Отчет за изпълнение на етап 2 „ Структурирано описание на археологическите паметници съгласно критериите за класификация и предложение за възможни тематични маршрути
Предложения за възможни тематични маршрути
Изтегляне 7.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Най-представителни долмени и тракийски култови места
Предложения за възможни тематични маршрутиТематичен маршрут І. Мегалитната култура в Странджа и СакарИсторическа справкаПреходът между ІІ- то и І-то хил.пр.Хр. е периодът, предизвикал исторически промени в живота на Югоизточна Европа. Епохата на Троянската война - ХІІІ в.пр.Хр. е граница, след която се разгръщат дълбоки промени, глобални миграции; започва огромно преселване, т.нар. “егейско преселение на народите”. Това е и моментът, в който траките се появяват на историческата сцена и също са въвлечени в това преселение, за да се установят на територии, исконно свързвани с тях от древните автори в по-късно време. Омир и Диодор пишат, че по време и непосредствено след Троянската война траките имат силна и добре въоръжена армия, че са основна морска сила и властват над моретата. Със сигурност в този период тракийски племена са живели по бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море. Те познават корабоплаването и го превръщат в свой поминък. В земите, населявани с тракийски племена, границата между двете епохи (бронзова и желязна), освен с навлизането на желязото във всички сфери на бита се характеризира и с глобална смяна на погребалните вярвания и свързаните с тях ритуали. От идеята за връщане на мъртвия в утробата на майката земя, свиването в ембрионална поза и обмазването с червена охра, се преминава към идеята за задгробен “живот” като проекция на реалния. През желязната епоха, за пръв път се появяват гробници - “жилища” на мъртвите. Именно тези първи и най-ранни гробници са долмените. Долмените са характерни за много области на древния свят. Откриват се в Европа, Азия, Африка, като появата и развитието им се поставя в огромен хронологически период от ІV-ІІІ хил.пр.Хр., до ІІ хил. пр.Хр. В България долмените се срещат в един обособен географски ареал включващ Странджа планина, Сакар и Източните Родопи. Ограничената им територия и малкият им брой ги правят още по-интересни както за учените, така и за всички интересуващи се от древното ни минало. Проучванията през последните три десетилетия на долмени в Странджа и Сакар дават убедителни археологически доказателства изграждането и използването им да се постави в периода ІХ –VІІ в.пр.Хр., като те се явяват най-ранните архитектурни гробни съоръжения на тази територия. На територията на Източен Сакар (Тополовградска община) са регистрирани най-голям брой долмени, които се отличават с внушителни размери и прецизна обработка. Долмените са строени по начин, който позволява продължителната им употреба, което обяснява тяхното използване като владетелски-семейни или родови гробници. В тях са погребвани представители на племенния елит на сформиращата се в този период местна върхушка. Предпочитано място за изграждането на долмените са места с широк кръгозор-планински била и техните склонове. Изключително внимание е обръщано на тяхната ориентация, въпреки особеностите на терена - входът винаги да е от юг. В архитектурно отношение долмените следват сходна планировка и техника на градеж. Те са градени от масивни грубо обработени гранитни каменни плочи. Най-разпространени са еднокамерните долмени, състоящи се от гробна камера и дромос-коридор и двукамерните, които имат втора камера (предгробна) и дромос. Входът между отделните камери е издълбаван върху предната страна на помещенията. Покритието на камерите и дромоса е от хоризонтално поставени единични плочи, достигащи тежина до 2-3 тона. Около тези съоръжения е изграждана крепида от вертикално побити камъни. Пространството между крепидата и долмена е запълнено с могилен насип състоящ се изцяло от камъни, или от камъни и пръст. Този насип не покрива изцяло долмена, засипва го частично, като покривната плоча остава видима. Обикновено самото гробно съоръжение е изместено спрямо центъра на могилата по посока на своя вход. Това се дължи на стремежа при насипване на могилата входът на долмена да не бъде затворен, а да бъде достъпен за извършване на поменални обреди и следващи погребения, като броят на погребаните в някои от долмените достига 14 индивида (долмен № 1 в м. Лъгът, край с. Заберново). От двете страни на входа на долмена е оформяна фасада, изграждана от вертикално побити масивни плочи или иззидана от по-малки плочести камъни, наредени хоризонтално. Практикувания погребален обред при долмените е трупополагане. Тялото е полагано в гробната камера в изпънато положение с глава на север. Мъртвите са погребвани облечени с принадлежащите им накити за тяло и дрехи. Като инвентар в гробната камера са поставяни керамични съдове - чаши с високи дръжки и купи. В предгробната камера се откриват предимно керамични съдове и накити, при някои от долмените в тези камери са регистрирани и погребения. Мястото в което се открива най-голяма концентрация на археологически материали е пространството пред входа и фасада. На площ около 10-15 кв.м се открива голямо количество фрагментирани и цели керамични съдове, фибули, останки от жертвена храна. Това се следи от поменална обредност, която за пръв път се регистрира именно при долмените. Вече е изяснено, че долмените не са индивидуални гробове, а са предназначени за продължителна употреба като владетелски родови гробници. В тях са погребвани представители на племенния елит на сформиращата се в този период местна върхушка. Сред най-впечатляващите долмени са двата долмена край с. Голям Дервент, Елховско. Входните им плочи са богато украсени със сложни орнаменти, съставени от спирали, меандри и други елементи. При долмен № 1 централно място в украсата е заемало изображението на лабрис – двуостра брадва. Лабрисът е добре познат символ на царската власт в Тракия и в други древни култури. Цялата украса на долмена както и фактът, че в гробната му камера са открити останки само на един човек, позволява да се изкаже предположението, че този долмен представлява най-ранната тракийска владетелска гробница, откривана на територията на Тракия. С най-богат инвентар е долменът в м. Цървъндакови къшли, край с. Белеврен, община Средец, както и долмените в м. Лозята и Кирякстояновата къшла в землището на същото село. Едни от най-големите долмени са в селата Хлябово, Българска поляна и Сакарци (в Сакар) и в селата Белеврен, Граничар, Кирово, Евренезово и Заберново (в Странджа). На семантично ниво, освен като вечен дом на мъртвите, са сакрална зона, в която се срещат (граничат) двата свята, пространството, в което контактуват живите и мъртвите. Те са възприемани и като своеобразен вход в отвъдния свят. Оставяйки „вкопани” наполовина в могилния насип те се намират наполовина в подземния свят и наполовина в света на живите. Погребаните в долмените не преминават окончателно в отвъдния свят, те стават посредници между света на живите и света на боговете. Тези мъртви, стават медиатори и могат да влизат в контакт с живите и дори да въздействат върху съдбините им, като в същото време зависят от тях. Живите са тези които поемат задължението да продължават да ги “хранят”. За тази цел в определен период от време пред фасадите на долмените, в дромоса и в предгробната камера са оставяни съдове с храна и напитки. Поставянето на тази храна има за цел да бъде извикана душата на мъртвите в техния дом, там те са били натоварени да пренесат молбите или пожеланията на живите към техните прародители (херои или божества). Строителството и използването на долмените прекратява в началото на VІ в.пр.Хр., това е времето когато на същата територия където са разпространени тези паметници излиза на историческата сцена едно от най-мощните племенни обединения това на одрисите. Тези паметници се почитат през дълъг период от време след построяването и използването им като свещени места. В отделни райони на Странджа и Сакар и до днес се носят предания и се регистрират вярвания и обреди, свързани с тези паметници, наричани от населението “пещери”, “хамбарчета”, “змейови къщи”, “похлупени камъни” и пр. Долмените в България, тези най-впечатляващи паметници на мегалитната култура по нашите земи, по нищо не отстъпват от своите световно известни “събратя” от различни области по света. Те са свидетелства за високо развита тракийска култура, все още не докрай позната дори на учените. Изследването, опазването, популяризирането и в крайна сметка осъзнаването им като едни от най-важните архитектурни паметници от древността по нашите земи е от първостепенна важност за всички интересуващи се от тракийското ни минало. Най-представителни долмени и тракийски култови местаІ. Долмените в Странджа планина
ІІ. Долмените в Сакар
Изтегляне 7.83 Mb. Сподели с приятели:
|