Външността на хората от предходните цивилизации

Литературни източници

Разбира се, читателят вече е запознат, макар и частично, с външността на хората от предишните цивилизации и има извест­на представа как са изглеждали лемурийците и атлантите. От те­зи описания, базиращи се върху литературни данни, могат да се получат обаче предимно общи сведения, отнасящи се за ръста, телосложението и специфичните характеристики на тялото, като наличието на четири ръце и трето око на тила при ранните лемурийци. Никой не се е опитвал поне хипотетично да възпроизве­де облика на хората от предишните цивилизации. И това е напълно обяснимо. Знанията, които притежават великите По­светени и които са получили изглежда от Всеобщото информа­ционно пространство, носят все пак доста общ характер и детайлизирането на дребни признаци като формата на очите, носа, размера на черепа и т.н. едва ли е възможно. За уточняването на тези външни признаци е необходимо пряко наблюдение на хора­та от предишните цивилизации, което е възможно при появата им на земята като пророци (например Буда) или при посещение на сомати-пещери.

От литературата знаем, че късните лемурийци (лемуро-атлан­тите) са стигали на ръст до 7-8 и повече метра, атлантите също са били високи - до 3-5 метра, а ръстът на хората от нашата цивили­зация не превишава 2 метра (Д. Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба", с. 164; Е. П. Блаватская, т. 2, с. 425, 426). Няма никакви сведения обаче, no-които бихме могли да нарисуваме хи­потетичния портрет на тези хора.

Отделно има две съобщения. Първото от тях е на Лобсанг Рампа („Третото око", 1992, с. 192), който описва пребивава­нето си в сомати-пещера, където за известно време е изпадал в сомати като един от най-големите съвременни йоги. Лобсанг Рампа пише: „Пред мен лежаха три голи тела. Двама мъже

и една жена. Телата бяха огромни! Нейният ръст беше пове­че от три метра, а на no-едрия от мъжете - не no-малко от пет метра. Имаха големи глави, на тила леко издължени в конус, ъгловати челюсти, малка уста и тънки устни, дълъг и остър нос, дълбоко поставени очи. Не приличаха на мъртви -изглеждаха така, сякаш спяха. "

Кого описва Лобсанг Рампа? Струва ми се, че описва атланти, изпаднали в състояние на сомати. Можем ли да приемем сериозно това описание? Не съм напълно убеден. Но като взимам под вни­мание, че до голяма степен то съвпада с разказите на Особените хора, изглежда можем да му се доверим.

Другото съобщение е на Е. П. Блаватская, (т. 2, с. 280,281), която пише: „...оцелелите на остров Пасха фигури са най-поразяващите въображението и красноречиви паметници на първобитните великани...достатъчно е да се огледат глави­те на тези гигантски статуи, запазили се цели, за да разпоз­наем от пръв поглед чертите и типовете характер, припис­вани на великаните от четвъртата раса... "

По-нататък тя пише за статуите на Буда: „...При тези Бу­ди, макар и често обезобразени от символичните дълги провиснали уши, се очертава очевидна разлика в сравнение със статуите на остров Пасха. Те може би са от една раса... "

Това описание на Е. П. Блаватская е интересно поради факта, че тук недвусмислено се прокарва паралел между външността на Буда и великаните от остров Пасха с външността на хората от четвъртата раса - атлантите. И тъй като външността на Буда и на статуите от острова се различават, можем да приемем, че като не­го са били едни атланти (сигурно жълтите), а великаните са други (сигурно черните атланти).

Всички подобни литературни данни бяха взети под внимание от нас, докато изграждахме облика на хората от предишните цивили­зации.

Методика за реконструиране на външността на хората от предходните цивилизации

За да възпроизведем хипотетичната външност на хората от пре­дишните цивилизации, се постарахме да използваме комплексни изследвания:

1. Реконструиране облика на човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове. От една страна, този реконструиран облик вече ни беше помогнал в експедиционните изследвания, по­неже можехме да го показваме и да го обсъждаме. От друга, едно­типното изображение на необикновените очи върху всички тибет­ски и непалски храмове явно не беше случайност - изглежда бяха изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация, за какъвто на Изток смятат Бонпо-Буда (или Рама).

2. Показанията на Особените хора, които със собствените си очи са виждали необикновените хора в сомати-пещерите.

3. Описанието на външността на Буда, направено от хора, виж­дали го със собствените си очи (виж „главата" „Кой е бил Буда?"). Необикновената външност на Буда, а също така и мнението на Е. П. Блаватская за съпоставимостта на външността му с тази на хо­рата от четвъртата раса, ни карат да мислим, че тук е описан об­ликът на атлант.

4. Литературните сведения за външността на хората от предиш­ните цивилизации, изложени по-горе.

Прилагайки комплексно тези подходи, се постарахме да отхвърлим противоречивите моменти и да използваме само онези, които логически се съчетаваха при многоплановия анализ.

Известно е, че на Земята са съществували пет цивилизации (ра­си). Опитвайки се да ги възпроизведем, се сблъскахме с определе­ни трудности при хората от I, II раса и ранните лемурийци поради липса на достатъчно сведения, освен откъслечните при Е. П. Бла­ватская и Р. Щайнер. Ето защо наблегнахме върху външността на късните лемурийци (лемуро-атлантите) и атлантите.

Външността на лемуро-атлантите

Когато реконструирахме външността на човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове и получихме неговия необичаен облик с огромни очи, голям череп, „трето око" и клапановиден нос, пред нас съвсем естествено възникна въпросът -кой е той? Решихме, че така са изглеждали атлантите - хората от предишната цивилизация. Почти през цялото време на екс­педицията мислехме, че е така, макар да беше груба грешка. Честно казано, по време на експеди­цията у нас възникнаха някои съмнения. Ламите и Особените хо­ра приемаха човека на рисунката за този, когото те наричаха Той, макар че знаеха за атлантите и ясно разбираха значението на ду­мата атлант.

Един виден московски духовник (той помоли да не споменавам името му) окончателно разсея съмненията ни едва след експедици­ята. Когато му показах рисунката и я представих като хипотетич­но изображение на атлант, той ме прекъсна и каза:

- Това не е атлант!

- Какъв е тогава според вас? - попитах аз.

- Лемуриец! - отвърна игуменът.

- Защо мислите така?

- Знам го.

- Откъде имате такива знания? - учудено попитах аз.

- Нямам знания, а ведение - отговори той.

- Какво значи „ведение"?

- От думата водят. Тоест мен като че ли ме развеждат из знани­ята.

- Вие Посветен ли сте? -Да.

Лесно се говореше с този човек в черно расо. Едва започвах и той веднага продължаваше мисълта ми. Имах усещането, че ся-

каш е участвал в нашата експедиция. Бях поразен. Но за него ще разкажа по-подробно в последната част на книгата, в „главата" за Шамбала. Що се отнася до външността на хората от предишните цивилизации, в разговора с игумена тази тема получи следното продължение:

- Защо смятате, че е лемуриец, а не е атлант? - попитах го аз, като държах в ръка нашата рисунка.

- Атлантите са изглеждали другояче. Приличали са повече на съвременния човек. Сега те съставят основата на Генофонда на чо­вечеството. А този - посочи рисунката ни игуменът - е лемуриец! Какво са атлантите пред лемурийците! Лемурийците са били доста по-развити в сравнение с другите цивилизации! Те представляват основата на страните Шамбала и Агарти.

- Ламите и Особените хора в разговорите за сомати-пещерите постоянно наричаха някого Той. Как смятате - попитах аз, - да не би загадъчният Той да е лемуриец?

-Да.

- Известно е, че е имало ранни (четириръки и триоки) и късни лемурийци. Последните Блаватская нарича лемуро-атланти. Той късен или ранен лемуриец е?

- При лемурийците „третото око" на челото ли е било разполо­жено или е само символ?

— При лемурийците то е било много развито, но се е намирало дълбоко в черепа. А това на челото е само символ - отвърна игу­менът.

Тук ще прекъсна диалога, за да споделя собствените си разсъждения за външността на хората от предишните цивилиза­ции. Ще се постарая да обоснова защо обликът на човека, рекон­струиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, е хипо­тетичен портрет не на атлант, а на късен лемуриец (лемуро-ат­лант).

Първо, в литературата съществуват преки свидетелства, че Буда е бил атлант (Е.П. Блаватская, т. 2, с. 281), а външността му не съвпада с облика на нашата рисунка.

Второ, в описанието на външността на Буда има достатъчно признаци, свидетелстващи за приспособеността на организма му към полуводен начин на живот: подобни на плавници крака, ципи

между пръстите, голям гръден кош и т.н. Ако го сравним обаче с облика, реконструиран по очите от тибетските храмове, в послед­ния забелязваме още по-голяма приспособеност към полуводния начин на живот. Отчасти за това говорят клапановидният нос (ха­рактерен за водните животни) и особеният тип очи. Възниква впе­чатлението, че еволюцията на човека е вървяла по пътя на посте­пенния преход от полуводен начин на живот към сухоземен. Оттук следва, че обликът на човека, най-добре приспособен към полу­водния начин на живот, е по-древен, т.е. той се числи към лемурийците, а не към атлантите.

Трето, върху тибетските храмове най-вероятно са изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация. А такъв, доколкото получените сведения ни позволяват да съдим, е Бонпо-Буда (или Рама), спомогнал за възраждането на петата раса преди 18 013 го­дини. Блаватская пише (т. 2, стр. 439), че петата цивилизация при зараждането си се е управлявала от „божествени царе", които тя, а също и други автори, смятат за късни лемурийци (лемуро-атланти). Според нас лемуро-атлантите - най-високоразвитата цивили­зация (суперинтелектуалци), запазили се в състояние на сомати, са управлявали възраждането на петата раса. Затова очите на тези „божествени хора" са станали символи върху тибетските храмове.

Убедителни ли са тези доказателства или не - ще отсъдя не аз, а читателят. Въпреки това смятам, че обликът на човека, реконст­руиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, принадле­жи на лемуро-атлант.

Освен това нашата рисунка претърпя някои изменения след показанията на Особените хора и научния анализ на Венер Гафаров. Те се отнасяха до характеристиките на „третото око", ушите и от­вора на устата. Бяхме принудени да махнем от рисунката „трето­то око", изобразено на челото, защото показанията на ламите и на Особените хора свидетелстваха, че то е само символ, показващ го­лямата роля на „третото око" в живота на хората от предишните цивилизации. Както стана ясно, „третото око" се намира вътре в черепа на онова място, където сега е анатомичното образувание, наречено епифиза.

Увеличихме размера на ушите, тъй като Особените хора ни ка­заха, че при необикновените хора в пещерата те са по-големи.

Що се касае до отвора на устата, нашият специалист по стома-

тология и челюстно-лицева хирургия Венер Гафаров направи ана­лиз на вертикалното съединяване на костите от лицевата част на черепа в процеса на ембриогенезата. Известно е, че ембрионално­то (вътреутробното) развитие на детето повтаря основните етапи от развитието на човека на Земята. При това костите от лицевата част на черепа се формират поотделно от двете страни (отдясно и отляво) и едва тогава се събират в центъра, образувайки костния скелет на лицето. Останали кости на тялото завършват напълно своето развитие към 20-ата година от живота на човека, докато ко­стите от лицевата част на черепа - едва към 25-ата година. С по-бавното развитие на лицевите кости учените стоматолози свързват многобройните аномалии в развитието на устната кухи­на като „заешка устна", „вълча уста", а също и факта, че почти 100 % от хората имат кариес и пародонтоза. Дефектите в развитието на лицевите кости на черепа, например „заешката устна" (цепна­тина в горната устна) или „вълчата уста" (цепнатина по горното небце), се образуват в резултат от задържането в развитието (в ранния етап на ембриогенезата), когато двете половини на лицеви­те черепни кости все още не са се сраснали и са разделени от цеп­натина. Оттук, приемайки, че ембрионалното развитие повтаря еволюцията на човека на Земята, можем да направим извода, че древните хора са имали лица, които не са били напълно сраснали.

Кой от древните хора е могъл да има централна цепнатина на лицето? Имайки предвид, че цепнатината между лицевите кости на черепа е един от най-ранните признаци и че костите в процеса на еволюцията най-напред се появяват при лемурийците (Е. П. Бла­ватская, т. 2, стр. 208), можем да предположим, че цепнатина на горната устна и на горното небце са имали лемурийците. Нашата хипотеза се потвърждава и от факта, че в тибетските храмове за­едно с необикновените очи са изобразени спираловиден нос, чий­то разрез се спуска надолу (в областта на горната устна) към от­вора на устата.

Вертикалната цепнатина, съединяваща устния и носовия отвор, е изпълнявала важна функция. Отстрани на вертикалната цепнати­на, където при съвременния човек се разполагат горночелюстните синуси, при лемурийците са се намирали малки хриле, които са спомагали кръвта да се обогатява с кислород и са съдействали за по-продължителното пребиваване под водата. Засмукваната от устата вода е преминава­ла през тези хриле и е излизала през верти­калната цепнатина. Изглежда лемурийци-те са имали също така голям гръден кош за съхраняване на въздух в белите дробове при пребиваването им под водата. По такъв на­чин при лемурийците са се съчетавали, об­разно казано, „рибеш­кият" и „бозайничес-кият" елемент. А гор-ночелюстните синуси у съвременните хора Венер Гафаров смята за рудименти на хрил-ните образувания при лемурийците.

Наличието на хри­ле отстрани на верти­калната цепнатина, съединяваща устата и носа, по законите на анатомията довеждат до това, че гръклянът не е могъл да изпълнява ролята на звуковъзпроизвеждащ апарат. В този случай функцията на звуковъзпроизвеждането е трябвало да се пренесе в областта на носа. Помните ли от първата част на книгата индийският свами Ананта Крипта, който, позовавайки се на древни религиозни източници, ни беше казал, че най-древните хора (изглежда лемурийците) са говорели с носа си, при което зву­ковъзпроизвеждането обхващало не само диапазона на обикнове­ния глас, а и ултразвуковите, и инфрачервените вълни.

Защо клапановидният звуковъзпроизвеждащ нос на лемурий-

ците еволюционно е бил заменен от обикновения нос, който е бил присъщ, както смятаме, на атлантите, а също и на хората от нашата цивилизация? Разсъждавайки на тази те­ма, ние с Венер Гафаров стигнахме до заключение­то, че мекият клапановиден нос на лемурийците лесно е получавал травми, което е нарушавало едно­временно функциите и на дишането, и на речта. Рискът да се нарушат тол­кова важни функции из­глежда е подтикнал еволюционното формиране

на обикновен, защитен от

костни и хрущялни тъкани нос, дори в ущърб на известна загуба на способността за по-продължително престояване под вода във връзка с редукцията на хрилете. Така звуковъзпроизвеждащият апарат се е пренесъл в гръкляна, а кухините на мястото на хриле­те (горночелюстните синуси) са започнали да изпълняват ролята на резонатор на звука, докато вертикалната цепнатина между носа и устата постепенно е зараснала.

И така, според нас късните лемурийци (лемуро-атланти) са имали следните характеристики:

- ръст 7-8 метра и повече;

- голям череп;

- големи, с необикновен вид очи, с двойна извивка на горния клепач;

- спираловиден клапаноподобен нос без корен;

- вертикална цепнатина между носа и устата, отстрани на коя­то са били разположени хриле;

- малка, хоризонтално разположена уста;

- малки размери на долната челюст;

- сравнително големи уши;

- мощен врат;

- голям гръден кош;

- сравнително дълги ръце;

- плавникоподобни стъпала на краката;

- ципи между пръстите на ръцете и краката, достигащи до сре­дата на пръстите;

- жълтеникав цвят на кожата.

Сигурно в нещо сме прави, а в друго сме сгрешили. Но изслед­ването на външността на хората от предишните цивилизации, по­ради оскъдността на фактическия материал, дори при най-строга логика не може да бъде абсолютно точно.

Външността на атлантите

В това свое изследване за база сме взели външните особености на Буда в съчетание с данните, почерпени от литературни източници. Опитахме се логически да осмислим предположението за то­ва, че атлантите са били еволюционно-преходна форма от полуводния към сухоземния начин на живот. За да не затрудняваме чи­тателя с излишно детайлизиран анализ на различните параметри, ще си позволим да посочим накратко основните външни характе­ристики на атлантите, които според нас са имали:

- ръст 3-5 метра;

- голям череп с кръгла или кулоподобна форма;

- големи, необикновени очи, но двойната извивка на горния клепач е по-слабо изразена, отколкото при лемурийците;

- прав обикновен нос;

- вертикалната цепнатина между носа и устата липсва;

- малка, хоризонтално разположена уста;

- размерите на долната челюст са по-малки от тези на човека от нашата цивилизация;

- сравнително големи уши;

- мощен врат;

- широк гръден кош;

- сравнително дълги ръце, стигащи до коленете;

- плавникоподобни стъпала на краката, но тази характерна чер-

та е застъпена в по-малка степен, отколко­то при лемурийците;

- ципи между пръстите на ръцете и краката, стигащи до средата на пръстите;

- скрит полов орган у мъжете;

- цветът на кожата е или жълт, или червен, или кафяв, или черен.

В резултат на наши­те изследвания можем да направим извода, че при атлантите и лему­рийците има явни при­знаци, свидетелстващи за полуводен начин на живот: плавникоподоб­ни крака, ципи между

пръстите, голям гръден кош, двойна извивка на горния клепач. В същото време при атлантите, за разлика от лемурийците, са се по­явили вече повече признаци, характерни за сухоземния начин на живот: клапановидният нос е заменен с обикновен прав нос, изчез­нала е вертикалната цепнатина между устата и носа с хрилете. В тази връзка сигурно е станало изместването на звуковъзпроизвеждащия апарат от носа към гръкляна. Очевидно е също, че атланти­те са могли да прекарват по-малко време под водата, отколкото ле­мурийците (изчезнали са хрилете).

Характерните за атлантите и лемурийците големи размери на черепа свидетелстват както за степента на развитие на мозъка, та­ка и за ролята на „третото око", разположено в кухините на чере­па. Оттук следва, че атлантите и лемурийците са били хора с ви­сок интелект, често използващи силата на „третото око" за разре­шаването на различни житейски ситуации.

Външността на хората от нашата цивилизация

Разбира се, ние знаем как изглеждаме. След като изучихме ли­тературата по темата, добихме впечатлението, че ранните хора от петата раса (нашата цивилизация), живели в периода, когато е за­гинала Атлантида, т.е. преди около 850 000 години, са били доста по-високи на ръст и са достигали 3-4 метра. След това те посте­пенно са се смалили и според мен през X-XVIII век са били най-ниски. Сега се наблюдава увеличение на ръста - акселерация.

Посочените колебания в ръста имат своите определени парале­ли с монетарния цикъл, по който до неотдавна се подценяваше ро­лята на духовното и се преувеличаваше ролята на материалното. Сега критичната точка е премината и се обръща по-голямо внимание на духовното. Всичко това навежда на мисълта, че съществу­ва паралел между развитието на материалното начало при човека и ръста му в еволюционен план. Ненапразно лемурийците и атлантите, които са имали по-високо духовно начало и са умеели да из­ползват психичната енергия, са били и доста по-високи на ръст от нас.

Съдейки по външността на човека от нашата цивилизация, ево­люционно е настъпил преход от полуводния начин на живот (лемурийци, атланти) към чисто сухоземен. Отчасти за това свиде­телстват стъпалата на краката, приспособени повече за ходене, от­колкото за плуване, липсата на ципи между пръстите, видът на очите и т.н. Не е изключено площта на континентите във времена­та на Лемурия и Атлантида да е била по-малка, затова хората от предишните цивилизации в по-голяма степен да са използвали за живот океана.

За съвременния човек е характерна и съществената загуба на „третото око". Известно е, че то се е запазило като рудимент - епифизата. Очевидно по-добре развитото „трето око" при атлантите и особено при лемурийците е имало по-голям обем, което е по- влияло и на размерите на черепа. Увеличаването изглежда се е дължало и на по-високите интелектуални способности на лему­рийците и атлантите.

Защо при хората от нашата цивилизация „третото око", толко­ва необходимо като орган, позволяващ да се овладява психичната енергия, постепенно е деградирало? Още по-странно е, че би трябвало да е обратното - да се наблюдава засилване на ролята на „третото око" и неговото развитие, което би отговаряло на еволюци­онния смисъл на прехода от една цивилизация към друга. Та нали с помощта на „третото око" е било възможно да се въздейства на гравитацията, да се осъ­ществява телепатичното пренасяне на мисли и т.н. Причината за деградацията на „третото око" според нас е последното послание SoHm. To, както читателят вече знае, е прекъснало по­стоянния контакт между човешкия дух и Всеобщото информаци­онно пространство. При предишните цивилизации „третото око" е изпълнявало функцията на настройка към честотите на Всеобщо­то информационно пространство (Онзи свят). Изглежда тя е била основната функция на „третото око" и прекъсването й заради по­следното послание SoHm е довело до постепенната му деградация. И само отделни хора от нашата цивилизация са способни да пре­одолеят „бариерата" на SoHm.

Тези хора са Посветените. Те притежават знанията на Отвъдно­то, които са били на разположение на всички лемурийци и атлан­ти без изключение. Откъснати от Висшето духовно начало, хора­та от нашата цивилизация са се осъществявали предимно във фи­зическия свят, което от своя страна се е отразило върху външния им вид.

След срещата ни с Особените хора спряхме за три дни в Катманду. Докато внасях ред в бележките от експедиционния дневник, Ва­лери Лобанков заедно с останалите участници в екипа проведе две допълнителни срещи, които се оказаха изключително интересни.

Какво пише във Ведите?

Участникът в експедицията Шесканд Ариел организира среща с г-н Шиварая Ачарид Кавнданиаяна, професор от Непалския университет, преподавател по санскрит, един от най-големите позна­вачи на Ведите.

Какво представляват Ведите? Това е най-фундаменталният правен труд, сходен в основните си черти с религията, но по-подробен. Написан е от неизвестен автор. Приема се, че вече мъртвият санскрит е езикът, на който са говорили атлантите. Ведите следват някаква странна логика, която не съвпада с нашата. Текстът е тежък за възприемане. Затова краткото изложение на основната му същност, дадено от проф. Шиварая, е много ценно.

Проф. Шиварая разказал на Лобанков, че в дълбоката древност всички хора от предишната цивилизация (атлантите) са загинали по време на Всемирния потоп. Високо в Хималаите оцелял един човек на име Ману, който умеел да медитира и да изпада в сомати. Когато нивото на водата започнало да спада, той излязъл от сома- ти. Ману не бил Бог, но притежавал голяма енергия. Той разбирал езика на рибите и от тях научил, че върху другата непотопена планина го чака човек на име Сид. Последният представлявал генетич­на „есенция" (напълно възможно е точно него да е описвала Е. П. Блаватская, отбелязвайки създаването на „заграденото място Ва- ра", където освен човека имало семена от животни, растения и т. н.) и включвал в себе си: човек, семена на животни, растения и т. н. Ману и Сид възродили човешката цивилизация. Ману създал също и множество Буди, които помогнали на човечеството да се възстанови.

Тази част от Ведите, разказана от проф. Шиварая, може да се възприеме като доказателство за съществуването на Генофонда на човечеството (заедно с генофонд на животни и растения), който спомогнал животът на Земята след Всемирния потоп да възникне отново. А Будите, излизайки от сомати, помагали на възраждащо­то се човечество в развитието му по пътя на прогреса.

Лобанков най-подробно разпитал професора за състоянието сомати. За този феномен има пълна информация във Ведите. Чо­век може да изпада в сомати, като изолира съзнанието си от физи­ческите обекти, когато съзнанието му е в чист вид (в самото себе си). При това обмяната на веществата спада до нула и енергообменът спира. Кратко сомати може да се практикува навсякъде, са­мо не и край огън. Най-подходящи за сомати са светите места -Sadbala, които се намират в планините на границата с вечните сне­гове. В продължително сомати е най-добре да се изпада в пещера. В сомати човек може да пребивава без ограничения във времето.

- Какво е Шамбала? - попитал Лобанков.

- Система от пещери с хора в сомати. Така се разбира от Веди­те — отговорил професорът.

- Шамбала съществува ли реално на Земята?

- Да, съществува.

— А може ли да се посети конкретна сомати-пещера, за да се до­каже съществуването на древни хора в състояние на сомати - по­питал Лобанков.

- Никога не ще можете да пипнете с пръст или да снимате хора в сомати, защото не бива, а и те са защитени. Това е като в мате­матиката. Когато решаваме дадено уравнение, получаваме доказа­телство, което няма как да опипаме като нещо реално - отговорил проф. Шиварая.

Странно сравнение - „като в математиката"! От една страна -хората в сомати съществуват реално във физическия свят, от дру­га - няма как да стигнем до тях и да ги изследваме. Изглежда ро­лята на сомати за опазването на живота върху Земята е твърде важна.

Гуру Ношари Нат

Точно от него Лобанков и Яковлева са узнали за човека, прежи­вял повече от 300 години.

Гуру Ношари Нат поддържа един от най-известните ашрами (школи по медитация) в Непал, където дълбоко го уважават. Все­кидневно го посещават повече от сто души. Той е и лидер на ду­ховното общество за изучаване на древните езици санскрит, пра-рит, пали и непали.

Гуру Ношари Нат е пътешествал из Непал и Западен Тибет. По време на едно от пътуванията си през 1992 година в планините на Западен Тибет се натъква на снежния човек и прави рисунка, за да покаже как изглежда Йети. Лобанков и Яковлева я видели и разка­заха, че на нея е изобразено космато човекоподобно същество -огромно на ръст, прегърбено, с дълги ръце и къси крака.

През същата 1992 година гуру Ношари Нат среща в Западен Тибет човека, живял на земята повече от 300 години. Името му е Кунга Джорджи Лама. Обикновено през август в деня на пълнолу­нието той влиза в една пещера и изпада в състояние на сомати. След шест месеца се връща при хората и живее при тях около ме­сец. През това време се храни само с краве мляко и с листа от рас­тението сома. После пак се усамотява в пещерата и изпада в сома­ти за шест месеца.

Когато гуру Ношари Нат посетил района на тази пещера, мест­ният лама му разказал за човека, живял повече от 300 години. То­гава той помолил да му разрешат да влезе там и да види Кунга Джорджи Лама в състояние на сомати. Изпитвайки уважение към религиозния сан и високото духовно ниво на гуру Ношари Нат, западнотибетският лама го завел до пещерата. След като влязъл вътре, гуруто провел с Кунга Джорджи Лама кратък разговор и се убедил, че науче­ното за тристагодишния му живот е истина.

Като представили най-важните моменти от изследванията ни, Лобанков и Яковлева задали на гуруто няколко конкретни въпро­са:

- Вярно ли е, че хората, пребиваващи в състояние на дълго со­мати, могат в случай на глобална катастрофа да излязат от него и да продължат човечеството?

- Да - отговорил гуруто.

- Много ли са сомати-пещерите в Хималаите и Тибет?

- Да, много.

- Може ли да видим хора в състояние на сомати?

- Може. Нали аз видях Кунга Джорджи Лама.

- Можем ли заедно с вас да отидем в пещерата, където той е из­паднал в сомати? - попитал Лобанков.

- Може - отговорил гуруто. - Но престоят ви в пещерата при Кунга Джорджи Лама ще е опасен за него. Вие не сте подготвени и не владеете медитацията!

- Защо посещението ни да е опасно за него? Нима нашата био-енергия ще дестабилизира състоянието му?

-Да.

Гуруто помислил и отговорил:

- В пещерата, където се намира Кунга Джорджи Лама, е по-до-бре да се влиза между 10 и 11 часа вечер по всяко време на годи­ната и месеца, но най-добре е през април или октомври.

Лобанков и Яковлева настоявали гуру Ношари Нат да им по­могне, за да организират експедиция за среща с Кунга Джорджи Лама. Гуруто обещал, но заявил, че трябва още веднъж да се срещ­нат след 3-4 месеца, за да уточни всички подробности.

Ще се срещнем ли с човека, живял повече от 300 години?

Четири месеца след края на експедицията Лобанков специално замина за Непал, за да се срещне отново с гуру Ношари Нат и да обсъди въпроса за предстоящата експедиция.

Защо се стремяхме да се срещнем с човека, чийто живот

продължавал повече от 300 години? Като осмислихме резултати­те, получени от експедицията (от похода до сомати-пещерата, бе­седите с ламите, Особените хора и т.н.), разбрахме, че едва ли ще имаме шанса реално да зърнем и да изследваме хора от предишни­те цивилизации, изпаднали в сомати - пещерите бяха защитени от психоенергийна бариера. При това положение щеше да е интерес­но да видим и по възможност да изследваме човек от нашата циви­лизация, нали в тези пещери не би трябвало да има подобна бари­ера. Ето защо такава среща ни се струваше напълно осъществима. Гуру Ношари Нат казал на Лобанков, че бил получил нови све­дения. Кунга Джорджи Лама променил плановете си и щял да из­лезе от сомати само за два дни по пълнолуние през юли 1997 г., а после пак щял да се върне в пещерата. Ние бихме могли да се срещнем с него през тези два дни. Самият гуру също планирал да отиде при него. Среща по друго време щяла да е проблематична за нас. Добавил още, че ще трябва да се преоблечем в одежди на ла­ми и да вземем няколко урока по медитация и ламски обреди. На­края подчертал, че пътешествието ще е опасно, понеже пещерата се намирала в района на Кайлас.

Загадъчната планина Кайлас

Стана ясно, че близо до планината Кайлас се намира долината на скелетите, цялата покрита с кости. Както беше разказвал и Марат Фатхлисламов от гр. Уфа, който на два пъти беше беседвал със Сатя Саи Баба и притежаваше широки познания в областта на ре­лигиозните и окултните науки, районът на Кайлас е място, където хората отиват, за да умрат. През планината минавал енергиен стълб, съединяващ Земята с Вселената. Смята се, че ако човек ум­ре там, духът му по-леко ще се възнесе към отвъдното.

После открихме още сведения за наличието на необикновена енергия. Според някои автори там е входът към Шамбала. Най-не­приятна обаче беше не информацията за необикновената енергия, а за многобройните случаи на загинали хора. Почти по същото време учените от Санкт-Петербург съобщиха, че петима руски ал­пинисти, изкачили се на Кайлас, починали един след друг от неиз­вестно заболяване година-година и половина след експедицията.

Научихме, че в района на планината е загинала и група от 200 ду­ши, тръгнали на поклонение. Те замръзнали там, като преди това се разпръснали в различни посоки. Съществуваха и други обезпо­кояващи факти.

Дали са истина или не - не зная. Обадих се на неколцина ин­дийски учени и ги попитах. Отговориха, че в района на Кайлас на­истина често са регистрирани смъртни случаи, но те ги обяснява­ха с недостига на кислород и ниските температури. Подобно мне­ние предизвиква обаче съмнение - подножието на Кайлас е висо­ко едва 2000 метра, а участниците в поклонението едва ли без съществен повод са хукнали в различни посоки и са загинали по­единично - дотогава целият им живот е протичал в планината. Не можехме да изключим възможността да са попаднали под инфра­червено излъчване, което предизвиква безпричинен страх, паника и дори спиране на сърцето. Ние, европейците, сме склонни да смятаме, че знаем всичко, което става по света. В началото на XX век обаче също са били регистрирани случаи на бавна и загадъчна смърт при хора, посетили определени места. Тогава никой не е подозирал, че там е имало уранови залежи, че смъртта им е при­чинена от лъчева болест. По същия начин и сега, в края на XX век, няма гаранция, че познаваме всички енергийни източници. Не е изключено в този район да се намира енергийна зона, все

още неизвестна на съвременната наука, която понякога е фатална за хората.

Но защо точно тук е изпаднал в сомати Кунга Джорджи Лама? Може би енергийната зона изпълнява ролята на онази бариера, ко­ято не позволява хората в свещено сомати да бъдат обезпокоява- ни?

В туризма и алпинизма много неща зависят от ръководителя. Той отговаря не само за спазването на маршрута, но и за живота на участниците. Така и аз като ръководител отговарям за живота на всеки участник. Струва ми се, че все още не бяхме добре осве­домени за планината Кайлас, че трябваше да съберем повече информация.