Аз не преставам да се моля за моя съпруги да искам от Бога...да се

44 на злите духове да излязат. Обикновено децата са много контактни. Тъй като те могат да се чувстват по-сигурни с родителите си, често пъти е по-добре, докато им се служи с освобождение, родителите им да ги прегърнат. Служещият с освобождение трябва да различи реакциите на детето, които произтичат от раздвижването на злите духове. Те могат да накарат детето да се съпротивлявана това, че го държат. То може да плаче или да крещи ида показва признаци на голям страх. Демоните могат да опитат различни тактики, за да накарат околните да си помислят, че детето е наранено и погрешно третирано, така че родителят да съжали детето дотолкова, чеда спре освобождението и демоните отново да затегнат примката си около него. При служението на деца от особена важност е да помним, чене силата нагласа изгонва демона, но властта вимето и кръвта на Господ Исус Христос. Заповедите могат да се издават с такова спокойствие, че детето едва да разбира какво става. Как децата да се запазят свободни от демони, след като са били освободени, когато те не са способни да защитят себе си Това не е отговорност на детето, но на неговите родители или настойници. Вярвам в писанията ще откриете, че когато Исус служеше на деца, присъстваха единият или и двамата родители. Отговорност на родителите е да бъдат духовни пазачи на своите деца. Предлагам ви разказана жена миза един случайна освобождение, който ще илюстрира повечето от факторите, включени в освобождението на деца
"Най-драматичното освобождение надете през живота ми беше освобождението наедно годишно момиченце. Ще я наречем Мери. Бащата на Мери я доведе при нас за освобождение. Докато разговаряхме, той ни разказа за трудностите, които е имал при отглеждането на дъщеря си. Той се беше развел с жена си и се грижеше за момичето. Сподели с нас, че това е най-трудното дете упорито, своеволно и бунтовно. Бащата беше твърде загрижен, тъй като нейното поведение го караше да се ядосва много и сурово да я наказва. Ние му казахме, че момичето се нуждае от освобождение, колкото и самият той и настояхме да го доведе при нас. След няколко дни Мери дойде при нас направо от училище. Трябва да изтъкна следното, че докато се запознахме и й обяснявах, че искам да се моля за нея, тя изпи около половин термос портокалов сок. Беше свръх подвижна, скачаше поредиците на църквата, беше неспокойна и по времена разговора беше напълно неспособна да седне. Аз й казах "Мери, баща ти ми каза, че знаеш, за съществуването на зли духове" Очите й се разшириха и тя започна дами разказва напълно сериозно как всяка вечер преди да си легне проверява дали вратите са затворени. Когато ставала през нощта, за да пие нещо или да отиде до тоалетната тя изпитвала страх и искала лично да се подсигури, че всички врати са добре заключени. Аз н> казах "Да това е страх, Мери. Ти имаш демони на страх в тялото си. Теса тези, които те карат да се страхуваш и аз искам да се моля ида ги накарам да си тръгнат от твоето тяло. Теса влезли в теб и когато аз се моля те ще излязат от устата ти и ще си тръгнат. " Тя прие моите думи с простичка, детска вяра. Помолих яда се приближи ида седне доменна пейката, докато се моля. Тя дойде, но беше толкова неспокойна, че трябваше да я взема в скута си. Тя седеше в скута мис гръб към мене. Започнах да се моля с молитва на вяра и упование, че Исус ще я освободи. Свития Дух ясно ми каза да се моля тихо. . . по—тихо от тона на обикновен разговор. Каза ми също, да считам всичко, което оттук нататък излезе от устата на Мери за думи на демони или за думи, вдъхновени от демони. Тогава започнах да назовавам демоните. Казах следното "Демони, които населявате тялото на Мери, искам да знаете, че Мери е покрита с кръвта на Исус поради взаимоотношението на нейния баща с Исус. Точно както бащите в дните на Мойсей опръскаха с кръв входните врати за протекция на цялото семейство, така и бащата на

45 Мери е чули приел истината на Божието Слово относно демоничните духове. Той вече знае, че сее борил срещу вас, а не срещу Мери" Чух, че Мери шепне нещо и се наведох, за да разбера какво казва. Тя прошепваше следното "Не харесвам това, което казваш" Аз отговорих "Знам, чене го харесвате демони, защото аз ви изобличавам и знам за вас. Вие сте измъчвали Мери още преди тя да се роди. Някои от вас са влезли още, докато тя е била в утробата на майка си. Но Бог е казал, че виене може повече да останете в нейното тяло" Демоните в Мери отново започнаха да шепнат. Този път през стиснати зъби и по много предизвикателен начин те запротестираха "Ние. не. харесваме. това. което казваш" Внимавах да отговарям също с много тих глас. "Демони, не ви очаква нищо по-добро, но по-лошо, защото днес ще бъдете изгонени от нейното тяло. Вие изгубвате своя дом" Тогава един демон изкрещя и отново каза "Не харесвам това, което казващ сега, млъквай" Аз отговорих "Не, аз няма да млъкна, но ще продължа да говоря, докато ти не излезеш от нейното тяло"
Продължих да говоря на демоните "Сега, вие демони, започнете да се проявявате един по един вимето на Исус. "Веднага Мери започна да шепне "Ти не ме обичаш. Ако ме обичаше, нямаше да ме държиш така" Аз отговорих "Точно така, демон на

Изтегляне 1.17 Mb.

Сподели с приятели: