Средностатистическите очи". Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо

В предишния параграф изказах мнението, че с помощта на оф­талмогеометрията могат да бъдат изучени човешките раси. Въпросът за възникването им е безкрайно интересен. Наистина, защо хората от различните краища на планетата не си приличат? Съществуват ли закономерности при промените във външността им, породени от района, в който живеят? Къде се намира центърът, от където произлиза човечеството? От кого произлизаме?

Мнозина учени са се опитвали да намерят отговори на тези въпроси. Едни доказваха божествения произход на човека (идеа­листите), други - произхода му от маймуната (материалистите-дарвинисти). Сред втората група учени имаше и такива, които твърдяха, че различните видове човешки раси произлизат от раз­лични видове маймуни.

Съществуват множество класификации. Френският учен Кювие

разграничава например три раси - бяла, черна и жълта. Деникер (1902 г.) - 29. В Британската енциклопедия (1986 г.) са описани 16. Но най-пълната и фундаментална класификация според мен е съставил съветският учен А. Ярхо (1935-1936 г.), описал 35 чо­вешки раси и илюстрирал труда си с прекрасни снимки и рисунки на хора от различни райони на света.

Като пристъпихме към изследването на проблема, направихме качествени фотокопия на представителите от всичките 35, пред­ставени в книгата щ А. Ярхо, и изрязахме очните им лицеви час­ти. После с помощта на скенер ги въведохме в компютър и ги ана­лизирахме. Разликите се очертаха ясно. Какви обаче бяха матема­тическите закономерности между тях?

„Средностатистическите очи"

Опитвайки се да отговорим на поставения въпрос, изчислихме „средностатистическите очи". Та нали роговата константа ни поз­воляваше да определяме офталмогеометричните параметри с абсолютни цифри. Оказа се, че „средностатистическите очи" принад­лежаха на тибетската раса!

- Нима е прав Николай Рьорих? - възкликнах аз.

От детските си години почитам Н. Рьорих и го смятам за кумир на руската наука. В периода 1925-1935 г. той предприема няколко тибетски и хималайски експедиции, в резултат от които изказва предположението, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило по цялото земно кълбо. Рьорих се обоснова­ва с исторически и религиозни факти.

Чрез математически анализ на очите от различни раси ние до­казахме, че средностатистическите офталмогеометрични показа­тели също принадлежат на тибетската раса. Случайно ли е?

Разсъждавайки по темата, разпределихме различните раси спо­ред степента им на сходство със „средностатистическите очи". От­начало не ни се удаваше - офталмогеометричните параметри не се подреждаха в стройна редица. Успяхме едва когато започнахме да разпределяме различните раси според четирите корена на „средно­статистическите очи" на тибетската раса. Иначе казано, само 4 ра­си имаха приблизително еднаква степен на математическо сходст­во с очите на тибетската раса: палеосибирската, южноазиатската, памирската и арменоидната.

За разлика от първите три арменоидната имаше по-малка сте-

пен на сходство с тибетската раса. Но без да я разположим до ти­бетската раса, не се получаваше разпределянето на расите според степента на математическо сходство на очите със „средностатис­тическите очи".

И тъй, след като обособихме 4-те корена, успяхме да разпреде­лим човешките раси в техните рамки. Образува се ясна система. След това разположихме снимките на човешките раси върху кар­тата на света в онези места, където те живеят от древни времена. Съединихме ги с линии в съответствие с математическото сходст­во на очите в рамките на горепосочените корени. Така се получи офталмогеометричната схема на миграцията на човечеството по земното кълбо.

Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо

По този начин, според данните на офталмогеометрията (а това е сух математически анализ!), се получи, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило в четири основ­ни направления:

- път А: Сибир - Америка - Нова Зеландия;

- път В: Тайланд - Индонезия - Австралия;

- път С: Памир - Африка;

- път D: Казказ - Европа - Исландия.

Във всеки отделен случай се проследява точната динамика на промените в офталмогеометричните параметри, съставени според принципа за степента на математическото им сходство със „сред­ностатистическите очи" на тибетската раса. С една дума, по всяко от направленията представителите на човешките раси бяха разпо­ложени така, че съседните две раси имаха максимална степен на математическо сходство на офталмогеометричните параметри, а степента на математическо сходство с очите на тибетската раса на­маляваше паралелно с отдалечаването от Тибет.

Но да разгледаме по-подробно пътищата за миграция и да ги съпоставим с историческите факти.

Път за миграция А

По този най-дълъг път (Сибир, Америка, Нова Зеландия) след тибетската се подредиха следните раси: палеосибирската, урало-алтайската, лапоноидната, балтийската, южносибирската, централноазиатската, ескимоската, манджуро-корейската, атлантичес­ката, южноамериканската, палеоамериканската, патагонската, ти-хоокеанската, средноамериканската и полинезийската.

При това от основната линия на промени в очите се отклоняват няколко посоки: от урало-алтайската раса - лапоноидната и бал­тийската (една след друга в съответствие с принципа за промени­те в очите); от южносибирската раса - централноазиатската, ески­моската и манджуро-корейската (отделно една от друга); от пата­гонската раса - тихоокеанската.

Не съм историк и ми е трудно да преценя кои съвременни на­ции и националности влизат в състава на дадена раса. Аз съм про­фесор по очна хирургия и единствено по волята на научната логи­ка бях принуден да се докосна до толкова неспецифична за мен об­ласт. Ще си позволя обаче накратко да опиша пътищата за мигра-

ция на човечеството от Тибет, получени благодарение на офталмо-геометрията. Дано историците ми простят онези неволни грешки, които навярно ще допусна.

По път А човечеството е мигрирало от Тибет на север. Новите условия на живот са оставили своя отпечатък върху външността и най-вече - върху очната част на лицето (палеосибирска раса). От нея се е отделила урало-алтайската, представена в наше време (според мен) от алтайците и башкирите.

Урало-алтайската раса е станала родоначалник на задъдения за­паден клон, в който последователно влизат лапоноидната (лопари) и балтийската раса. Представители на последната според мен са финландците. Не изключвам също така, балтийската раса (може би заедно с лапоноидната) да е прародител на съвременните татари, чиито очи съм изследвал. Към същия клон могат да се причислят естонците и унгарците.

Следващ етап в системата на последователната офталмогеометрична променливост е южносибирската раса, широко разпростря­ла се по територията на Сибир и Казахстан. Към нея се отнасят съвременните казахи и много от народите на Севера (ненците, якутите, чукчите и др.). Южносибирската раса дава три самостоятел­ни задънени отклонения: централноазиатската, манджуро-корейската и ескимоската раса. Съвременните монголци са представите­ли на централноазиатската раса. Манджуро-корейската е прароди­тел на сегашните китайци, японци и корейци. Задъненият клон на ескимосите се е разпространил по територията на Чукотка, Аляс­ка и северното крайбрежие на Канада и Гренландия.

Южносибирската раса се е насочила и към американския кон­тинент, където постепенно се е трансформирала в атлантическа раса (североамериканските индианци). При по-нататъшното раз­пространение на човечеството по американския континент от се­вер на юг се е извършвал преход от една раса в друга. От атланти­ческата, по данни на офталмогеометрията, е произлязла южноаме­риканската раса, зародила се някъде в Северна Америка, но без особени примеси е преминала в южната част на континента. От нея е произлязла палеоамериканската раса, а от нея - патагонска-та, произвела задънения клон на тихоокеанската. Патагонската ра­са дава отклонението на централноамериканската раса, която спо­ред мен по-късно се е преместила от Южна Америка в района на централна Америка и е представена сега от съвременните мекси­канци.

От централноамериканската раса се отделя полинезийската. Нейните представители построяват плавателни съдове и преплу­ват Тихия океан, като стигат до далечна Нова Зеландия. Как да не си спомним Тур Хейердал, който с тръстиковата си лодка „Ра" до­каза, че е възможно да се преплува Тихия океан! И тъй, според оф­талмогеометрйята аборигените на Нова Зеландия са дошли не от разположената наблизо Австралия, а от далечната Южна Амери­ка.

Чел съм, че племето лоло от Нова Зеландия е достигнало Ти­бет. Кръгът се затваря.

Съвпада ли офталмогеометричната система с историческите данни?

Обикновено историците съдят за нациите и народностите въз основа на особеностите на езика и културата. Според мен това не е достатъчно. Езикът може да се усвои при тесни взаимоотноше­ния с друг народ - руският например е станал преобладаващ и до­ри единствен език за част от малките народи на Русия (сега среща­ме представители на чуваши, мордви, коми и други народи, които говорят само руски и го смятат за роден език). Културата също търпи промени при близък контакт с друг народ. Въпросът за ра­сите, народите и нациите е доста сложен и объркан. Все пак ще се постарая да очертая някои паралели.

В Москва намерих финландец и японец - поканих ги заедно да вземат участие в дискусия за произхода на народите. Високият светлокос финландец и нисичкият тъмнокос японец седяха във фо­тьойлите и с интерес се разглеждаха взаимно, замислени над въпроса от кого ли е произлязъл всеки от тях.

- Господа - започнах аз, откривайки срещата, - в резултат на подробно математическо изследване на очите на различните раси по света стигнах до заключението, че .вие - финландецът и япо­нецът - имате еднакъв произход. Моля ви да се погледнете и да се опитате да откриете има ли нещо общо между вас.

Те се вгледаха един в друг и едновременно избухнаха в смях.

- Няма нищо общо, ако не се брои, че и двамата сме човеци -каза японецът.

- Не бързайте с изводите - продължих аз. - Съществуват четири корена за произхода на различните раси по света. Вие и двамата про­изхождате от първия. Погледнете офталмогеометричната карта на мигрирането на човечеството от Тибет - единният първи корен има няколко миграционни клона. Един от тях завършва с вас, финландци­те (балтийската раса), другият - с вас, японците (манджуро-корейската раса). Но коренът на произхода ви е един и същ. Ето, вижте! При вас би трябвало да се намерят общи признаци или обичаи, но те са изключително древни. Избройте, моля ви, някои обикновени би­тови понятия като огън, вода, небе, земя, дом, жена на японски и на финландски - възможно е да откриете прилика или общ корен.

Между финландеца и японеца се завърза оживен разговор на лош руски и продължи около два часа. Отначало се опитвах да за­писвам фински и японски думи с общ корен, да уловя смисъла на общото в древните им обичаи. После се отказах, защото двамата,

увлечени от разговора, не ми обръщаха внимание и продължаваха да спорят, когато ги молех да запишат една или друга дума. Зато­ва сега, след като изминаха няколко години, ми е трудно да възпроизведа беседата им съвсем точно.

- Я виж ти - обади се по-напереният японец, - наистина с него имаме нещо общо. Братя сме по кръв.

- Между другото - присъедини се финландецът, - трябва да пропагандирате по-нашироко своите изследвания. Те ще послужат на борбата за мир в света. Защото всички смятат, че арийската ра­са е най-качествената. А ето, ние открихме, че между нашите ези­ци съществува сходство, както и в обичаите. И аз погледнах на японеца като на свой кръвен брат, макар изобщо да не си прили­чаме.

- Кажете, има ли сходство между мен и един негър? - попита японецът.

- Едва ли, но между негър и памирец... може би има - отвърнах аз.

Разбира се, че не гарантирам за научната точност на беседата между финландеца и японеца. Но фактът, че наистина откриха не­що общо помежду си, е интересен и показателен. Контролни из­следвания (например среща между японец и негър, които са с раз­личен произход) за съжаление не успях да проведа.

Други исторически паралели, потвърждаващи описания път на мигриране, са например хипотезите за азиатския произход на аме­риканските индианци или за американския произход на новозе­ландските аборигени, както и фактът за близкия контакт на абори­гените от Чукотка и Аляска.

Вярно е, че предметът на нашето изследване е с корени, стига­щи до древността, затова е и доста спорен. Трудно е да се намерят преки доказателства. Независимо от това ще продължа с описани-ето.на другите пътища за миграция на човечеството, получени при офталмогеометричните изследвания.

Получи се така, че в югоизточния път на миграция след тибет­ската раса се подредиха последователно: южноазиатската, папуа-ската, меланезийската, ведо-индонезийската и австралийската. От основната линия на промени в очната област се отклонява друг клон - папуаската раса дава азиатско-пигмейската, която на свой ред поражда дравидската и айнската раса.

В рамките на път В в дълбока древност човечеството е мигри­рало от Тибет на югоизток. Естествените условия на обитаваната среда са повлияли върху външността на хората, в резултат на ко­ето се е появила южноазиатската раса. В наше време нейни пред­ставители (според мен) са тайландците, виетнамците, кампучийци-те и южните китайци.

Преселението по южните острови (Филипините, Индонезия) е довело до появата на папуаската раса, породила азиатско-пигмей-ската в пределите на Индонезия.

Според представите ни папуасите и пигмеите са олицетворение на диваци. Посещавал съм Индонезия, но не съм общувал с чис­токръвни пигмеи и папуаси, затова не мога да съдя за умствените им способности. Никой не знае какви са били в зората на човече­ството. Може би регресът и подивяването са настъпили по-късно.

По данните на офталмогеометрията клонът на азиатско-пигмей-ската раса е дал две отделни отклонения и е породил дравидската и айнската раса. Представители на първата според мен са южните индийци. При посещението си в Индия забелязах, че външността им е доста по-различна от тази на северните. Южняците са по­тъмни, косите им са къдрави, а очите - коренно различни в срав­нение с тези на северняците. Мисля, че прародител на северните индийци е тибетската раса, а южните - както вече споменах - са представители на дравидската раса.

На една от конференциите в Индия попитах индийски лекар, притежаващ всички признаци на дравидската раса:

- Кажете, случайно да знаете откъде в древни времена са при­стигнали южноиндийските племена?

- Казват, че предците ми са пристигнали в Индия от островите на Полинезия - отговори ми той.

- Съвпада - констатирах аз.

На същата конференция открих индийски лекар с всички при­знаци на тибетската раса.

- Извинете - обърнах се към него, - северните индийци се раз­личават по външността си от южните. Как мислите, южняците ви­наги ли са живели тук, или са пришълци за Индия?

- Не съм съвсем сигурен, но като че ли южните индийци в пра­стари времена са пристигнали от някъде другаде в Индия - каза ле­карят с тибетски черти.

- Ето вашата външност - продължих аз. - Тя ви определя като коренен представител на северните индийци. Вашите предци също ли са дошли на територията на Индия от други земи?

- Винаги сме живели тук - отговори лекарят.

„И той наистина е прав - помислих си аз. - Тибет и Северна Индия имат обща граница."

Според офталмогеометрията споменатата вече азиатско-пиг-мейска раса е породила и айнската раса. Съвременните айни живе­ят в северните райони на Япония и външно рязко се отличават от другите японци. Когато посетих страната на изгряващото слънце, намерих кореняк японски айн и поговорих с него.

- Извинете, вие айн ли сте?

- Не, аз съм японец.

- Не ви питам за гражданството, а за вашите предци. Те айни ли са?

-Да.

- Сред малобройния ми народ битува мнението, че нашите предци са построили кораби и са доплували дотук от далечна По­линезия - отговори айнът, чиято външност явно го отличаваше от другите японци.

И в този случай не мога да гарантирам за научната точност на проведения разговор, както в беседата с южния и северния инди­ец. Получените сведения от отделни лица все още не са истина. Възможно беше само да се съгласяват с мен. Решаващата дума имат историците. Но дори единичните съвпадения с нашата офталмогеометрична схема за мигрирането на човечеството от Тибет будят любопитство и заслужават внимание.

Път В завършва в Австралия. Очите на австралийските абори­гени рязко се различават от тези на новозеландските аборигени, но за сметка на това съвсем точно се вписват в системата на офталмогеометричните промени по път В, като се явяват техен краен етап. Затова, ако се вярва на нашата схема, австралийските абори­гени са пристигнали в Австралия от островите на Полинезия, но не са успели да преодолеят пролива и да достигнат до съседната Нова Зеландия. Предците на новозеландските аборигени пък са преплували Тихия океан и са стигнали до жадуваните острови, но не са могли да се разпространят из съседна Австралия.

Австралия е много стар континент. Някои учени смятат, че тя е оцелялата част от легендарната Атлантида, че нейната уникална флора и фауна са се запазили оттогава. В Австралия живеят мно­го коренни племена. Възможно е част от тях да са дошли от Поли­незия (съответно на офталмогеометричната схема), а други да са останали от времето на древния континент Атлантида. Но за това ще.стане дума по-късно.

Път за миграция С

Според степента на математическото сходство на очите по то­зи път след тибетската раса се нареждат: памирската, етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската. От памирската раса се отклонява севернокавказката.

Това е черният клон на мигриращото от Тибет човечество. Ока­за се, че прародител на черните раси (етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската) е памирската раса. Нейни пред­ставители в наше време според мен са таджиките и другите народи в Памир. От същата памирска раса е произлязла севернокавказката, представена в съвремието от многобройните кавказки народи.

Защо по този път кожата на хората е потъмняла? Не можем да изключим влиянието на климатичния фактор, тъй като и по други-

те миграционни посоки са настъпили промени в цвета на кожата. Например по миграционния път В тя се е оцветила от жълто (ти­бетската раса) в кафяво (австралийската раса), а в отклонението, отдалечило се от папуаската раса, стига до черно (дравидската ра­са).

Явно обаче черният цвят на човешката кожа на африканския континент може да има и друг генезис. Според една от хипотезите човечеството е произлязло паралелно и в Африка, където по нача­ло си е било черно., Възможно е тибетският и африканският източ­ник за произхода на човечеството да са се смесили. Освен това ня­кои данни от научната литература свидетелстват, че предишната цивилизация на атлантите се е деляла на жълти и черни хора. Не са ли африканските негри потомци на някога могъщите черни атланти? Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но в следващите глави, където по-подробно се спирам на проблема за тайнствената цивилизация на атлантите, читателят ще открие интересни разсъждения и факти по темата.

Път за миграция D

Той обхваща следните раси след тибетската: арменоидната, динарската и северната. Арменоидната е дала отклонение - среди­земноморската раса, а динарската е последвана от алпийската.

Но по системата на математическото сходство на очите тук ти­бетската раса е по-отдалечена от арменоидната раса, отколкото в предишните пътища - от палеосибирската, южноазиатската и па-мирската. Затова предположихме, че между тибетската и армено­идната има още една, невключена в класификацията на А. Ярхо. Коя е тя?

Посещавал съм Иран няколко пъти и всеки път се учудвах на доведената до абсурд фундаменталистко-ислямска реалност. По време на рамадана например човек, хапнал преди залез слънце, може да бъде арестуван. При 40-градусова жега жените ходят с плътни черни хиджипи, покриващи всичко освен очите. Иранците са чернокоси и мургави, те най-много приличат на азърбайджанците. Но сред тях понякога се срещат светлокоси и рижи и дори със светла кожа.

- Кои са тези светлокоси хора? - попитах аз моя колега офтал­молог в Иран.

- Това са персийци - отговори той.

- Нима персийците не са чернокоси и мургави?

- В Иран около 40 % от населението са азърбайджанци, има го­лям брой кюрди, белуджи и други народи; всички те са с тъмни ко­си и мургава кожа. А коренното население - персийците, са свет­ли. Те наистина са се смесили с други народи, но истинските пер­сийци в Иран се отличават рязко.

Тогава си спомних, че Хитлер е смятал за кръвни братя на арийската раса* точно персийците и за обновяване на немската кръв е организирал бракове между тях. И може би е бил прав, че германците и персийците имат общ произход?

Консултирайки болни в Иран, срещнах червенокоса персийка, майка на мой пациент.

- Чистокръвна персийка ли сте? - попитах я аз.

- Да, защо?

- Как сте запазили чистотата на произхода си?

- Ами и -ние, персийците, гледаме като другите народи да съхраним чистотата на кръвта си.

- Може ли да снимам очите ви?

- С каква цел?

- За да установя родствените черти, като ги сравня с очите на детето ви - излъгах аз, защото подобно нещо в ислямска държава би се възприело неадекватно.

Фотографирах очите й и щом се върнах в Русия, ги подложих на анализ. Имаха приблизително такива офталмогеометрични па­раметри, че по пътя на мигриране D по своята степен на математи­ческа близост те се наредиха между тибетската и арменоидната ра­са.

Очите на тази случайна жена не можеха да конкурират прове­рените снимки на типични представители на расите в класифика­цията на А. Ярхо. Въпреки това направихме предположението, че е съществувалала и съществува персийска раса, породила според нашата схема арменоидната. Така пътят на мигриране D се очерта

* Не е правомерно само немците да бъдат определяни като арийци. В много сериозни източници (Е. Блаватская, Н. Рьорих и др.) названието арийци се отна­ся за всички хора от съвременната човешка цивилизация на Земята.

като ясна линия според степента на математическа близост на очи­те.

Наистина според офталмогеометричната карта персийците са представители на път D, а другите иранци - на път С (северокав-казката раса). С една дума, те са с различни корени на произход, което най-вероятно е повлияло и на разликите във външността.

Според нашите данни персийската раса е породила арменоид-

ната (арменците). Тя от своя страна е родоначалник на динарската раса, към която учените причисляват преди всичко южните славя­ни - украинци, югославяни и други. Освен това от арменоидната се отклонява „задънената" средиземноморска раса, включваща според мен италианците, гърците, испанците, румънците, грузин-ците, евреите, арабите и отчасти турците.

Динарската раса е прародител на алпийската (французите, час­тично испанците и италианците) и северната (германците, англича­ните, холандците, норвежците, исландците, шведите).

Този миграционен път, минаващ по Тян-Шан, Кавказ, Европа и Средиземноморието, завършва вероятно в Исландия*, където са се преселили викингите от Северна Европа. Религиите са се появи­ли доста по-късно, затова дори в рамките на една раса те са раз­лични. Многобройните войни в този район са налагали периодич­но едни езици, други са изчезвали, ето защо езиковият признак е загубил до голяма степен значението си на расов признак.

За нас, жителите на Европа, сигурно е странно, че според дан­ните на офталмогеометрията един от нашите извори (освен пред­полагаемата персийска раса) е арменоидната раса, понеже съвре­менните арменци се отличават значително от останалите европей­ски народи. Но сред арменците е жива легендата, че древните представители на този народ са били светлокожи и синеоки, а съвременният им облик се е формирал в резултат от смесването им с други казказки народи.

Според офталмогеометричната схема арменоидната раса е по­родила, освен чистите европейци (динарската, северната и алпий­ската раса) и средиземноморската. Населила земите около Среди­земно море, тя - струва ми се - е дала начало на най-различни пле­мена, сред които са такива несъпоставими народи като италианци­те и арабите. Те се различават по език и религиозни възгледи, но очите им издават тяхното родство. Нищо не мога да твърдя кате­горично, но биологически те са с едно потекло, а езиковите и ре­лигиозните фактори са нещо вторично.

Между другото северните италианци се отличават от южните. Южните според мен са чистокръвни представители на средизем­номорската раса, докато северните са продукт от смесването на

* Тук не се взима под внимание колонизирането на континентите и формира­нето на страни като САЩ, Австралия и т. н., датирани доста по-късно.

средиземноморската раса със северната и алпийската. Представи­тели на динарската раса, произлязла също от арменоидната, спо­ред учените са южните славяни (украинци, българи, югославяни и др.). Но най-многобройният славянски народ - руснаците - се раз­личават по външността и очите си от типичните представители на динарската раса, например от югославяните.

В такъв случай кои са руснаците? Изучавал съм очите им и мо­га да кажа, че по офталмогеометрични признаци те са по-скоро продукт от смесването на динарската раса с лапоноидната и бал­тийската (татари, коми, финландци, естонци и т. н.), т.е. с раси, произлезли от съвсем друг източник - от пътя на миграция А.

Динарската раса е породила според нашата схема алпийската (французи, северни испанци и др.) и северната (германци, англича­ни, шведи и др.). Тъй че най-близките „братя по кръв" на герман­ците и англичаните сме ние - славяните. В тази връзка Хитлер не е бил прав, смятайки славяните за непълноценен клон в развитие­то на човечеството, подлежащ на унищожаване, а персийците - за „кръвни братя". И едните, и другите имат общ расово-генетичен корен - пътя на миграция D.

Еврейският феномен

Изхождайки от факта, че първоначалното им местоположение е Синайският полуостров (Обетованата земя), отнасям евреите към средиземноморската раса. Затова техни „кръвни братя" са арабите, гърците, южните италианци, испанците. Знае се обаче, че този народ е с изключително разнообразна външност: от бело-кожите европейски до почти черните етиопски евреи. Каква е причината?

В сравнително неотдавнашен исторически период еврейският народ е загубил земята си и се е разпилял по различни части на земното кълбо, запазвайки нацията си чрез религиозната забрана срещу смесени бракове. Разбира се, тази забрана не е действала 100%, но все пак влиянието й не може да се отрича. Затова е неяс­но, защо въпреки запазването на нацията и присъщите й особено­сти (култура, обичаи и т. н.) външността на евреите толкова рязко се различава според географския принцип. Бухарските евреи при-

личат на узбеките, кавказките - на кавказците, немските - на гер­манците, мароканските - на мароканците, етиопските - на етиопците и т. н. Смесените бракове, доста чести впрочем, не биха мог­ли да повлияят толкова силно върху външния облик на евреите -иначе те биха били асимилирани.

Отговорът на поставения въпрос може би е свързан с биополе-вия контакт на хората от различни нации, предизвикващ взаимно­то въздействие на външните белези. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох трудовете на А. В. Цзян (гр. Хабаровск) за експери­ментите с биополетата на животински ембриони и растителни се­мена. Доктор Цзян, облъчвайки кокоше яйце с биополе на пате, по­стигнал раждане на пиле с патешки крачета. По същия метод се сдобил с тикво-краставица, крушо-ябълка и други генетично сме­сени видове.

По същата логика можем да твърдим, че бухарските евреи на­пример постепенно са придобили чертите на узбеките не само за­щото понякога е имало смесени бракове, а и понеже е било нали­це биополевото въздействие на узбеките върху евреите по време на ембрионалното им развитие. Същият принцип е действал веро­ятно и при тъмнокожите етиопци, светлокожите германци, мурга­вите кавказци и т. н.

Естествено биополевото предаване на генетичната информация не може да обхване всички функции на човешкия организъм (ра­ботата на мозъка, сърцето, черния дроб и т. н.), но е напълно ре­ално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипо­теза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.

Расизъм или единство на народите

За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започна­та от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (пре­ди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийци-те), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха

това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.

Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предпри­емаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човече­ството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставя­на над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миг­рационните пътища D и В - високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.

Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелства­та, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, спо­собни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.

Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октом­врийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япо­ния, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.

Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австра­лийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липса­та на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способно­сти на представителите на тези раси.

И тъй, според мен степента на развитие на една или друга раси се определя от характера на историческото й развитие - колкото по-дълго е вървяла по пътя на прогреса, толкова е по-развита, и съответно обратната зависимост. Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансфор­мира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество - той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява.

Офталмогеометричните изследвания доказаха (наред с други подобни търсения и хипотези), че човечеството е произлязло от един общ източник, в крайна сметка - от гените на едни и същи прародители. Появило се е в Тибет и се е разпространило по цяло­то земно кълбо. И затова то е единно по биологически и генетиче­ски показатели, всички ние сме братя или сестри.

Естествено деградиралите и подивели народи са били, биват и ще бъдат изтласквани от по-развитите народи. Няма защо да ги съжаляваме твърде много — те сами са виновни за положението си. Човечеството обаче очевидно скоро ще организира планетарна държава и ще заговори на един общ език. Диктува го не толкова здравият разум, колкото генетико-биологическата човешка същност.