Римска вила в м. „Манастирчето” край с. Сройно

Римска вила в м. „Манастирчето” край с. Сройно

• 
  Държава:България
  
• 
  Област: Бургаска
  
• 
  Община: Елхово
  
• 
  Населено място (землище): с. Стройно
  

• 
  Местност: м. Манастирчето (Св. Илия)
  
• 
  Координати:
  

• 
  Географско описание на обекта: Обектът е разположен на полегат склон със северно изложение; западно от връх Бакаджик; на дере, което се влива в река Дереорман. Разположен е в обработваема нива. Денивелацията на терена е от изток на запад. НВ 195 м
  
• 
  Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
  

• 
  Повърхност: обрасъл с трева
  
• 
  Пътна инфраструктура до обекта: До обекта има асфалтов път
  

Обектът представлява римска вила с разгърната площ около 500 кв.м. От обекта са разкрити жилищни и стопански сгради; битови пещи; оградни стени. Помещенията са с правоъгълен план. Зидовете са двулицеви, емплектонът между лицата е от по-дребни камъни. Дебелината им варира от 0,65 до 1,06 м, а запазената височина - до 1,0 м. Във вътрешността на помещенията е открита строителна и трапезна керамика, кухненски съдове и съдове предназначени за по-дълго съхраняване на храни. Сред по-характерните форми са паници, чаши, гърнета, амфори, голямото количество съдове тип „блюдо”; накити и монети.

Вилата е построена в края на І в. и е съществувала до края на ІІ-самото начало на ІІІ в.

Проучванията на обекта започнаха през 2014 г.

Д. Агре, Д. Дичев. Археологически разкопки на селищен обект в м. Манастирчето-Св. Илия, край с. Стройно, община Елхово. - В: Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015, 208-211.

С обекта в м. Юрта северозападно от с. Стройно; с Голямата Райкова могила – проучвана през 2006-2008 г.

След окончателното проучване на обекта той е с огромен потенциал за включването му в туристическа дестинация. Вилата е изключително добре съхранена.

Обекта – „Ветеранско селище в м. Юрта” северозападно от с. Стройно; параклисът „Св. Илия”.

Периодът от края на І в.пр.Хр.-началото на І в.сл.Хр. е най-неясният период в тракийската археология. Това е последният етап на съществуването на тракийското царство (11 г.пр.Хр.-45 г.сл.Хр.), времето на владетеля Реметалк, след смъртта на който Рим окончателно утвърждава властта си в Тракия и Мизия. Този период – на влизане на Тракия в римския културен свят, поставя редица въпроси, на които отговор все още не е даден. Един от важните въпроси е: – какво се случва в Тракия и как тя стой на световната сцена. Съдейки по откритите богати гробове в Тракия, датирани в І в.сл.Хр., тракийската военна върхушка и аристокрация се ползва с големи привилегии и власт. Но как са живели тези аристократи все още не е ясно. Селищни обекти от този период в България не са проучвани, това прави обектът край Стройно още по-значими. Той загива при пожар в края на ІІ - самото начало на ІІІ в. След опожаряването му, животът тук не се възражда. Това от своя страна е спомогнало да се съхрани изключително ценна информация за обитаването му.

Материалите от обекта са в ЕАМ-Елхово.

Описания на обекти от Средновековната епоха

Късноантична и средновековна крепост „Горното градище” край град Средец

• 
  Държава: България
  
• 
  Област: Бургаска
  
• 
  Община: Средец
  
• 
  Населено място (землище): землището на град Средец
  

• 
  Местност: м. Калето
  
• 
  Координати:
  

• 
  Географско описание на обекта: Крепостта е разположена върху равното било на средно висок хълм от веригата на Странджанските предпланини, на десния бряг на р. Средецка, в югозпадния край на Средец. Хълмът е естествено защитен от запад и север е заобиколен от река Средецка, а от изток от блато. Достъпен е от юг. НВ 92 м
  
• 
  Разстояние и посока от центъра на селището до обекта:
  

• 
  Повърхност: обрасла с треви
  
• 
  Пътна инфраструктура до обекта: 1,5 асфалт, 400 м, черен път, 100 м пътека
  

При разкопки е установено, че крепостта е съществувала през две епохи – ранновизантийската ІV-VІІ в. и по времето на Втората българска държава – ХІІ-ХІV в.

• 
  Крепостна стена: Крепостната стена следва билото на хълма. Укрепената площ има елипсовидна форма с приблизителни размери 18 дка. Двойни крепостни стени са опасвали от всички страни платото. Стената е фундирана направо върху скалата. Дебелината й достига от 3,20 до 3,60 м. Тя е изградена от средно големи блокове – пясъчник и гранит, с добре одялани лица. Между лицата има пълнеж от ломен камък и речни волутъци, обилно залят с бял хоросан.
  
• 
  Кули: На източната крепостна има две ъглови бойни кули и една междинна. Подовете им са настлани с плочести камъни. И двете кули са градени в правилни редове от добре одялани камъни с различна големина, споени с бял хоросан. При междинната кула се наблюдават два периода на изграждането й. Във вътрешността на крепостта са разкрити основите на сгради от двата периода на обитаване на крепостта.
  
• 
  Потерна: На около 4 м северно от мястото, където стената извива на изток, има потерна (таен вход) с ширина 1 м, разположена по дължина на северната стена. В по-късно време (края на VІ в.) тя е била грубо зазидана от север с примитивна стена, изградена от различни по големина камъни без ред, споени обилно и обмазани отвън и отвътре с бял хоросан. Подът на потерната е бил застлан с каменни плочи върху трамбована глина.
  
• 
  Помещения във вътрешността на обекта: В източната страна на двете кули, са открити помещения с лека конструкция; били са покрити с тегули. Помещенията са конструктивно свързани с кулите и части от крепостната стена. Зидовете на последните са служили за стени и на помещенията.
  

Странджа. Древност и съвремие. С., 1990, 173.

М. Балболова-Иванова. Фортификационно строителство на крепостта в м. „Калето” в град Средец, Бургаска област (предварително съобщение). Археология, 1995, 1, 28-34.

8. Статут на обекта: паметник с национално значение

9. Връзката на обекта с други обекти от региона.

10. Потенциал на обекта за развитието му като туристическа атракция:

Обектът е с голям потенциал за развитие.

Римски град Девелт;

Укреплението е влизало в системата на Третата преградна линия, оформена по склоновете на Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Добрата видимост към Бакаджика, както и едновременното й съществуване с Маркели и Девелт, дават основание да се предполага, че тя е един от постовете за приемане на светлинна сигнализация при опасност от север по линията: Маркели—Ба кале — пост на по-високия хълм източно от него — Девелт.