-18- HELP I NEED SOMEBODY
В младежката група към църквата имаше едно момче на име Макс. Той беше борец и на ръст два пъти по-едър от мен и от Фой. Затова естествено ние малко му завиждахме - особено защото всички момичета го харесваха. Една събота нямахме какво да правим (момичетата не харесваха нас) и затова решихме да посетим Макс. (По това време Фой имаше прическа като телена гъбичка за стъргане на замърсени повърхности, и все още я има, но сега той продава недвижими имоти.)
Преди да посетим Макс, спряхме в магазина и купихме няколко пакета тоалетна хартия. Приближихме се до къщата му с изключени светлини, защото винаги така карахме колата през нощта. Разстлахме хартията навсякъде по дърветата, храстите и къщата му. Най-хубавата част от всичко беше, че виждахме как Макс си седи във всекидневната и гледа телевизия, докато ние вършехме тези неща. Това поражда въпроса: Ако Макс бе толкова супер, защо седеше в къщи и гледаше телевизия с родителите си през уикенда?
Точно преди да тръгнем, взехме маркуча и напръскахме дърветата, за да бъде невъзможно да се свали тоалетната хартия. Последното нещо, което направихме, бе да позвъним на вратата, преди бързо да потеглим.
На Макс това много не му хареса, но не беше сигурен кой е извършителят, затова бе страшно забавно. На следващия ден го видяхме на църква и казахме: "Здрасти, Макс, как прекара уикенда?" Той ни погледна много ядосано, защото подозираше, че ние сме покрили къщата и двора му с тоалетна хартия, но не можеше да го докаже.
Пак беше събота вечер и решихме, че е чудесна възможност отново да посетим Макс. След като се заредихме с добро количество тоалетна хартия, потеглихме към къщата му. Беше върхов- но, защото той пак си беше там, седеше в къщи и гледаше телевизия. Аз бях в задния двор и увивах едно дърво с тоалетна хартия, когато изведнъж чух задната врата да се затръшва.
"О, не," помислих си, "това трябва да е Макс!" Знаех, че само ако ме улови, с мен ще е свършено. Беше доста тъмно, но на другия край на двора можах да видя моя приятел Фой.
"Фой, аз съм тук!" прошепнах.
Видях главата на Фой да се обръща към мен. "Фой, тук, тук," извиках тихо. Помахах с ръце и той започна да бяга към мен. Когато бе на около метър разстояние, осъзнах, че това не беше Фой, а Макс. Разбрах, че животът ми внезапно е в опасност. Хукнах към колата, а Макс беше плътно по петите ми. Прескачах живи плетове и огради, като през цялото време крещях на Фой, когото видях да влиза в колата и да потегля.
"Чакай, Фой! Не ме оставяй!" виках аз. Осъзнах, че колата бе моето спасение. Трябваше да стигна до нея преди Макс да ме хване. Поради този факт избирах най-бързия и пряк път към целта. Не заобикалях оградите - прескачах ги. Не вървях - тичах. Не ме беше грижа какво мислят съседите. Колата бе моето спасение.
Едно от най-важните неща, които трябва да разберем, е, че Исус е нашият Спасител. Той не е някой, който ще подобри начина ни на живот, а е нашето спасение. Единственият начин, по който можем да дойдем при Него, е като при Спасител. Исус не само иска да бъде наш Спасител, но желае и да има лично взаимоотношение с нас.
Бях християнин в продължение на много години преди да разбера какво означава това. Едно от нещата, по които ще познаеш дали имаш такова лично взаимоотношение, е начинът ти на молитва. Запознавай Бога с всичките си прошения. Във Филипяни 4:6-7 се казва:
"Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса."
В Матей 6:7 се казва да не използваме безсмислени повторения, когато говорим на Бога. "А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене."
Когато работех в зоната с червените светлини в Амстердам, се запознах с един човек на улицата и си определихме среща по-късно, за да говорим за Исус. По пътя към мястото на срещата, аз започнах да се моля. Може да си помислите, че се молех за мъжа, с когото щях да се виждам, и че призовавах Святия Дух да подготви сърцето му, за да е отворен да слуша и приема.
Но не за тези неща се тревожех и молех. Вместо това аз се оплаквах на Бога. "Знаеш ли, Господи, наистина бих искал парче торта. Толкова много ли искам?" Както обикновено, бях без пукната пара, а много ми се ядеше торта. "Голямо парче шоколадова торта, Боже. Толкова ще е чудесно, просто да си хапна парче торта." Аз продължих мълчаливата си молитва.
Е, не си спомням особено какво стана на срещата ми с онзи човек, с когото щях да се виждам. Но онова, което наистина си спомням, е как се върнах в стаята си и открих на масичката до леглото ми чиния с голямо парче шоколадова торта. Имаше бележка, на която пишеше: "Дейвид, тази торта е за теб." Бях толкова развълнуван. Опитах същата молитва отново на следващия ден, но не подейства.
Моят опит показва, че колкото по-важен е даден човек, толкова по-малко време отделя за теб. Ако някой е много важна личност, трябва първо да уговориш среща със секретарката му, може би цял месец по-рано. И ако въобще се срещне с теб, то ще е само за една-две минути. Понякога мисля, че и Бог е такъв. Да, вярно е, че никога няма да говоря с някой по-важен от Него, но Господ иска лично взаимоотношение с мен, така че, как се моля?
Само за важните неща ли говориш с Бога? Моята съпруга Джо- ди иска да говоря с нея за важните работи, разбира се, но желае да приказваме и за по-незначителни неща. Разказвал ли си някога виц на Бога? Някога спорил ли си с Него и сърдил ли си Му се?
Разбира се, че не!
Добре тогава, как можеш да имаш лично взаимоотношение с Бога и никога да не се разсърдиш? Псалмите са пълни със случаи, в които Давид е разстроен от Бога.
Господ иска да знае как разговарям на незначителни теми, кога съм разстроен и ядосан, наред с важните въпроси. Невероятното при Него е, че той иска лично взаимоотношение. Как да вършат Божието дело е това, което учениците питат Исус в Йоан 6:28-29:
"Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
Исус в отговор им рече: „Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил."
Как мислите, когато Аарон беше на шест, а Бенджамин - на четири години, защо ме харесваха и искаха да ми угодят? Да не би да са си казвали: "Я по-добре да се държим, като трябва с татко, иначе той няма да ни храни. Я по-добре да се държим добре с татко, иначе ще ни изхвърли през прозореца"? Разбира се, че не!
Моите момчета искат да бъдат като татко, защото мислят, че съм най-великият. Както Бенджамин казваше: "Тати е супер. Има дупки на дънките си." Понякога не съм добър пример за моите момчета. Веднъж, когато си карах колата в Амстердам, някой се изтегли на заден ход пред мен. През прозореца аз изкрещях на шофьора: "Ей, идиот!". Няколко секунди по-късно Аарон изкрещя: "Ей, идиот!" на една възрастна жена, която вървеше по улицата.
Защо работя за Бога? Защо искам да правя неща за Него? Когато момчетата ми бяха малки, те обичаха да ме рисуват. Прибирах се в къщи, Аарон изтичваше при мен и казваше: "Татко, виж какво нарисувах за теб!" И ми даваше парче хартия с цветни линии, надраскани по целия лист с пастел.
Аз вземах рисунката от ръцете му и казвах: "Това е чудесно, Аарон. Благодаря ти, че си направил това за тати. Какво представлява то?"
"Това си ти, тате," отвръщаше Аарон.
"Благодаря ти, Аарон. Ще я закача на хладилника," казвах аз.
Често изтъквам пред Бога: "Виж какво правя за теб, Боже. Виж как водя този тим за теб. Погледни стъпките, които съм направил във взаимоотношението си с теб. Виж всичките хора, на които казвам за теб."
Бог отговаря: "Чудесно, Дейвид. Благодаря ти, че правиш това за мен. Нека да го закачим на хладилника."
Господ не ме обича поради това, което мога да направя за него, както и аз не обичам моите момчета поради това, което те могат да направят за мен. Аз не ги обичам заради работата, която ще успеят да представят или заради интелектуалните разговори, които можем да водим. Дори, когато те се провалят, аз ги обичам по една простичка причина - те са моите момчета.
По същия начин и Бог гледа на нас.
ПСАЛМ 22:1-2
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш на думите на охкането ми?
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.
Сподели с приятели: |