Осъзнавам, че посягам към невероятно огромна информация, която е натрупана не за столетия, а за хилядолетия

Според учението прана буквално означава жизнена сила или динамична човешка енергия, която е първохрана на всеки жив човешки организъм. Вероятно е излишно да напомням, че в чисто научен план такава енергия все още не е обяснена, а и все още няма такива чувствителни уреди за това. Но съвсем е безспорно, че такава енергия съществува, което се подтвърждава от йогистките експерименти. Дискусиите за прана са започнали още от най-дълбока древност, при което тя придобива много названия: "жизнен въздух", животворна сила", "жизнен биоток" и т.н.

Съществуват два подхода при обяснението на тази загадъчна енергия: научен и религиозен. В първия случай се счита, че прана е динамична жизнена енергия, която възниква несъзнателно или инстинктивно в резултат на природни дадености заложени в човека. Освен това те считат, че тези дадености могат да бъдат регулирани и направлявани. За целта са разработени концепции за пълно и за алтернативно йогистко дишане с техните варианти и подварианти, за многобройни азани и за духовни сили, които трябва да бъдат откривани и култивирани. Във втория случай цялата научна постановка е обърната наопаки, при което потенциалът на човека се замества с потенциала на някакво митично божество. Вероятно благодарение на тази си митична броня йогисткото учение успя да оцелее през хилядолетия, тъй като в противен случай щеше да бъде поругано и забравено. Обяснението за това е съвсем простичко - хората се плашат от всичко, за което няма научно обяснение, от всичко, което ги плаши със своята неизвестност в самите тях и около тях.

Още по-загадъчно и по-необяснимо за хората е понятието за кундалини. От научна гледна точка това е "скрита" или "спяща" жизнена енергия в човешкото тяло или статична жизнена енергия. Излишно е да се впускам пак в ненужни обясниния, че това все още не е доказано теоретически, че все още няма такива уреди, които могат да я фиксират и особено в потенциалния й зародиш, тъй като тя е потенциална или "евентуална". Обаче, ето, йогите това съществуване доказват практически. Следователно, такава енергия съществува и трябва да се вслушваме в мнението на йогите, които сякаш я "напипали" в неосветеното още природно пространство.

Сега нека да се фокусираме върху йогистките авторитети, които обясняват тази загадка. Терминът произлиза от санкритската дума кундала, което означава спираловидно навито въже или змия и служи като символично обозначаване на потенциалната или акумулираната ("скрита" или "спяща") жизнена енергия в човешкото тяло.

Твърди се, че по своето естество прана, която е динамична жизнена енергия и кундаливи, която е статична жизнена енергия е едно и също нещо. Това становище се подтвърждава от хилядолетната йогистка практика. Статична жизнена енергия кундалини се разглежда и се обяснявя в най-тясна връзка и зависимост от нервните проводници и образования в човешкото тяло, които са 72 хиляди на брой съгласно йогистката анатомия и психология. Основната роля при това се отвежда на трите централни нервни канала сушумна, ида и пангала и седемте нервни възли или така наречените чакри. Обаче, "спящите залежи" на кундалини не са разпределени равномерно в тези нервни райони. Преобладава мнението, че основните "залежи" или "натрупвания" на кундалини се намират в първата и най-долната чакра, където се преплитат и се преливат една в друга енергиите на трите главни нервни канала: сушумна, ида и пангала. Счита се, че кундалини се предвижва по естествен път от нейното основно седалище, тоест от най-долната чакра до най-горната чакра, която е в главния мозък. Да се отрича наличието на потенциална или акумулирана жизнена енергия във всеки човек е просто абсурдно, тъй като има безброй случаи, когато в определени критични ситуации хората извършват направо чудеса. Например, изведнъж повдигат невероятни тежести, преодоляват невероятни препятствия, придобиват невероятна храброст и т.н. Подобни явления се наблюдават и при животните. Например, кой не знае за фантастически изблици на енергия и смелост на майката защитаваща свойте рожби от стократно по-силните от нея врагове. При това, тези изблици са тъй велики и мощни, че принуждават техните стократно по-силни от тях врагове да отстъпват и да се спасяват с бяг. Мисля, че могат да бъдат посочени и други подобни доказателства за "събуждане" именно на такава потенциална енергия (кундалини). Заслугата на йогите не е в това, че те обърнали внимание на тази енергия, а в това, че те за пръв път в човешката история са разработили техники и подходи за целенасочено и волево събуждане и направляване на тази енергийна сила. Основните инструменти, които те ползват при това, са мантри (мисловни, звукови или графо-символни послания), които се съчетават със специални дихателни техники и азани. Нека да спомена, че за религиозно вярващите се пробутват какви ли не наивни измислици. Например, че събуждането на кундалини е освобождаване от греховете, прескачане на циклите при прераждане, като единение на човека с измислено божество и т.н. Обаче, в никой случай не упреквам религиозно вярващите за тяхната заблуда, тъй като те по този начин са били и все още са надеждна броня за истинското научно учение на йоги. И това е така, защото няма по-верен защитник на една или друга кауза, която не се разбира, но в която безрезервно се вярва, от един истински религиозен фанатик!

Може да се направи извода, че разработените техники за събуждане и регулиране на жизнените енергии в човека е невероятно и значително постижение на йогите. В този смисъл, ако йогистката система не е казала всичко по тези въпроси, то в исторически аспект тя има значителна преднина, която трябва без всякакви предубеждения да се изучава. Особено голяма е отговорността на научните работници, които са заети с тези жизненоважни проблеми.

За да разведря малко сериозната обстановка, която по-моему се е създала, ще споделя една, смешна на пръв поглед, техника за събуждане и задвижване на статична жизнена енергия (кундалини). Някои йогистки гуру (учители) споделят, че търсените ефекти с кундалини могат да бъдат получени чрез обръщане и натискане с върха на езика върху небцето в устата. Обясняват, че по този начин кундалини се събужда и се отваря някаква фина енергийна верига, по която тя се изкачва до главата. Ето, това е съвсем елементарна техника, която не е трудна, не е вредна и може да бъде проверена от всеки.

Сега вече сме готови да пристъпим към формулиране същността на така наречените духовни класически степени: раджа, джанана, карма и бхакти.

Раджа-йога буквално означава "царствена" степен, но в смисъл на главна и водеща. Основните моменти в тази степен се свеждат към три психични състояния: дхарана, дхйана и самаадхи.

Дхарана означава концентриране на ума. Известно е, че умът много трудно се задържа по-продължително върху дадено нещо, което може да бъде субект, обект, явление или абстракция. Обаче, чрез продължителна и усърдна практика времетраенето на задържане на ума, или така наречената концентрация на ума, може да бъде значително увеличена.

Подробностите на дхарана се свеждат към постепеността и последователността, които са задължителни в този случай. Тренировките за концентрация на ума винаги се започват от някакви елементарни, единични обекти. Като някакъв класически начин при това се явяват тренировките за задържане на ума върху горяща свещ. Обектът за умствена концентрация може да бъде някакъв човешки орган или някаква конкретна негова дейнст. Дхарана може да се постигне както чрез участие на сетивни, така и на умствени органи: зрителни, слухови, обонятелни, осезателни.

Не същкествуват някакви ограничения при практикуване на това състояние. Разбира се, за предпочитане са по-уютни и по-тихи места, при което се заема удобна седяща или лежаща поза. Дишането трябва да бъде нормално, ритмично или систематизирано. Единственото разсъждение трябва да бъде само върху избрания обект. Първоначално обектът се фиксира за около 10 секунди, след което очите бавно се притварят. През първата седмица този цикъл може да се повтори около 5 пъти; през втората седмица - около 10 пъти; а през третата и по-нататък - около 15 пъти, което е желателно да бъде и максималното. При успешно практикуване трябва да се достигне до отразяване на образа във "вътрешното око". Неговото местонахождение, според йогите, е отвътре между веждите. Обикновено, в началото на тази практика, продължителността на фиксиране и виждане на обекта с вътрешното око е приблизително еднаква. Обаче, след по-продължителна и по-успешна практика времетраенето на образа-отражение се удължава. За начинаещи първоначалните сеанси не бива да надвишават 20 минути, което е общо за цикъла, има се предвид външното сетивно виждане и вътрешното отражение. Всяко прекаляване или избързване обикновено води до негативни резултати. По аналогичен начин се подхожда и при участието на слухово възпринимаеми дразнители, които могат да бъдат природни, инструментални или гласови изпълнения.

Концентрацията по своята същност е еднопосочност на ума, при което се извършва ограничаване или свеждане до минимум на модификациите на ума. Модификациите на ума представляват неговото разпадане на някакви съставляващи, което е равносилно на неговото разпиляване. Йогите твърдят, че всяко мисловно послание, или както вече уточнихме, че това е мантра, е вид психична енергия, която е толкова по-въздействаща, колкото повече остава съхранена след нейното достигане до обекта. Важен момент при това е тази енергия да бъде достатъчно мощна и достатъчно устойчива и след нейния пренос.

Успехите в дхарана са едни от съществените предпоставки за успеха в йогисткото медитиране, което се нарича дхйана. Дхйана се смята за следваща, по-висша степен на задържане на ума, което е своеобразно опазване на психичната енергия при нейния пренос до обекта и нейното задържане върху обекта. Между дхарана и дхйана няма принципна разлика. В количествено и в качествено отношение различието между тях се свежда главно до продължителността на задържане на ума върху обекта и в запазване на зададените параметри на пренесена психична енергия. В чисто качествено отношение целта на дхйана е да се вникне по-дълбоко в същността на обекта, при което обектът става в по-голяма или в по-малка степен подвластен на волята на медитатора.

Известни са множество определения и методи за медитиране, които се практикуват от йогите. Независимо от това за всички гях е характерен стремеж за влизане в транс, което е някакво изменено или ново състояние на съзнанието с ясно формулираната цел. Медитирането обикновено варира от 10 до 20 минути. Твърди се, обаче, че напредналите йоги могат да медитират непрекъснато дори до няколко денонощия, което според тях даже е полезно.

Формулираните цели при медитиране могат да бъдат най-разнообразни - от търсене на здравословни профилактични и терапевтични ефекти, до всякакви други цели в или извън медитатора. Става въпрос не само за целенасочено изменение в желаната посока на съзнанието и подсъзнанието на медитатора, но и изменение в желаната посока на целта на медитиране, която се намира в синхронен фокус с психичната енергия на медитатора. С други думи йогисткото медитиране е вид магия и хипноза с научно неизследвани още възможности. Ето защо към тази тематика е повишено вниманието навсякъде в света, тъй като повече от вероятно съвременните видове стратегически оръжия един ден ще бъдат обявени за архаично устарели и заменени с парапсихогенератори с практически неограничини възможности. Между другото съществуват предположения, че египетските пирамиди и някои древни храмове са вид парапсихогенератори с неизяснени още за хората принципи на тяхното функциониране.

Кулминационният момент на раджа - йога е предизвикване и влизане със сила в трансово състояние наречено самаадхи. Това означава умствено единение със свръхсъзнанието, което представлява познание, духовна независимост и освобождение от всякакви зависимости, тоест става въпрос за пълната човешка свобода. По своя смисъл това е последна степен, крайна цел и същевременно най-важния феномен в йогисткото учение. Самаадхи е много сложно понятие, което може да се представи като някаква духовна етажност, която има своите особености. В този смисъл ще спомена за четири човешки състояния, които са: джаграт - характеризира съвсем будно състояние; свастха е състояние на своеобразна индеферентност; сушупта е нещо като състояние на безвритност, тоест като пълно единение на субекта с обекта; турйа е нещо като чувствено състояние или изживяване.

Религиозно вярващите отстояват становището, че единствена и крайна цел на йогистиката, включително и на самаадхи, е едно своеобразно единение между индивидуалния и универсалния дух, между човека и Бога, което се постига само с вяра и чрез вяра във всевишния. Те твърдят, че в състояние на самаадхи умът вече нямал нищо общо с обичайната си светска мисловност и съзнателна дейност и започвал да наподобява божествената съзнателност. Както се вижда между научната и религиозната теза има едно принципно различие. Това принципно различие е в това, че в първия случай става въпрос за пълната човешка свобода, която се постига само със сила и чрез сила, а във втория случай , че това състояние се подарява от Бога и трябва да бъде прието безрезервно.

Според нас, състоянието самаадхи в последния му стадий е невъзможно да се опише точно, тъй като това е вид своеобразно преживяване, което непременно се контролира от медитатора, тоест от неговата физическа и духовна сила. Именно в това състояние някои йоги престояват известно време под земята, пробождат телесните си органи без усет от болка и без да потече кръв, изпиват силни отрови, включително и цианкалий, без да се отровят. Това са така наречените състояния сидхи, което означава вид свръхсила, свръхуспех и т.н. Веднага пояснявам защо се прави това, Основно това са доказателства и демонстрации за възможностите на човешката воля и сила, а за вярващите, като доказателства за божествената благодат. Разбира се, има случаи, когато се преследват комерсиалните цели, което се възприема от общността като вид замърсяване на йогисткото учение.

Някакви конкретни методики за предизвикване на сидхи в състояние самаадхи не съществуват, тъй като всичко е много, много индивидуално. Необходима е голяма работа за това, при което медитаторът следва да бъде до такава степен усъвършенстван физически и психически, че тази последна степен трябва по-скоро не само да я разбере, а да я почувства. Независимо от това, общата постановка за предизвикване на сидхи в състояние самаадхи е следната. Влизането в сидхи се предшества от специфична самйома, която е силово фокусиране на психичната енергия включваща балансирани дозировки от дхарана, дхйана и самаадхи

Твърди се, че чрез сидхи в състояние самаадхи могат да бъдат получени и ред други феноменални ефекти, които са както следва: придобиване на огромна сила; прекратяване на чувството за глад и жажда; безпроблемно ходене с боси крака по натрошени стъкла, бодли и въглени ( в България ефектите, свързани с босото ходене по разкалени въглени се наричат нестинарски, за предизвикване на които също така е необходима предварителна подготовка и спазване на специфични изисквания); отгатване на миналото и бъдещото; разбиране на значението на звуците, които се издават от животни и птици; придобиване на телеснат невидимост, преодоляване на земната гравитация и много други.

Същностите на останалите трите класически духовни степени са подобни на тези изложени в раджа - йога. Тук, обаче, присъстват специфичните особености, които са съобразени с интелектуалните възможности и интереси на различните типове личности. Така, джанана - йога е предназначена за високоинтелегентни личности, при което ударението се поставя върху науката и познанието. Тук до състояние самаадхи се достига основно чрез силовите действия от високоинтелектуално естество, което включва умствено пречистване, израстване и усъвършенстване. Смята се, че по този начин умът може да бъде контролиран и насочван в желаната посока, като се изолира (макар и временно) от разсейващите го обекти.

Сега в някакъв сгъстен фокус и по същността на следващата класическа духовна степен, която се нарича кърма - йога. В буквален превод карма е действие или дейност. Често пъти думата карма е синоним на думата съдба и това е така, защото съдбата е съвкупност от някакви действия, които са характерни за конкретната личност. В състояние на самаадхи се извършва преглед на изминалите действия и се гледа в предстоящите такива, които с голяма степен на вероятност ще съпътсват дадената личност. Анализират се причините за изминалите погрешни действия (грехове), които са натрупани не само в дадения живот, но и в изминалите такива, и които влияят на предстоящата съдба. Набелязват се действия, чрез които се извършва желаното усъвършенстване на живота.

Последната духовна степен, която също така се счита за класическа се казва бхакти - йога. Бхакти буквално означава посветеност или всеотдаденост на Бога. Терминът бхакти има и други значения: преданост, смиреност, покорност, любов и други подобни, които се включват в йогистките морални и етични принципи, които са важни и за другите степени на йога. Бхакти степен е предназначена за религиозно вярващите. Като особеност в тази степен е това, че няма значение в какъв бог се вярва, а са важни механизмите, които трябва да доведат до крайната цел - единение с Бога. Обикновено това се отъждествява със сэстояние на самаадхи.

Това са постановките на петте степени на йога, които се считат за класически. Естествено, съществуват и безброй други постановки и нюанси, които са характерни вече за школите на конкретните гуру (учители). Независимо от това, представената класика показва, че йога преди всичко е наука, но донякъде това е и религия. Това е невероятно сбалансирано съчетание, при което наука - йога "захранва" религия - йога, а религия - йога, от своя страна, пази наука - йога от посегателства и от набези на злобни или невежи люде.

В заключение не предлагам никакви изводи, тъй като това трябва да направи всеки, който е имал удоволствие или неудоволствие да прочетте смисъла на моето фокусиране върху този шедьовр на човешкото емпирично познание. Съвсем съм сигурен, че йогистиката има много лица, което предполага и множество други възможни фокусирания върху това древно, но винаги младо учение.
Юрий Петрович Банько,

Вила "Боровец",