпълнението даже и на 32 азани практически е невъзможно. Ето защо е направен опит за по-скромното им представяне и популяризиране.

Започвам с общопризнатата поза, наричана с няколко названия: савазана, шавазана, шевазана, мритасана, които имат един и същ смисъл. Тази поза е предназначена за пълна физическа и психическа почивка и възстановяване (репаксация), която се постига чрез волево физическо и психическо саморазслабване и самоотпускане. Обикновено се изпълнява в легнало положение по гръб или по корем с прибрани към тялото ръце. Независимо от това, качествена релаксация може да се постигне също така и в удобно седящо положение. Винаги започваме със старателно регулиране на дишането, след което извършваме последователно отпускане на напрегнатите мускули или части на тялото. Стараем се да не мислим за нищо друго, освен за разслабване на всички частички от тялото, като ги "обхождаме" с нашето съзнание. Усъвършенстване на позата може да доведе и до "трепване" на тялото, за което се твърди, че се равнява на няколко часа сън. Азаната се препоръчва поне два пъти на ден. Продължителността й е обикновено около 10-15 минути. По своята същност тази азана има двойствен характер, тъй като е и медитативна, и културална.

Следващата азана, която заслужава особено внимание, е също така медитативно-културална и се представя в четири варианта. Най-лесният от тях се нарича "японски" седеж, при който се сяда върху петите, при което стъпните и пръстите на краката са разположени назад. Гръбнакът при този седеж трябва да се държи изправен. Почти аналогичен по своята лекота е вторият вариант, който се нарича "ориенталски" ("турски") седеж. При този вариант краката елементарно се кръстосват. Обикновено десния крак е по-навътре към тялото в сравнение с левия, но някои предпочитат разположение на краката и в обратен ред, което се приема пак за правилно.

Следващите два варианта са по-сложни за изпълнение. По-лесния от тях се нарича полулотос (сидхасана). При него имаме седеж с изправен гръбнак и със свития ляв крак така, че ходилито му да допира горната вътрешна част на дясното бедро. Разположението на десния крак е значително по-сложно. Той се сгъва в коляното по такъв начин, че дясната пета отива срещу срамната кост, а пръстите на крака лягат между лявото бедро и прасеца на левия крак. По-сложно е седеж при вариант лотос (падмазана). Тук десния крак и по-специално лицевата част на ходилото се поставя върху бедрото на левия крак, като петата му може леко да опре или да е близо до корема. По аналогичен начин се поставя и левия крак върху десния крак, следвайки съответното положение. Тялото, шията и главата се държат в изправено положение. Китките на ръцете се разполагат до колената или в някакво друго удобно положение. И при двата варианта наричани полулотос и лотос разположението на краката се допуска и в обратен ред, което не се счита за грешка.

Тези азани имат широк профилактичен и терапевтичен ефект. Те са удобни за концентрация, размишления, дихателни упражнения и медитация. При тези пози мозъкът се снабдява добре с кръв. Чрез научни изследвания е доказано, че при тези варианти дишането се забавя и се задълбочава, при което настъпва успокоение на цялата нервна система. Посочените ефекти по тези варианти са с възходяща диференциация, като най-значителни са те при позата лотос.

Разгледаните четири азани могат да бъдат трансформирани в така наречените лъвски пози (симхазана или синхазана). При тях разположението на краката не се изменя, но се добавят следните елементи. Устата е отворена, а езикът максимално изплезен виси отпуснат към брадата. Дланите, поставени към съответните колена, натискат с разперени пръсти. Очите са втренчени по посока между веждите или във върха на носа. Дишането, за разлика от предишните азани, е през устата. Ефектите от лъвските пози се свеждат към следното: настъпва положителна промяна в гласовата интонация, преодолява се евентуалното заекване. Тези азани подпомагат усвояването на мантри (мисловни, графични, гласови и звукови задания), действат благоприятно върху дейността на черния дроб и върху механизма за отделяне на жлъчната секреция, тонизират и успокояват нервните и психичните процеси.

Заслужават особено внимание, така наречените, "обърнати" пози: полусвещ, свещ, рало и стойка на глава. Тези азани носят огромни здравословни ефекти: подобряват оросяването на мозъка, усъвършенстват диаграфмалното дишане, добре повлияват на болни от бронхиална астма и с нарушения във функциите на жлезите с вътрешна секреция, явяват се профилактично средство срещу възпаления на горните дихателни пътища, подобряват оросяването с кръв на кожата и на мускулите на лицето, което е далеч по-ефикасно от различните видове масаж на лицето, оказват благоприятно въздействие върху кръвообращението и нервната система, подобряват статиката на гръбначния стълб и засилват мускулатурата на тяло.

Полусвещ на санкритски се превежда като випарити карани. При това дума випарити означава обърнат, а карани се превежда като ефект. В легнало положение краката се повдигат нагоре под прав ъгъл. С помощта на ръцете тазът се повдига така, че тяло да е наклонено около 45 градуса спрямо пода. Свещ или сарвангасана означава поза на цялото тяло, при което се извършва огъване на врата и натискане с брада върху гръдната кост. При тази поза тялото и краката застават във вертикална линия над раменете, при което се опира на тилната част на главата, на раменете и на ръцете, които помагат за задържане на вертикален стоеж. В позата рало или халасана може да се премине от поза свещ. В случая от поза свещ се извършва бавно наклоняване на краката назад, до докосване с пръстите на крака до пода. За поддържане на равновесие, ръцете се изтеглят хоризонтално напред, което е противоположно направление на това на краката. В случая трябва да се следи краката да не "падат" тежко назад, а главата да не се повдига от пода. В противен случай ще се извърши премятане на тялото, което не е вредно, но не е целта на тази поза. Вариантът стойка на глава или сиршасана е най-труден и може да се изпълнява само от здрави физически и психически хора, при спазване на следната техника. Коленичи се на пода, преплитат се пръстите на ръцете и се поставят на пода със свити лакти. Навежда се напред и се поставя горната част на челото на главата на пода, върху някаква мека подложка, например, върху сгъната хавлиена кърпа. Успоредно с това преплетените пръсти трябва да обхванат темената част на главата. В случая ролята на ръцете и на пръстите е много важна, тъй като върху тях се опира и те ще пречат на главата да се върти и да се измества. След това краката се опъват и се започва приближаване на стъпалата към лицето. Прехвърля се постепенно тежеста на тялото върху главата. Когато тялото е вече вертикално, отделят се краката от пода и се свиват така, че стъпалата да са над таза. При запазване на равновесието, краката бавно се изправят горе. Ако се търси по-лесно изправяне, то може да се прави това упражнение до стена или до гардероба. Желателно е да се спазва следната важна особеност на позата. След изправяне на тялото и краката трябва да се отпуснат мускулите от краката до врата включително, а раменете се поставят във възможно най-ниско положение. В противен случай ще се получи бързо изморяване. В изходно положение трябва да се връща съвсем бавно и внимателно. След излизане от позата не трябва да се става веднага, а след двайстина секунди. Това се отнася не само за начинаещи, а за всички практикуващи сиршасана.

Съвсем бегло се фокусирам върху четири сродни азани наричани кобра, полускакалец, скакалец и лък. Ефектите от тях се свеждат към следното: предизвикват силен прилив на кръв в долната част на гърба и тазовата област, огъвкавяват гръбначния стълб и особено в лумбалната област, укрепват и то значително гръбната мускулатура, предотвратяват и лекуват дископатии във всички нейни варианти, оказват благоприятно действие върху коремните органи и особено върху дейността на червата, подпомагат корегирането на изкривявания в лумбалната област, действат благоприятно върху половите жлези. Противопоказания при тези азани практически няма, ако се изпълняват без насилие и без резки движения.

Кобра или буянгасана се изпълнява в легнало по корем положение с прибрани и изпънати крака, петите са доближени. Ръцете се сгъват, като пръстите са под раменете, а лактите са близо до тялото. Преди започване на упражнението челото се поставя на пода. Динамичната част започва с бавно повдигане на главата напред и нагоре с едновременно изпъване на врата и тялото. При повдигане на тялото ръцете остават отпуснати, но тежестта се поема от дланите, които се опират на пода. Крайното повдигане на тялото се извършва чрез силово разгъване на ръцете, при което предната част на тялото се повдига, но пъпът не трябва да се откъсва от пода. Редуват се разслабвания на мускулите, то на гръбначния стълб, то на ръце. Полезни са, освен това, и обръщанията на главата и очите, което се извършва последователно вдясно и вляво. Връщането в изходно положение се извършва по обратен път, като се действа внимателно без всякакви резки движения. Изходното начало при полускакалец (арда салабхасана) и при скакалец (салабхасана) е аналогично на това при кобра. По своята същност тези две азани допълват упражнението кобра. Тук, лежейки на пода по корем и опирайки се върху брадата, ръцете и тялото, последователно се повдига то един, то друг крак или двата крака едновременно. В първия случай имаме упражнение полускакалец, а във втория - скакалец. Аналогично е изходното положение и при упражнение лък (занурасана). Това упражнение е комбинация между упражнението кобра и упражнението скакалец. При легнало положение по корем се извършва синхронно повдигане на брадата и хващане с ръцете на двата глезена на краката. При това краката трябва да бъдат единствен активен елемент по време на изпълнението. Ръцете трябва да са пасивни, като само свързват раменете с глезените. След това краката се повдигат назад и нагоре чрез силно свиване в тазо-бедрените и коленните стави, което повдига раменете и разгъва в дъга гръбначния стълб. През цялото време тялото трябва да е отпуснато, с изключение на краката и пръстите на ръцете. Ако гръбната мускулатура се стегне, то позата става невъзможна. При изпълнение на това упражнение трябва да се спазва и друга особеност, която е следната. Не трябва прекомерно да се опъва главата назад и нагоре, тъй като коленете трябва да бъдат равни или по-високо от брадата. Динамичната фаза започва след заемане на крайно горно положение, при което тялото трябва леко и постепенно да се залюлее. След това люлеението се увеличава и то така, че тръгвайки от гърдите, да мине през корема и да завърши до брадата. През време на люлеенето гърбът вече не е отпуснат, а се напряга в съответната необходимост. Връщането в изходно положение трябва да бъде бавно и внимателно.

Съвсем са обикновени, но много полезни за подготовка към по-сложните азани са така наречените слънчеви азани (сурия намаскар), които могат да бъдат представени в два варианта. Вариант 1. Стоеж с изправено тяло, с долепени плътно стъпала, дланите са до бедрата. Следва вдишване с едновременно вдигане на ръцете горе и последващо наклоняване назад. Задържа се дишането около 4 секунди, издишва се и се връща в изходно положение. Вариант 2. Стоеж с изправено тяло, но ръцете са назад, хванати с преплетени пръсти. Следва вдишване с едновременно навеждане назад. Задържа се дишането за около 4 секунди, издишва се с едновременно бавно навеждане напред до допиране с челото на коленете. Задържа се дишането около 3 секунди и вдишвайки се връща в изходно положение. И по двата варианта броят на циклите са около 10 пъти или в зависимост от личното предпочитание.

Накрая приключвам скромното представяне на азаните с импровизирано упражнение наречено от мен "шлакочистач". Стоеж с изправено тяло и с разхлабени ръце, висящи свободно по тялото. Следват резки вдишвания с резки наклони напред и с резки връщания назад, при което поетия въздух се издишва свободно. Дишането се извършва през носа. Ориентировъчен брой на циклите е около 30. При последното изправяне вдишваме максимално количество въздух и веднага го издишваме, като издишваме и резервния въздух от белите дробове, прибягвайки до помощта на диафрагмата и коремните мускули. Задържа се дишането с едновременно разклащане на червата то нагоре, то надолу около 10-15 пъти. Разклащането на червата се извършва с помощта на диафрагмата и коремните мускули. Най-подходящо време за изпълнение на това упражнение е всяка сутрин, на гладен стомах и след изчистване на червата от естествени нужди.

В заключение изразявам мнение, че представените азани не трябва да бъдат изпълнявани непременно всички, а само тези от тях, които се считат за подходящи за конкретната личност, съобразно конкретната физика и психика

Вероятно последното упражнение, в създание на което имам лично участие, ви е направило някакво впечатление. О, …. не че опитвам да го хваля, или изразено с езика на търговците, да го рекламирам, съвсем не, Боже опази. Става дума за това, че "вслушвайки се" в своето Аз и въз основа на "умното" йогистко учение, скалъпих някакво самодейно упражнение, което лично изпълнявам и което ми действа добре. Това абсолютно не противоречи на духа и на буквата на йогистка философия, тъй като цялото тяхно учение е възникнало именно по прост, но упорит, емпиричен начин. Ето защо не се захипнотизирвайте и не се впечатлявайте прекомерно много от класическите йогистки азани. Не ги следвайте сляпо, а вслушвайте се във вибрациите на вашия организм и търсете нещо свое. Може да изберете някакви перфектни класически йогистки азани, но опитайте да добавите в тях нещо свое. Нещо съвсем незначително, някакви нови движения, някакви нови дишания, или …. Какво ли не още. Тогава вероятно ще почувствате, че йогисткото учение не е догма, а и не трябва да е догма. Духът на йогите никога не е егоистичен и всяка импровизация той ще я посрещне с любопитство и разбиране.

Нека да споделя и още едно мнение, относно това, коя от азаните е най-полезна. Според мен, всичко е субективно, поради което най-полезната азана просто не съществува. Най-полезна за вас ще бъде тази азана, която ще я приемете за такава. Имайте предвид, че най-полезни азани и най-умни хора не съществуват. Ако някой е на противоположно мнение, то е повече от очевидно, че е налапал много информационни внушения и е напълнил главата си с ненужни боклуци. Съвсем е възможно, че най-полезното упражнение за вас ще се окаже нещо съвсем извън йога. Ще ви призная под секрет, че лично за мен, най-полезно упражнение е …. цепене на дърва. Това упражнение в наше време е своего рода лукс, тъй като трябва да имаш съответните за това условия. И …. съвсем не е случайно, че "високомерните" и "изисканите" английски лордове също така обичат това упражнение, което обикновено не се афишира и се крие от широката публика. Обаче, че обичат да се отопляват само с дърва, това е всеизвестен факт. Е, не с всякакви, а само с добри дърва, например, с кедър, с бял дъб, с ясен или в краен случай с други видове дъб или с бук.