От кого сме произлезли ернст Мулдашев съдържание

Каква е причината за този толкова значим жизнен успех? Лему­рийците живеят на Земята, но се чувстват рожби на Онзи свят и ползват преди всичко неговите закони и принципи. Знаят, че сила­та и ролята на психичната енергия са несравнимо по-големи от фи­зическата енергия, а човешкото тяло, заедно с душата, е най-висшето творение на Земята. Затова целия си плам насочват към самоусъвършенстването на човека и овладяването на енергията, за­ложена в самия него.

Да се усещаш рожба или творение на Онзи свят е много важно, тъй като точно това определя избора на пътя за прогресивно раз­витие. Детето на Онзи свят ще се учи от своя прародител (Бог) и няма да извърши най-големия грях - да се смята за бог. Няма да мисли за самосглобяване на молекули в генетичния апарат, за про­изход на човека от маймуната, няма да се чувства господар на при­родата.

Нашата цивилизация засега не умее да ползва космическата енергия, а тя е колосална. Някои съвременни физици например смятат, че един кубически метър Абсолют има енергиен потенци­ал, равен на мощността на 40 трилиона ядрени бомби. Затова ня­ма необходимост да се ползват земни източници на енергия (нефт, въглища и др.), трябва да се овладее космическата енергия. А това може да го направи само човекът.

Овладелите космическата енергия лемурийци ползват за това подходите, заложени на Онзи свят. В основата им са простите по­нятия добро и любов. Те са наясно, че в торзионните полета на финия свят има колосална енергия, а доброто и злото като главни ат­рибути на тези полета са със същата колосална сила. Човекът ка­то микрокосмос на макрокосмоса е способен чрез добро или зло да реализира енергията на торзионните полета на финия свят. При това лемурийците знаят, че използването на. злото (негативните торзионни полета) за получаване на енергия е рисковано, защото може да се получи взривоподобен информационно-колапсиращ ефект. Затова използват доброто. Прилагат и любовта, за да уси­лят получаването на енергиен ефект от позитивните (добрите) тор­зионни полета посредством контакт с други позитивни торзионни полета.

За арийците доброто и любовта остават като приятни чувстве­ни възприятия. Ние сме блокирани от принципа SoHm и потопени във физическата материя, като дори не подозираме каква мощ имат тези на пръв поглед прости слова. За лемурийците не са би­ли прости, а са ръководели живота им.

Защо Онзи свят, живеещ във финия свят, отдава енергията си на Земята за изпълнение на нейни нужди? Първо, земният живот е производен (рожба) на Онзи свят. Второ, енергията преминава на нашата планета за изпълнение на някаква добра мисъл, а реализа­цията й попълва информационното пространство на Онзи свят.

Основният енергиен феномен на лемурийците са мантрите - за­клинанията, описани в много религиозни източници Те правят за­клинания на своите апарати, като така „зареждат акумулаторите" им с енергия от финия свят. По подобен начин осигуряват енергия за работата на много други земни апарати, като използват себе си в качеството на най-мощна енергийна машина.

Лемурийците знаят, че енергията на финия свят може да проти­водейства на гравитацията. На този принцип почиват строителни­те им технологии - огромни каменни блокове се пренасят с поглед. С помощта на торзионен генератор, побиращ се на дланта, жонг­лират с огромен камък във въздуха.

Най-голямото им постижение обаче е феноменът „дематериализация-материализация". Те имат предвид създаването на физи­ческото човешко тяло чрез материализация на духа и успяват да обърнат процеса - към дематериализация. Същността му може да се изрази като „информационен пренос", т.е. цялата колосална енергия за строежа на човешкото тяло се записва на торзионните

полета на духа. С усилията на високоразвития лемурийски дух са създадени допълнителни свободни торзионни полета на душата, като в тях се е записвала информацията за физическото тяло.

Духът със записаната информация за физическото тяло се мес­ти където трябва (под земята, в пространството и т.н.) и на осно­вата на тази информация се сглобява човешкото тяло - материали­зация. Това става от атоми и обикновени молекули (вода и др.), ко­ето дава възможност за материализация при всякакви условия.

Може да се говори за два типа материализация: еволюционна и чрез информационен пренос. Еволюционната върви дълги години, но информационният пренос се осъществява едва ли не мигнове­но. В процеса на еволюционното създаване на земния живот духо­вете на Онзи свят в лемурийския период стават толкова съвърше­ни, а информационният им капацитет толкова значителен, че вече им е подвластен феноменът „дематериализация-материализация" от типа на информационния процес. Лемурийците успяват да го внедрят не само върху телата си, но и върху апаратите. Това поз­волява например на летателните им апарати да се появяват и из­чезват мигновено.

На основата на феномена ,,дематериализация-материализация" в края на своята цивилизация лемурийците създават Шамбала и Агарти. Част от тях, и особено тези от Шамбала, достигат дори до безсмъртие. Успяват да го постигнат чрез стимулиране с вътреш­на енергия на регенерирането на клетките на организма, включи­телно и на нервните. Осъществява се постоянно обновяване на физическото тяло.

В основата на лемурийското чудо е осъзнаването на категори­ите добро, любов и зло като основни движещи сили на Онзи свят и определянето на човешката същност като микрокосмос на мак­рокосмоса. Приели изначалната необходимост от постоянен про­грес, тъй като човекът е заложен като саморазвиващо се начало в борбата между доброто и злото, лемурийците се разграничават от злото. Те обаче не допускат сляпа борба на доброто и злото. Успя­ват да използват колосалната мощ на доброто и любовта, като тор­зионните им ефекти не се пилеят в сляпа борба със злото, а пълно­ценно се използват за усъвършенстване на човека и живота на Зе­мята.

Колко важно е да се разбере необходимостта от постоянен про-

грес! Колко важно е да не се допусне силите на доброто и любо­вта да се разпиляват в борба с тъпото зло! Колко страшна е дума­та пустота!

Лемурийците са наясно с това още от самото начало и достигат такова равнище на духовно развитие, че могат да водят диалог с Бога. Затова те наистина са божествено творение.

Какво се случва с тях? Защо цивилизацията им (с изключение на Шамбала и Агарти) загива? Този период е покрит с мрак. Може би и в техните редрве се загнездва гибелната пустота.

Доброто, любовта и сомати

Как да се постигне състояние на дълбоко сомати? Ламите смя­тат, че човек трябва да се концентрира (медитира) върху любовта към човечеството. Когато го чуех, не можех да вникна в дълбокия му смисъл. Сега почти съм наясно с основния принцип за постига­не на феномена сомати. А и читателят вероятно би трябвало да го е разбрал. Любовта е стимулатор на доброто. Силната любов чрез усукване на позитивните (добрите) торзионни полета прогонва от­рицателната (злата) психична енергия.

Свободната от отрицателна психична енергия човешка душа се нарича чиста. Точно тя е в състояние да твори чудеса. В нея енер­гията не се разпилява за сляпа борба със злото и може да бъде из­цяло насочена към изпълнение на дадена задача. Например към за-консервиране на човешко тяло за хиляди и милиони години, т.е. към постигане на сомати.

При сомати торзионните полета на душата се напрягат крайно, привеждат всяка водна молекула в тялото в четвърто (неизвестно!) състояние, което спира всички обменни процеси в него и го прави твърдо. Водата е атрибут и материален субстрат на положителна­та (добрата) психична енергия. Затова наличието на отрицателни (зли) елементи в душата не позволява да се постигне пълно сома­ти. Само чистата душа е в състояние да създаде феномена сомати.

Генофондът на човечеството, изграден на Земята от лемурийците с чисти души, пазен в подземия свят и попълван с най-добрите представители от другите цивилизации, е резултат от великата по­беда на доброто и любовта.

Адептите — нашето бъдеще

В недрата на нашата арийска цивилизация, потопена в матери­алното, някъде в Непал и Индия се срещат необичайни, като че ли откъснали се от този свят и много бедно облечени хора, които твърдят, че са на 300, 500, 1000 и повече години. Това са адептите.

Твърденията им не звучат убедително и правдоподобно. Но точно те са нашето бъдеще. Те са съумели да поставят доброто и любовта в услуга на здравето и увеличаването на продължител­ността на живота си. С любов към Бога и медитиране успяват да усилват положителната енергия на душата и частично да избягват отрицателната, т.е. пречистват душата си.

Да обичаш самия себе си е безсмислено, тъй като самолюбие­то е отрицателно качество. Трябва да се научим да обичаме живо­та, да обичаме Бога - Твореца на земния живот. Ако тази любов е силна и безкористна, лечебният ефект ще настъпи от само себе си. Но е трудно да се научим да обичаме така. Трябва да се откъснем от земните проблеми и изцяло да се посветим на молитви.

Човечеството вече е преодоляло „физическото мазе" (най-дълбоката материална точка на монетарния космически цикъл) и е тръгнало нагоре към духовното развитие. И затова съвременните адепти някога ще се превърнат в жизнено активни, красиви лиде­ри на човешкото общество и ще го поведат към разцвет.

Доброто, любовта и ние

Роден в комунистическа страна, през целия си живот аз бях откъснат от религията. Моите предци, религиозни дейци, са подла­гани на изключително жестоки ленински репресии. Когато през студентските си години изучавах някакъв „материализъм и емпириокритицизъм" й полагах изпити по атеизъм, винаги ме впечат­ляваше бясната ярост, с която бяха громени религиозните постулати. „Защо е било необходимо - наивно си мислех, - нали рели­гията зове към нещо хубаво - доброта, любов и вяра в Бога".

Тогава не схващах, че доброто и любовта — преди всичко любо­вта към Бога, са като рибена кост в гърлото на комунистите, защо-

то дълбокият смисъл на деянията им е създаването на свой „бог" (Ленин, Сталин и др.)- Желанието им е да принудят хората да оби­чат новия „бог", нищо че е в разрез с цялата човешка природа.

По-късно, когато четях религиозни писания, не спирах да се из­ненадвам от безкрайното и дори досадно акцентиране върху про­блемите на доброто и любовта. От книгите на великия Сатия Саи Баба, който пред всички твореше чудеса, определих основната на­сока на мощното му мислене - любовта.

Едва когато, ползвайки научно-логичния подход, приключих с философския анализ на получените резултати от хималайската ек­спедиция, започнах да осъзнавам дълбокия смисъл и на религията, и на думите на Саи Баба, и на много други автори, където се разсъждава за доброто и любовта. Те са главното съзидателно на­чало в човешкия живот.

Аз съм обикновен представител на потопената в материалното раса на арийците. Мозъкът и мисленето ми са нищожно слаби в сравнение с мисловната мощ на лемурийците, още повече - с Ко­смическия разум. Но дори и така при логическия анализ на отдел­ните факти стигнах до удивителния извод: доброто и любовта са основополагащите категории в човешкия живот, определящи про­греса. Никога преди не съм придавал значение на изрази като „Пречисти си душата", „Разкай се" или „Не вземай грях на душа­та си". Струваха ми се скучни и неразбираеми. Когато обаче четях Николай Рьорих, отново срещнах понятието „чиста душа". Той пи­ше, че загадъчната Шамбала се населява от хора с чиста душа. „Какво ли е пък това? - мислех тогава. - Защо всички религии от­делят толкова внимание на пречистването на душата?"

Попитах един познат поп. Той ми прочете проповед, от която аз като учен абсолютно нищо не разбрах. Наистина, попът от дълбо­ката провинция, научил наизуст редица проповеди и молитви, не можеше да ми обясни основния смисъл на понятието „чиста душа". Но Рьорих, който беше и е мой кумир, постоянно насочваше вни­манието си към нея. Защо?

Сега мисля, че вече мога, макар и примитивно, да отговоря. Чи­стата душа е качествено ново състояние на душата и духа на чове­ка, когато положителната енергия на торзионните полета (доброто и любовта) не се изразходва за борба с отрицателната психична енергия (злото), а изцяло се насочва към съзидателен процес. В

чистата душа няма зло, в борба с което обикновено се зараждат знанието и прогресът. Липсата на стимулиращото влияние на зло­то в чистата душа се заменя с дълбокото осъзнаване на необходи­мостта от постоянен прогрес. Главният враг на чистата душа е пу­стотата.

Преди никога не се бях замислял по този въпрос. Никога не са ми били симпатични хората, които безцелно прахосват живота си. Пустотата е страшният антипод на чистата душа, тя я погубва. Такъв човек, дори и да има добри помисли, с липсата на каквито и да било цели върви срещу самото човешко естество, което е по­стоянното саморазвиващо се начало.

Да се постигне чистота на душата според свамите и ламите мо­же само чрез колосална работа над самия себе си, чрез самореализация и дори самопожертване, но непременно заради някаква об­щочовешка цел, а не заради собственото самоутвърждаване. Ла­мите подсказват пътя към състоянието „чиста душа" - състрадание към хората и любов към човечеството. На пръв поглед тези думи звучат твърде абстрактно, но в тях е заложен основният смисъл на чистата душа - да се научим да изпитваме състрадание и любов към всички хора, не само към отделния човек, а не дай боже да обичаш само себе си. Целта трябва да бъде непременно с общочо­вешки мащаб. Но да се постигне това е извънредно трудно.

В съвременното общество няма хора с чиста душа. Близо до то­ва състояние са учените. Ученият (имам предвид истинския) на­пример в медицината се обрича на многобройни лишения (безсънни нощи, малка заплата и т.н.) преди всичко от състрада­ние и любов към болните. За истинския учен националността на болния, научният престиж и парите играят второстепенна роля.

Положителната психична енергия на доброто и любовта в чис­тата душа, освободена от необходимостта да се бори със злото, може да твори чудеса. Едно от тях е сомати. Спомнете си разкази­те на ламите, че такова състояние може да се постигне чрез любов и състрадание към човечеството, а целта на сомати е да бъдеш представител в Генофонда на човечеството, за да се превърнеш ня­кога в пророк или прародител на нова човешка цивилизация. Дру­го чудо е феноменът „дематериализация-материализация". Чудо е и увеличаването на продължителността на живота и постигането на безсмъртие.

Знанията на древните и религията сочат главния път за прогрес на човечеството - пречистване на душата и постигане на „чиста душа". В този случай положителната енергия на финия свят ще бъде управлявана от човека, ще му се открият знанията на Онзи свят и той ще усеща огромния си енергиен потенциал. Подобно не­що вече се е случвало на Земята - лемурийците. А за пречистване­то на душата трябва да се научим да бъдем добри и да обичаме, не­обходимо е да не се страхуваме да бъдем състрадателни и да рабо­тим дори до самоизтезание за постигането на висока цел. Не бива да се щадим, тъй като човек изначално е създаден като саморазвиващо се начало. Потвърждават го многобройните примери с вели­ки учени, които цял живот работят за постигането на дадена науч­на цел и до дълбока старост запазват свежестта на ума и младеж­кия си порив. Те са успели в една или друга степен да пречистят душите си. Най-страшно е, когато постигнеш нещо, да изпаднеш в леност и само да жънеш плодовете му.

Читателят може да възрази, че са известни и зли гении - Напо­леон, Ленин, Хитлер и други. Тези хора успяват да въплътят идеи­те и теориите в живота си, като преобръщат целия свят и сеят око­ло себе си разрушение и смърт. Тогава не знаех, че в родоначалния за нас фин свят (Онзи свят) съществува паритет на положител­ната (доброто) и отрицателната (злото) психична енергия, а ин­формацията (знанието) се ражда в борбата между доброто и зло­то. Злото също е в състояние в торзионните си обвивки да запаз­ва информация за борбата с доброто и да твори недобро знание. Поради съществуващия паритет далеч невинаги може да победи доброто знание, понякога побеждава недоброто, което претворя­ват в живота точно тези зли гении. Но победата на злото е лъжли­ва, тъй като при пълната му победа на равнището на първичните добро и зло се изтрива информацията от всички торзионни обвив­ки, т.е. стига се до информационен крах. Потвърждават го деяни­ята на всеки зъл гений - всички те претърпяват крах. Наполеон гу­би войната и безславно умира. Хитлер разрушава Европа и завършва със самоубийство. Уродливото ленинско деяние - кому­нистическото общество, безславно приключи съществуването си.

Ако злите гении, въоръжени с недобро знание, поне малко се ориентираха в мирозданието и антропогенезиса, биха били наяс­но, че окончателната историческа победа принадлежи само на доброто. Тогава може би щяха да насочат гения си към съзидателно­то добро.

В какви случаи може да побеждава злото? Вероятно само при липсата или недостига на любов като стимулатор на добри деяния. В общество, в което процъфтява любовта (към жената, ближния, народа и т.н.), злият гений никога няма да намери подкрепа.

Как да се различи злата идея от добрата? Кое е мерилото за до­бро или зло?

Мисля, че отговорът е даден в гениалния филм на Тарковски -„Сталкер". Идеята му е в това, че пришълци от Космоса организи­рат на Земята зона, в която загиват всички попаднали в нея. Зона­та усилва основното чувство на човека - съвестта. Загиват онези, чиято съвест не е чиста. Значи мерилото за добро и зло е съвест­та. Тя е усещане за появата на отрицателна психична енергия, ко­ято ще доведе до зли деяния. Ако използваме научния език, съвестта е усещане за усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Опетнената съвест е информация, записана в торзионните полета на душата, че в даден момент по определен повод е станало усукване на торзионните полета на душата към негативна посока. Тази информация във всеки подобен случай на­помня, че не бива да се постъпва така. Тя е мъчителна и неприят­на. По-добре да я няма, т.е. да не се върви срещу съвестта. Затова е необходимо да се вслушваме в съвестта си. Това дълбоко чувст­во винаги ще открие истината. Ако обаче веднъж се пренебрегне съвестта, в душата завинаги ще остане голямо мръсно петно.

Радвам се, че останах да живея в Русия, а не заминах за Амери­ка, където ми предлагаха много пари и чудесни условия за научна дейност. Не заминах заради съвестта си, защото моите приятели и колеги - Амир Салихов, Сагит Муслимов, Ришат Булатов, Клара Захваткина, Рафик Нигматулин, Натан Селский, Валя Яковлева, Венера Галимова, Ляля Мусина, Неля Нигматулина, Слава Мало-ярославцев, Юра Василиев и много други - в най-трудните време­на, когато бях загубил всичко заради „еретичните си научни мис­ли", ме последваха в лишенията заради собствената си съвест.

През студентските ми години в часовете по атеизъм постоянно се критикуваше понятието „онзи свят". Говореше се, че хората са склонни към фантазии и измислят приказки, за да облекчат състо­янието си при експлоатацията на трудещите се от богатите. До от-

ровеното ми от комунистическата пропаганда съзнание не дости­гаше идеята, че няма дим без огън. Хора, разделени от морета и океани, вярват в едно и също! Значи наистина съществува някакъв общочовешки корен, останал в подсъзнанието ни от далечната и загадъчна древност. Знанията за Бога, Онзи свят, рая и ада, подре­дени в религии и разпространени от пророците, сравнително лес­но улягат в съзнанието на хората, защото съответстват на подсъзнателната човешка същност. Фантазии и приказки не биха могли да овладеят масите.

В тази „глава" се постарах да опиша принципите на устройство на Онзи свят, като се опирах на интуицията и научно-логичния подход. Не съм в състояние да докажа каквото и да било, тъй като съм само „раб Божий", а обектът на изследването ми е значител­но над мен по жизнено-природната си същност. Единственото, ко­ето мога да твърдя, е, че започнах искрено да вярвам, в съществу­ването на Онзи свят. Сега съм убеден, че след смъртта на нашето тяло няма да умрем, а ще продължим да живеем на Онзи свят. След приключването на нашия живот на Земята ще се освободим от блокиращия принцип SoHm, който не ни е позволявал да поддържаме връзка с Онзи свят. Там ще усетим ясно духовната същност на човека и няма да се чувстваме на чуждо място, тъй ка­то това е древната ни родина.

Аз също съм блокиран от принципа SoHm, но вярвам, че приказ­ките за рая и ада са истина. При изключително високата организа­ция на Онзи свят в него навярно са формирани структури, наказва­щи или поощряващи земния ни живот. В противен случай ще бъде изпуснат ръководният елемент на Онзи свят и Бога, а земният жи­вот ще бъде оставен на самотек. Злите деяния, равнодушието и ду­ховната пустота, проявявани на Земята, следва да бъдат наказани на Онзи свят, а добрите деяния, любовта и самореализацията - поощ­рени. Това е необходимо, за да може при следващите превъплъще­ния на Земята да се допускат по-малко човешки грешки.

Надявам се, че в бъдеще позитивните сили на Земята ще преоб­ладават над негативните и няма да има глобални катаклизми или катастрофи, че в обществото ще се появяват все повече хора с чи­сти души, върху които няма да се разпростира блокиращият прин­цип SoHm. Те ще утвърдят главната същност на човека - микроко­смос на макрокосмоса. И ако някога доброто и любовта значител-

но започнат да преобладават над злото, принципът SoHm ще бъде премахнат за цялото човечество. Тогава всички ще се почувстват истински деца на Онзи свят, ще ползват огромните му знания и ще връщат своите знания там.

В близко бъдеще ще се появи нова Единна религия, основана не на приказни алегории, а на сериозен научен подход. Границите между държавите ще се премахват, ще възникне общ земен език. Ще прогресира общуването чрез предаване на мисли. Ще се създа­де общоземно правителство по подобие на единния управляващ център на Онзи свят - Бога. Хората ще се учат от Бога да управ­ляват, като по подобие на него няма да използват злото, а ще се опират само на доброто и любовта.

Завършвайки книгата, исках да дам последни препоръки във връзка с всичко казано дотук. Усетих обаче, че те ще заприличат на обичайна религиозна проповед. Дори се разстроих, защото мо­ментално възникна асоциацията със скучния глас на служителя на култа. Но така и трябва да бъде, тъй като и религиите, и ние сме стигнали до общо заключение за пътищата на човешкото само-усъвършенстване с цел прогреса на човечеството.

Въпреки всичко няма да се сдържа и ще дам няколко препоръ­ки. Сутрин, като излезете навън, се постарайте да гледате остана­лите с любов и да им казвате добри думи. Ще изпитате щастие, че към вас ще се стремят хора със своите беди и радости. Не се от­чайвайте, когато срещнете неразбиране и злоба, не отговаряйте на злото със зло, защото така е достойно и гордо. Не се превръщай­те в проповедник празнословец, защото е безсмислено. Старайте се със своите деяния да показвате, че доброто ще победи злото. Вникнете в това, че без борба със злото няма да има прогрес, че тази борба е естественото човешко състояние. Без колебания на­казвайте някого за зло деяние, тъй като наказание в името на доб­рото е проява на добро, а равнодушието е зло. Вслушвайте се в своята съвест. Работете до премаляване, не се жалете, изпитвайте състрадание, влюбвайте се...

Представете си лемурийската цивилизация.

С каква красива мощ са бушували в нея любовта и доброто, ко­ито са били в основата на тази приказна цивилизация!

А с каква невероятна мощ на Онзи свят бушуват любовта и до­брото, създали него и Бога! Всичко това ще го видим там...

От кого сме произлезли?

В прекия смисъл на думата ние, арийците, сме произлезли от атлантите. А цялото човечество на Земята е създадено от Бог и Онзи свят. Човекът е продукт на победата на доброто и любовта над злото, а доброто и любовта са главните критерии за усъвършенстването на човека и прогреса на човечеството.

В нашия физически свят все още има твърде много зло. Затова ни осигуряват. В дълбоки подземия се намира Генофондът на чо­вечеството - законсервирани хора от различни цивилизации, кои­то не могат да бъдат пипнати, тъй като нашето полудивашко лю­бопитство не струва кой знае колко. Ако се самоунищожим, те ще излязат и ще дадат нов клон на живота на планетата. За да не се случи обаче това, постарайте се утре, като излезете навън, да по­гледнете хората с доброта и любов.

Тук разказът не завършва, ще има нови експедиции и изследва­ния. За тях ще научите от предстоящата книга „В търсене на гра­да на боговете".