От една страна има физическа структура, представена от конкретните членове, а от друга притежава специфична структура от отношения (взаимодействия), връзки между членовете
Изтегляне 22.57 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „шизофренногенна майка”
| - Патологични междуличностни роли – възникващи в дисфункционалното семейство.
Нормативните роли способстват за ръст и развитие на семейството като система. Те са подчинени на закона за хомеостаза (равновесие, баланс) и се явяват много гъвкави. Патологичните роли възпрепятстват развитието на семейството и се явяват задържащи. Те са ригидни (устойчиви), могат да съществуват в семейството независимо от външните обстоятелства и представляват сериозно изпитание за членовете му. Всяка от ролите вътре във всяко семейство е изпълнена със строго индивидуално съдържание. Едни и същи наименования за всяка роля може да означава различно съдържание. Ролите са изменчиви, те могат да се променят под влияние на различни обстоятелства. Приетите в семейството роли или всяка система от роли е длъжна да удовлетворява определени потребности, доколкото тя е предназначена за съществуване на системата. Някои от потребностите (изисквания): Роля или съвкупността от роли в семейството трябва да създава достатъчно цялостна система. В случай на възникване на противоречиви роли, винаги възникват сериозни трудности за изпълнението на тези роли. С други думи, когато член на семейството не се справя с две роли, всяка от които се намира в противоречие с другата. Пример: Ако бащата в семейството формално изпълнява ролята си, то майката ще поеме не само ролите на съпруга и на майка, но и тази на баща. Подобни противоречия (в самата роля или между две роли) не просто води до семейна криза, но заплашва семейството от разпадане. Тя предизвиква широк кръг нарушения (варианти на патология) както на индивидуално, така и на вътрешно-семейно ниво. Когато възникнат симптомите (най-вече под формата на неврози, тревожност), се ражда и нарушението във вътрешно-семейното функциониране. Съвкупността от роли, които личността изпълнява е длъжна да осигури удовлетворение на основните потребности на семейството. Това са потребности от уважение, признание и емпатия. Да си съпруг означава не само задължения, но и права. Изпълнявайки своите задължения, той очаква и удовлетворение на своите потребности. Ако тази динамика на даване и получаване, наречена от унгарския изследовател Иван-Бозормени Надя „невидимо счетоводство” бъде нарушена, тогава нарушените потребности водят до лавина от нарушения в цялата семейна система, като я превръщат в дисфункционална. Ролите, които човек изпълнява в семейството следва да съответстват на неговите способности и възможности. Всяка семейна роля предполага, че нейният носител притежава съответните способности и възможности. Ако изискването е непосилно, то води до състояние на непосилно напрежение, а то – до изтощение. Появява се силна тревожност в следствие на неувереността на личността в правилното и адекватно изпълнение на своята роля. В подобна ситуация срокът за ефективния (ползотворен, функционален, удовлетворяващ) живот на човек е твърде кратък. Могат да бъдат изведени следните най-често срещаните патологични феномени в ролите: Един от членовете на семейството може да изпълнява междуличностна роля, която се явява травматична за него, но се оказва психологически изгодна за другите членове. Те не само му я приписват, но и правят всичко възможно за да я поддържат. Членовете на семейството пряко или косвено подбуждат други членове да приемат определена патологична роля. Тя може да бъде травматична или друга, както и да е изгодна за носителя на ролята (напр. болен член на семейството) Съчетание от двата типа. При този случай един от членовете на семейството изпълнява патологична роля, травмираща самия него, а друг изпълнява ролята на травмиращ за другите. Патологичната роля е ярък пример за това, как нарушенията на индивидуално ниво обуславят нарушенията в цялото семейство. Патологичните роли като нарушения на системата обясняват възникването на редица психични заболявания. Винаги когато един от членовете на семейството е приел или му е била вменена патологична роля, в семейството протича циркулярен процес, чрез който всички останали членове без изключение са повлияни, а те на свой ред въздействат върху него – едни са приближени до него в по-голяма степен, други са по-отдалечени, но всички заедно взаимодействат помежду си дисфункционално, като един от членовете (или част от тях) е най-заинтересуван от патологичната роля – той извлича ползи от нея и я поддържа най-активно. Семейството навлиза в порочен кръг. То е запазено, цялостно, стабилно, но дисфункционално. В тази затворена схема и стерилна среда семейството може да съществува с години, а патологичната роля на отделния член се просмуква в ядрото на структурата на личността му, като го лишава от останалите роли. Той става дезадаптивен и рано или късно следва да заплати определена цена. В семействата, в които съществува насилие, също се реализират две патологични роли – ролята на насилник и ролята на жертва. Цикълът на насилие може да се възпроизвежда дълго и съществува само защото в дадената парадоксална игра са налични всички необходими ресурси. На насилникът е позволено да проявява насилие, а жертвата на насилие прави всичко възможно насилието да се състои. В зависимост от това, дали и до колко всеки в дадената си роля получава дискомфорт и изгода, играта може да продължи неограничено дълго. Друга аналогична структура е характерна за шизофренията. Някъде през 30-те години американски психиатри, наблюдаващи семейства с болен от шизофрения установяват специфични роли на членовете на семейството. Те извеждат като особено важна ролята на майката, наричайки я „шизофренногенна майка”, като ролята на бащата е минимална. Тази „шизофренногенна майка” обикновено е мъжеподобна, много волева, силна, доминираща, властна, малоемоционална, с успешна външна дейност (професионална), заема високи позиции в социума, на нея се крепи семейството, тя е извънредно рационална с практическа невъзможност към проява на емпатични реакции. Тя носи една главна черта – амбивалентност (двойственост) по отношение на значимите хора. Едновременно ги обича, но не може да прояви чувствата си. Това й състояние поражда в нея чувство за вина. Тя е преследвач. Обикновено тя преследва бащата. Той е женоподобен, слаб, лишен от собствено мнение, пасивен. Семейството се явява тиранично. В качеството на преследван съпругът напълно приема предложените правила на играта. Той няма претенции, иска само да не го закачат, стои в периферията безучастно – прекарва времето си на вилата, на риболов, туризъм и пр. Изтегляне 22.57 Kb. Сподели с приятели:
|