От една страна има физическа структура, представена от конкретните членове, а от друга притежава специфична структура от отношения (взаимодействия), връзки между членовете
Изтегляне 22.57 Kb.
|
| Забележка: За съжаление, отделни черти на „шизофренногенната майка” днес срещаме в т.нар. „бизнес-дами” – жени, които рядко намират време да общуват емоционално със своите деца или ако са с тях, общуването им носи отпечатъка на бизнес-комуникация. Най-пагубното за тези майки е, че повечето от тях пропускат да комуникират активно през първите месеци (до една година), а впоследствие се опитват да компенсират невъзвратимото.
При тази ситуация е необходима жертва. Жертвата се оказва детето. Бащата избягва детето. В мрежата на патологичната структура попада малкия член на семейството (той е най-слаб). Към него се насочва амбивалентността. Като начало възниква симбиотична връзка (С. Минучин я нарича „преплетена връзка”, а М. Боуен – „неразграничена връзка”). Майката силно привързва към себе си детето. В резултат в детето още в ранните му години възниква дълбоко объркване. В годините на малолетието си то не е в състояние да напусне пределите на триъгълника и то се връща към гръдта на майка си. Ролята на жертвата се проявява в това, че детето заболява от шизофрения – едно психогенно заболяване. Тъй като детето не могло да се провре навън от триъгълника, сега то заплаща цена. Този вече „болен” член започва да прави всичко което би съхранило семейството. Следва една несъзнавана реакция на майката, която сега, при новата ситуация придърпва към себе си периферният баща. Бащата на свой ред несъзнавано не може да изостави семейството си и продължава живота с майката. Аналогичен е цикъла и при семейства, в които има зависимост. При тях парадокса се състои в това, че ако „болния” оздравее, веднага бива заместван от друг, новопоявил се „болен”, т.е. чрез симптома семейството остава цялостно. Тази връзка при болния от шизофрения се проявява като всеки път, когато състоянието му се влошава, състоянието на майка моментално се подобрява (тя става активна и деятелна). Когато синът се чувства по-добре, ситуацията се променя обратно – майката страда, докато синът отново заболее. Този модел се увековечава, като ролята и на преследвача и на преследвания е еднаква. Социалната и психологична работа изискват диагностика и корекции в социалното функциониране. Помощта спрямо майката на болния от шизофрения е в социалната и адаптация. Главната задача е да се възпрепятства разпространението на патологичния стереотип във функционирането на семейството – прекъсване на връзката с тях. В семейството със зависим член – разкъсване на стереотипа на примиряване. В ситуации на цикъл на насилие – отделяне и прекъсване цикъла на насилие. Докато той съществува, дотогава ще бъдат валидни и патологичните роли. Това не е лесна задача, т.е. патологичната роля не винаги носи страдание, а често и изгода. Тогава членовете на семейството не искат или трудно се съглася ваят на промени. Те предпочитат да страдат от собствените си страхове, вместо да поемат по пътя на нови, непознати страхове. Много често проявите могат да бъдат или разрешаване проблеми на конкуренцията, или наличие на социална дисхармония или патологичен стереотип на отношения. В случаите става дума не за корекция, а за дълбока промяна в структурата на отношенията. Изменение в стереотипа на взаимодействие съвсем не е лека работа. Ако на съпругата на алкохолика бъде отнета ролята й, то тогава за нея нищо не би останало. Тя разглежда себе си единствено в ролята на зависима от съпруга си (грижеща, помагаща, лекуваща, контролираща, обвиняваща и пр.) Преобразуването на патологичните роли в нормативни е един продължителен процес на промяна. Изтегляне 22.57 Kb. Сподели с приятели:
|