Осъзнавам, че посягам към невероятно огромна информация, която е натрупана не за столетия, а за хилядолетия

Така, лично за мен, стои въпросът с йогистките азани. Надявам се, че ви разхипнотизирах относно прекалената важност на сфокусираната от мен информация за хата-йога. И ако е така, пожелавам да бъдете свободни спрямо всяка информация, спрямо всякакви внушения.

Сега вече му е "тамън" време да започна да фокусирам, пак в някаква моя субективна представа, информацията за духовни йогистки степени. За съжаление, както вече споменах, тези данни са доста оскъдни , освен това, са хитроумно заплетени основно поради техните разнопосочни послания. В този смисъл избрах пътя на постепенно фокусиране на данните, започвайки от някои неоспорими йогистки схващания. Като цяло тези неща са формирани пак по емпиричен начин, съобразно хилядолетната йогистка практика, която все още значително изпреварва последните научни доказателства. В този смисъл не се учудвайте, че пак ще говоря за някои все още научно неподтвърдени фини енергии и техните носители, които според йогите неоспоримо съществуват в нас и около нас.

Започвам от санкристкото понятие, което се изписва като читта. В превод това означава ум и само в някои случаи означава мислене (манас). Читта е един от най-значителните и неоспорими термини в йогистката литература, независимо от разнообразните йогистки школи. Бързам да поясня, че този термин не е идентичен със западното тълкуване на термина съзнание или съзнателност.

Санкритският корен чит се превежда като "духовен", а производното му читта, като "пропит с дух". В някои други случаи читта означава "вътрешен свят" или като "духовен свят". Има се предвид, че нещо се осветлява или да бъде светлина. В отделни случаи, и даже доста рядко, читта означава съзнание или съзнателност.

Според другите йогистки авторитети, разбирането на читта, даже и в редки случаи, като съзнание или съзнателност не е правилно. Това може да се приеме, че е така, защото древните йоги не са правили особено разграничение между функциите и структурите на различните части на човешкото тяло. Смятало се, че активната материя (пракрити) винаги се намира в движение и изменение. Първоначално те отричали идентичността на ума и душата, но са допускали само евентуално единение между тях (самапатти). В последствие някои авторитети от по-късен период са правили опит да утвърдят схващането, че умът (читта) е инструмент, чрез който индивидуалния ум (дживаттма) може да се обвърже с универсалния дух (параматтма).

Според йогите читта има три основни състояния (гуни): саттва, раджа, тамас и безкраен брой от техни модификации.

Саттва е най-фината част на ума, изразяваща неговото качество и свойство. Смята се, че ако преобладава саттва настъпват изявите на просветление, на чистота и се появяват най-фини, най-висококачествени трептения (импулси). Йогите твърдят, че саттва е всяка фина или чиста изява (сукха сатва), както в материалната, така и в духовната област на битието.

Раджа се приема за водеща, средна част на ума, която има средна честота на трептения (пулсации). Тези трептения се наричат още царствени и се намират в някаква средна част от условната скала за умствени показания.

Тамас са тези частици на ума, които изразяват неговите отрицателни, груби, неприятни, инертни, пасивни качества. Техните трептения се намират в най-долната част на условната скала за измерване на ума. Като цяло тамас винаги противодейства на силите, които олицетворяват положителното проявление във всички области на вселенското многообразие. От гледна точка на йогистката практика тамас препятства и на логико-абстрактната и творческата изява на ума и интелекта. Ето защо, това състояние на ума се тълкува като основна пречка към духовното съвършенство на човека.

Веднага напомням, че разгледаните състояния на ума все още не могат да бъдат обяснени от съвремената наука. Все още не са създадени такива съвършени уреди, които са способни да фиксират и да окачествят човешкия ум. Трябва да се признае, че йогисткото учение, което се базира върху хилядолетния опит се явява своеобразен двигател за съвремената наука. И понеже преднината на йогистката мисъл, в сравнение със съвремената научна мисъл, е безспорна, то се налага нейното внимателно изучаване и най-вече използване.

В йогистката практика има редица средства и способи, чрез които е възможно проникването в тази все още загадъчна област на човешката същност. И не само проникване, а и изменение на качеството на нашия ум с помощта на съвсем конкретни действия, разработени в духовните степени на йогисткото учение. Тези действия предполагат духовни модификации, които са жизнено важни за интелекта на личността.

Вероятно ще бъде правилно за по-голяма яснота при запознаване с духовните модификации и духовните степени на йога да се хвърли поглед върху някои понятия за устройството и структурата на духовното в човека. В този смисъл заслужава особено внимание изясняване на психо-нервните центрове и тяхното функциониране в човешкото тяло, които се наричат чакри.

Според древната йогистка анатомия и психология изявените чакри в човешкото тяло са 144 на брой. Вижда се, че подробно запознаване с всяка от тях е практически невъзможно, а и не нужно, тъй като ще настъпи голяма бъркотия. Ето защо нека да подходим към въпроса по-практично, като изясним същността само на главните от тях, които са 7 на брой: муладхари, сватхиштхана, манипура, анахата, вишудха, аджна и сахасрара. Същността на останалите чакри, които са по-второстепенни, може да бъде просто пренебрегната, тъй като те са подварианти на тези главни чакри.

Често пъти понятието за чакра се заменя с понятието за лотос. Чрез това красиво цвете се извършва графично-образно или худоствено-цветово изображение на всяка една от чакрите. Изписват се знаци, рисунки, символи или букви на санскрит, на деванагари шрифт върху централната част на лотосовия цвят и върху неговите венцелистчета. Освен това присъстват геометрични и пространствени изображения на окръжности, сфери, полусфери, точки, квадрати и триъгълници. За религиозно вярващите са вписани и различни божества, чрез които те идентифизират всяка една от чакрите. Присъствието и на религиозни символи върху всяка от чакрите ни най-малко не намалява тяхната научна стойност, а само подтвърждава тяхната универсалност. Сигурен съм, че с нищо няма да намалим тяхната стойност, ако къв всяка чакра да добавим и нещо свое, с което ще повишим тяхната разбираемост лично за себе си.

Съвсем е ясно, че смисълът и предназначението на всички тези неща е повече от очевиден. Чрез тях се извършва комплексно и глобално въздействие върху личността, в процеса на медитиране върху всяка конкретна чакра. Чрез този древен метод на въздействие и съсредоточаване на ума върху нещо конкретно са фокусирани такива психични енергии, които са просто фантастични. Между другото, йогистката медицина се базира точно върху тази постановка, като резултатите от нейното приложение са безспорно положителни.

Сега му е времето да надникнем в същността на всяка от седемте чакри, които са представени в тяхната класическа постановка. Пак, напомням, че символиката върху чакрите (лотоси) е универсална. Тя е пригодена за атеистите и за вярващите. Е, вярно, че божествата са индуски, обаче, може и без тях, а може да добавите към тях и вашите божества или идоли. Всичко е възможно, но не всичко е целесъобразно, преценявайте сами. Сега представям чакрите в класическата им същност и значение.

Започвам с муладхара чакра, която се изписва и съкратено като адхара. Нейното местонахождение е най-ниско в човешкото тяло, като крайниците не се вземат предвид. Разположена е в долната част на гръбначния стълб, между половите органи и ануса и е чакра от първо телесно равнище. В тази зона се сплитат три главни нервни центра (канала): сушумна, ида и пангала, значението на които вече е разгледано в степента за хата-йога.

Счата се, че тази чакра има пряко отношение предимно към ануса (гуда) и към сетивния орган - носа, включително и към мириса. Тази чакра се изобразява като сфера или окръжност с израстващи наоколо четири лотосови венцелистчета, които са оцветени в червено. В централната част е изобразен квадрат, оцветен е в светло-жълт цвят, което символизира праелемента земя (притхви). Вътре в квадрата е вписан триъгълник, оцветен е в синъо, насочен е с върха надолу. Върху триъгълника е изобразена спирално навита нишка, която наподобява змия. Тази нишка или змия символизира потенциална (статична) жизнена енергия,, която се нарича кундалини. Това е основно седалище на тази загадъчна статична жизнена енергия.

Както е известно йогисткото учение е наука, която е създадена по емпиричен път, обаче, някои я обожествяват. Ето защо за религиозно вярващите са изобразени две символни божества: слонообразно божество Ганеша и богиня Дакини. За всички други, които не споделят репигиозни авторитети е изобразен просто слон, като представител на животинския свят и символизиращ важността (царствеността) на тази чакра. Като непременни символни атрибути присъстват и мантрите. В центъра е разположена главна мантра, която е буквено изразена като ЛАМ, а върху четери венцелистчета са буквено изписани периферийни мантри, които са: ВАМ, СХАМ, КХАМ и САМ.

Твърди се, че успешното медитиране върху тази чакра довежда до своеобразно психо-сензорно блаженство (ананда) и до по-общи релаксиращи ефекти, които довеждат до благотворно влияние и въздействие не само върху телесната, но и върху умствената дейност. Винаги се подчертава, че успешното медитиране може не само да "събуди" и "активизира" кундалини (статична жизнена енергия), но и да предизвика някои психо- физиологически ефекти и най-вече от говорната област.

Чакра свадхиштхана се отнася към второ телесно равнище. Разположена е в централния нервен канал сушумна, в гръбначния стълб, зад основата на половите органи. Функционално влияе на органите, които са разположени в тази област и особено върху долната част на бъбреците. Тази чакра има пряко отношение към половите възпроизвеждащи органи и върху езика, включително и към вкуса.

Символното изображение на чакрата предполага централна лотосна сфера или окръжност, от която са израснали шест лотосови венцелистчета оцветени в цинобърно. Долната страна на сферата, някъде три четвърти от нея, е опасана с безцветна дъга, която е обърната обратно. Тя символизира безцветен праелемент вода (джал). Чакрата е символизирана с крокодил, като виден представител на животинския свят. За репигиозно вярващите са изрисувани божество Брахма и богиня Шакини. В централната част има буквено изразена главна мантра ВАМ, а върху венцелистчетата са изобразени следни периферийни мантри: ДАМ, БХАМ, МАМ, ЙАМ, РАМ и ЛАМ.

Счита се, че медитирането върху тази чакра силно активизира сексуалните и интелектуалните показатели на хората.

Манипура е следващата чакра, която се отнася към трето телесно равнище. Тя символизира праелемента огън и е расположена пак в сушумна, някъде зад пъпа (набхи), в близост до надбъбречните жлези. Известна е още като умствена чакра. Контролира дейността на черния дроб, на стомаха, на очите, на зрението и на долните крайници. В центъра на тази чакра е изобразен цинобърно оцветен триъгълник, който е разположен с върха надолу. Периферията е представена с 10 лотосови венцелистчета оцветени в синъо. В централната част е разположена буквено изписана главна мантра РАМ, а върху венцелистчетата са изписани периферийни мантри, съответно: ДАМ, ДХАМ, НАМ, ТАМ, ТХАМ, ДАМ, ДХАМ, НАМ, ТАМ и ТХАМ. Символизира се с елен, а за религиозно вярващите с божество Вридра Рудра и богиня Лакини.

Медитирането върху тази чакра действа оздравяващо върху боледуващи органи и особено върху черен дроб, очи и крайници. Освен тава, могат да се появят някои пара-феноменални интелектуални списобности.

Чакрата от четвърто телесно равнище се нарича анахата. За нейно местонахождение се посочва централен нервен канал сушумна, който е в гръбначния стълб и е в областта зад сърцето, върху което оказва всеобхватно въздействие. В графо-символичен аспект представлява два кръстосани триъгълника, което е абсолютното копие на Соломоновия печат, но по всяка вероятност всичко е в обратен ред. Имам предвид това, че чакрата анахата има преднина най-малко с хиляда години преди царуването на Соломон, при което нещата заприличват на елементарно плагиатство. Тези триъгълници символизират единение между женския и мъжкия принцип и безцветен праелемент въздух (вайю) и са разположени в центъра на лотоса. Пак в центъра е и буквено изписана главна мантра ИАМ, а периферийните мантри са изписани на 12 венцелистчета, които са подредени от мантра КА до мантра ТХА. Символизира се с елен. За религиозно вярващите са представени символи на божество Ишхан Рудра и богиня Какини.

Медитирането върху четвъртата чакра води до уникални профилактични ефекти, които се изразяват в телесно и психично прочистване на организма. Постига се тотална хармония и самоусъвършенстване на организма. Активизира се статична жизнена енергия (кундалини).

Петото телесно равнище се характеризира с чакра Вишудха. Нейното местонахождение е в централния нервен канал сушумна, в района на долната част на гърлото (хандха), на равнището на адамовата ябълка. За неин представящ телесен орган се приема ухото, а за работен орган се приема речта. Символно е свързана с праелемента акаша (етър или безвъздушно пространство). В този смисъл в средата на чакрата е начертана окръжност, символизираща и праелемента акаша. Главната мантра е изписана буквено като ХАМ. Периферийно е представена с 16 лотосови венцелистчета оцветени в бледо небесно синьо и с 16 гласни букви от санкритска азбука. Символизира се със слон, а за религиозно вярващи с божество Сади Шив и с богиня Ракини.

Твърди се, че петата чакра олицетворява фините изяви на човешкия интелект. Медитирането върху нея, освен това, способства за активизиране на статична жизнена енергия (кундалини). Счита се, че в тази чакра се извършва важно задържане на "нектара" (самакаладжали), който се секретира в тази чакра. Това са неразгаданите все още от науката течни съставки или течни енергии. Освен чрез медитиране за задържане и съхраняване на "нектара", допринасят и така наречените обърнати азани, тъй като в противен случай тези енергии изтичат надолу в тялото. Освен това, чрез медитиране може да се постигне "прочистване" на ума и да се пробудят способности за врачуване.

Чакрата от щесто телесно равнище се нарича аджна, като нейното местонахождение е областта отвътре между веждите. Твърди се, че тази чакра има пряко отношение към слюноотделителните органи. Като неин представящ орган се посочва звукообразуващ орган, а за работен орган се приема мозъкът, респективно умът, който е функционално зависим от него. За върховен елемент или символ на тази чакра се счита нещо главно, велико и благородно.В централната част на чакрата присъстват слънцето, а под него луната. Буквеното значение на главната мантра е ОМ, която се счита за върховна и за всепризната мантра в йогизма. Периферийната част е представена с две светло оцветени лотосови венцелистчета. Символизира се със слон или с някое друго "царствено" и гласовито животно. За религиозно вярващите присъстват изображения на божество Наришвара, което се счита за полумъж и полужена и богиня Хакини..

Медитирането върху тази чакра способства в най-голяма степен за събуждане и за активизиране на статична жизнена енергия (кундалини), която има пряко отношение към усъвършенстване на ума. Разкриват се съвсем нови измерения на ума, които засега ги характеризират като парапсихологически. Тези нови измерения се приемат вече за неоспорим факт, но те все още остават не обяснени и не доказани научно. Едно от най-интересните нови измерения на ума е чувството за единение с едно нещо или с всичко.

Последната или седмата главна чакра се нарича сахасрара. Нейното местонахождение е върхът на главата и "короната" над главата. Счита се, че тази чакра се разпростира "отвъд познанието" и характеризира чисто чувствените изяви. Символизира се с глава на медитираща личност. Буквеното значение на главната мантра е БАМ. Периферийните венцелистчета са хиляда на брой, които сякащ сияят над върха на главата на медитиращата личност. За мантри се считат всички букви от санкритската азбука, които са изписани с деванагари шрифт. Символизира се с елемента шунйа, което означава нула или нищо, като неговият цвят наподобява "купа от безцветна светлина". За религиозно вярващите чакрата е свързана с божество Пара Брахма и с богиня Мата Шакти.

Безспорно се счита, че седмата чакра е с най-сложен механизъм и медитирането върху нея може да доведе до уникални резултати, които могат да излязат извън човешкия контрол (левитация и други парапсихоявления). Ето защо медитирането върху тази чакра изисква вещо ръководство, голяма предварителна подготовка и пределно внимание и концентрация.

Това са скромни данни от моето фокусиране върху невероятно обемната и все още научно недоказана информация за чакрите. Разбира се, фокусиране не е анализиране, обаче, позволявам си да отбележа, че първата чакра някакси е по-близка до земната, до физическата същност на човека, а седмата чакра е по-близка до духовната му същност. Тя е от по-сложно естество и даже от космическо, което все още не е подвласно на човека. Това е просто моментна догадка или, ако ви е угодно - е моята малка фантазия. Всеки е свободен в избора си да вярва, или да не вярва на тези неща. Обаче, нека да се има предвид, че по-голям научен напредък в разглежданите области засега все още не съществува. Трябва съвсем честно да се признае, че йогисткото учение има значителна преднина в тълкуването и в разгадаването на неизвестното, което все още е навсякъде в нас и около нас. Нещо повече, засега нищо от разгаданото от йогите не е опровергано от съвременните научни открития. Ето защо, до доказване на противното, се налага да се преглътне всякаква надменност и да се възприема внимателно йогисткото учение.

Сега нека да продължа нататък и да фокусирам вниманието върху термина мантра. Започвам с разшифроване на това понятие. Мантра е словосъчетание от две срички. Ман означава да знае, да дава познание или да мисли, а тра означава да пази, да съхранява или да спасява. Сред вероятните мисловни значения може да бъде: мислено да пази, мислено да разпознава или мислено да спасява. Като максимално обобщено понятие на този термин вероятно ще бъде закодирано послание, а от гледна точка на религиозно вярващите - магическа формула или заклинание. Тези закодирани послания се отправят с помощта на мантри по най-различни начини: звуково, словесно, телепатично, графично (символно) или по някакви съчетания от тези начини.

По отношение на звуковия начин може да се отбележи това, че в йогистиката още от дълбока древност съществува цяла наука за обучение за звука и за неговите закони, които все още са малко познати на широката аудитория. Звуковата мантра по същество е една формула, една комбинация от силата на определени звуци, които трябва да бъдат педантично изучавани преди тяхното прилагане. В това отношение звуковите въздействия имат определена преднина пред словесните. Обаче, може да се срещне и такъв парадокс, че в звуково отношение някоя мантра е много въздействаща, а словесно може да няма никакъв смисъл и съдържание.

Словесната мантра представлява фокусиран сбор от букви и от думи, които кратко и ясно изразяват някакво желание или някаква заповед към собственото Аз или към нещото извън нас. Това е своего рода съюз между волята и силата, които трябва да свършат това или онова. Във всички случаи, това е вид внушение или хипноза, които така широко се прилагат в психотерапията и в психоанализата. А когато словесната мантра се отправя телепатично, то тогава може да се говори за магия. Ето и тук йогите се явяват първопроходци, за които при обяснение на магически и хипнотически механизми и методи никъде и от никого не се споменава. Обаче, от страна на йогите никъде и никога няма да срещнете упреци за това, тъй като те приемат това за безсмислена суета сует.

По отношение на графичните (символните) мантри може да се каже, че и те заемат много важно място в йогистките закодирани послания. И ако се замислим малко по-дълбоко, то непременно ще проумеем, че всяка художествена рисунка, снимка, реклама и какво ли не още е вид подобна мантра Но, стига съм фокусирал върху общото на мантрите и нека да погледна поне една конкретна мантра. Без всяко колебание спирам на мантра ОМ, за която вече споменавах в предишното фокусиране върху чакрите.

ОМ е мантра, която се приема от всички йогистки школи за най-древна, за най-върховна, за най-коронна и така нататък, все със суперлативи започващи с най. Още от дълбока древност ОМ се тълкува като "космически звук", разглеждан като комбинация от три звука, които се произнасят като а-у-м. По своята същност това са символично трите фази на космическия цикъл: зараждане, определеност, разпадане. Рецитирането (пеенето) на отделни гласови съставки става по строго определен метод, който може добре да се усвои само под ръководството на добър учител (гуру). Независимо от това винаги е полезна и добросъвестна самодейност, при което мантра ОМ може да звучи като: а-у-у-у-у-м. При това на всяка от буквите трябва мисловно да се вложи някакъв конкретен смисъл. Например, с пеене на буква а трябва да си представите вашето някогашно раждане, което е благословено от Природата (Господа Бога). Удълженото пеене на буква у трябва да бъде свързано с вашия жизнен план, а буква м трябва да съответства на вашия достоен край. Не се мръщете, това е биологичен закон, който е валиден за всяко физическо същество. По отношение на душата, то там въпросът е много, много по-сложен и засега не е разгадаем за хората. Нищо не пречи и телепатично (мисловно) да се предават по тази мантра най-добрите пожелания за близки, познати или приятели. Обаче, не бива да се пожелава на някого нещо лошо. Лошото пожелание може и да успее да достигне адресата, но това ще бъде само времененно явление. Нататък изпратената лошотия, която е вид негативна енергия, непременно се връща върху главата на изпращача, но която ще бъде вече многократно мултиплицирана в съответствие с неизвестен засега на хората Закон. Получава се нещо аналогично на бумерангов ефект, но много, много по-неотвратим, тъй като от него не можещ нито да избягаш, нито да се защитиш с нещо.

Графично мантра ОМ се представя, като символ състоящ се от четири криви и една точка. Три от кривите са взаимно свързани и представляват нещо наподобаващо на някаква летяща птица, ако я гледаме от страна на дясното й крило, при това в някаква степен отзад и отгоре. Между лявото й крило и главата е изрисувана четвърта крива, която наподобява полумесец, а над него се вижда една точка. Приема се, че символът като цяло изразява принципите на битието. Всеки един от компонентите на този символ изразява една или друга по-обща идея: "дясното крило на птицата" изглежда, като най-наклонена надолу и като най-голяма крива, която символизира физическия свят и свързаната с него активност, визуалност и съзнание; "лявото крило на птицата" се вижда сякащ в някаква далечина и символизира сферата на чисто духовната активност, която не е пряко обусловена от физическия свят; "главата на птицата с нейния изкривен надолу клюн" символизира духовната област на човека, включваща сънищата и подсъзнателните прояви (подсъзнание); кривата наподобяваща "полумесец", която сякащ виси над "птицата", символизира свръхсъзнание, при което връзката на всеки човек със свръхсъзнанието винаги е диференцирана и зависи от неговия интелект, от неговата "абстрактна съзнателност"; "точката", която доминира над кривите, символизира създателя на вселената (Природа, Господ Бог). Твърди се, че пеене, рецитиране, мислене за тази царствена мантра носи само положителни ефекти и особено, ако това се извършва искрено, доброжелателно, със силна воля и вяра в нейните трансоподобни "пулсации". Между другото, невежите често пъти бъркат йогистиката като наука, с йогистиката като религия за вярващи, поради което всяко пеене или рецитиране на мантри приемат за вид индуистка религия, което е пълна нелепост и безсмислица.

Ще се спра съвсем бегло върху йогистките понятия мудра и бандха. Това са две сродни понятия, при което някои мудри са и бандхи и обратно. Всяко едно от тези понятия означава някакво свързване, но в смисъл на умствено свързване между отделните части на тялото, между някой с някои субекти или обекти Като една от най-съществените функции на мудрите и бандхите се смята тази за способността им да събуждат, да активизират и да изкачват жизнена енергия (прана или кундалини) от най-долната до най-горната чакра.