Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 21. 02. 2003 г. 20. 02. 2004 г
Общо събрание на адвокатите от страната
Изтегляне 1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р Е Ш Е Н И Е
Общо събрание на адвокатите от страната На 28. ІІ.2004 г.в съответствие с разпоредбите на Закона за адвокатурата бе свикано и се проведе редовно годишно отчетно-изборно Общо събрание на адвокатите от страната. То се състоя в зала № 2 на НДК – гр. София, в присъствието на делегати от всички адвокатски колегии от страната. Събранието бе открито в 10.05 ч. при условията на чл. 83, ал. 2 от ЗА и ръководено от Главния секретар на Висшия адвокатски съвет – адв. Румен Гарчев. С едноминутно мълчание и ставане на крака беше почетена паметта на починалите през изминалата година адвокати. Гости на събранието бяха: представител на Президента на Република България – г-жа Сабрие Сапунджиева, юридически секретар; г-жа Любка Илиева – зам.-председател на ВКС; г-жа Светла Петкова – и.д. председател на Върховния административен съд; г-н Васил Гоцев – дългогодишен адвокат, член на КС. Приветствия към събранието и пожелания за успешна работа поднесоха всички гости. Общото отчетно-изборно събрание се проведе при обявения дневен ред: т. 1 Отчет на Висшия адвокатски съвет за дейността му през 2003 г. Финансов отчет за 2003 г. т. 2 Отчет на Висшия Контролен съвет за 2003 г. т. 3 Отчет на Висшия Дисциплинарен съд за 2003 г. т. 4 Изказвания, разисквания и приемане на отчетите по предходните точки. Гласуване на предложения. т. 5 Гласуване брой и състав на Избирателна комисия и избирателни бюра. т. 6 Издигане на кандидатури и съставяне на листи за органи на Адвокатурата. Предложения за председател на ВАС, за членове на ВАС, за председател на ВДС, за членове на КС и ВДС. т. 7 Провеждане на избора (Съгласно разпоредбите на ЗА същият се провежда на 06 и 07.ІІІ.2004 г. в сградата на ВАС – София, ул. “Цар Калоян” № 1А. При необходимост от балотаж – същият се провежда следващата неделя.) По т. 1 от дневния ред думата беше дадена на Председателя на ВАС – г-н Траян Марковски, който изнесе отчетния доклад за дейността на Съвета през 2003 г. Финансовия отчет представи Главният секретар на ВАС – г-н Румен Гарчев. По т. 2 отчета на ВКС представи г-н Методий Кандиларов. По т. 3 отчета на ВДС представи неговия председател – г-н Петър Китанов. Всички доклади и отчети публикуваме отделно. След паузата се премина към т. 4 от дневния ред. Преди началото на изказванията беше избрана комисия по проекто-решенията в състав: Иван Апостолов – Смолян, Румяна Сидерова – София и Златина Георгиева – София. Изказвания и предложения направиха следните адвокати: Янаки Зибилянов – София, Михаил Мерджанов – Пазарджик, Тодор Сушев – София, Стефка Въжарова – Ямбол, Камен Георгиев – Пловдив, Ерик Хайрабедян – Пловдив, Михаил Лулев – София, Олга Павлова – София, Константин Денчев – Плевен, Месаров – Пазарджик, Мая Илиева – София, Ина Лулчева – София. От името на комисията по проекто-решенията докладва Иван Апостолов, като направените предложения за решения бяха гласувани и приети от събранието. Бяха гласувани и приети от събранието изнесените по т.т. 1, 2 и 3 от дневния ред отчети. След паузата, преди да се премине към т. 5 от дневния ред, беше гласувана съболезнователна телеграма до Македонската адвокатска колегия по повод трагичната смърт на Президента на Република Македония Борис Трайковски. По т. 5 бяха избрани Избирателна комисия и изборни бюра. Премина се към т. 6 – издигане на кандидатури за органи на Адвокатурата. Поради изчерпване на дневния ред в 17.10 ч. водещият г-н Румен Гарчев обяви събранието за закрито. Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 21.02.2003 г. - 20.02.2004 г. Уважаеми гости, Уважаеми Дами и Господа делегати, Позволете ми от името на Висшия адвокатски съвет да Ви поздравя с добре дошли и да Ви благодаря за честта и удоволствието да бъдем заедно в деня, в който се провежда най-висшият представителен форум на българските адвокати. Във Ваше лице и чрез Вас, уважаеми делегати, Висшият адвокатски съвет поздравява всички колеги от 11 000-та общност на адвокатите в цялата страна, като пожелава здраве и благоденствие, личен и професионален просперитет, по-добри дни за всички. В изпълнение на повелята на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 и чл. 90, ал. 1 от Закона за адвокатурата, днес, 28 февруари 2004 г., за тринадесети път след приемането на новата Конституция и новия за времето си Закон за адвокатурата се провежда редовно общо събрание на адвокатите от страната, което ще бъде и пето по ред изборно събрание. Искаме да вярваме, че както винаги досега, и днес тук ще се извиси гордият, свободен и независим глас на достойни хора, посветили живота си в служба на закона и справедливостта. Българската адвокатура очаква от своя върховен форум обективна оценка на събитията и фактите, белязали живота на всеки един от нас и на институцията ни като публичен правен феномен; задълбочен анализ на протичащите процеси в страната, влияещи пряко или опосредено на професията, и на последно място, но не по значение, да се опита да формулира най-значимите приоритети за бъдещето на адвокатската професия, които приоритети да залегнат като закон в работата на новия Висш адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет с настоящия отчет огласява фактите и аргументите, формирали неговата воля и мотивирали неговата дейност, като заявява, че ще приеме всяка оценка за стореното и нестореното, за постигнатото и пропуснатото. Суверенно право на оценка – критична или положителна, има всеки един български адвокат и в крайна сметка тук следва да тържествува висшият принцип на демокрацията – “Vox popli vox dei” (“Глас народен, глас Божи”). Брой на адвокатите в България като цяло. Брой на адвокатите по колегии. И една историческа съпоставка за броя на адвокатите през 1890, 1904, 1994, 2001-2004 г. Към 1 януари 2004 г. адвокатите в България са били 11 хиляди 283-ма. За съпоставка, анализ, изводи и тенденции в развитието на Българската адвокатура за времето от 1890 до 2004 г. поднасяме на вниманието Ви следните цифрови данни. През 1890 г. адвокатите в България са 422. През 1904 г., точно преди 100 години, адвокатите наброяват 823-ма. През 1994 г., тоест преди 10 години, адвокатите в България са 5356. През 2001 г., когато е началото на мандата на този Висш адвокатски съвет, който ви дава днес своя отчет и на който му изтича мандатът, адвокатите в България са 8612. Днес, в края на мандата, броят на адвокатите е 11 хиляди 283-ма. Най-впечатляващите факти са, че за 114 години адвокатурата в България е нараснала близо 30 пъти. За последните 10 години адвокатурата е нараснала точно 2 пъти. За последните 3 години броят на адвокатите се е увеличил близо с 3 хиляди души, или средният годишен ръст е около 1000 души на година, като тенденцията вече се е превърнала в константа. При сегашната законова регламентация на достъп до професията, определена степен на комерсиализиране на висшето юридическо образование, определено двойнствената държавна политика спрямо конституционните права на образование, на труд и на осигуряване едва ли има човек в тази зала, който да не може да отгатне какъв ще бъде броят на адвокатите в България на 1 януари 2005 г. с всички произтичащи от това последици за професията, за обществото и за статуса на всеки един от нас. Към 1 януари 2004 г. броят на адвокатите по колегии е както следва: Благоевград - 289 Бургас - 554 Варна - 1003 (тя вече е втората по големина колегия) Велико Търново - 194 Видин - 158 Габрово - 110 Добрич - 179 Кюстендил - 252 Кърджали - 75 Ловеч - 110 Монтана - 189 Пазарджик - 253 Перник - 189 Плевен - 237 Пловдив - около 1000 Разград - 306 Силистра - 104 Сливен - 162 Смолян - 87 София - 4494 Стара Загора - 374 Търговище - 94 Хасково - 326 Шумен - 163 Ямбол - 115 Несъмнено безпристрастният език на цифрите е фундаментална база за изводи, анализ на тенденции и формиране на управленски решения на местно, регионално и национално ниво. От една страна, е безспорно, че професията на адвоката остава една от най-желаните и това е факт не само за България и развиващите се демокрации, но и за страни като Франция, Англия, САЩ. Този феномен има своето обяснение – правовата държава ражда нуждата от мощни адвокатски институции, които се явяват и един от фундаментите, на които се крепи съвременната демокрация. Изводът е, че в работещите пазарни икономики нарастването на броя на адвокатите се явява обективна необходимост, която обслужва обществения интерес. Но не точно така стоят нещата при нас в България към настоящия момент. Безспорно цифрите и реалностите свидетелстват за рязко снижаване нивото на професионализъм, стремително покачване на конкуренцията, нарушаване на основни, градени столетие принципи за морал, достойнство, авторитет на отделния адвокат и на институцията като цяло. От свободна професия има опасност за превръщане на адвокатурата в свободна територия за безпроблемен достъп на всякакви хора, включително и такива, нямащи нищо общо с професията. Зад логото на адвокат нерядко се подвизават лихвари, уреждачи, разносвачи и т.н. При наличието на такива отрицателни факти неслучайно цяло десетилетие в обществото се насажда тезата за корумпирания адвокат. Още по-тревожно е, че тази теза дава трайни резултати. В огласения на 17 февруари 2004 г. доклад от “Коалиция 2000” за корупцията в България за 2003 г. адвокатите са посочени на 4 място след митничари, полицаи, магистрати. Този авторитетен доклад, огласен на висок форум и широко отразен в медийното пространство, несъмнено е постигнал целта си. За и според българските граждани адвокатите са едни от най-корумпираните хора в България. За българския гражданин корупцията е станала ежедневие. Според същия доклад средно месечно броят на подкупите варира около 100 000 броя. Налице е запазване институционалната среда на корупцията. В същото време продължава навлизането на организираната престъпност в икономиката, което води до обогатяване на корупционните практики. В обществото е затвърдено убеждението, че реално съществува ненаказаност на корупционните престъпления, произтичаща от ниска ефективност или бездействие на правоохранителните органи. Нещо повече, общественият дебат сочи, че самата съдебна власт е засегната от корупцията, което компрометира идеята за справедлива и правова държава. Внушаването на обществото тезата за корумпирания адвокат според Висшия адвокатски съвет не е случайно. Отъждествяването на една институция, която по Конституция, закон и призвание е гарант за правата на хората, с най-корумпираните професии в България е по същество кинжален удар право в сърцето на демокрацията и закона. Образно, това е равнозначно да убеждаваш хората, че лекарите не лекуват, а убиват пациентите си. Да убиваш вярата на хората е равнозначно на престъпление, но за съжаление сценарият на прехода явно е писан от хора с друг морал и с други виждания. Нагонът за обогатяване помита безпощадно всички препятствия по пътя си. А една силна, компетентна и достойна адвокатура от 11 000 човека е или би могла да бъде сериозно препятствие. “Общият порок сплотява” - е казал Платон в древността. Българската перифраза е “Всички са маскари”. Не може недостойните да искат от другите достойнство. От зората на демокрацията и до днес Висшият адвокатски съвет воюва срещу тезата за корумпирания адвокат. Всички мислещи хора знаят, че корупцията е прерогатив на властта. Какво е корупция по дефиниция, включително и ползваната от “Коалиция 2000” при анкетите? Цитирам: ”Неправомерно използване на власт за лично облагетелстване”. Естественият въпрос е каква власт има адвокатът в обществото? Отговорът е: НИКАКВА. И с този отговор се компрометира целият доклад и внушенията в общественото пространство. Адвокатът би могъл да бъде обвинен във всякакви смъртни грехове, но обвинението за корупция е пошло, необосновано и невярно. Но както е невярно, че адвокатът е носител на корупция, тоест, че може да действа корупционно, така е вярно според съществуващите факти, че адвокатът може да действа като посредник, да предлага нарушение на властта, да упражнява корупционен натиск върху властта, да пренася подкупа. Този феномен е дефиниран като склонност към корупционен натиск. Такива факти за съжаление съществуват и вероятно те са в основата на заблудата на хората, посочващи адвокатите на четвърто място по корумпираност. Докато има адвокати, занимаващи се с такава дейност, докато подкупът, а не законът побеждава, дотогава и нашата борба ще бъде безкрайно трудна. Висшият адвокатски съвет от тази висока трибуна изказва своето убеждение, че склонните към корупционен натиск са изключението, а огромната част от адвокатите в България са доблестни и почтени борци за правата на хората. Ние сме убедени, че само чрез висок професионализъм, откритост и почтеност в работата на всеки български адвокат ще можем да противостоим на насажданите срещу адвокатурата отрицателни нагласи в обществото и в крайна сметка ще извисим нейния престиж до висотата на нейните конституционни отговорности. ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА ПРЕЗ ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД Висш адвокатски съвет
1. Траян Марков Марковски - председател 2. Хари Николов Хараламбиев – зам.-председател 3. Георги Тодоров Гатев – зам.-председател 4. Румен Николов Гарчев – гл. секретар 5. Васил Цветанов Петров 6. Владимир Владимиров Ирасек 7. Георги Атанасов Бакърджиев 8. Иван Дончев Бораджиев 9. Йордан Вълчев Георгиев 10. Константин Дечев 11. Михаил Захариев Мерджанов 12. Никола Атанасов Пюскюлев 13. Ралица Босилкова Негенцова 14. Александър Момчилов Найденов (до 23 януари 2004г., когато е депозирал оставка с оглед участие в изборите в гр. Пловдив) 15. Грета Пенчева Петрова (до 23 януари 2004г., с оставка поради участие в изборите в Русе) На основание чл. 89, ал.1 от Закона за адвокатурата двамата напуснали адвокати са заместени по старшинство на стажа от резервните членове на Висшия адвокатски съвет Михаил Ненков Банев и Александър Александров Кочков. (Да се провери второто име на г-н Кочков – М. Банев го предложи с второ име Александров, но тук беше Атанасов.) Резервни членове 1. Михаил Банев – до 23.01.2004г. 2. Александър Кочков – до 23.01.2004г. 3. Никола Стоилов Кацарски 4. Петър Александров Зафиров 5. Никола Георгиев Топалов 6. Румяна Ангелова Димитрова – Тодорова 7. Валентин Дичев Терзиев 8. Нина Николова Седефова Висш контролен съвет: 1. Методий Любенов Кандиларов 2. Нейко Павлов Нейков (починал) 3. Стефан Христов Дюлгеров 4. Маргарита Александрова Бояджиева 5. Стефан Щерев Ножаров Висш дисциплинарен съд: 1. Петър Иванов Китанов – председател 2. Антоанета Ангелова Дичева 3. Иван Георгиев Бояджиев 4. Ирина Тодорова Игнатова 5. Марин Симеонов Маринов 6. Милена Георгиева Хинкова 7. Орлин Иванов Симеонов 8. Райна Георгиева Беловеждова 9. Светлана Каменова Проданова 10. Сияна Петрова Митева 11. Славчо Стоянов Михов 12. Снежинка Софрониева Ставрева 13. Стоянка Петрова Минкова – Дряновска ЗАСЕДАНИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ За организиране и провеждане на заседания за отчетния период Висшият адвокатски съвет се е ръководел от разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съгласно която съветът се свиква на редовно заседание най-малко веднъж в текущия календарен месец, а когато се налага при нетърпящи отлагане решения, по инициатива на председателя или 1/3 от основните членове на Висшия адвокатски съвет може да се организират и провеждат и извънредни заседания. За отчетния период от 21 февруари 2003 г. до 20 февруари 2004 г. са проведени общо 14 заседания, от които 11 редовни и 3 извънредни. По неписана, но вече утвърдена практика редовните заседания са провеждани в последния петък на месеца. През месец август, съвпадащ със съдебната ваканция, Висшият адвокатски съвет не е заседавал. Заседанията на Висшия адвокатски съвет са били публични, провеждани са при пълна демократичност, неограниченост на времето при изказванията, свобода при формиране на вътрешното убеждение и в съответствие с проблемите както на отделните колегии, така и с принципните задължения на Висшия адвокатски съвет като висш орган по методологично управление на адвокатурата и инстанция за надзор по законност за дейността на органите на адвокатурата. В заседанията без нито едно изключение е вземал участие представител на Висшия контролен съвет в лицето на адвокат Методий Кандиларов. Решенията на Висшия адвокатски съвет, без изключение, са формирани при вишегласие и нито веднъж при хипотезата на чл.88, ал.2, предложение последно от Закона за адвокатурата – решаващ глас на председателя. За всички заседания, включително и за проведените 2 национални конференции е воден пълен звуко- и стенографски запис и се изготвя пълен стенографски протокол. За целия отчетен период задължително е съставян и съкратен протокол от заседанията, включващ всички решения на Висшия адвокатски съвет, отнасящи се до адвокатските съвети и колегии, и е предоставян на същите с оглед пълна прозрачност, информираност и адекватност при упражняване прерогативите им на ръководни органи по места. В заседанията си Висшият адвокатски съвет е разглеждал и решавал всички въпроси в кръга на делегираната му в чл. 90 от Закона за адвокатурата компетентност. При обсъждане на особено важни въпроси на заседанията са канени и са взели участие: зам.-министърът на правосъдието – г-н С. Божиков, зам.- министърът на правосъдието г-жа М. Тачева, зам.-директорът на управление “Банков надзор” – г-н Румен Симеонов, ръководителят на “Проект за развитие на съдебната реформа”– г-н Кен Стюарт, ръководителят на ABA CEELI за България – г-н Дъглас Френсис и г-н Марк Ласман. В изложението по-долу изнасяме фактите от нашата дейност. ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ 1. Висшият адвокатски съвет оцени като добре работеща формулата за разпределение на отговорността на членовете на съвета за адвокатските колегии в страната и я запази за отчетния период както следва: АК Бургас - адвокат Владимир Владимиров АК Варна - адвокат Ралица Негенцова АК Велико Търново и АК Русе – адвокат Иван Бораджиев АК Шумен и АК Търговище – адвокат Грета Пенчева АК Разград, АК Силистра и АК Добрич – адвокат Никола Пюскюлев АК Плевен, АК Ловеч и АК Габрово – адвокатът Йордан Георгиев АК Враца, АК Монтана и АК Видин – адвокат Константин Дечев АК Благоевград и АК Кюстендил – адвокат Васил Петров АК Перник и АК Кърджали – адвокат Хари Хараламбиев АК Пазарджик – адвокат Михаил Мерджанов АК Смолян и АК Стара Загора – адвокат Александър Найденов АК Ямбол и АК Сливен – адвокат Георги Гатев АК София – адвокат Марковски и адвокат Гарчев Реално през целия мандат на Висшия адвокатски съвет – 2001 – 2004 г., не настъпиха промени нито по обективни, нито по субективни причини в горното разпределение. Доколко посочените по-горе членове на Висшия адвокатски съвет са изпълнили добре своята мисия и са били реална връзка на отделните колегии с Висшия адвокатски съвет, както и дали са защитили интересите и оправдали очакванията и надеждите на колегиите и отделните колеги, ще се разбере днес от Вашите изказвания и оценки, уважаеми колеги. Няма по-добро място и време от този форум, на който свободно и открито, очи в очи, достойно да си кажем истината и кривините. 2. Висшият адвокатски съвет през отчетния период разчупи окончателно шаблона, загърби и консерватизма и потърси решаването на всички най-важни за адвокатурата проблеми не в заседателната зала в гр. София, на ул. Цар Калоян №1-а, а заедно с председателите и секретарите на всички адвокатски колегии в България. Висшият адвокатски съвет, в този му състав, формулира и реализира на практика нов, нетрадиционен модел на управление на адвокатурата. Управление чрез най-представителната демокрация и пряка, жива връзка с ежедневните проблеми на колегиите от Видин до Силистра, през Варна и Бургас, Пловдив, Смолян, Благоевград и София. За целта бяха организирани и проведени две работни срещи – конференции на Висшия адвокатски съвет с председателите и секретарите на адвокатските съвети както следва. Първа Национална работна конференция на 16 и 17 май (“Свети Влас”- хотел “Парадайз бийч”). Разглеждани теми: 1. Възможност и ред за учредяване на здравно-осигурителна каса на българските адвокати. 2. Проблеми на служебната защита. 3. Уеднаквяване практиката на адвокатските съвети в България по прилагане на чл. 33 от Закона за адвокатурата, уреждащ реда за вземанията на адвокатите, произтичащи от неплатени възнаграждения от клиенти. 4. Действия по движение на законопроекта за адвокатурата, внесен на 22 декември 2002 г. от депутатите –адвокати, Борислав Ралчев, Младен Червеняков, Йордан Соколов и Четин Казак (които са днес между нас и на които благодаря за присъствието). 5. Професионална квалификация на българските адвокати и идеята за продължаващо обучение. 6. Проблеми на адвокатските съвети по колегии. Гости на работната среща, взели участие по отделните теми, бяха: депутатът от Коалиция за България и заместник-председател на Парламентарната комисия по Евроинтеграция – г-н Младен Червеняков, бившият заместник-председател на 38-мото Народно събрание, ръководител департамент “Право” в Нов български университет – адвокатът г-н проф. Александър Джеров; асистентът в ABA CEELI, отговарящ за обучение и продължаващо обучение адвокат Виолета Костадинова; председателят на Висшия адвокатски съвет на Република Македония Ненат Яничевич. Втора Национална работна конференция, проведена на 2-5 октомври 2003 г. във Велико Търново, в гранд-хотел”Велико Търново”. Разглеждани теми: 1. Алтернативен проект на Закона за адвокатурата, внесен на 3 юли 2003 г. от зам.-председателя на 39-ото Народно събрание – г-жа Камелия Касабова, председателя на икономическата комисия на 39-ото Народно събрание – г-н Валери Димитров и депутатите Нина Чилова и Снежина Чипева, който проект по-долу в доклада за краткост ще обозначаваме като проект “Касабова”. 2. Представяне на новия директор на ABA CEELI за България г-н Марк Ласман и продължение на дискусията по алтернативния законопроект за адвокатурата. 3. Представяне на Кен Стюарт – USAID програмен директор за България на Проект за развитие на съдебната система в България. 4. Проект за Здравно-осигурителна каса. 5. Проект за Правилник за организация и дейност на съдилищата. 6. Увеличение на съдебните такси. (Злободневният за момента въпрос, разглеждан с Постановление № 154.) По темата “Алтернативен проект “Касабова” беше прието следното Р Е Ш Е Н И Е: “Националната конференция категорично се противопоставя срещу алтернативния законопроект за адвокатурата, внесен от Камелия Касабова, Валери Димитров, Нина Чилова и Снежина Чипева.” Решението бе прието единодушно. По темата “Увеличение на съдебните такси” конференцията с 1 глас -“въздържал се” и 48 гласа - “за” взе следното Р Е Ш Е Н И Е: “Висшият адвокатски съвет и националната конференция считат, че Върховният административен съд ще бъде на нивото на своята отговорност, няма да реши делата за увеличаване на съдебните такси, воден от теснокористни интереси, а в рамките и в съответствие с Конституцията на Република България. Ако не направи това, Висшият адвокатски съвет ще обжалва този акт, като за целта вземе предвид всички жалби и мотивите, които съдът би формулирал по повод тези жалби.” Всички присъстващи в тази зала знаете резултата. За чест на Върховния административен съд, донякъде и за наша чест, очакванията ни се оправдаха и Върховният съд отмени този акт. Конференцията формира при единодушие и решение, по силата на което да се предприемат всички възможни законови и административни действия за преустановяване упражнявания от “Информационно обслужване” монопол във вреда на обществения интерес на гражданите и на адвокатската професия. Изтегляне 1 Mb. Сподели с приятели:
|