От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

-18- HELP I NEED SOMEBODY

Преди да посетим Макс, спряхме в магазина и купихме някол­ко пакета тоалетна хартия. Приближихме се до къщата му с из­ключени светлини, защото винаги така карахме колата през нощта. Разстлахме хартията навсякъде по дърветата, храстите и къщата му. Най-хубавата част от всич­ко беше, че виж­дахме как Макс си седи във всекидневната и гледа телевизия, докато ние вършехме тези неща. Това поражда въпроса: Ако Макс бе толкова супер, за­що седеше в къщи и гледаше телевизия с родителите си през уикенда?

Точно преди да тръг­нем, взехме маркуча и напръскахме дърветата, за да бъде невъзможно да се свали тоалетната хар­тия. Последното нещо, което направихме, бе да позвъним на вратата, преди бързо да потеглим.

На Макс това много не му хареса, но не беше сигурен кой е из­вършителят, затова бе страшно забавно. На следващия ден го видяхме на църква и казахме: "Здрасти, Макс, как прекара уикенда?" Той ни погледна много ядосано, защото подозираше, че ние сме покрили къщата и двора му с тоалетна хартия, но не можеше да го докаже.

Пак беше събота вечер и решихме, че е чудесна възможност от­ново да посетим Макс. След като се заредихме с добро количес­тво тоалетна хартия, потеглихме към къщата му. Беше върхов- но, защото той пак си беше там, седеше в къщи и гледаше теле­визия. Аз бях в задния двор и увивах едно дърво с тоалетна хартия, когато изведнъж чух задната врата да се затръшва.

"О, не," помислих си, "това трябва да е Макс!" Знаех, че само ако ме улови, с мен ще е свършено. Беше доста тъмно, но на другия край на двора можах да видя моя приятел Фой.

"Фой, аз съм тук!" прошепнах.

Видях главата на Фой да се обръща към мен. "Фой, тук, тук," извиках тихо. Помахах с ръце и той започна да бяга към мен. Когато бе на около метър разстояние, осъзнах, че това не беше Фой, а Макс. Разбрах, че животът ми внезапно е в опасност. Хукнах към колата, а Макс беше плътно по петите ми. Преска­чах живи плетове и огради, като през цялото време крещях на Фой, когото видях да влиза в колата и да потегля.

"Чакай, Фой! Не ме оставяй!" виках аз. Осъзнах, че колата бе моето спасение. Трябваше да стигна до нея преди Макс да ме хване. Поради този факт избирах най-бързия и пряк път към целта. Не заобикалях оградите - прескачах ги. Не вървях - ти­чах. Не ме беше грижа какво мислят съседите. Колата бе моето спасение.

Едно от най-важните неща, които трябва да разберем, е, че Исус е нашият Спасител. Той не е някой, който ще подобри на­чина ни на живот, а е нашето спасение. Единственият начин, по който можем да дойдем при Него, е като при Спасител. Исус не само иска да бъде наш Спасител, но желае и да има лично взаимоотношение с нас.

Бях християнин в продължение на много години преди да раз­бера какво означава това. Едно от нещата, по които ще позна­еш дали имаш такова лично взаимоотношение, е начинът ти на молитва. Запознавай Бога с всичките си прошения. Във Филипяни 4:6-7 се казва:
"Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодаре­ние; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса."
В Матей 6:7 се казва да не използваме безсмислени повторе­ния, когато говорим на Бога. "А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене."

Когато работех в зоната с червените светлини в Амстердам, се запознах с един човек на улицата и си определихме среща по-късно, за да говорим за Исус. По пътя към мястото на сре­щата, аз започнах да се моля. Може да си помислите, че се мо­лех за мъжа, с когото щях да се виждам, и че призовавах Святия Дух да подготви сърцето му, за да е отворен да слуша и приема.

Но не за тези неща се тревожех и молех. Вместо това аз се оп­лаквах на Бога. "Знаеш ли, Господи, наистина бих искал парче торта. Толкова много ли искам?" Както обикновено, бях без пукната пара, а много ми се ядеше торта. "Голямо парче шоко­ладова торта, Боже. Толкова ще е чудесно, просто да си хапна парче торта." Аз продължих мълчаливата си молитва.

Е, не си спомням особено какво стана на срещата ми с онзи чо­век, с когото щях да се виждам. Но онова, което наистина си спомням, е как се върнах в стаята си и открих на масичката до леглото ми чиния с голямо парче шоколадова торта. Имаше бе­лежка, на която пишеше: "Дейвид, тази торта е за теб." Бях толкова развълнуван. Опитах същата молитва отново на след­ващия ден, но не подейства.

Моят опит показва, че колкото по-важен е даден човек, толкова по-малко време отделя за теб. Ако някой е много важна лич­ност, трябва първо да уговориш среща със секретарката му, мо­же би цял месец по-рано. И ако въобще се срещне с теб, то ще е само за една-две минути. Понякога мисля, че и Бог е такъв. Да, вярно е, че никога няма да говоря с някой по-важен от Не­го, но Господ иска лично взаимоотношение с мен, така че, как се моля?

Само за важните неща ли говориш с Бога? Моята съпруга Джо- ди иска да говоря с нея за важните работи, разбира се, но же­лае да приказваме и за по-незначителни неща. Разказвал ли си някога виц на Бога? Някога спорил ли си с Него и сърдил ли си Му се?

Разбира се, че не!

Добре тогава, как можеш да имаш лично взаимоотношение с Бога и никога да не се разсърдиш? Псалмите са пълни със слу­чаи, в които Давид е разстроен от Бога.

Господ иска да знае как разговарям на незначителни теми, кога съм разстроен и ядосан, наред с важните въпроси. Невероят­ното при Него е, че той иска лично взаимоотношение. Как да вършат Божието дело е това, което учениците питат Исус в Йо­ан 6:28-29:

Как мислите, когато Аарон беше на шест, а Бенджамин - на че­тири години, защо ме харесваха и искаха да ми угодят? Да не би да са си казвали: "Я по-добре да се държим, като трябва с татко, иначе той няма да ни храни. Я по-добре да се държим добре с татко, иначе ще ни изхвърли през прозореца"? Разбира се, че не!

Моите момчета искат да бъдат като татко, защото мислят, че съм най-великият. Както Бенджамин казваше: "Тати е супер. Има дупки на дънките си." Понякога не съм добър пример за моите момчета. Веднъж, когато си карах колата в Амстердам, някой се изтегли на заден ход пред мен. През прозореца аз изк­рещях на шофьора: "Ей, идиот!". Няколко секунди по-късно Аарон изкрещя: "Ей, идиот!" на една възрастна жена, която вървеше по улицата.

Защо работя за Бога? Защо искам да правя неща за Него? Когато момчетата ми бяха малки, те обичаха да ме рисуват. Прибирах се в къщи, Аарон изтичваше при мен и казваше: "Татко, виж какво нарисувах за теб!" И ми даваше парче хар­тия с цветни линии, надраскани по целия лист с пастел.

Аз вземах рисунката от ръцете му и казвах: "Това е чудесно, Аарон. Благодаря ти, че си направил това за тати. Какво пред­ставлява то?"

"Това си ти, тате," отвръщаше Аарон.

"Благодаря ти, Аарон. Ще я закача на хладилника," казвах аз.

Често изтъквам пред Бога: "Виж какво правя за теб, Боже. Виж как водя този тим за теб. Погледни стъпките, които съм направил във взаимоотношението си с теб. Виж всичките хора, на които казвам за теб."

Бог отговаря: "Чудесно, Дейвид. Благодаря ти, че правиш това за мен. Нека да го закачим на хладилника."

Господ не ме обича поради това, което мога да направя за него, както и аз не обичам моите момчета поради това, което те мо­гат да направят за мен. Аз не ги обичам заради работата, която ще успеят да представят или заради интелектуалните разговори, които можем да водим. Дори, когато те се провалят, аз ги обичам по една простичка причина - те са моите момчета.

По същия начин и Бог гледа на нас.