От участниците в Кръглата маса, организирана от
Изтегляне 293.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- “Алтернативен център за личностно развитие Камала”
- 1.Изразяват несъгласие със следните положения в Проекта
- 2. Предлагат преработване на Проекта, като бъдат взети под внимание следните съществени моменти
- Научно-методичен орган за оценка на валидността на психологическите практики и необходимите квалификации на специалистите, които да ги осъществяват
- Да бъдат преработени изцяло в демократичен дух спорните член 2 и член 3: Чл.2.
- Публичният регистър на психологическата практика да включва
 
3000 Враца пл. Софроний Врачански 5 етаж 3 0886/374057 kamala_z@abv.bg 
От участниците в Кръглата маса, организирана от “Алтернативен център за личностно развитие Камала” гр. Враца по повод “Обсъждане на Проекта за Закон за Публичен регистър на психолозите в Република България”, което да бъде изпратено до: Дружесттвото на психолозите в Република България, Работните групи по подготовка на Закона, институции, министерства и медии за публикуване. Представители на колегията на психолозите от гр.Враца, съвместно с представители на държавни институции и практикуващи психолози, водени от стремежа да отговорят на съвременните изискванията за професионализъм и морал на психологическата общност, както и на обществените потребности, се обединиха единодушно в подкрепа на следното официално становище, което да бъде представено за обсъждане при подготвянето на демократичен текст на Закона.
Като цяло проектозаконът в този си вид е дискриминационен, създава предпоставки за субективно приложение и не обединява психолозите в Република България, защото не изразява и не съблюдава техните интереси, а защитава интересите на малка част психолози, които искат да узаконят дейността си за сметка на другите. 1.Изразяват несъгласие със следните положения в Проекта: Проектозаконът не разграничава видовете психологическа дейност, както и сферите на приложение. Необходимо е да се разграничат ясно и точно функциите, отговорностите и правата на психолозите във всяка сфера, т.е. да се разработят стандарти съобразно спецификата на приложение на психологическата дейност. Не е дефинирано еднозначно какво е това “психологическа практика”. Законът трябва ясно и недвусмислено да дефинира какво е психологическа практика в държавна институция, частна психологическа практика, свободна практика, индивидуална практика, колективна (групова) практика (кабинет, център и т.н.). Проектът не определя сферите на сътрудничество с институции, частни и граждански организации. Взаимно се изключват категориите „регистриран в Публичния Регистър” и „държавен служител”. Всяка една държавна институция има нужда от психолог и с институциите трябва да бъде договорено в щатните разписания да бъде утвърдено лице, което да се занимава с нея. Приложението на един такъв закон може да удостовери регистрацията на вписаните психологически практики. Но самата регистрацията не означава, че се определя техния статут. Проектът утвърждава монопола и съсредоточава цялата власт по управлението и организацията на психологическата дейност в страната в Дружеството на психолозите в Република България. В проектозакона този монопол дава само права, но не е свързан с поемането и на отговорности. Никой закон не предполага само права без отговорности. Действащият Устав на Дружеството на психолозите в Република България не включва неговото оторизиране да представлява цялата психологическата гилдия у нас. Ако психологическата гилдия го оторизира, то трябва да промени своя Устав и цели като професионална или съсловна организация на психолозите, психотерапевтите и психиатрите. Подкрепяме доц.д-р Валери Стоянов за наличието на професионален егоизъм в средите на българските психолози, защото така представен, Законът оторизира Дружеството на психолозите в Република България да държи монопола на психологическата и психотерапевтичната дейност, а в същото време не представя поемането на отговорности, както и поемането на финансовата и материална издръжката на Съвета за управление. По същество Законът ще утвърди и узакони една каста, която ще бъде много ограничена и в нея трудно ще се влиза. Съгласни сме и с доц. д-р Борис Минчев, че за приемането на такъв закон са необходими морал и професионализъм, за какъвто голяма част от психологическата гилдия у нас не е узряла, поради което той съзира властова мотивация у инициаторите на Закона, стремеж за добиване на значителна власт и контрол върху психологическата общност над колегите, посредством Закона като средство и Съвета на регистъра като институция. Представен в този вид, Законът на психологията не може да служи на цялата психологическа общност и обществения интерес, а само на хората, включени в регистъра. Поддържаме и това, че е несъвместимо еднозначно канонизиране на психологическата дейност при съществуващия плурализъм и лансирането на множество психологически практики, които често са с недоказана, проблематична валидност и ефективност. Задължението за членство в психологическа организация противоречи по конституция и нарушава свободното право на избор на личността. А според Проекта не може да осъществяваш психологическа практика без да си член на професионалната гилдия? Следователно трябва да се предвиди възможността да се осъществява психологическа практика и от професионалисти, които не желаят да членуват в психологически сдружения и браншови организации. Недопустимо е ограничаването на възможностите за професионална реализация на психолозите, психотерапевтите и психиатрите въз основа на посочените в проекта индикатори. Проектопредложението за функционирането на Съвет за управление на Публичния регистър като постоянно действащ орган не определя какви са неговите конкретни функции, права и отговорности. Съветът за управление преценява и мониторира вписванията, но не поема никакви отговорности. Не намираме законово основание и за това, че всеки практикуващ психолог вписан в регистъра трябва да плаща годишна регистрационна такса в размер на една минимална работна заплата. За да практикуваш, веднъж се плаща патент (корпоративен данък), втори път се плаща за членство в Дружеството на психолозите, трети път се плаща за вписване в Публичния регистър (лиценз), четвърти път се плаща всяка година на Съвета за управление на Публичния регистър. Какво ще му предложи Дружеството на психолозите в замяна освен визираната в Проекта „привилегия” да го контролира или преценява колко е годен? Годишната такса в размер на минимална работна заплата ще ощетява и работещите психолози в институциите и те няма да бъдат равнопоставени с колегите си, работещи в останалите сфери. 2. Предлагат преработване на Проекта, като бъдат взети под внимание следните съществени моменти: Приемането на един добър закон е свързан с осъществяването на редица взаимосвързани стъпки и съвместната работа и сътрудничество на много институции, експерти, граждански организации. Част от стъпките не са свързани с конкретния текст по Проекта, а със създаването на предварителни организационни, функционални и финансови възможности, за да може да функционира един демократичен закон. Законът да определи компетентен Научно-методичен орган за оценка на валидността на психологическите практики и необходимите квалификации на специалистите, които да ги осъществяват. Този орган да функционира самостоятелно от Съвета по управление на регистъра. Основни функции на този орган да са определянето на валидността и ефективността на различните професионални психологически методики, практики и интервенции (консултативни, тестови, маркетингови, клинични, психотерапевтични и други), както и квалификациите на специалистите, които ще ги осъществяват. Този орган да регламентира стандартите за ползването само на нормирани и стандартизирани методи и средства и право на достъп, закупуване и ползване на методологии и техники, специфични за психологическата професия, която специалистите упражняват по силата на придобитото образование и квалификация. Да набелязва проблемите и разработва стратегии по актуални проблеми на научния живот на психологическата общност съобразно съвременните постижения на психологията. Съвместно с МОН да се разработи класификатор на психологическите специалности, както и стандарти за подготовка на такива специалисти, въз основа на които ВУЗ-овете да разработят свои учебни програми и планове. Подготовката на добри специалисти е свързана с реформа на учебните планове на психологическите специалности във ВУЗ-овете, с по-голямо диференциране на университетските дипломи и специалности, с включване на различни модули, практикуми и факултативи по различни психологически дисциплини, които да водят до целенасочена подготовка на пълноценни кадри. Университетското образование по психология да се организира съдържателно съобразно съвременните постижения на психологическата наука. Да бъдат преработени изцяло в демократичен дух спорните член 2 и член 3: Чл.2. Психологическата практика на юридическо или физическо лице се управлявана само от правоспособно професионално лице, а в осъществяването на дейността могат да участват и професионалисти бакалаври, стажанти, преквалифицирани психолози, психотерапевти и психиатри, като тяхната функционална дейност, права и отговорности да са съобразени с приетите стандарти. Съществуващите психологически практики преди влизането на закона в сила да бъдат приведени в съответствие с него в срок от 3 години. Да се посочат стандартите, по които могат да бъдат приравнени, в зависимост от спецификата на осъществяваната дейност и компетентността на специалистите, които я осъществяват. Чл.3, ал.1. В състава на Съвета по управление да влиза по един член от всяка съсловна психологическа гилдия – психолог, психотерапевт, психодиагностик, психоконсултант … Дружеството на психолозите в Република България само да координира дейността на отделните съветници и да поддържа и изготвя печатната и електронната версия база данни. С цел избягване монопола на психологическата дейност всяка съсловна психологическа гилдия да има свой Регистър и Съвет. Да се посочат ясно какви са функциите на Съвета за управление на Публичния регистър, неговите правомощия и отговорности. (Защото сега са посочени само неговите права, без отговорности). Съветът да се произнася писмено в 7-дневен срок от взимане на решението. При отказ за вписване в Публичния регистър Съветът да мотивира писмено обстоятелствата за отказ за вписване, които могат да се обжалват в 14-дневен срок. Чл.3, ал.3. Да отпадне изискването за такса в размер на една минимална работна заплата. Разрешителното за тази дейност да представлява Лиценз, който важи за срок от 5 години, за което да се заплаща еднократна такса. (аналогично на реда за издаването на повечето видове лицензи у нас). Дружеството на психолозите в Република България да е основен фактор в регламентирането на психологическата дейност, да използва своя авторитет и традиции, за да инициира създаването на национална психологическа мрежа, която да обединява всички останали психологически сдружения. Регламентацията на психологическата дейност изисква сдружаване на психологическите общности и дори създаването на нови професионално представени психологически сдружения - добре е всяка специалност да има национално сдружение, което да я представлява. Цел на тази психологична мрежа е обединяване на психологическата гилдия за защита и развитие на общите интереси, както и лобиране и застъпничество за защита правата и интересите на общността пред определени местни власти и държавни институции и органи. Дружеството на психолозите в Република България да изпълнява ролята на координираща организация, да представя експерти и персонални консултанти за работа под супервизия, да осъществява професионално-морален мониторинг на психологическата практика. За тази цел психологичната мрежа да създаде орган по професионална етика, който да осъществява професионално-морален мониторинг и прави публично обществено достояние на прояви на непрофесионализъм и в същото време да включва възможността за сезиране на такива прояви от колеги и клиенти. Всеки психолог, психотерапевт и психиатър да е задължен да спазва правилата на професионалната гилдия и ако е запознат с нарушения, да информира органа по професионална етика, своите колеги и наказателните органи в страната. Публичният регистър на психологическата практика да включва: 1.Регистър на държавната психологическа практика; 2.Регистър на частната и свободна психологическа практика. Да бъде предвидена възможност за вписване в Публичния регистър както на индивидуани, така и на групови практики и да бъдат изработени стандарти, на които трябва да отговарят. Регистърът трябва да включва както индивидуална, така и групова практика, които да бъдат ясно дефинирани. За регламентиране на държавната психологическа практика в изготвянето и обсъждането на Закона да се включат МОН, МП, МЗ, МТСП, АЗ, АСП, ДАЗД, МК, ММС, МФ. Да се определи статута на психолога в отделните институции – общински, държавни, частни. Поддържането на качеството на обществената психологическа дейност налага законова регулация на психологическите професии. Да се регламентира разкриването на длъжности за психолози в различни институции. Всяка институция да определи необходимост от специалисти съобразно професионалното приложение на професията. Държавната психологическа дейност да се финансира от държавните фондове. Тук да бъдат включени и изследователската дейност и обучение. Държавата да организира специализации и адаптиране на непълноценно подготвени психолози. Съвместно с министерствата да се разработи класификатор на психологическите професии и професионалната дейност на психолозите по сфери на приложение. При регистрацията да бъде точно опоменато психологът в институциите с какво се ангажира, в кои сфери на психологията. Да се разграничат ясно и точно специфичните функционални особености, изисквания и права за упражняване на дейността, изискванията за необходимо образование за заемане на длъжността, техните права и задължения. Да се класифицират, приравнят и разграничат психологическите стандарти на завършилите до момента психологически специалности съобразно този изработен нов класификатор. Да не се обезценява университетското образование и да не се ограничава достъпа до практикуване и пазара на работни места. Университетската диплома да има валидност като документ за психологическа правоспособност, както на бакалаври, така и на магистри. Да се даде възможност за квалифициране или преквалифициране на завършилите досега психолози, за да може да практикуват ефективно и пълноценно. Специалистите от сродни професии, които в момента упражняват психологическа практика да преминат през специализирано обучение, като за целта се определят няколко лицензирани обучителни и квалификационни центрове. Различните институции да разработят свои изисквания за психологически специалности съобразно спецификата на своята насченост: МОН – психологически специалисти с училищна насоченост. Училищният психолог в държавните и общински учебни заведения да бъде включен в регистъра на държавната психологическа практика. Да бъдат изчистени функциите, правата и отговорностите на училищния психолог, педагогически съветник, социален работник в учебно заведение. МТСП- психологически и психотерапевтични специалисти със социална, трудова и организационна насоченост за структурите на социалното подпомагане, закрилата на детето, бизнеса, трудовата сфера, хората с увреждания. МК - психологически и психотерапевтични специалисти с творческа насоченост. ММС-психологически и психотерапевтични специалисти със спортна насоченост. МЗ - психологически и психотерапевтични специалисти с клинична насоченост. МП – психологически специалисти със съдебна насоченост, пробация, медиация. МВР – психологически и психотерапевтични специалисти с девиантна и кризисна насоченост. Настоящата резолюция е изработена от участниците в кръглата маса на 28.06.2005 година в гр.Враца въз основа на открито обсъждане и след оживени дискусии в професионалната общност и присъстващите институции, за да бъде предоставена и взета под внимание от: работните групи за подготовка на Закон за психологията, Етичен кодекс, регистър на специалностите и професионални стандарти; държавни институции, синдикални и психологически организации. Изтегляне 293.5 Kb. Сподели с приятели:
|