От кого сме произлезли ернст Мулдашев съдържание

Понятието Шамбала е известно на повечето хора, без обаче да разбират какво точно представлява то. Докато Агарти на практика не е известно и само специалисти по древна история на Тибет зна­ят, че загадъчната „страна Агарти" съществува на Земята наред със „страната Шамбала".

Вечната загадка Шамбала

Дори не помня кога за първи път чух за Шамбала - вероят­но през студентските си години, в разговори с млади туристи, били в Алтай. По-късно, когато и аз посетих Алтай, на скали­те край туристическите пътеки видях надписи „Шамбала", а срещах и самотници с отнесен вид или пък цели групи, които търсеха страната Шамбала. Нито един от тях не ми отговори нищо свястно. Всички повтаряха, че вървят по следите на ве­ликия руски учен Николай Рьорих, който също е търсел тази страна. Помня също, че един от тях ми прошепна: „Казват, че по предсказания ще открият страната Шамбала в края на нашия век (в края на XX век - бел. прев.). Навярно предсказа­нието е вярно - ние не я намерихме ".

На мен, увлечения по спортен туризъм, тези изследователи на Шамбала ми бяха с нещо неприятни. Те вървяха на групи, не спаз­ваха дисциплина, не познаваха похватите за преминаване на пре­вали, молеха за захар или сол и т.н. По онова време не можех изобщо да си представя, че ще стана изследовател на Шамбала.

За Николай Рьорих, разбира се, знаех отдавна и с моя дух на пътешественик го уважавах безкрайно. С благородна завист му за­виждах за сложните експедиции в екзотични райони, като Тибет и Хималаите, и се гордеех, че е наш сънародник. Като роден в затво­рена комунистическа страна виждах във въображението си пъте­шествията в чужбина като нещо приказно и неизпълнимо, а Рьо­рих сякаш придобиваше ореола на човек идол.

Няколко пъти се захващах с книгите му, но ги отмествах, тъй като нищо не разбирах. Разсъжденията за чистата душа и Шамба­ла не се възприемаха от моя мозък, а описанията на спортните еле­менти при пътешествията из тибетските планини, които ми бяха толкова по душа, в книгите му заемаха незначително място.

Когато се захванах с офталмогеометрията, естествено, не мис­лех, че тази суха математическа наука някога ще ме отведе отново до Николай Рьорих и Шамбала. „Средностатистическите очи" на тибетската раса раздвижиха в паметта ми похода към Алтай и оне­зи момчета с отнесен вид, търсещи Шамбала. Пак взех книгите на Рьорих и започнах да ги чета. Отново нищо не разбрах: разсъжде­ния за чистата душа, акцентиране върху положителните помисли

(обич, съвест), отричане на отрицателните помисли (скъперниче­ство, егоизъм и др.), легенди за висши същества, които могат да се появяват и изчезват, намеци за подземен живот и т.н. Дълбоко в себе си съзнавах, че Рьорих е гениален и затова вярвах на написа­ното от него. Усещах, че притежава някакви други знания, в чиито рамки алегоричните му и витиевати фрази ставаха разбираеми, че става дума за най-голямата тайна на човечеството, която не е раз­решено да ни бъде разкрита, а само да бъде приповдигната, за да разберем ролята на < основните душевни помисли, на които се опи­ра светът.

Едва по време на експедицията в Индия, Непал и Тибет, когато трябваше да вникна в психологията на лами и свами, разбрах, че техните знания са ключът към Рьорих. След експедицията високо-парните фрази на Рьорих станаха по-материални и разбираеми. На­пример, че само с чиста душа (т.е. без отрицателна психична енер­гия) може да се достигне сомати, беше фундаменталната основа за вникване в ред други неща - вечния живот, наличието на предпаз­на система за живота на Земята и т.н. Започнах да осъзнавам, че в почти неведомия за мен свят на психичната енергия има собствени закони и принципи, че до нас, обикновените хора, стига само ше­потът на тези закони, че, познавайки ги, могат да се изяснят много загадки и дори (до известна степен!) загадката Шамбала.

Когато анализирах литературата от гледна точка на вече нови­те ми, следекспедиционните позиции, бях удивен, че тайната на Шамбала е била интензивно изследвана и по-рано и... тези изслед­вания опосредствано са били една от причините за най-голямата човешка трагедия - Втората световна война.

Хитлер и Шамбала

В литературата могат да се намерят немалко сведения, че древ­ната мистика на Изтока е оказала фатално влияние върху форми­рането на Адолф Хитлер. Според редица историци (в частност Л. Повел и Ж. Берже от Франция) в Германия след Първата све­товна война започват да се разпространяват различни течения и да се създават общности, в чиято основа са древните тибетски леген­ди за хора от предишни цивилизации и за Шамбала.

Бившият председател на данцингския сенат Раушнинг пише: „Всъщност всеки немец с единия крак е в Атлантида. Там той търси no-добра участ и no-добро наследство". През 1933 г. в Берлин е създадена тайна организация „Дружество за врил". Врил! Смята се, че врил е някаква грандиозна енергия, с която е наситена Вселената и която е мяра за божествеността на човека. Овладелият врил ще стане властелин на своето тяло, повелител на другите хора и на целия свят. Членовете на дружеството вярват, че врил е владян от свръххора - гиганти, които понастоящем са при­таени в дълбоки пещери и спят под златна обвивка в тези хималайски тайници, но скоро ще се появят, за да ръководят човечеството. Светът ще се промени, когато неговите господари излязат изпод земята. Ако те не са подготвени и с тях не е сключен съюз, всич­ки ще се окажат роби, тор, над който ще разцъфти „Новото вре­ме".

„Дружеството за врил" оказва голямо влияние върху мирогле­да на Хитлер. Но още повече му влияе германският учен Ханс Хорбигер със своята теория за космическия лед (съкратено „Вел"). Според Хорбигер предшественици на нашето време са би­ли хора богове, хора гиганти, приказни по размах и мощ цивили­зации и така е било стотици хиляди, ако не и милиони години. Ги­гантите имали роби. Цивилизацията им загинала в резултат на по­топ. Някога и нашите хора, преминали през колосални катастрофи и мутации, ще станат също толкова могъщи като предците си. Всичко в Космоса е подчинено на цикличния закон, съществува строга периодичност за спасението и наказанието на рода човеш­ки. Хорбигер смята, че за да се спаси човечеството, властта тряб­ва да се даде на най-силните и калените, а такава според него е арийската раса, чиито предци са станали силни в ледовете и снего­вете.

Преди да дойде на власт, Хитлер често общува с един тибетски лама, живеещ в Берлин. Наричат го „човека със златни ръкавици", а Посветените - „пазител на ключовете от кралство Агарти".

Агарти на немски звучи като Азгард. Със загадъчното кралст­во Агарти е свързана мощната духовна организация „Дружество на Фуле". Основано е от германските учени Екард и Хаусхофер, които също оказали влияние върху психиката на Хитлер. Основи­те на тази организация са в древната легенда, свидетелстваща, че

преди 30-40 века в района на пустинята Гоби е процъфтявала ви­сокоразвита цивилизация. По време на катастрофа почти всички загиват. Останалите живи отиват в хималайските пещери и се раз­делят на две части. Едните наричат центъра си Агарти (скрито мя­сто на доброто), отдават се на съзерцание и не се намесват в зем­ните дела. Другите основават страната Шамбала (център на могъ­щество и насилие, управляващ народите и стихиите), която е хра­нилище на неведомите сили, достъпни само за посветените в тай­ната.

Друга част от хората на тази високоразвита цивилизация се преместват в Северна Европа и Кавказ. Точно те са основният ко­рен на арийската раса. Затова именно тя може да сключи съюз с Агарти и Шамбала и да овладее могъщите древни сили.- За целта обаче трябва да се завоюват Източна Европа, Кавказ, Памир, Тибет и Гоби. Тибет и Гоби са район сърце. Който го владее, владее цялата планета, владее силата на Шамбала.

По заповед на Хитлер в Германия е основан специален инсти­тут „Аненербе", организират се експедиции до Тибет в търсене на Шамбала и Агарти.

От всички тези идеи Хитлер формулира теорията на магическия социализъм. Според нея на всеки 700 години хората се изкачват на нова степен, като преди това се трансформират. Трансформацията се извършва в борба, а неин предвестник е явлението Синове на Боговете. Когато се появят гиганти магове, се осъществява пре­разглеждане на творението - настъпват дълбоки мутации сред хо­рата, за да се създаде новата прогресивна раса на мястото на из­чезващата стара. Тази раса трябва да познава силата на Шамбала.

Оттук Хитлер прави страшния извод: има истинска раса (арийска), призвана да опознае следващия цикъл. Другите хора са низ­ши раси, които само външно приличат на хора. Затова изтребва­нето на отделни раси (цигани, евреи, негри и др.) не може да бъде престъпление срещу човечеството. След поражението на хитле­ристките войски при Волга Гьобелс пише: „Разберете! Самата идея, самото разбиране за Вселената търпи поражение... " От 1943 г. Хитлер продължава безсмислената самоубийствена война. Защо? Нацистките вождове чакат потопа, предсказан от Хорбигер. Хитлер чака съда на боговете, чака появата на човека маг. Ще се извърши онова, което не е могло да бъде постигнато с човешки сили! За да предизвика мъстта на небесата, Хитлер заповядва да се наводни берлинското метро, в което загиват 300 000 герман­ци.

На един от международните конгреси гледах американски ви­деофилм, в който имаше свидетелства за хитлеристките научни разработки на летателни апарати, приличащи на летящи чинии. Две жени контактьорки (югославянка и немкиня) предават на Хит­лер чертежи и описания на принципа на действие на летателните апарати на предишни цивилизации. От филма става ясно, че гер­манските учени наистина успяват да създадат такива апарати, ко­ито дори са могли да летят. Но времето не стига, за да се доведе всичко докрай - войната е загубена.

От краткия преглед на магическия социализъм на Хитлер и не­говите сподвижници могат да се направят два извода.

Първо, те не се замислят над простия философски постулат, че доброто е съзидание, а злото - разрушение. Още във времената на предишните цивилизации са създадени Генофондът на човечество­то, Шамбала и Агарти - в случай на глобални катастрофи. Те са свързани с изключително добри намерения - да се запази човече­ството на Земята и да се насочва развитието му по пътя на прогре­са. В религията и литературата не се споменава, че хората, излиза­щи (по наша хипотеза) от Генофонда на човечеството, са имали зли намерения, като унищожаване на едни нации в името на други и т.н. Всички те, независимо дали са Бонпо-Буда, Гаутама Буда, Исус или други, са действали само по пътя на убежденията и на­ставленията, а не чрез насилие. Силата на Шамбала никога няма да се разкрие за злото, предназначена е само за добро. И няма сили в света, които да овладеят силите на Шамбала, защото тя е по-силна от нас. А Бог никога няма да бъде съюзник на злото, защото е оли­цетворение на доброто.

Второ, случаят с Хитлер (всъщност и случаят със Сталин) го­вори за опасността, ако на власт дойдат хора от шизоиден тип. Те­зи „жертви на еволюцията" имат мания за величие и са склонни към самонаслаждение от тайнствените природни явления. Те ня­мат логичен тип мислене, не са способни на точен анализ на отдел­ните факти, склонни са към хипертрофиране на всеки факт, особе­но ако е с тайнствено-мистичен характер. Шизоидите на власт са опасни. Придобилият власт шизоид е в състояние да се заобиколи

с подобно обкръжение, което да поведе обществото по ненорма­лен път на развитие. Този път обаче непременно ще има печален край.

Хипотеза за Шамбала и Агарти

Според мен в основата на съществуването на Шамбала и Агар­ти са два природни, феномена: материализацията и дематериализацията и Генофондът на човечеството.

Материализацията на мисълта или дематериализацията на ве­ществото на пръв поглед изглежда приказно и фантастично. Все едно да повярваш във вълшебната покривка, върху която, едва си помислил, и се появяват различни ястия? Нима може да се вярва, че Саи Баба материализира пръстени, паста за зъби, ориз и други предмети, само защото си е помислил за тях?

Нека да се откъснем от битовата представа, че „чудеса творят" само фокусниците. Хайде да погледнем на темата от философска гледна точка. Днес вече никой не оспорва, че освен физически има и фин свят. Между тези два свята, които съществуват паралелно, очевидно има взаимни преминавания. Нали вълновата енергия преминава в материя и обратно - например известното от училищ­ната физика: 2 гама = 1 електрон.

Финият свят, т.е. този на психичната енергия (на свръхвисоки-те честоти), трябва да има взаимопреминавания и взаимовръзки с физическия свят също като преминаването на вълновата енергия в материя и обратно. С други думи, трябва да съществува материализация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл. Съвременните физици постоянно подчертават, че мисълта е мате­риална и това явно е вярно. Оттук следва, че легендите и приказ­ките, дошли от дълбоката древност, имат реална основа. Както си му е редът, човек не е склонен към безпочвени фантазии - леген­дите и приказките са му подсказвани от шепота на кармата, т.е. на предишните животи.

Освен това практически във всички източни издания, посвете­ни на йогите и медитацията, се казва, че висшата форма на меди­тация е постигането на такова равнище на духовното развитие, при което човек е способен да се дематериализира и пак да се ма-

териализира. Наистина сред днешните йоги засега такъв няма. Но очевидно ги е имало преди.

В източната литература съществуват данни, че някои древни хора са могли мигновено да се преместват в пространството. Възможно е и да е фантазия. Но също е възможно, дематериализирайки и материализирайки се, човек да се оказва на мястото, за което си е помислил. А мисълта протича мигновено.

Рьорих, когато описва легендата за Шамбала, отбелязва, че в района на входа към нея могат да се видят хора, които кой знае откъде се появяват на недостъпните околни скали и също толкова загадъчно изчезват. В този случай също бихме могли да разсъжда­ваме за способността на тези загадъчни хора да се дематериализират и материализират.

Освен дематериализацията и материализацията друг природен феномен, който е в основата на съществуването на Шамбала и Агарти, е, както предположихме, Генофондът на човечеството. Ще разгледаме взаимоотношенията между двата феномена в светлина­та на хипотезата за Шамбала и Агарти.

Ако се вземе като основа съществуването на феномена „дематериализация-материализация", необходимостта от Генофонда става спорна. Защо да се съхраняват човешки тела в състояние на сомати хиляди и милиони години, когато те могат да се материали­зират от финия свят? Религиозната концепция обаче за създаване­то на човешкото тяло чрез уплътняване на духа сочи, че процесът на материализация на духа е бил извънредно сложен и е била не­обходима огромна еволюционна дейност на природата. След създаването на физическото тяло с всички принципи на функцио­ниране на генетичния апарат за възпроизводство на човека (раж­дане на дете), очевидно в информационните пространства на Онзи свят се е натрупала достатъчно информация за строежа на човеш­кото тяло, появил се е някакъв „информационен код" на човешкия организъм, така че на негова основа да стане възможно да се прехвърля човек от физическия свят във финия и обратно, т.е. да се дематериализира и материализира.

Не знаем принципите на функциониране на Онзи свят (Всеоб­щото информационно пространство), но дори и така е логично да се мисли, че удивителните по информационния си капацитет тор-зионни полета на Онзи свят все пак едва ли ще могат много дълго безпогрешно да съхраняват „инфор­мационния код" на физическото човешко тяло (информация за строежа на всяка клетчица, всяка моле­кула и т.н.). Затова за­пазването на този „информационен код" в дематериализирано състояние не може да трае безкрайно дълго и от време на време трябва да се из­вършва материализация на човешкото тя­ло за постоянно кори­гиране на „информа­ционния код" на Онзи свят.

Оттук вече се оп­ределя и необходи­мостта от съществу­ването на Генофонда на човечеството във

физическия свят, който е в състояние да съхрани физическата ос­нова на „информационния код" на човека дори при глобална ка­тастрофа и гибел на всички хора на Земята. Генофондът (с хора от различни цивилизации в състояние на сомати) е важно усло­вие за взаимното съществуване на двете форми на живот - във финия и във физическия свят. Хората в сомати са пряко свърза­ни с Онзи свят (върху тях не действа принципът SoHm) и затова в случай на „оживяване" те трябва да са по-способни за дематериализация и материализация на телата си в сравнение с обикно­вените хора, обременени от принципа SoHm. Генофондът обеди­нява духовно най-издигнатите хора на всички земни цивилиза­ции, което също определя голямата им способност за дематериализация и материали­зация на телата.

Дематериализацията на тялото на чове­ка води, както вече от­белязахме, до огром­но информационно пренапрягане на духа (живеещ на Земята, както е известно, за­едно с тялото), тъй ка­то той, образно каза­но, се запълва с до­пълнителна информа­ция за всички струк­тури на физическото тяло. Затова дематериализацията едва ли е осъществима без включването на дру­ги, в това число и на висши структури на Онзи свят. От това следва, че феноменът „дематериализация-материализация" на

човешкото тяло трябва да е под значително по-голям контрол от страна на Висшия разум (центъра за управление на Онзи свят), от­колкото обичайния процес за влизане на духа в тялото на детето при раждането му*.

Защо все пак е необходим този феномен? Нали човекът в сома­ти така и така чрез душата си е свързан с Онзи свят и Висшия ра­зум. Натрапва се само един отговор - необходим е за водене на подземен живот.

Спомнете си израза на тибетските лами: „Камъкът за тях не е

* От Висшия разум е определен основният път на взаимоотношения между финия и физическия свят в антропогенезиса - във физическото тяло на детето влита духът.

преграда!". Отначало мислех, че това се отнася за способността на хората от предишните цивилизации да въздействат върху гравита­цията чрез насочена психична енергия. По-късно все повече за­почнах да се убеждавам, че тази фраза no-скоро се отнася за фе­номена „дематериализация-материализация", за който камъкът, почвата или скалите не могат да бъдат препятствие. Оттук следва изводът, че той е създаден от природата, за да има възможност за подземен живот.

Какво е подземният живот? След това изследване може да се каже, че е преди всичко Генофондът на човечеството. Навярно под земята има много празнини и пространства, които нямат връзка с повърхността. Вероятно много входове на пещери с го­дините са били засипани от свлачища. Пещерните храмове под пирамидите (по Блаватская) нямат изходи на повърхността. Как тогава хората в сомати ще излязат? Отговорът е само един - чрез дематериализация с последваща материализация на човешкото тяло на земната повърхност. Тоест те сякаш ще изникнат на праз­но място.

Явно Генофондът на човечеството включва не само хора от раз­лични цивилизации в сомати, намиращи се в пещери с изходи на повърхността, но и хора в сомати, които са в пещери без изходи. Може да се предполага, че при геоложки катаклизми (приплъзване на тектонични плочи и др.) феноменът „дематериализация-мате-риализация" пренася хората в сомати в друга, по-безопасна пеще­ра. Възможността за материализация на мисълта съдейства и за „ремонтиране" на увредени части от телата на хората в сомати и осигурява високо равнище на съхраняването им.

В литературата (както и в разговорите с лами и свами) присъ­стват сведения за съществуването на подземна техногенна човеш­ка цивилизация. Отначало тази идея ми изглеждаше като абсолют­на приказка. Но в светлината на гореизложеното започнах да се отнасям по-сериозно към нея. Мислите ми се въртяха около това, че наистина дематериализацията на човешкото тяло може да стане способ за проникване под земята и обратно. Ако я приемем за възможна, стават разбираеми сведенията на Рьорих за хората, ко­ито неочаквано се появяват на недостъпни скали и неизвестно как изчезват. Стават разбираеми и думите на Посветения Висарион, на лами, гуру, свами и йоги, че под земята съществува техногенна

цивилизация, основана на базата на древни знания, с апаратура и машини, създадени на различни научни принципи.

Нетърпеливият читател, объркан от разсъжденията за демате­риализация и материализация на човешкото тяло, отдавна вече ча­ка отговор на въпроса какво всъщност са Шамбала и Агарти. А от­говорът произтича от двата варианта на взаимоотношения между финия и физическия свят, за които вече стана дума:

Първи вариант. Духът като информационен концентрат на психична енергия влита в детето, родено според принципите за възпроизводство на човешкото тяло във физическия свят (генети­чен апарат и т.н.), живее заедно с него, а след смъртта отлита пак във финия свят с последващо връщане в ново физическо тяло.

Втори вариант. Силният дух, който се намира във финия свят (стотици, хиляди и милиони години), запазва връзка с физическо­то тяло в състояние на сомати от първия или втория вид (каменно-неподвижно тяло или активни адепти). В този случай духът е спо­собен да прехвърли сомати от първия вид в сомати от втория вид, т.е. да промени каменно-неподвижното състояние на тялото във функционално активно и обратно, и дори да предизвика дематери­ализация на физическото тяло и отново материализация.

Първият вариант на взаимоотношения между финия и физиче­ския свят е характерен за обичайния земен живот, т.е. за про­стосмъртните.

Вторият вариант се отнася за подземния (или и подводния) жи­вот, когато практически се постига безсмъртието на човека. По то­зи вариант според нас живеят Шамбала и Агарти.

Всъщност Шамбала и Агарти са система от паралелен живот на Земята, имаща предимно подземен (подводен?) характер с практи­ческо безсмъртие на хората там (каменно-неподвижно сомати или активни адепти), способност за дематериализация и материализа­ция на тялото, както и за преминаване от функционално пасивно състояние на тялото към функционално активно и обратно.

Все пак какви хора населяват Шамбала и Агарти? В старание­то си да отговорим на този въпрос от логическа гледна точка ще съпоставим втория вариант на живот на Земята с описания за жи­вота на лемурийците и атлантите. От съпоставянето е очевидно, че жизнените принципи на предишните цивилизации - атланти и осо­бено късните лемурийци (лемуро-атланти), до голяма степен са

сходни с втория вариант на живот на Земята. Те също са имали пряк достъп до Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), лекували са телата си с помощта на вътрешна енергия, тех­нологиите им са били основани на енергията на финия свят (пси­хична енергия) и т.н. Достигнали ли са лемурийците и атлантите безсмъртието и способността да се дематериализират и материа­лизират? Трудно е да се отговори, но все пак някакви указания по този повод в литературата съществуват. По-вероятно е само от­делни индивиди да>са достигнали до подобни състояния*.

Преди всичко бие на очи, че животът и технологиите на хората от предишните цивилизации са основани на това, че духът им е бил по-силен. Вторият вариант на живот на Земята (Шамбала и Агарти) също е основан на възможностите на силния дух.

От това съпоставяне се налага изводът, че Шамбала и Агарти са населявани с хора от предишни цивилизации - лемурийци и атланти. Кои от тях играят основополагаща роля? Мисля, че тя принад­лежи на лемурийците - като представители на най-развитата циви­лизация на Земята.

Цивилизацията на атлантите получава развитие едва когато са им разкрити източниците на древните знания, идващи от лемурийската цивилизация. Освен това в момента на нейната гибел (косми­чески катаклизъм) лемурийците, както става ясно от литературата, не загиват напълно. Възможно е най-развитите от тях, използвай­ки феномена „дематериализация-материализация", да са отишли под земята, спасявайки се от катастрофата. Там навярно са органи­зирали страните Шамбала и Агарти.

При всички автори има указания за Синове на Боговете, които се появяват на Земята неизвестно откъде и ръководят развитието на човечеството в принципно важните етапи от историята. Такива сведения има както в описанията на развитието на нашата цивили­зация (Бонпо-Буда и др.), така и в описанията на цивилизацията на атлантите. Следователно от Шамбала и Агарти периодично изли­зат лемурийци, за да повлияят върху развитието на цивилизация­та на повърхността.

Има ли атланти в Шамбала и Агарти? Както е известно, тяхната

* В това няма нищо свръхестествено, след като дори в недрата на нашата по-слабо развита цивилизация се срещат адепти, а има и сведения за възможността за материализация на мисълта (Саи Баба).

цивилизация е била по-слабо развита в срав­нение с лемурийската. Независимо от това духовото равнище на атлантите е било до­статъчно високо и им е позволявало да изпа­дат в състояние на дълбоко сомати. Спо­ред нас те също влизат в системата на подзем­ния живот, но са пре­димно в пасивно каменно-неподвижно състояние на сомати. Те в по-малка степен са пригодени към фено­мена „дематериализация-материализация", а състоянието им (па­сивно сомати, активно сомати, дематериали-зация и т.н.) до голяма степен се контролира от лемурийците. Нека

да си спомним, че ламите и Особените хора постоянно напомняха за някакъв загадъчен „Той", който позволява достъпа в сомати-пещери-те. Възможно е загадъчният „Той" да е лемуриец от Шамбала или Агарти, призван да контролира тази част от Генофонда.

Влизат ли хора от нашата цивилизация в състава на Шамбала и Агарти? Вероятно все пак да, но само в каменно-неподвижно състояние и подвластни на лемурийците. В потвърждение могат да се приведат сведенията, че пророците - например Исус Христос, са били на обучение в Тибет, в страната Шамбала. Предположени­ята са, че пророците, които излизат от сомати-пещерите, получа­ват допълнителни знания в техногенната подземна цивилизация на Шамбала и Агарти.

Нашите хипотетични представи за Шамбала и Агарти до голя­ма степен съвпадат с данните на някои хора, които могат да бъдат причислени към Посветените. Например вече споменатият насто­ятел на един от руските манастири каза, че Шамбала и Агарти включват хора от различни цивилизации, обединени в единен под­земен свят. Начело са лемурийците, чието равнище на развитие надвишава това на атлантите и на хората от нашата цивилизация. Атлантите са деца в сравнение с лемурийците, да не говорим за хо­рата от нашата цивилизация. Точно лемурийците до съвършенство владеят енергията на финия свят. Преди няколко милиона години те са достигнали толкова високо равнище на развитие, че по вре­ме на страшната катастрофа успяват да спасят цивилизацията си и отиват под земята, където живеят и досега. Имат невероятни апа­рати и механизми. Те съставят основата на Генофонда и го охраня­ват. Много отдавна под земята се разделят на две страни - Шамба­ла и Агарти, като Агарти е по-добрата страна в сравнение с Шам­бала.

Марат Фатхлисламов от Уфа, който се занимава с окултни на­уки, казва, че през последните 30 000 години от Висшия разум е постъпила команда за преминаване на лемурийци от Генофонда на човечеството в страните Шамбала и Агарти. Там, под земята, те са във физическо или във фино състояние. Лемурийците работят, имат свои технологии, например летящи чинии. Част от тях са в състояние на сомати в Генофонда. Чакат часа „Х", когато ще настъпи вторият „Златен век" - векът на истината, когато на хора­та ще се разкриват древните знания. По времето на века на исти­ната атлантите по-често ще излизат от сомати, ще се появяват на повърхността и ще учат хората от нашата цивилизация на други принципи на живот. В Генофонда на човечеството има и нейни представители.

Какви технологии владеят лемурийците в Шамбала и Агарти? Те би трябвало да се основават на друг енергиен принцип, който за нас е неразбираем. Най-вероятно използват енергията на финия свят. Технологиите на Шамбала и Агарти според нас се проявяват чрез известните на всички неидентифицирани летящи обек­ти (НЛО) - летящите чинии.

Съществуването на подобни обекти не би трябвало да се поста­вя под съмнение - сведенията са твърде много. Известно е, че тези летателни апарати се придвижват безшумно, развиват неверо­ятна скорост, рязко променят посоката на полета си, увисват над земята, кацат, спускат се под водата и са в състояние да се появя­ват и изчезват неочаквано. Описани са различни видове НЛО - от кораби с огромни размери до малки летящи чинии. Хората са сре­щали хуманоиди - човекоподобни същества с огромен ръст или пък джуджета.

Ще съпоставим описанието на древните летателни апарати (ви-мана) на лемурийците и атлантите с описанията на НЛО. Според стигналите до нас сведения от литературните източници виманата също са били с дискообразна форма, могли са да увисват над суша и вода, рязко да изменят посоката на полета и т.н. Тоест между съвременните НЛО и древните вимана съществува близка анало­гия. Следва хипотетичното заключение, че НЛО са създадени и се създават в съвременния период в Шамбала и Агарти по древната технология на лемурийците. Тяхната цивилизация очевидно не е изгубила древните технологии за строеж на летателни апарати.

Защо все пак никой от днешните хора не е могъл детайлно да проучи НЛО? Защо всеки път в последния момент загадъчно из­чезват? Явно те също се дематериализират и материализират. В противен случай е трудно се обясни неочакваното им изчезване, както и това, че на земната повърхност не са открити признаци за базиране на летящи чинии. Може да се допусне, че строителство­то и базирането на НЛО се осъществяват под земята в Шамбала и Агарти, а излизането на повърхността и влизането под земята ста­ват чрез дематериализация.

Смята се, че НЛО са летателни апарати на пришелци от Космо­са. Но не е без основание и нашето предположение, че те са техногенно постижение на Шамбала и Агарти.

Ако се вземе като основа хипотезата за подземна цивилизация на лемурийците, нормално е да си зададем въпроса как се изхран­ват, тъй като под земята няма как да се произвеждат хранителни продукти. При нашето равнище е трудно да се разсъждава на тази тема. Въпреки това можем да предположим, че лемурийците полу­чават продукти чрез материализация на мисълта. Потвърждение за подобно предположение са съвременните сведения за материали­зация на ориз и други хранителни продукти - Сатия Саи Баба и други.

Има някои сведения за входа към Шамбала. Марат Фатхлисламов например смята, че се намира някъде в индийските Хималаи и е защитен от бариера във вид на светещо кълбо. Висарион пише, че в района на входа (в Хималаите) действа мощен източник на не-известна енергия. Може би действително съществува такъв вход, но явно не играе решаваща роля, тъй като способността за дематериализация и материализация в огромна степен го обезсмисля.

Много е писано и за т.нар. господар на Шамбала. В ислямски­те източници той де нарича Имам Махди, в Библията се говори за връщането на Христа, будистите очакват Буда Майтрея. Предпо­лага се, че „господарят на Шамбала" ще бъде с огромен ръст, а ид­ването му ще бъде свързано с появата на Антихриста, който ще се роди в Европа и сам ще се нарича бог. „Господарят на Шамбала" ще проповядва всеобща любов и ще противостои на Антихриста.

Трудно е да се каже какво ще се случи. Но ако „господарят на Шамбала" се появи на Земята, най-вероятно това ще е някой от ле­мурийците от Шамбала или Агарти. Или атлант (или човек от на­шата цивилизация) от Генофонда на човечеството.

Обобщавайки хипотезата за Шамбала и Агарти, можем да ка­жем следното. Те са система от паралелен подземен (подводен?) живот на Земята на хора от различни цивилизации (лемурийци, атланти и представители на нашата цивилизация), основан на други принципи на взаимоотношения между физическия и финия свят -преди всичко на способностите за дематериализация и материали­зация. Там животът и смъртта са нещо единно, хората от различ­ните цивилизации са заедно, а времето тече по-различно. Шамба­ла и Агарти са създадени във връзка с глобалната катастрофа на Земята в периода на лемурийската цивилизация, а по-нататък за­почват да изпълняват ролята на осигуряващо звено в земния жи­вот. Те са надеждно скрити под повърхността и не са подложени на въздействието на космически или геоложки катастрофи. Животът там е много пъти по-добре защитен, отколкото на земната повърхност.

Шамбала и Агарти имат две основни съставни части: Гено-фонд на човечеството и техногенна подземна цивилизация на лемурийците, която охранява Генофонда. Използвайки способност­та си да се дематериализират и материализират, лемурийците от Шамбала периодично се появяват в подземните хранилища на Ге-

нофонда, за да кон­тролират състояние­то на хората в сома-ти. Те имат подробна информация за живо­та отвън, обучават пророците (излезли от сомати), както е било с Исус Христос и останалите. Лета­телните им апарати постоянно проучват живота на земната повърхност в техногенен, биологичен и политически аспект. Тези познания се ана­лизират и се предават на пророците на по­върхността.

Предполагам, че загадъчният „Той", който допуска в сома-ти-пещерите Особе­ните хора, е предста­вител на техногенната

цивилизация на лемурийците. Вълнението им, предизвикано от на­шата рисунка с хипотетичния лемуриец, може да се обясни с възможността в определени случаи лемурийците, материализи­райки се, неочаквано да се появяват в пещерите. Представете си вълнението на Особените хора, когато сред телата в сомати, с чий­то вид вече са свикнали, изневиделица израства жив човек с огро­мен ръст.

Според нас техногенните лемурийци от Шамбала също перио­дично изпадат в пасивно каменно-неподвижно състояние на сома­ти, попълвайки Генофонда на човечеството, а от него периодично излизат други, за да попълнят техногенната подземна цивилиза­ция. Тоест между Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците съществуват взаимовръзка и взаимопреминаване.

Нашето мнение е, че техногенната цивилизация на лемурийци­те се е отделила като активна част от Генофонда на човечеството по следните причини: по-действена охрана на Генофонда; запазва­не и развитие на тази цивилизация (на високото технологично рав­нище, постигнато още на повърхността); активно изучаване на жи­вота на повърхността за коригиране действията на пророците и за други въздействия върху човечеството.

И така, Генофондът на човечеството и подземната техногенна цивилизация на лемурийците представляват единна система на па­ралелен живот на Земята. Точно това са Шамбала и Агарти.

По какво се различават те? Могат да се направят две предполо­жения:

1. По географски признак. В литературата има доста указания, че мястото на Шамбала е в Тибет, Хималаите и близките до тях райони. Къде е Агарти? Около египетските пирамиди и намиращи­те се наблизо региони (Арабският полуостров, Африка и др.)? Във връзка с това може да се говори за съществуването на две подзем­ни страни - Шамбала и Агарти, всяка от които включва част от Ге­нофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурий­ците, но се отличават по място на разположение.

2. Ако се вземат под внимание сведенията на „Дружеството на Фуле" (Екард и Хаусхофер), че хора от високоразвита цивилиза­ция в Гоби, след като се влезли в хималайски пещери, са се разде­лили на два клона - Шамбала и Агарти, първият от които е център на могъщество и неведоми сили, а вторият - скрито място на доб­рото и съзерцанието, можем да допуснем, че Шамбала е техноген­ната цивилизация на лемурийците, а Агарти - Генофондът на чове­чеството. В този случай страната „Шамбала плюс Агарти" (т.е. техногенната цивилизация на лемурийците плюс Генофонда на чо­вечеството) очевидно има подземен център в Тибет и Хималаите и се разпростира по цялото земно кълбо.

Кое от двете предположения е вярно? Трудно е да се каже. Същността обаче не е в това кое и как да се нарича, а в това, че си­стемата на подземния паралелен живот на Земята явно все пак съществува. И в основата на този паралелен живот е Генофондът на човечеството.

Те са по-силни от нас

Отново ще повторя, че в разговор с вече споменатия настоятел на един от руските манастири развих мисълта, че ние, хората, трябва да защитаваме Генофонда на човечеството и Шамбала от посегателства. Настоятелят ме прекъсна и каза:

— Те не трябва да се защитават. По-силни са от нас. Много по-силни...

Тогава все още не бях анализирал ситуацията с дематериализацията и материализацията на човешкото тяло и затова не осъзна­вах много неща. Възразих му, но той изрече:

- Не разбирате какво е енергията на финия свят. С поглед може да се повдигне огромен камък, мигновено да се премести в прост­ранството, да се предизвика общ хипнотичен*сън и т. н.

След тези думи започнах да се съмнявам - защо все пак Шам­бала, след като е по-силна от нас, не завладее земната повърхност, която е по-пригодна за живот в сравнение с подземните празнини и пещери? Защо хората от нашата цивилизация не се заменят с по-развитите лемурийци? Но тогава психиката ми още беше подложе­на на силното влияние на битовите човешки представи, още не мо­жех да се абстрахирам до такава степен, че да мисля по различен начин и по пътя на научната логика да навляза и да анализирам тайнственото и непознатото. Думите на настоятеля за силата на Шамбала предизвикаха във въображението ми фантастични карти­ни на война между лемурийците и нашата цивилизация.

Нека да дадем воля на фантазията си и да си представим, че в някаква страна - например в Русия, в някакъв град - например в Москва, в центъра на града - например на Червения площад, изпълнен докрай с народ - например във връзка с отбелязването на Деня на Конституцията, неочаквано изниква човек със 7-10-ме-тров ръст (материализация) и необичайна външност. Всички ще изпаднат в шок. Гигантът ще обходи с очи хората и ще се съсредо­точи например върху мавзолея на Ленин. Погледът му ще започне да натежава и хората, усетили необичайната му сила, ще видят, че от мавзолея най-напред отлита парче от стената, а след това цели­ят се срива като картонена кула. Гигантът (пак с поглед) ще по­вдигне парче от мраморната стена във въздуха, ще си поиграе с то­зи многотонен отломък и ще отмести погледа си, в резултат на което той с грохот ще падне на Червения площад, смазвайки хората.

После гигантът ще улови погледите на хората, втренчени в не­го, а от неговия взор те ще изпитат непонятна слабост и момен­тално ще се строполят заспали по земята. Някой от охраната на Кремъл ще вдигне пистолета си, за да стреля по гиганта, но той мигновено (четене на мисли) ще го погледне и нещастникът ще из­лети заедно с парче от стената, до която се е намирал. Повикани­ят полк, само като види гиганта, ще бъде деморализирай, а после и отхвърлен от незнайна сила заедно с цялата му бронирана тех­ника. Бронетранспортьори и танкове, вдигнати като перушинки във въздуха, ще падат върху сградите и ще ги рушат. Летци от вертолетен полк, които наближават мястото на събитията, ще ви­дят, че навигационните прибори са излезли от строя, сякаш вер­толетът е попаднал в зона на изключително силна магнитна ано­малия. После ще изпитат необясними чувства на тревога и него­дувание, които ще се сменят с главоболие и изключителна сла­бост. Вертолетите ще започнат да падат върху сградите и да се взривяват.

Исполинът ще продължава да стои в средата на площада, на­блюдавайки спокойно събитията. Ако някой от лежащите е в състояние да вдигне глава, ще види, че той прави няколко крачки, тялото му се напряга и... изчезва. И само разрушенията, пожарите и лежащите на земята хора ще напомнят за неговото пришествие. ¹ Гиганти ще се появяват ту в един, ту в друг град на земното кълбо, всявайки паника и ужас сред хората. Ще се прилагат сеан­си на масова хипноза, в такова състояние ще изпада населението на цели страни. Всички опити на военните да поразят гигантите ще бъдат безполезни: неочакваното им появяване и изчезване няма да даде възможност да се организира отбраната на градовете, а опи­тите да бъдат атакувани с оръжие ще бъдат обречени на неуспех. Военните ще бъдат деморализирани от факта, че мислите им миг­новено се четат, силата на оръжието се помита от неведома сила, а при организиране на масирано нападение обектът загадъчно из­чезва.

Над градовете и особено над военните обекти ще започнат да се появяват летящи обекти, напомнящи чинии. Тези апарати на гиган­тите, увисвайки над земята, ще влияят върху приборите и апарати­те, използващи електрическа енергия. Ще спират двигателите на

автомобили, влакове, кораби и самолети, ще гасне светлината по домовете, ще престанат да работят медицински прибори и компю­три, ще спрат електроцентрали, ще се наруши отоплението на сградите и т.н. Системите за насочване и управление на ракетите ще останат без ток и ще излязат от строя. Атомните електроцент­рали, лишени от управление, ще започнат да се взривяват и да за­разяват Земята с радиоактивни отпадъци.

Опитите да се свалят летателните апарати на гигантите с раке­ти ще бъдат несполучливи, тъй като ракетите ще попаднат в силно енергийно поле и ще се отклонят или ще бъдат свалени чрез насо­чен енергиен лъч. Способността на летателните апарати рязко да променят с огромна скорост посоката на полета ще направи невъзможно по тях да се води прицелен огън. Възможността им неочаквано да изчезват и да се появяват (дематериализация и материализация) ще определи фактора изненада, който е важен при бойните действия. Това че не могат да се открият местата им на ба­зиране (подземна локализация), ще бъде още един от губещите фактори в борбата с тях.

Броят на летателните апарати ще нараства и скоро цялата енер­гийна система на нашата цивилизация ще бъде разрушена. Ядре­ният потенциал ще бъде неутрализиран. Ще престанат да се дви­жат влакове и -да летят самолети, ще стане трудно да се лекуват болните, да се водят научни изследвания, ще спре промишленост­та, в селското стопанство ще настъпи упадък, домовете ще се ос­ветяват със свещи, а отоплението ще бъде с дърва. Ще настъпят глад и болести. Хората ще се оттеглят в горите и ще започнат да водят примитивен начин на живот. Те ще измират с милиони. По­степенно оцелелите ще подивеят, а след няколко поколения чове­чеството ще се превърне в група немногобройни полудиви племе­на.

Нашата цивилизация ще бъде унищожена. Постиженията ни, основани върху знанията за физическия свят, не могат да съперни­чат на лемурийците, опиращи се на законите за финия свят. Енер­гията на Онзи свят е по-силна. Лемурийците ще разрушат нашата цивилизация, без дори да понесат загуби! Те са много по-силни от нас!

Възможно ли е нападение на лемурийците от Шамбала над на­шата цивилизация? Глобално погледнато, не е изключено, тъй като по природните закони по-силният побеждава по-слабия. Да ана­лизираме обаче въпроса от историческа гледна точка.

Цивилизацията на лемурийците възниква и се развива преди милиони години на основата на знанията от Всеобщото информа­ционно пространство, тъй като по онова време не съществува принципът SoHm. Тоест за развитието си лемурийците използват знанията на Онзи свят - формата на живот във финия свят. Зато­ва преди всичко те са усвоили енергията на Онзи свят. Тяхната ци­вилизация има най-дългия период без войни на Земята и затова се развива до най-висока степен. Независимо от това все пак възник­ват противоречия, които прерастват във война, по време на която се прилага енергията на финия свят. Допуснат е изключително го­лям грях - божествените знания на Онзи свят са използвани не в името на съзиданието, а на разрушението.

Съзнавайки предвещанията за глобална катастрофа, духовно най-издигнатите от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на дълбоко сомати и организират Генофонда на човече­ството. Най-добрите сред тях, които владеят феномена „дематериализация-материализация" на човешкото тяло, организират под­земната техногенна цивилизация на лемурийците, за да се запазят и да развиват техническите постижения на цивилизацията, както и да охраняват създадения Генофонд. Те овладяват самообновяването на клетките на организма и затова на практика стават безсмърт­ни. Така са създадени Шамбала и Агарти.

След глобалната катастрофа и гибелта на Лемурия лемурийци­те от Шамбала и Агарти оказват влияние върху развитието на ат­лантическата цивилизация (появяването на Синовете на Богове­те). Когато духовното равнище на атлантите става достатъчно ви­соко, а някои от тях вече попълват и Генофонда на човечеството, лемурийците от Шамбала и Агарти започват да им разкриват древ­ните знания на Лемурия. На тяхна база цивилизацията им бързо прогресира, но не се преборва със съблазънта да разрешава про­тиворечията си по военен път. Още веднъж е допуснат грях и бо­жествените знания на Онзи свят са използвани в името на злото, което довежда и тази цивилизация до глобална катастрофа.

Висшият разум отчита двойния грях и въвежда за петата раса (нашата цивилизация) принципа SoHm, следствие от което е бло­кирането на достъпа до знанията на Онзи свят. Лемурийците от

Шамбала и Агарти, като използват пророците, излизащи от Гено­фонда на човечеството, са се старали и се стараят да насочат раз­витието на нашата цивилизация по пътя на прогреса. Но ние, за разлика от атлантите, поради принципа SoHm, не можем самосто­ятелно да стигнем до Всеобщото информационно пространство и да използваме знанията на Онзи свят. Изцяло сме зависими от Шамбала и Агарти. Колкото знания ни предадат, толкова и имаме. Цивилизацията ни дори е по-зависима от тях в сравнение с атлан­тите. Оттук и изводът, че нашата цивилизация (както и атлантите) е рожба на Шамбала и Агарти.

А кой воюва със собственото си дете? Никой.

Може ли да се намери Шамбала?

Когато се приготвяхме за хималайската експедиция, мнозина ни питаха дали не сме тръгнали да търсим Шамбала. По време на самата експедиция стигнахме до извода за съществуването на Ге­нофонда и помислихме, че точно той е Шамбала. Но след цялост­ния анализ и допълнителните сведения разбрахме, че е само част (макар и основна) от Шамбала и Агарти, че те включват и техногенната подземна цивилизация на лемурийците като активна съставка на Генофонда на човечеството, че Шамбала и Агарти са цяла система от подземен живот.

Мисля, че не е възможно да се намери Шамбала, тя е над нас и до нас, живее паралелно с нас, невидима и загадъчна, и ни изучава. Не е възможно да посетим Шамбала (да им отидем на гости), защото това не е необходимо за лемурийците - и без то­ва за тях сме като разтворена книга. След като се откажем от своята надменност, трябва да осъзнаем, че равнището на умст­веното ни развитие е по-ниско от Шамбала - с толкова, с кол­кото ние се различаваме от първобитния човек, въоръжен с ка­менна брадва.

Религията предсказва, че някога ще настъпи „Златният век", или векът на истината, когато ще започнат да ни се разкриват древ­ните знания на Лемурия, свято съхранявани в Шамбала и Агарти. Навярно обаче Шамбала и Агарти ще отчетат, че дори тези знания не са предпазили атлантите да не използват чудодейните техноло-

гии на лемурийците за злини и суета, довели до гибел цивилизаци­ята им.

Дали ще настъпи „Златният век"? Всичко зависи от нас самите. Ако успеем да разберем простия божествен постулат: „Трябва да се живее с чиста душа", ако тази психология се вкорени у хората и се превърне в основа на съществуването им, може да се очаква, че някой от нас (а може би мнозина) ще бъде допуснат в Шамбала, където с очите си ще види удивителния свят на бъдещето, където ще му бъдат предадени невероятни знания, способни коренно да променят света. Още веднъж повтарям, че Шамбала ни изучава и знае всичко за нас. Затова има един-единствен път да се доберем до нейните чудодейни технологии - да заслужим доверието с все­обхватни чисти помисли. Мисля, че психоенергийната бариера, която изпитах върху себе си в сомати-пещерата, е насочена от Шамбала. Не успях да видя Шамбала, но я усетих, почувствах си­лата й.

Наивно е да си въобразяваш, че ако имаш чисти помисли, ще бъдеш допуснат в Шамбала. Тя борави .с общочовешки категории. В нашия огромен свят, в бурята от страсти и човешки въжделения един човек не решава нищо. Не трябва кой знае какво въображе­ние, за да си представим, че ако някои знания на Шамбала попад­нат в ръцете на един човек и се реализират в нова технология, вед­нага ще започнат шпионаж, уговорки на военните... и тази техно­логия ще се превърне в ново страшно оръжие. Шамбала, като от­чита печалния опит на Атлантида, ще пази свято своите тайни, до­като на земната повърхност възтържествува масовата психология на добрите помисли и чистота на душите.

Дали ще го постигнем? Не знам. Засега Шамбала пази живота на Земята: техногенната подземна цивилизация на лемурийците свято охранява човечеството, защото не ни вярва, защото сред нас все още има твърде малко чисти души.

Засега ни е разрешено по пътя на логиката и научното мислене да осъзнаем какво е Шамбала. Но дори и това ще донесе плодове, ще знаем, че не сме сами на Земята, че паралелно с нас върви друг живот, че добрите помисли и чистотата на душите ще доведат до прогрес и разцвет. Трябва да се помни, че хората от Шамбала жи­веят с рафинирано чиста душа. Невижданата й сила е кристално чистата човешка душа.

Не е възможно Шамбала да се открие като археологическа на­ходка. Тя е над това.